ВЪВЕДЕНИЕ

Априорното убеждение, че разкриваният от сто години град в Абобското поле е пръв държавен център на Дунавска България не може да бъде поддържано повече[1]. Резултатите от археологическите проучвания, както и наличните данни от домашни и чужди исторически източници не позволяват да се мисли, че столичният живот в Абоба-Плиска датира преди  края на VІІІ в. Единственото сериозно основание върху което се гради тезата за Абоба-Плиска като “първа столица” е сведението на Българската апокрифна летопис от ХІ в. за съграждането от Испор (=хан Аспарух) на Плюска граD[2]. Нашият анализ на името Плиска обаче показа, че то е традиционно за прабългарските центрове и се явява на няколко пъти в процеса на утвърждаване на тяхната държавност[3]. При това положение, отъждествяването на Плюска град с открития преди век кампос и аул в Абобското поле не е задължително.  Преди повече от десет години Ив.Божилов и В.Гюзелев, независимо един от друг, изразиха справедливи резерви по отношение на здраво вкоренената представа за Абоба-Плиска като “първа столица” на Дунавска България[4]. Предложената от тях хипотеза, че за столица до към 738 г. трябва да се приеме Онгъла, е неприемлива, тъй като от една страна за подобна възможност липсват каквито и да са аргументи (дори напротив!), а от друга налице са ясни доказателства от исторически, археологически и топонимичен характер, които говорят, че първият държавен център отсам Дунав в продържение на столетие се е намирал при известната от изворите Варна. Тук ще се опитам да изложа известните ми данни в подкрепа на това.

[1]  П.Георгиев. Сто години Абоба-Плиска.- В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Варна, 1999 (под печат); Началото на Абоба-Плиска.- В: Международна конференция по случай 100 години от рождението на проф. В.Бешевлиев. В.Търново, 2000 (под печат); Раждането на столица Абоба-Плиска.- Byzantinobulgarica, X, 2001 (под печат).

[2] Й.Иванов. Богомилски книги и легенди. С., 1970, с. 282.

[3] П.Георгиев. ΙΣ ΤΗΣ ΠΛΣΚΑΣ ΤΟΝ ΚΑΝΠΟΝ. Градът Плисков (произход и значение на името).- В: Трудове на катедрите по история и богословие при Шуменския университет, 3. Шумен, 1999, 12-31; Плискова-Плисков и прабългарите в Източното Приазовие и Северното Причерноморие.- В: Българите в Северното Причерноморие, 7. В.Търново, 2000, 43-60.

[4]Ив.Божилов. Раждането на средновековна България (нова интерпретация).- В: Седем етюда по средновековна история. С., 1995, с. 52 и сл.; В.Гюзелев. Отново за столиците на средновековна България(някои нови гледища и хипотези).- В: Studia protobulgarica et medievalia Europensia. Сборник в чест на проф. В.Бешевлиев. В.Търново, 1992, 3-4; Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България.- ИНИМ, Х, 1994, 40-41.

РЕЗЮМЕ

Утвърдилото се от век насам мнение, че столицата на държавата, създадена от хан Аспарух е Абоба-Плиска, е априорно и не може да бъде поддържано повече. Събраните писмени свидетелства от началото на VІІІ до към края на ХІІІ в. говорят, след внимателен анализ, за това, че първият държавен център се е намирал в района на Варна, в и около Девненската низина, където след 681 год. се изгражда укрепена територия от рода на тази в т.нар. Онгъл, или на столицата на хан Кубрат в Източното Приазовие, преди тази дата. Тя именно получава иранобългарското си название Варна. Същинският столичен град е бил от лагерен тип и се разполагал в очертанията и непосредствената околност на римо-византийския Марцианопол. Топонимично свидетелство сочи, че в езика на тюрко-българите той е бил означаван като balyq, т.е. град. Данни от етимологията на названията-епитети на приемника на Марцианопол през средновековието, като Диакене (Скилица) или Еримополис (Ерюмополис), Армукатсуру (ал-Идриси) свидетелстват, че той е бил схващан като крепост-убежище и резиденция.  В светлината на тяхната информация трябва да се приеме, че от античния град са били използвани главно крепостните стени и рова, както може би и някои по-запазени строежи. Археологическите проучвания сочат, че в чертите на амфитеатъра е била изградена крепост, която е играела ролята на цитадела за средновековния град. Основно, населението от края на VІІ и VІІІ в. обаче е използвало традиционните си жилища-юрти, както е характерно за градовете-лагери, обозначавани с тюркското „оба” или гръцкото „кампос”. Каменен модел на подобно жилище е пряко указание за това. Изследваните от Д. Димитров некрополи с езическа погребална обредност в непосредствената околност на средновековния град над Марцианопол (Разделна, Девня 1 и 3, Варна, 2 и др.) сочат, че в периода от края на VІІ до към средата на ІХ в. тук се е намирала много голяма концентрация от прабългарско население.

Вникването в развитето на събитията в българската държава около средата и втората половина на VІІІ в. позволяват на автора да заключи, че българският „град” в района на Варна е запазил водещото си политическо значение до към края на столетието, когато постепенно се утвърждава новата столица в Абобското поле. Съгласно сведенията на Българската апокрифна летопис градът в района на Варна-Девня е носел традиционното за българските военнополитически центрове название Плюска градь, чиято автентична тюрко-българска форма е засвидетелствана от византийските историци от Х-ХІ в. като Πλίσκοβα. 

         За справка:
http://devnenetz.blog.bg/history/2011/08/26/stolicata-na-asparuhova-bylgariia-i-chast.808652.