Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2012 04:18 - 10. а. ОЩЕ ЗА ВАРНА И ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 3002 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.05.2012 05:02


Аспаруховият Плюска граD на девненска територия?

 

 

         Предполагаемият район на Плюска граD попада в основната част на тъй наречената днес Западна промишлена зона на град Девня (или като втори вариант – на мястото на сегашния квартал Повеляново). Грубо очертани границите на промишлената зона са:

         Река ДевненскаЖелезопътната линия Варна-Добрич – Пътят от Пристанище «Варна-запад» към кв. Повеляново на гр. Девня – Пътят от кв. Повеляново до Захарен завод – Линията Захарен завод-Помпена станция Юг на бившата Девненска напоителна система. На нейна територия са изградени: Завод за захар, ДАП – Девня, Стар содов завод, Ремзавод, Военни поделения на строителни войски, Заводски строежи, Завод за строителни конструкции, Стар и нов заводи за поливинилхлорид, ТЕЦ – Девня, Нов завод за соди, Железопътна гара Повеляново, Железопътни линии, Пристанище Варна запад, Утаечни полета (западно от река Девненска в бившата девненска Балта), Районна противопожарна охрана, Складови обекти, пътища, паркинги и др. Този крупен промишлен район даде изключително много за възхода и укрепването на България. В продължение на десетки години стотици хиляди българи от цялата ни страна работиха като проектанти, строители, монтажници, химици, машиностроители, транспортчици, научни работници, инженери и крупни ръководители. Като вземем в предвид тежестта и отрицателното въздействие на голямата химия върху околната среда, не можем да не признаем и сериозните поражения върху хората, животните, земята, растителността, въздуха и водите на общините Девня и Белослав, както и частично на общините Аврен и Провадия. Но това е друга тема. Макар и много важна, тук тя не е предмет на разглеждания въпрос.

         Голяма част от тази Западна девненска промишлена зона е разположена върху оня район, за който има много преки или косвени доказателства и податки, че точно в него е бил разположен градът (Аулът) от шатрите на българите и северите, които са дошли и завоювали земите за нова България. Това е станало през 680 година под водачеството на Аспарух, след окончателните му успешни победи срещу ромеите при Марцианопол и Петрича и прогонването им зад Стара планина.

         За настаняването на българите на Аспарух е писано много, но така и не можа да се изясни къде по-точно се е разположил същият с най-важната част от народа и свитата си. Известни са твърденията, че българите се разположили на стан сред гъсталаците и възвишенията при „Така неречената Варна”; че се населили по хълмовете при Варна (вьселися при Варнэ въ хльмовоa); че според Българската апокрифна летопис, Кан Аспарух (Испор) създал наред с Плюска градь и Дрьстерь градь.и др.п. Дим.Ил.Димитров счита, че би било много мъчно да се намери по-подходящо място за разполагане на българските номадски маси от долината покрай северния бряг на двете езера между Одесос и Девня.

         Наистина в този район, и особено около днешна Девня, е имало обилна паша, много питейна и друга вода и удобни пътища в източно, западно, северно и южно направления; много камъни, дървен материал и тръстика за строеж на леки жилищни постройки; сладководна риба и раци в езерета и реките Девненска и Провадийска, както и възможност за добиване на сол край Провадия. Макар разрушен и изоставен, Одесос е стоял на изток, а на запад – разрушеният, но все още използваем Марцианопол. При село Манастир е бил изоставеният, но също използваем с базата и водопровода на огромния в миналото голям римски военен лагер AD Salices. Аспаруховото ядро се е настанило в описаната по-горе зона. Там били издигнати на първо време юрти, а скоро след това – домове с кьошкове, с каменно-дървени конструкции и покриви от тръстика. Преди това на въпросното място са живеели славяни, които били настанени по най-бързия начин из източна Стара планина, а на  облагородените от тях места заживели ръководителите и елитът на българите. Незабавно и в кратък срок, чрез труда и уменията на византийските пленници, било организирано възстановяването на Малкия Хисар-Преторий на Марцианопол, който българите нарекли с името Варна. В тази Варна се разположил Аспарух с военното си командване и специалния си охранителен отряд.

         В продължение на около сто години се сменили поколения българи и български канове. Били сложни  и трудни времена на външни войни, а нерядко и на вътрешни борби и погроми. Много пъти ромейските императори вдигали войските и корабите си и се опитвали да достигнат до този Средец на България, но българите се отбранявали, както трябва и ромеите така и не могли да превземат и унищожат средищния им град, който е бил между днешните квартали „Повеляново” и „Река Девня” и източно от девненската Балта. В края на краищата един император е успял да стори това. На 23 и 24 юли 811 година Никифор I Геник е завладял с войските си неуспешно отбраняваните и принудително изоставени от българите Петрича, Девненска Варна и Плюска град, като на тръгване през Провадийския сърт за Сердика-София е заповядал на специализирания си отряд пълното изгаряне и унищожение на същите. Заповедта му е била изпълнена стриктно. Така девненско-повеляновският район е изгубил ролята си на български Средец (столичен център). Погромът върху българската държава е бил голям, но  както е известно, Крум е дал незабавен урок на византийците, като ги е разгромил в проходите на Стара планина или най-вероятно при Костена река в Провадийска планина. Засега това последно твърдение е оспоримо толкова, колкото пък предното е абсолютно несигурно и също измислено и натъкмено.

         Ако един ден се докаже, че Плюска град е бил именно при цитираната в литературните източници гранична линия между Тракия и Долна Мизия (т.е. при точно там разположената днес Западна промишлена зона на Девня), ще се отпуши пътят за изясняване на историята на началото на Аспарухова България. Ако един ден се докаже и че точно там разположеният Аул на Крум е бил унищожен по най-жестокия начин при похода на Никифор, без да съм суеверен, трябва да кажа, че по провидение на съдбата на 1.11.1986 год., събота, точно в 06 часа и 51 минути, пак на това място ние българите претърпяхме втори голям погром, който си направихме сами. Тогава, на същото това място стана голямата промишлена авария в Новия завод за хлор, винил и поливинилхлорид (ЗХВПВХ-2), която го ликвидира като такъв. Загинаха и бяха ранени доста хора. Семействата им, а и държавата, загубиха извънредно много. Този завод беше един от най-големите и най-модерните такива заводи в света. Той беше на супервисоко технологично ниво, даваше на държавата мното валута, а тя не му връщаше полагащата му се част от нея и така с течение на годините неговото обновяване и ремонт изоставаха. Имаше и виновни длъжностни лица, имаше и значителни нередности в трудовата и технологична дисциплина. И всичко това съсипа завода, нанесе голям удар върху семействата на загиналите и пострадалите, а и на цялата ни страна.

         Спирам се съвсем накратко на това събитие, като жив свидетел и пряк участник в спасителните мероприятия от деветата минута след взрива, защото от самосебе си се разбира, че може би това родилно за държавата ни място явно е било прокълнато.

         Но нека сега се върнем в онези далечни, виртуални за нас аспарухови години, когато вероятно от тук е била ръководена Нова България; от тук са били управлявани нейният живот, външна, вътрешна и военна политика.  

 

image

 

Фиг. 1

           

Варна – Район на Девненските извори. Плюска граD. Защитната височина

(Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD. На север

от височината се намира местността Аланите.

 

            На картата (от 1910 год. http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/3felmeres.htm) изложена на фиг. 1 се виждат селата Девня, Манастир, Падина (Копусчий,Kopusci), Белослав (Гебеджа, Beleno), Повеляново (Emirler) и др. Виждат се Девня дере (река Девненска) и на юг – крайната част на река Провадийска. Както вече стана дума в предните материали, със синия правоъгълник е обозначено мястото на Варна (Девненските извори); с червения правоъгълник – евентуалното местоположение на изградения от Аспарух Плюска граD, а със зеления – Защитната височина (Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD, която е служела за отбрана или за укритие на населението при опасности.

         Първостоличният ни Плюска град е много интересен със своето разположение и с окръжаващите го природни дадености. Видно от картата, чрез водните езерни и триречни прегради (реките Камчия, Провадийска и Девненска) и голямата заблатена девненска Балта*, той е сериозно защитен от византийския враг и от югоизток, и от югозапад. Българите на Аспарух, пък и след него, са можели и са давали много сериозен въоръжен отпор на многократните византийски военни попълзновения както на рубежите и при проходите на източна Стара планина, така и на трите реки – Камчия, Провадийска и Девненска. Не случайно древните пишат, че три реки са защитавали Средеца на българите. Явно това са били те, въпросните три реки!

        

            На територията на първия Средец на Долнодунавска България са  намерени многобройни и многозначителни гробове и останки от примитивни жилища от началото на държавата ни. Те са изследвани от компетентни органи и специалисти и резултатите от това са надлежно публикувани и признати. Девненските строежи бяха с национално значение и както е добре известно, се изпълняваха с меко казано бесни темпове. Не съм пряк участник в този съзидателен за промишлеността процес, защото аз работех на същата територия, но на селскостопанския фронт (както тогава се пишеше по вестниците и се тръбеше по радиото и телевизията). Надявам се, че в напрегнатата денонощна строителна работа всяко попадане на подземни археологически паметници е водело до надлежно спиране на работата, извикване на археолозите, осигуряване на нужните им средства и време за изследвания и документиране и т.н. Казвам това така, защото изискванията и тогава бяха строги, но на 99 процента се съмнявам, че се е постъпвало винаги така. Като си спомня с какъв темп и как свръхударно беше ликвидиран стопанският двор и бяха преместени телетата и складовете на повеляновското ТКЗС, ми настръхва кожата… А там – на пусковите обекти, през нощта, в дъжда или в снега, дето булдозеристът или багеристът ще забележат някакви камъни, човешки кости или счупени гърненца… Не знам. Дълбоко се съмнявам, защото знам как строителните задачи и срокове се следяха и гонеха до дупка. Така че, ако наистина Плюска град е бил в този район, делото сигурно е оплескано в много голяма степен, ако не почти изцяло.     

         Въпреки този мой лъхащ песимизъм, нашите учени са успели да засекат, проучат и документират много  интересни археологически находки в западната девненска промишлена зона. Същите са описани доста подробно от д-р Павел Георгиев в обширната му статия Varna historica et protobulgarica. Опит за характеристика. В нея той посочва конгломерат от три открити селища – едно в района на Захария завод и две в Новия завод за полимери, като  всяко от тях е имало свой некропол. В намерените селища са изследвани полуземлянки облицовани с камъни и други – без облицовки. Намерени са жилища със или без огнища за отопление. Изследвани са не едно-две, а стотици езически и християнски погребения. Моля за прошка, но само от незнание аз ще запиша тук съмнението си дали някъде другаде в България (освен в Девня!), има намерени и изследвани толкова много погребения, които наистина биха могли да се свържат с началото на нашата Долнодунавска България. С научен педантизъм П.Георгиев резюмира резултатите от изследванията направени от най-изтъкнати наши учени. Той изброява трупополаганията по езически обичай, трупоизгарянията и християнските трупополагания. Само за единия некропол говори за 20 (!) дка площ и над 800 (!) гроба.

         От това кратко споменаване може да се направи изводът, че в района на девненската Западна  промишлена зона се крие голямата истина за Средеца на Аспарухова България. П.Георгиев с хладна научна горчивина пише, че много нещо е намерено, но още по-големи неща са загубени за нашата археология, история, народ и държава. Но все пак никога не е късно да се направят нови решителни и полезни стъпки.

         Няма да се спирам по-подробно на Девненския кръгов масов гроб, който също така е открит в района на Девненската западна промишлена зона. Той още веднъж показва, че при това място нищо не е случайно! Тук няма нещо, което да е преписано от тавана или изсмукано от пръстите. Тук е било ръководството на България! Тук е ковано бъдещето на нашия народ. Въпросът е достойни ли сме да се потрудим като наука, народ и държава и да открием така нужната ни истина за прохождането на Аспарухова България.

 

image

Фиг. 2

Реконструкции на древни българи. Отдясно на ляво: жена от погребение №1 от кръглия масов гроб на некропол №3 при Девня; мъж от погребение №71 от кръглия масов гроб на некропол №3 при Девня; жена от погребение №51 от некропол №3 при Девня; чъргубиля Мостич.

 

– следва –

 

22.05.2012 год., гр. Варна, инж. Драгия Драгиев.




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194463
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031