ѕотребителски вход

«апомни ме | –егистраци€
ѕостинг
26.08.2011 14:09 - —“ќЋ»÷ј“ј Ќј ј—ѕј–”’ќ¬ј ЅЏЋ√ј–»я - I част
јвтор: devnenetz  атегори€: »стори€   
ѕрочетен: 3204  оментари: 2 √ласове:
1

ѕоследна пром€на: 30.05.2012 08:52

ѕостингът е бил сред най-попул€рни в категори€ в Blog.bg
—“ќЋ»÷ј“ј Ќј ј—ѕј–”’ќ¬ј ЅЏЋ√ј–»я – ѕ»—ћ≈Ќ» »«¬ќ–» » ќЌќћј—“»„Ќ» ƒјЌЌ» —т.н.с., д-р ѕавел √еоргиев – директор на Ўуменски€ филиал на Ќј»ћ при ЅјЌ – —офи€

image

†††††††† јприорното убеждение, че разкривани€т от сто години град в јбобското поле е пръв държавен център на ƒунавска Ѕългари€ не може да бъде поддържано повече[1]. –езултатите от археологическите проучвани€, както и наличните данни от домашни и чужди исторически източници не позвол€ват да се мисли, че столични€т живот в јбоба-ѕлиска датира предикра€ на V≤≤≤ в. ≈динственото сериозно основание върху което се гради тезата за јбоба-ѕлиска като “първа столица” е сведението на Ѕългарската апокрифна летопис от ’≤ в. за съграждането от »спор (=хан јспарух)на ѕлюска граD[2]. Ќаши€т анализ на името ѕлиска обаче показа, че то е традиционно за прабългарските центрове и се €в€ва на н€колко пъти в процеса на утвърждаване на т€хната държавност[3]. ѕри това положение, отъждеств€ването на ѕлюска град с открити€ преди век кампос и аул в јбобското поле не е задължително. ѕреди повече от десет години »в.Ѕожилов и ¬.√юзелев, независимо един от друг, изразиха справедливи резерви по отношение на здраво вкоренената представа за јбоба-ѕлиска като “първа столица” на ƒунавска Ѕългари€[4]. ѕредложената от т€х хипотеза, че за столица до към 738 г. тр€бва да се приеме ќнгъла, е неприемлива, тъй като от една страна за подобна възможност липсват каквито и да са аргументи (дори напротив!), а от друга налице са €сни доказателства от исторически, археологически и топонимичен характер, които говор€т, че първи€т държавен център отсам ƒунав в продържение на столетие се е намирал при известната от изворите ¬арна. “ук ще се опитам да изложа известните ми данни в подкрепа на това.

†††† 1. —видетелствата на “еофан, ѕатриарх Ќикифор и јнастасий Ѕиблиотекар

†††††††††††  акто е известно, най-важните свидетелства за установ€ването на прабългарите в територи€та на юг от ƒунав и за създаването на българската държава се съдържат в хрониката на “еофан »зповедник, в “Ѕревиариума” на ѕатриарх Ќикифор, създадени в началото на ≤’ в., както и в латински€ превод на јнастасий Ѕиблиотекар Chronographia tripertita. ћногократно коментирани, техните текстове, от пръв поглед, не предлагат нови възможности за интерпретаци€ на събити€та през 681 г.[5], още по-малко, специална информаци€ за новосъздаден държавен център. ѕриродата на исторически€ текст обаче е много специфична и тр€бва да в€рваме, или поне да се над€ваме, че позвол€ва нови ракурси в осветл€ването на събити€та. “акъв поне е случа€т с посочените свидетелства. ÷итирани по “еофан те глас€т следното: “ … » като ги преследвали чак до ƒунава (българите на хан јспарух-ѕ.√.), преминали го и дошли при така наречената ¬арна, близо до ќдесос и до тамошната зем€ (καp Tλθόντες Tπί τ[ν λεγομένην Βάρναν πλησίον Όδύσσου καp το‡ Tκεqσε μεσογαίου)[6]. ” ѕатриарх Ќикифор известието гласи: ““е преминали »стър, [спуснали се] към така наречената ¬арна, близо до ќдесос и до разположената по-нататък вътрешна зем€”(περιωθέντες δέ τόν #Ιστρον Tπp τ[ν λεγομένην Βάρναν πλησίον Όδύσσου καp το‡ ‰περκειμένου μεσογαίου)[7]. —ъответствието на сведени€та у цитираните хронисти, дава сериозни основани€ да се приема, че в основата на техни€ разказ лежат загубените свидетелства на т. нар. Μέγας χρονόγραφος[8]. “рети€т източник – јнастасий Ѕиблиотекар, обикновено се пренебрегва. «а нашата задача обаче неговите свидетелства имат особено важно значение. ÷итирани€ттекст у него звучи дословно, както у “еофан, но с една съществена особеност: “Quem transentes et venientes usque ad eam, quae dicitur Barnan, circa fines Odyssi, et mediterraneo illic posito loco perspecto[9]. ¬место общо звучащото “близо до” у двамата гръцки автори, јнастасий Ѕиблиотекар използва по-точен ориентир, който веро€тно е заел от загубени€ първоизточник. »зразът circa fines Odyssi се превежда общо и в същи€ смисъл, както гръцкото πλησίον Όδύσσου[10]. “ой обаче със сигурност носи конкретна информаци€: finis има значение на “граница”, “предели”, “зем€”, така че следва да се преведе “при границите на ќдесос”. —тава дума за административните граници на антични€ град и по-точно тази на запад от него. “€ е добре известна по откритите гранични надписи. Ѕлагодарение на т€х днес се знае, че още през ≤≤ в. територи€та на ќдесос от запад е граничела с територи€та на ћарцианопол[11]. ѕо това време т€ преминавала по лини€та мужду с. Ќиколаевка (’адърча) иизточните окрайнини на ћарцианопол, който според ћ.“ачева е възникнал при император ’адри€н(117-131). “ази отсечка на границата между двата съседни града съвпада и с границата между провинциите “раки€ и ƒолна (¬тора) ћизи€. ѕо-късно градската територи€ на ћарцианопол, като столица на ƒолна ћизи€ била разширена малко на изток, за сметка на тази на ќдесос и при управлението на ¬алериан и √алиен (255-258) вече е преминавала през землището на с. ћарково (дн. гр. ѕовел€ново), само на н€колко километра от източни€ ров на ћарцианопол.

††††††††††† ¬ светлината на това ценно сведение у јнастасий Ѕиблиотекар знаем точното м€сто, където българите на хан јспарух се установ€ват след победоносни€ си поход от ќнгъла. “ова е непосредствената околност на ћарцианопол: предимно на север и изток. »мето му не е споменато и вместо него се €в€ва названието “¬арна”, ко€то досега беше локализирана без особени колебани€ в района на ƒевненската низина. «а съжаление в текста и на тримата ни информатори не се съдържат данни за характера на въпросното м€сто, но това ще да е било не просто точка, в ко€то завършва българското настъпление, а по-скоро м€сто (кампос?) за дислокаци€ и прегрупиране на войската и средище, откъдето е било извършено пренасочването на северите и седемте слав€нски родакъм южната и западната граница на държавната територи€. — други думи тук е бил разположен първи€т център на формиращата се държава: ƒолнодунавското ханство на българи, севери и слав€ни.

†††††††† —видетелството за дислоцирането на јспаруховите българи непосредствено край ћарцианопол намира категорично потвърждение от т.нар. –авенски јноним, чиито авторски бележки и специално тази, ко€то ни интересува непосредствено, датират от сами€ край на V≤≤ или началото на V≤≤≤ в. ўе го цитирам изц€ло, предвид на неговата автентичност и точност: “ј между “раки€ или ћакедони€ (по-точно: “раки€ с ћакедони€- ѕ.√.) и ƒолна ћизи€ живе€т отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе √ол€ма —кити€”[12]. √раницата между двете посочени провинции и същевременно между диоцеза “раки€ и ƒолна(¬тора) ћизи€, както вече се каза, е съвпадала с тази между ќдесос и ћарцианопол и е преминавала непосредствено на изток от последни€. “ака, че –авенски€т аноним потвърждава коментираните по-горе данни у јтанасий Ѕиблиотекар. ѕри това, неговото свидетелство датира немного след настан€ването на хан јспарух в ƒевненската низина. »ма обаче нещо още по-важно. ƒвата латински, както и гръцките източници, взети заедно, ситуират новото местоживелище на българите в един негол€м район с площ от н€колко кв.км. “ова не може да означава друго, освен че в случа€ става дума за главното средище на българите от 681 г., което е всъщност аналог на т.нар. Hoglon в ќнгъла.

†††††††† ≈стествено, на основата на тези данни е много трудно да се обоснове категорично оформ€нето на устойчиво държавно средище или столица. Ѕи могло с пълно основание да се допуска, че ¬арна на границата между ќдесос и ћарцианопол е била само временен лагер в движението от ќнгъла към јбобското поле[13]. ќсвен това, текстоветесочат наличието на втори център на българското заселване: т.нар. μεσογαίον, сиреч земите, разположени във вътрешността, в западна и северозападна посока от района на “¬арна”(ћарцианопол)!!!. “ака че се откро€ват две зони на заселване на прабългарите: крайбрежна и “вътрешна”. јналогично деление на етническата територи€ се наблюдава и при родствените на българите утигури в »зточното ѕриазовие. «а това свидетелства изрично ѕрокопий  есарийски, който съобщава, че тукашните “варвари” “насел€ват крайбрежието(παραλία) и вътрешността(μεσόγαιον), чак до така нареченото ћеотидско езеро и реката “анаис, ко€то се втича в езерото (τhν Λίμνην)[14]. »зглежда, че това разпределение на етническата територи€ е обичайно за редица степни народи. «а българите на юг от ƒунав това може да се докаже и с други факти, но това е предмет на друго изследване. ¬ случа€ е важно да подчерта€, че още със създаването надържавата през 681 г. в двете зони за заселване на прабългарите се създават предпоставки за изграждане на два политически центъра. ѕърви€т от т€х, както вече се каза, се е намирал в южната перифери€ на “поморието”(^ παραλία) при ¬арна. ¬тори€т се е намирал във “вътрешността”, но в кра€ на V≤≤ в. все още не е бил в јбобското поле. —поред Ѕългарската апокрифна летопис, хан јспарух (»спор) създал наред с ѕлюска градь и ƒрьстерь градь. —ъществуват сериозни основани€ да се допуска, че антични€т ƒуросторум, аналогично на ћарцианопол, е играл, поне в начални€ етап на установ€ване надържавата отсам ƒунав, рол€та на втори политически център[15]. ƒори и да допуснем, че центърът на прабългарите от "вътрешността” е бил устроен там “временно” или “епизодично” и обсто€телствата са наложили бързото му изместване на юг в јбобското поле, не разполагаме с никакви доказателства, че той се е намирал в очертани€та на κάνπον`а от ≤’ в. јрхеологически и топонимични данни сочат формирането на военно-политически център в тукашните степни райони на запад от јбоба и в непосредствена близост до р.  аменица ( анара дере).

’одът на българо-византийските отношени€ през почти ц€лото осмо столетие говори определено, че двете части от етническата територи€ на прабългарите с прилежащите в т€х центрове, не са имали равностойна рол€[16]. ¬одещо м€сто и значение във вътрешно- и външнополитически€т живот на българската държаваима центърът в “така наречената ¬арна” и това най-€сно личи от насоката на византийските походи по времето на  онстантин V  опроним(741-775). «а повечето от т€х знаем, че са били поддържани по правило от морски флот или пък са насочени изрично към ¬арна. “ези данни показват, че формираното по време на българското Landnahmezeit средище в и около долномизийската столица е запазило значението си на главен политически център до към 80-те години на V≤≤≤ в. –ешаващ за това е бил авторитетът на онази част от населението на държавата (уногундури и севери), които заемали посочената от хронистите “източна част” (Bνατολ[ν μέρη, partes orientales). ќт средите на тукашната аристокраци€ именно са били излъчвани владетелите: отначало от исконни€ хански род ƒуло, а впоследствие и от други родове, посочени в “»менника на българските кн€зе”[17]. ѕри властването на техните представители именно ¬арна се налага като столица на българската държава. ¬ подкрепа на този извод сапосочените по-долу доказателства.

2. ≈дно свидетелство на топоними€та: “balyq”(=град)

†††† ѕреди да изложа данните от исторически и археологически характер, ще се спра на едно топонимично свидетелство, което ни насочва към приблизително точното м€сто на “първоначалното българско заселище” в района на ¬арна. ѕри описанието на археологическите паметници непосредствено на север и северозапад от антични€ ћарцианопол (дн. град ƒевн€)  .Ўкорпил споменава, че местното название на теснината през ко€то протича  озлуджанската река е “Ѕалыкъ”[18]. ƒосега, това местно име не е привличало внимание, но в светлината на посочените по-горе изворови и епиграфски свидетелства, то е изключително ценно. “о със сигурност не е “турско”, както обикновено се характеризират подобни имена. Balпq, balyq в езика на тюркоезичните народи означава ‘град’, ‘крепост или укрепление[19]и в н€каква степен отраз€ва съществуването тук на определен тип селище от ранното средновековие[20].  ато се има предвид, че на това м€сто през 681 г. ус€дат най-напред водените от хан јспарух българи, считам, че в случа€ имаме езикова останка от съществуването на значим селищен център. ѕон€тието, с което е бил известен сред тюркоезичното население подсказва, че той ще да е имал характер на “град” от лагерен тип, както това е характерно за начални€ период на етнокултурно и политическо съзр€ване на народите с номадски бит , между които закономерно се постав€т и прабългарите[21]. Ќе може да не се отбележи, че долината на  озлуджанска река е най-веро€тната гранична лини€ между ћизи€ и “раки€ през античността, така че е напълно оправдано да се очаква местността, именувана до най-ново време Ѕалик (=град, √радът) да е м€стото, където е бил разположен най-напред бивакът на българите през 681 г. ќбвързаността на наименовани€та на реки и селища изобщо и в частност у прабългарите, за което ще стане дума по-долу, дава допълнителни основани€ за доверие към информаци€та на топонима. Ќай-веро€тното м€сто на първоначалното прабългарско заселище тук са голите днес хълмове “ айр€ци”, северозападно от град ƒевн€. «асега тази местност не е изучавана археологически и единствените известни паметници са каменните кариери на ћарцианопол[22]. ’арактерът на местността се съгласува до известна степен със съобщени€та на византийските хронисти Ћъв √раматик и —килица- едрин за заселването на българите на хан јспарух. ¬ т€х е налице категоричното указание, че “… народът на българите преминал ƒунав и като се отделил от съплеменниците си, разположил се на стан при ¬арна (Tσκήνωσεν Tν ΒάρνJις), сред н€какви гъсталаци и възвишени€( τισι |χμαqς ( λόχμαις- ed.) καp ‚ρεσι)[23]. јналогични сведени€ се съдържат и в преразказа на събити€та у Ћъв √раматик[24]. ћакар и редът на събити€та при ќнгъла и при ¬арна да е разменен, текстовете на двамата хронисти дават представа за местността при височините над ƒевненската низина. ќще по-€сно за това свидетелства текстът в старобългарски€ превод на хрониката на —имеон Ћоготет: “български€т народ… се насели по хълмовете при ¬арна” (вьселис€†† при ¬арнэ въ хльмовоa)[25]. “ук обаче следва да търсим само следите от “първоначалното заселище”. —ъщински€т столичен “град” след кра€ на V≤≤ в. се е оформил върху територи€та на ћарцианопол и равнината непосредствено край него.

†††† 3. —ведни€та на —килица- едрин за крепостта ƒиакене

†††† «а средновековна крепост и средновековно селище върху руините на антични€ град говори хрониката на —килица- едрин. ѕо повод на събити€та от 1049 г. той споменава, че византийските войски се настанили на лагер “на едно м€сто, отсто€що немного от —тохълмието, наречено ƒиакене ( TλθШν δέ κατεσκήνωσεν τινι χώρ οˆ μακρ@ν Bπέχοντι τν ‘Εκατ{ν βουνν τ© λεγομέν Διακενέ)[26]. ѕръв, който се изказа за това, че животът в ћарцианопол продължава и през средновековието беше проф. »ван ƒуйчев. ¬ъв връзка с това той изтъкна, че споменатото от —килица “м€сто” с име ƒиакене се отнас€ за слав€нското селище, възникнало и съществуващо и днесс името “ƒевн€” върху останките от антични€ град[27]. “ри десетилети€ по-късно ј.ћаргос доразви тази иде€ и доказа още по-категорично, че срещаните в средновековните източници наименовани€ Διακενέ – ΔιαβαινA – Διαύαν (Διάβυνα) са всъщност названи€ на средновековното селище и крепост върху останките от римо-византийски€ град[28]. —игурната локализаци€ на ƒиакене дава основание да се постави въпроса за точни€ превод на Vν τινι χώρ• в текста на —килица- едрин. ¬ речниците думата има значение не само на




√ласувай:
1
0



1. devnenetz - ѕубликаци€та е с разрешение на а...
26.08.2011 15:29
ѕубликаци€та е с разрешение на автора.
цитирай
2. atil - —тарите професори и изследователи ...
27.08.2011 17:58
—тарите професори и изследователи доста произволно и наизуст употреб€ват и борав€т със слав€ните... ъдето им хареса или се сет€т там ги слагат и наместват в българската истори€. «а —евероизточна Ѕългари€ когато се приказва за слав€ни и слав€нски селища тр€бва да са по внимателни,защото още от началото става €сно,че колкото слав€ни е имало там те са били изселени...јко по-късно е имало вторично възвръщане и заселване(а сигурно е имало..) това е друго.јктивно участие в укрепването на държавата от самото начало взема едно слав€нско племе със сигурност - тимочаните. оито живеели по поречието на р.“имок и по ƒунава.
—ведени€та на гърците са оскъдни и частични...Ќастъплението е било широкомащабно и е завлад€на не само северната,но и западната част на Ѕалканите.¬ойната почва през 679 и завършва през 681 г.Ќе става въпрос за една битка при ќнгъла и за настан€ване на н€какво определено м€сто само...Ќо изследвани€та са интересни.«а старите български градове нищо май не се прави а приказват само за траки и византийци...
цитирай
“ърсене

«а този блог
јвтор: devnenetz
 атегори€: »стори€
ѕрочетен: 790273
ѕостинги: 379
 оментари: 257
√ласове: 941
 алендар
«  ‘евруари, 2020  
ѕ¬ѕЌ
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829