Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2012 05:07 - 10. б. ОЩЕ ЗА ВАРНА И ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 3761 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 22.05.2012 05:50


- продължение -


         Но да се върнем пак в онова историческо време… На север река Дунав е била голямата защитна преграда з
а българската държава, а при Одесос срещу византийските морски десанти бил изграден мощният Аспарухов вал. Лагерният Плюска граD отстоял само на 5 - 6 километра от частично възстановения Марцианопол и по-точно от възстановения негов крепостен център-преторий при стария римски Амфитеатър, наричан и до днес от старите хора Недопроучения Малък Хисар.

 

 

image

Фиг. 3

 

            Пристанище Варна запад. Със зеления цвят – защитната височина (Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD. С червените точки – зоната на Плюска граD. С лилавите точки – зоната на непроходимата девненска Балта. Със сините точки – местността  носеща и до днес случайното!? , но  многозночително име Буджак, в която при Маркозана има останки от старо непроучено село! Дали пък ттази нарисувана картина не е била втория български, варненски (девненски!?...) Онгъл?!...

 

 

image


Фиг. 4

 

Пристанище Варна запад. С червения цвят – защитната височина (Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD. Със синьозелен цвят – зоната на Плюска граD. Със зеления цвят – зоната на непроходимата девненска Балта (днес утаително поле). Със синия цвят – местността  носеща и до днес случайното? , но  многозночително име Буджак, в която при Маркозана има останки от старо непроучено село! Дали пък тази  нарисувана на фиг 2. картина не е била втория български, варненски (девненски!?...) Онгъл?!...

 

         Немаловажен интерес представлява фактът, че по историческия път на прехода и управлението на Аспарух, известният топоним Буджак (между устията на Дунав и Днестър), подобно на топонима Плиска, се среща и на доста други места. Тук ще се спрем на две от тях, които се намират в Молдова и в Румъния. Дали в тези три с Девня случая, това име Буджак/Ъгъл се е разпространило от времето на Аспарух или е плод на проведеното по-късно османско преименуване на местностите и населените места е трудно да се докаже. Но все пак има основание за известен размисъл.

 

 

image

 

Фиг. 5

 

Село Буджак в Молдова северната врата на Гагаузия (на 9 км. от гр. Комрат).

 

 

image

 

Фиг. 6

 

Село Буджак в Румъния (на 14 км. от гр. Силистра  и на 4 км. югозападно

 от ранно-българската крепост Пъкуюл Луй Соаре) и Езеро Буджак.

 

         Местността Буджак в Девня беше показана на фиг. 2. Въпреки липсата на доказателства, все пак е логично да си зададем въпросите: Случайно ли е това съвпадение? Дали Аспарух и българите нямат нещо общо с това?

 

 

image

 

Фиг. 7

 

            С червения цвят – част от района на Плюска град. Със синия цвят защитната височина (Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD. Напълно е възможно тя да е служела за отбрана или укриване  на българите от девненския Плюска град. Вероятно от тази височина бъларите са наблюдавали действияа на безчинстващата и мародерстваща войска на Никифор след превземането на Аула на Крум. На тази височина има непроучена могила с височина 4 метра. Възможно е това възвишение да е една от Стомогилието.

 

         В самия Плюска граD живеели фамилиите на българския държавен елит, а хората представляващи гръбнака на българската войска и държава били заселени в гористите места и хълмове около трите реки – Девненска, Провадийска и Камчия, които се срещат в разпространяваните в интернет стари карти с много имена. Едно от тях е мистериозно местещото се име Варнас, което е тръгнало от девненския извор Башгьоз. Поради изключителната важност и „великост” на своите обитатели-уногондури и севери, тези три реки дори и през турското робство са били наричани и с още едно и също друго име – Кара дере**. Кара дере не защото са били черни, кални или мътни, а защото са били държавообразуващи и защитаващи ядрото на същата. Защото в тези райони и до днес витае, или по-скоро мъждука, духът на отдавна отминалото и незабравимо българско държавно величие. И величието на Кана Аспаруха!

         Но, за тях ще стане дума и по-нататък.

        

         * Според някои публикации в началото на ХХ век девненската Балта е заемала площ в размер на 16 000 декара (каква мощна преграда срещу византийските набези!). Многократно е бил обсъждан въпросът за нейното отводняване, но то е било трудно осъществимо поради финансови затруднения на държавата. В края на краищата чрез система от отводнителни канали тази голяма потребвост била реализирана, защото освен голямата загуба на качествена земя, системно заливаните огромни площи били развъдник на комари, малария и други болести. По време на турското робство девненската низина била наричана Долината на смъртта. Това е било усетено много силно от разположените на лагер при Девня английски войски по време на Кримската война, когато болести от този род уморили много техни войници и офицери. Тези болести  били голям проблем не само за Девенско-Белославския район, а и за разрастваща се Варна. Аз помня Балтата от 50-те години до нейното превръщане в утаечно поле. В него бяха депонирони милиони кубически метри материал иззет чрез дълбачките от дъното на езерото, което беше превърнато в пристанище Варна Запад. Ние имахме нива в тази Балта и за една година прибирахме по 6 откоса люцерна, която наистита стигаше един метър височина. Голяма рядкост са земи с такъв богат хумус и торф. Богата земя, с пукнатини, в които воловете понякога си чупеха краката. Като стъпваше добитъкът по нея, земята трепереше. По-късно ТКЗС-то я обработваше с машини. Бяха създадени зеленчукови и овощни градини с незапомнени добиви. Царевицата достигаше 4 метра височина и даваше по 2 тона едро зърно от декар. Днес, за съжаление, тази богата земя лежи под езерни утайки с височина от десетки метри.

            И още нещо – при съществуващата и днес маркозанска чешма, на границата между Буджака и Балтата, е имало много старо селище, което е неизследвано. За него споменава и К. Иречек, който получил тази информация от старите девненци, които го посрещнали много любезно.

            Може би тук му е мястото да кажа, че единствено при строежа на Завода за соди „Карл Маркс” – първия завод в низината, при отнемането на частните ниви на повеляновци и девненци, държавата ги е заплатила подобаващо. От там нататък бяха отнети десетки хиляди декари „кооперативни” земи, които бяха заплатени със жълти стотинки на ТКЗС-тата или на АПК-то, а при настъпването на голямата „демокрация” хората получиха компенсационни бонове, които разни търгаши и фондове заграбиха почти без пари. Така девненските и повеляновските собственици на земи и най-вече техните наследници, „подариха” още веднъж онова, което дедите им са добили с кървав селски труд за бог да прости… Те помогнаха на онези днешни големи фирми и лъскави богаташи да са толкова богати, защото дойде „най-хуманният” строй – българският вълчи капитализъм.

      ** Като българин и местен патриот, ми се ще това обяснение за произхода на името Кара дере, с което през турското робство са били именувани и трите реки Девненска, Провадийска и Камчия, да е вярно. Има обаче една подробност, която дава основание за размисъл в по-друга посока. Става въпрос, че има още една река, която се влива в Черно море и до днес носи името Кара дере. Тя се намира северно от град Бяла. Този факт навява на мисълта, че при тези четири на брой, близки по разположението си и вливаще водите си в Черно море „черни” реки някога е станало голямо природно бедствие и че тогавашните хора, които са живеели около тези реки са претърпели голямо нещастие. Такова природно бедствие е претърпял нашият черноморски бряг при апокалипсиса (цунамито) през 544/545 година.

            А може би това име Карадере, е съхранено свидетелство за населявалите тези четири крайречия Черни българи (Кара българи)?...

 

 

22.05.2012 год., гр. Варна, инж. Драгия Драгиев.




Гласувай:
2



1. atil - Доста сте написал, трябва да отделя ...
29.05.2012 22:26
Доста сте написал, трябва да отделя време да се запозная по-обстойно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1190909
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031