Колеги форумци,

Предлагам Ви да се запознаете с четвъртия преработен и допълнен вариант на моята разработка от https://docs.google.com/file/d/0B0m_bihLUKuiQjZhcTRoM3kxWVE/edit . Тя има следното съдържание:

 

ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА

 

        I. ЧАСТ:

        1. „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” – една енигма за разгадаване.

        2. Плиска е втората, а не първата столица на долнодунавска България.

        3. За старите карти и първия град Варна.

        4. Първа версия за вероятния генезис на името Варна и пренасянето му от девненска земя върху Кастела Варна.

        5. Варненското име е разпространявано по света най-много чрез името на Свети апостол Варнава.

 

         II. ЧАСТ:

        1. Няколко встъпителни думи към част от имената на Девня, Преславна Варна, Силистра и Плиска.   

        2. Втора версия за вероятния генезис на името Варна: Бог Посейдон, изворът Арна/Варна, горгона Медуза и девненската река.        

         3. Преславна Варна и Силистра.  

         4. Плиска.

         

        III. ЧАСТ:

        1. Първа река Варна и град Преславна Варна.

        2. Голям римски военен център край Одесос – Плюскова – Преславна Варна – Стар преславен дом – Малък Преславец – Михелич – Кадъкьой.       

        

        IV. ЧАСТ:       

        1. Карти в подкрепа на втората теза за местонахождението на „Т.н. Варна, близо до Одесос”.

            2. Други интересни карти свързани с Преславна Варна.

         3. Омуртаговата могила (гробница) и нейното местонахождение във Варненска област.

 

        V. ЧАСТ:

        1. Сблъсъкът между войските на кан Крум и Никифор I Геник през 811 год.

        2. Заключителни бележки.

        3. От къде започва Родината?

         
        В края числото 1342 да се чете 1332.

        Изтеглянето на материала от посочения линк е безопасно по отношение на вирусите.

 

 

Внимателно прочетох, в посочения от Вас текст, всичките Ви версии (в т.ч. и на П. Георгиев) за произхода на името Варна, но никъде на открих отговори на двата най-важни въпроса: 1) От кой исторически извор, автор и кога за първи път е съобщено, че до милетската колония Одесос има Варна и кога Одесос е преименуван на Варна, каквото е днешното име на града? 2) Каква е етимологията и семантиката на това име и от къде произхожда то? Пишете за река Варна, а никъде в географията на в обл. Варна или на едноименната община, нито в списъка на реките в България не е известна такава река!

В началото на седмицата Ви написах, коментар с няколко въпроси за изясняване на името на Варна: от кога Одесос/Одисос има това име, от кого е кръстена така, кой съобщава първи за него и каква е етимологията му. Не виждам отговорите на тези въпроси, тъй като ги няма и в предложения от Вас текст, а и във всички публикувани до сега материали по темата Варна. Не виждам и коментара си, тъй като не сте го допуснали, а в текста сте поканили евентуалните читатели да Ви питат за неясностите, а това не е изяснено нито от г-н П. Георгиев, нито от Вас. Изтриването не е отговор!

Не съм изтривал нищо. Съжалявам много и се извинявам. Пак ще Ви пиша. Ако желаете, прочетете интервюто на П. Георгиев от м. май, т.г. тук:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1957396

От доста време живея във Варна и се интересувам за произхода на името й и за етимологията му. Познавам добре мнението на доц. П. Георгиев за първата столица на българите в Карвунската земя на юг от Дунав и тези от други публикации, с които се правят опити за обясняване на името й. Опитът името Варна да се обоснове с думи от езика на траките , както и с името на Св. Варнава, няма солидна основа и е неубедителен. Няма как аспаруховите българи да кръстят Одесос на името на християнски светец, просто няма никъде такъв подобен случай по целия им път до където са стигнали. Това не са направили и императорите, когато обявяват християнството за официална религия в империята, та да го направят едни езичници (справка каменния надпис от Филипи на Пресиян, в който обвинява “християните”, че не са оценили добрините на българите). Считам, не че е от значение мнението ми, че доц. Петров има много основание да напише следното изречение: "Тя именно получава иранобългарското си название Варна", но не е посочил необходимите, според скромното ми мнение, доказателства за това си твърдение.
От писмените паметници има един, от най-старите в света, чието начало е поставено преди I-то хилядолетие от Р.Х. – и това е “Авеста” – събраните свещени текстове на Откровението на Спитама Заратустра, предадени на хората от пророка Ахура Мазда. Няма да разказвам историята на Авеста, но там за първи път е използвана думата "Варна" и е пояснено какво означава. В една от нейните части, т.н. "яшти" - химни, в чиято структура се разкрива известна прослава на Ахура Мазда, на дните на календара, както и други почитания – на Слънцето, Луната, водите, победителката на сушата- звездата Сириус, добитъка и т.н. в т.ч. и на Арийската хварна (Хварна = Благодат). В пети яшт - Абан-яшт (“Аредви Сура Анахита” – за покровителката на водите), карде 9/част девета/, стих 33 – почитание на Траэтаона: “ и в девети яшт – Гуш-яшт (“Здраве за конете” - за покровителя на добитъка) в карде 3/ част трета/, стих 13 – пак почитание на Траэтаона, е записано в стихове (представям го на руски, поради отсъствие на български превод, отделните редове са отделение с “;” ) : “Для нее совершал почитание; Наследник рода Атвьяни,;сильнейший из рода Траэтаона; в Варне четырехугольной:;сто жеребцов, тысячу коров, десять тысяч овец, принося возлияния.” В един ирано-руския превод на думата “варна”, е посочено, без да е опровергано, че тя означава специално оградено място за обитаване от население, състоящо се от защитени със солидни стени/огради три условни концентрични “кръга/площи/” – най-външен за добитъка, средният – за основното население и вътрешният - за владетелят и неговата свита. В друг текст от Авеста е описано награждаването от владетел на един поданик за заслуга на последния, което се заключавало в предоставянето му на земя да изгради “Варна” с размери на един бяг на кон във всяка една от посоките на света. От посочените примери става ясно, че “варна” е иранска дума, с която се нарича защитено населено място от посочения по-горе тип. Тя ни е известна от Хрониката на Теофан и Кратката история на Никифор и за място близо до Одесос, а и защо да не се приема, че за българите в тези времена това име се отнася и за самия Одесос. Нищо чудно той да им се е видял “варна”, както са виждали такива “варни” в иранските земи. А що се отнася за иранския й произход има предостатъчно много факти за най-различни многовековни контакти между българите и иранците/персите, в т.ч. и сродяване, както пише в писмо Хорсой II до младият владетел на северните (спрямо Кавказ) съюзници на Ираклий, и войни между тях и за превземане на крепости, в т.ч. и на териториите на иранските държави до завладяването им от тюрките и арабите. Последната е била през 627/8 по времето на Ираклий (от когато е и споменатото писмо). До идването на Аспарух и българите южно от Дунав през 680 г., известният Одесос е прекръстван няколко пъти от императорите, но името Варна се споменава за първи път 100 години след 680 г., когато тази територия вече се владее от тях. В гръцкия език такава дума няма, така остава тя да е донесена тук от българите. Без да е доказателство, но подобен пример има с имената на Охрид (Лихнида), река Вардар (Аксиос), които стават известни пак след идването на българите по тези земи (което за Вардар е записала и Анна Комнина). Така за написаното от доц. П. Георгиев: “Тя именно получава иранобългарското си название Варна” става изяснено, че го е получила от българите след идването им по тези земи.

Много хора са се трудили да разгадаят това име, но като че ли няма да може да се намери неоспоримо обяснение за него. Аз подготвям последния си вариант и се отказвам да се занимавам занапред с тази тема. Надявам се докъм 1.09.2013 да съм готов. Благодаря за вашето включване. Личи си, че сте компетентен човек и специалист.