I. МОИТЕ КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ПО ОФИЦИАЛНИЯ НАУЧЕН ПРЕВОД НА т. н. досега „ТЪРНОВСКИ НАДПИС НА ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА“

При своята краеведска работа над „ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ)“ попаднах на редица следи, които ме изправиха пред нуждата да се убедя по собствен път и с личен труд в правилността и изчерпателността на досегашните преводи на Надписа. Безспорно като най-добър и най-успешен от тях се счита този на проф. д-р Веселин Бешевлиев. Наистина човек като мен трябва да е не в малка, а в много голяма степен луд, за да се захване с такава задача.
Реших се на тази работа, въпреки и независимо от това, че преди 12 години моите познания по гръцки език бяха нулеви и знаех само част от гръцката азбука, чиито букви съм използвал в математическите и техническите дисциплини, по които навремето (1963-1968 год.) съм бил обучаван в МЕИ – гр. Варна. Признавам и подчертавам, че и сега нивото ми на "знаене" на гръцкия език е не кой знае колко по-различно.

Ето част от досегашните преводи на т. н. „ТЪРНОВСКИЯТ НАДПИС НА ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА“:

1. Проф. К. Иречек (1854 - 1918 год.):
„В Търново, в старата лавра „Св. 40 мъченици”, превърната сега в джамия, X. Даскалов открил в 1853 год. един твърде интересен надпис. На лявата страна от входа в джамията стои стълб от червен мрамор, който носи на себе си следи от дълбока старина: изглежда, че той дълго време е лежал във вода*. На стълба може да се прочете надпис, дълъг три аршина, с неправилни редове и букви. Той е написан на лош** гръцки език и гласи според доста свободния превод следното:
„Гиом Омуртаг, оставайки в стария дом, построи (втори) прекрасен дом при Дунав и по средата на двата (трети) дом най-величествен. След измерването аз построих в средата гробница (третия дом?). От средата на тази гробница до стария ми дом са две мирияди лакти** и надлъж по Дунав са две мирияди. Гробницата е най-величествена. Измерете земята. Тия букви бяха начертани от тщеславен човек; той умира, друг се ражда и ще бъде последен. Като гледате на това, припомняйте си оногова, който направи това. А името на княза гласи Омуртаг кан. Нека бог му прости греховете! Прощавайте!”
Б.м.:

* Нека запомним израза: „той дълго време е лежал във вода.“ Може би в някой от Девненските извори?…
** Може пък да е написан на изящен гръцки език, а ние да сме били недотам добри преводачи и читатели…

2. Акад. Ф. Ив. Успенски (1845 – 1928 год.):
http://istoria.bg/booktext/omurtag-tarnovski-nadpis

„Хан Ивиги Омортаг, оставаясь в старом дворце своем, построил великолепний дворец на Дунае и среди зтих двух дворцов памфим. Сделав измерение [пространства], в самой середине насипал холм, а от самой середины этого холма и до старого аула моего две мириады сажен [т. е. 20 000 оргий или 40 верст] и к Дунаю две мириады сажен; а эта самая тумва [насыпь] и есть памфим. Изме-рив землю, сделал зту надпись. Человек существо смертное, хотя бы он и хорошо жил, а другой раждается [на место его], и тот, кто родится самым последним, размишляя о сем, да вспомнит сделавшего сие. Имя же княза ест Омортаг Хан Ивиги. Бог да пошлет ему столетнюю жизнь!”
Б.м. * мириа́да – число 10 000.

3. Проф. д-р Васил Златарски (1866 – 1935 г.): „История на Българската държава през средните векове”:
http://istoria.bg/booktext/omurtag-tarnovski-nadpis

Търновският Омуртагов надпис:

Макар че тоя надпис бе издаден още в 1859 г. според преписа на д-р Х. С. Даскалов , обаче поради това, че той не бе точно преписан от първия му издател, някои редове в текста останаха за дълго време тъмни и породиха разни четения. Нам се удаде щастлив случай пръв да снемем естампаж от надписа и да дадем правилното му и точно четене.
Ние четем гръцкия текст на тоя надпис в книжовен правопис така:

„Великият хан Омортаг, като остая в стария си дом, съгради преславен дом при Дунав. И като измерих [разстоянието] отгоре [т. е. по лицето на земята] между двата всеславни дома, направих в средата гробница. И от самата среда на гробницата до моя старовремски дворец [аул] има 20 хиляди оргии и към Дунава има 20 хиляди оргии. А самият гроб [склеп] е всеславен. И като измериха земята, поставиха тоя надпис. Човек, ако и да живее добре, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди най-сетне, разглеждайки тоя [надпис], си спомня за оногова, който го [гроб, склеп] построи. А името на княза, е Омортаг, велики хан. Нека бог го удостои да преживее сто години.”

4. Проф. д-р Станчо Ваклинов (1921 – 1978 год.):

„Кана шюбиги Омуртаг, оставайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и като измерих между двата преславни дома, издигнах на средата могила. От средата на тази могила до стария ми дворец са 20 000 оргии и до Дунав са 20 000 оргии. А тази могила е всеславна. И като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека оня, който се е родил последен, гледайки това, си спомни този, който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг кана шюбиги. Бог да го удостои да живее 100 години”.

Формиране на старобългарската култура VI-XI век, стр. 127.

5. Проф. д-р Веселин Бешевлиев (1900 – 1992 г.):
https://bg.wikipedia.org/wiki/Търновски_надпис_на_кан_Омуртаг:

„ + Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ* ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην / κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν / κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β‘ κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β‘. / Το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) / κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. / Ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα / ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. Το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ‘.“

* Ωμορταγ – неразбраният ключ към истинската, а не към измислената история на България! (Б. м.).

Превод проф. д-р Веселин Бешевлиев:

„Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години. “

Фиг. 3
Проф. д-р Веселин Бешевлиев (1900 – 1992 г.).
„Веселин Иванов Бешевлиев е български историк, епиграф и филолог. Член-кореспондент на Българската академия на науките е от 1941 г. Автор е на Първобългарски надписи (1935–36).“ (https://bg.wikipedia.org/wiki/Веселин_Бешевлиев).

За улеснение на уважаемия читател подготвих и предлагам следната илюстрация:

Фиг. 4
Този надпис, тази негова редакция и този негов превод стоят в ТЕМЕЛА НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ. Както е видно и както е широко известно, до тук всичко по таза тема беше и си е изяснено, описано и добре преподавано, анализирано или зубрено до втръсване (изучавано) по история на България. Чест и слава на автора, който е превел по неоспорен досега начин този изключителен надпис, но въпреки огромните знания на проф. В. Бешевлиев дали не е възможно да има нещо сбъркано? Нещичко, което да не е „баш“ тъй?

Грях ми на душата, но аз отдавна допуснах, че в този надпис може да има заложена някаква друга, някаква съвсем друга истина. Потрудих се много. Изминах много дълъг, лъкатушен и направо мъчителен път. Може да сторя и голям грешка, и голям грях пред този уважаван наш корифей на българската ни история, но ще опитам да разкажа по най-откровен начин за моето съвсем нешколувано виждане относно този Надпис.

… Признавам си, че (в третата колонка на фиг. 4) за мен най-впечатляваща и „най-ценна“ е литературната измислица:

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.“

Знам колко много се гордеем ние българите с тази мъдрост. Та ние българите сме били хем умни, хем много мъдри от край време… Какъв полет на мисълта. Каква красота… възвисеност, кротост, морал, нравоучение…

Да, но в този, и в показаните по-горе (приличащи си като две капки вода) преводи, има всичко друго, но не и нещо общо с ТОЗИ КОНКРЕТЕН НАДПИС.

Така е. Засега това е „върха“ на българските преводачески и научно-исторически усилия. В резултат на тези изложени по-горе един от друг „все по-успешни“ и приличащи си като две капки вода, признати от науката ни много „точни“ и много „верни“ „преводи“ на разглеждания Надпис, до ден днешен не е намерена нито Могилата, нито Гробницата. Знам, че поне от благоприличие трябва да се въздържам да давам оценки за качествата и верността на тези досегашни преводи по две причини: 1. Те са разработени от бивши признати корифеи на българската и на европейската науки, но вярата в непогрешимостта на тези автори освен, че е заслужена, е и направо сляпа. Тя просто е достигнала до пълна безкритичност и до абсолютно преклонение. А това не е добре. Особено, когато се касае за въпрос от върховна държавна важност. 2. Давам си сметка кой съм аз в тази работа. Знам, че досега, сега, а и занапред, за българските научни среди аз бях, съм и ще бъда господин Никой от бившето село Девня, околия Провадийска.

Въпреки всичко, ще си позволя да заявя, че за мен ненамирането (досега) на т. н. „Омортагова могила“ и на описаната Гробница в нея е обективна оценка и нелицеприятно мерило за „верността“ и „успешността“ на досегашната провалена работа по превода и осмислянето на Надписа. Засега поставям тази „Омуртагова могила“ в кавички, защото според мен в текста става дума за по-други неща и събития и новата задача на преводачите и историците е да отхвърлят досегашната неистина и да „изцедят“ и последния „милиграм“ от заложената в надписа българска история! Да. Службата и работата на тези хора е такава, а не да правят наукообразни, направо нескопосани литературни ученически съчинения „по картинка“.

И най-вече: Като цяло Надписът е напълно заслужен и нужен за историята ни поради факта, че инициатор и създател на същия е била безименната майка на Енравота (Годеника) – вдовицата на Муртагон. А сюжетът на изложението в Надписа най-после става разбираем: Маламир (наречен в текста от "майка" си като Дивия звяр) убива големия си брат Енравота (Годеника). Погребението на същия става в туберкулозното гробище в района на днешното село Могила, което е на равни разстояния от днешните градове и бивши столици на България – Девня и В. Преслав. Майката нарича "своя" син Маламир не само „Див звяр“, а и „Емблема на смъртта“ („Смъртоносец").

Тя съобщава, че Енравота е бил добър човек и поради сполетялата го жестока смърт е бил оприлечен с Йоан Кръстител. Името Енравота от гръцки език се превежда като Годеник, Обвързан и др. п. Нищо чудно княз Борис да е бил негов син и като баща му Енравота (и най-вече заради покръстването на българите напълно заслужено) също са го наричали Йоан Кръстител. Многобройни са „новините“, които изплуват за първи път от моя превод на Надписа.
Според мен се налага да се преоцени, да се пренареди и съкрати „скалъпената“ поколенческа верига на българския род от Крум и Муртагон до Борис I (вкл.). Очевадно е, че нашата необмислена и невъзможно дълга „поколенческа редица“ от имена: „Крум-Муртагон-Енравота-Звиница-Маламир (Омортаг = Убиец/Смърт?)-Пресиян-Борис“ се пука по шевовете. Те, нашите славни „момченца“ изглежда са били „бетер“ от днешните циганчета и са ставали бащи и „канове“ по на 10-15 годишна възраст!?... Налага се да се пресметнат годините (времевият отрязък на този род) и в него да се вместят и преподредят едно след друго поколенията и свързаностите в този род. Засега сметката е направена без кръчмаря. Да не говорим за възможностите на науката ни, които трябва да са хиляди пъти по-големи от възможностите на кръчмаря!
Всичко това го заявявам предварително и ще имам грижата да го докажа по най-убедителен начин в статията си.

Да, читатели мои – в Надписа става дума за Гроба на княз Боян Енравота, който вероятно се намира и ще се намери на върха на Могилата край шуменското село Могила. Същата могила е много добре известна на българските учени, но тя никак не „пасва“ на техните преводи, които я „поставят“ и „търсят“ вече с векове някъде в митичната среда между Двореца в Плиска и река Дунав. Така е – сбърка ли се преводът, не се ли разбере неговият смисъл, не може да се търси и да се намери нито могилата, нито гробницата. Една от многото грешки на нашите учени идва най-вече от това, че те много лесно „превеждат“ и приемат, че името Дунав фигурира на две места в Надписа, а (и не само в този надпис!) името Дунав в този колонен надпис изобщо липсва. Но това ще стане ясно по-нататък в тази статия.
Преведем ли Надписа правилно, остава най-лесното – да свържем ясно, логично и неоспоримо написаното върху колоната, която се намира в църквата „Свети 40 мъченици“, с конкретните български събития и личности. Засега тази колона стои от много векове студена, мълчалива, обидена, пренебрегната, безмълвна, неразбрана и унижена, но горда на своя пост в църквата „Свети 40 мъченици“. Да! Почти цели 8 века тя стои като Гюро Михайлов на поста си и крепи и църквата, и невярната част от българската ни история! Тя, точно като легендарния Гюро Михайлов, стои на поста, на който през 1230 година са я поставили царската мисъл, царската воля и царската десница на цар Йоан (Иван) Асен Втори. Ако зависеше от мен, бих обявил тази колона за пост № 1 на Република България! И пред тази колона трябва да се кръстят и кланят доземи не само истински вярващите българи-християни, а най-вече падналите на колене български преводачи и историци, и особено българските политици, които водят държавата и народа ни към все нови и нови „висини“ по пътя към бездната.

Знае се какви големи интелектуални (научни) и държавни (финансови) усилия; труд, материали, други разходи и безценно време са вложени и що количество научни титли, звания и държавни почести (и признания) са „заслужени“ (по-скоро масово „раздадени на вятъра“) през дългите години по тази наистина изключително важна „Омуртагова колонна тема“, но резултатът е повече от печален. В последно време по нея се включиха и „мощните космически войски“ на БАН. Вместо да се захванат с прецизно, амбициозно и компетентно превеждане на Надписа, те възвеличиха и възвеличават по телевизиите чак до небето тогавашните чудо-българи, като приписаха на хан Омуртаг огромни, нечувани и абсолютно невъзможни космически и математически хиперпознания, практики и похвати. Стигна се до една научна увъртяност, натруфеност и абсурдна фантастичност на теориите по местонахождението на тази „могила“, на „всеславния дворец на Дунав“ и т. н.

Казано с две думи – провалът на нашата научна и държавна работа по тази тема се дължи само на един единствен, но предостатъчен порочен недъг и на само една единствена причина – ПЪЛЕН И НЕПРОСТИМ ПРЕВОДАЧЕСКИ ПРОВАЛ. Последният не се дължи само на един човек, а на цялата ни историческа наука и рано, или късно тя ще трябва да изпие и ще изпие горчивата чаша до дъно.

Да. Текстът е преведен съвсем неправилно. Преводът е чисто и просто едно напълно измислено и несвързано със съдържанието на Надписа литературно „разказче“ по картинка. Затова (и не само в този случай!) ние българите и до днес не сме открили почти нищо от гробовете на нашите български предводители. А Надписът ни посочва кратко и ясно на кого точно и къде е въпросният гроб (гробище). До този извод ще се стигне много бързо и много евтино, но не от хора претоварени още от детските си години с назубрени или втълпени им по-късно „знания“ и „щампи“, а от младежи-патриоти, които не са закърмени със стари догми (неразбрани цитати) и които не робуват единствено на старите книжни речници. Има. Има такива млади хора, които са природно надарени с гъвкаво и творческо мислене, с неукротим и неуморим търсачески (следователски) дух и с безгранична воля за намиране на изход от всяко положение. Изходът е не в масовото „научно“ пренебрежение и подигравки, а в експлоатирането на съвременните методи за електронни преводи, в които операторът пред компютъра играе водеща роля, направлява и взисква, влага огромна упоритост, целеустременост, труд, високи умения и гъвкав търсачески талант. Моите уважения към българските учени, но и най-големият, и най-способен учен (по съвсем обективни причини) бледнее по комбинативност, скорост на работа, възможности и обем на знанията пред един съвременен компютър на средно ниво. А спрямо необятните космически възможности и скорости на работа на днешния и бъдещия информационен свят (и на ИИ) да не говорим.

Свършвам с тези нескопосани разсъждения с пожелание в нашите вузове да се въведе специален предмет, който да учи младото поколение как точно, лесно и ефективно да ползва възможностите на светата троица „изследовател-компютър-мрежа“ в задължителното препревеждане и прецизиране на всички (на абсолютно всички!!!) стари извори за българската история. Това, което не можа да стори „човекът с речника“, ще го стори „човекът с компютъра и мрежата“. Мисля, че тази статия (а по-нататък и цялата ми разработка ДИЕБИ) ще покаже и ще докаже как става това. И за колко години… И с колко неуморен напълно безплатен (за съжаление неинтересуващ почти никого в България!) труд и безсънни нощи…

9. 10. 2023 год. Автор на ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ): инж. Др. Драгиев