Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2011 06:37 - "ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (7-б)
Автор: devnenetz Категория: Други   
Прочетен: 8743 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 21.02.2011 03:07


7- б. СЕЛО МАНАСТИР, ОБЩИНА ПРОВАДИЯ, ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ

 

            Координатите на селото са: 43°10′58.8″ с. ш. 27°31′01.2″ и. д. / 43.183, 27.517 (G) (). Признати от последните векове негови имена са: Монастир, Мънастир и Манастирица, а сега – Манастир. Ще бъде трудно, но българските учени ще докажат по-предишните му имена.

image

Фиг. 1

Църквата „Св. Параскева”

            На 3.5 км. северозападно от селото се намира древният скален манастир „Кара пещера”. Същият е известен като „Манастирът с 40-те одаи” и вероятно селото получило своето име от него. Землището на Манастир граничи със землищата на гр. Девня и селата Староселец, Петров дол, Добрина, Житница и Падина. Селото има изключително богата, но недоизследвана история. Към края на 2010 година в Манастир са живеели около 550 души. За краткост няма да се спирам на други общи сведения за това най-важно за изследването ми населено място.

            През 2009 година Издателство „Славена” – Варна издаде книгата на Гергана Станева Георгиева „Село Манастир – страници от историята”. Авторката е родена през 1940 год. в Манастир. Завършила е Учителския институт в Шумен със специалност български език и литература, история и руски език. Била е базов учител към Учителския институт в Силистра, главен учител и носител на I-ви клас-квалификация. Носителка е на орден „Кирил и Методий” II степен.

            Няма да се опитвам да показвам адмирациите си към книгата на г-жа Георгиева, а само ще изразя мнението си, че тя е изградила краеведската си творба добросъвестно, интересно и на забележително ниво. За настоящата ми разработка е от много голямо значение най-вече онази част от книгата, която разглежда далечното минало на Манастир. В това отношение авторката изнася крайно интересни, обилни и научно установени сведения. Тя се е потрудила да събере всичко, което е било възможно. По нейно признание, тя получила ценна помощ от ръководството и специалистите на Историческия музей в град Провадия и от Археологическия музей във Варна. Това ми дава основание да се отнасям с много голямо доверие към цитираните в книгата твърдения. За краткост ще резюмирам същите, а хората проявяващи по-голям интерес ще могат да се запознаят с тях, като си набавят същата книга.

            Ето по-главното от очертаното в книгата далечно минало на село Манастир:

            1. Най-старата археологическа находка от землището на селото е каменна антропоморфна (човешка) фигура, наречена „Каменна баба”. Тя е висока почти два метра и широка около 60 см. Същата се намира в Археологическия музей във Варна. По преценка на специалистите-археолози тази находка свидетелства, че 2000 години преди новата ера в това землище са живели хора.

            2. В землището на село Манастир са идентифицирани останки от три намиращи се близко едно до друго тракийски (на траки-кробизи) селища.

            3. В района има и шест тракийски могили. Едната от тях е много голяма и в населението има една увереност, че в нея е скрита някаква изключително важна тайна.

            4. Намерени са монети сечени при Лизимах, което показва присъствие на население или войска през V в. преди Христа.

            5. В края на XIX век Карел Шкорпил посетил село Манастир, установил и фиксирал много интересни  свидетелства за съществуването на това тракийско и трако-римско селище и светилище. На 3 километра от селото, в района на „Вехтите лозя”, същият видял останки от основи на зидове, в които се редувли пояси тухли и пояси дялани камъни споени с хоросан. Тогава, а и в по-късни времена, са намирани фрагменти от съдове и архитектурни детайли, монети от античността и големи правоъгълни плочки с изключителна трайност, използвани за подови настилки. На това място имало чешма, която местните хора чак до 1970 год. наричали „Лозянската чешма”. През първата половинана XX век на строители от Провадия били продадени 10000 римски тухли и десетина каруци дялани камъни, извадени от дебелите метър и половина зидове. Такива тухли и фрагменти от архитектурни елементи се намират и днес в частни дворове на село Манастир.

            6. В района на „Вехтите лозя” са намерени и четири оброчни плочки на тракийския бог-конник. Същите са описани в „Известия на народния музей” т. 9, 13 и 24, както и в „Известия на Варненското археологическо дружество”, кн. 3 от 1953 год. Същите плочки са изработени от бял мрамор, като върху тях е изобразен богът-конник, който отива на лов придружен от кучето си. Надписът на гръцки език е посветен на тракийския бог и покровител-защитник на селището и дома Ауларкенос. В краката на коня е показан глиган, чрез който вероятно се подчертава наситеността на района с полезен дивеч. През 1973 год. пак в тази местност, при риголване, трактористи открили огромен варовиков блок също с надпис на старогръцки език посветен отново на бог Ауларкенос.

            7. Почитаният в светилището тракийски бог е представен и върху една оброчна плочка с лира, която е атрибут принадлежащ на бог Аполон. Този факт навежда на извода за непрекъсваемост на обитаването на хора в района, както и за взаимното проникване на култовете на тракийския бог-конник и древногръцкия бог Аполон. (б. а. Известно е преданието за бог Аполон и непорочната девица Daphne- Дафне.  Дали днешното име  на местността „Баба Дафина” не е останало от тези далечни времена?!... Особено като се има в предвид, че на немалко стари карти освен река Паницос-Камчия и река Варна-Провадийска често е записана като Daphna R... Последното се отнася и за трите езера на залива Одесос).

            8. Изложено е предположение, че в землището на село Манастир е имало светилище, а около него – тракийско селище, чието население почитало тракийския Херос-Ауларкенос-Аполон – защитник и пазител на селището и дома от края на втори, трети и четвърти век. Трябва да се добави и това, че археологът, който е описал едната оброчна плочка, е направил следното заключение: „Образът е одухотворен и внушава спокойствие. Релефът издава ръката на опитен, добре школуван, МЕСТЕН СКУЛПТОР”.

            9. Важността на светилището се потвърждава и от друга намерена плочка с посвещение на П. Елий – вероятно член на местна, римска аристократическа фамилия.

            Авторката Г. Георгиева прави извод, че липсата на следи от чисто тракийския култ  към Великата богиня-майка, говори за по-късен исторически период, през който започват да навлизат римското влияние и култура. Тя прави обобщение, че:

            Всичко посочено по-горе може да се види и намери в района на селото, в съдържащата над 1300 експоната музейна сбирка в читалището на селото, както и в музеите на Провадия и Варна. Три тракийски могили могат да се видят в местността „Кайряка”, където е съществувало антично селище от III-IV век. Тракийско светилище и селище има и в местността „Вехтите лозя”. На път от Манастир за Девня, вляво от лозята, се разпознават пет  тракийски могили. Намират се частични останки от стари селища в местностите: „Куве юг”, „Караманкьой”, „Голямата салхана”, и „Малката салхана”. На 4 километра от Манастир по пътя за Житница има антично селище от III-IV век. Много близко до него, в местността „Баба Дафина” има намерени следи от старо римско селище. Западно от Манастир се намира тракийска могила, позната като Динньо-йордановата могила. Пак в западна посока, близо до селото, е открит непроучен и недатиран строеж. Северозападно от селото има останки от стара, римска каменоломна. В различни райони са намерени много монети, които са сечени при различни предримски и римски владетели. В читалищния музей се съхраняват и намерени в манастирското землище железни върхове от бойни стрели. Авторката прави паралели в съдбата на района около сегашното село Манастир с тази на близконаходящия се важен военно-политически, религиозен и столичен на Долна Мизия център – град Марцианопол.

            В своята книга г-жа Г. Георгиева отделя малко място на славяните и първото българско царство. Тук тя прави по-общ коментар по тях и между другото казва това, на което досега ни е научила българската ни историческа наука:

            …„Едната група българи, начело с кан Аспарух, се установила в земите между Дунав и Балканския хребет и определила за своя столица Плиска. Започнало според българската историческа наука Първото българско царство”…

            А може би, един ден ще запише: „Тук, при моето родно село Манастир, в първите 130 години на моята Родина, се намирала първата ни българска столица Плюскаград”….  

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 
МОЕ ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА TUZLA-ТУЗЛА

 

image

183, 27.517

 

 

   

 

Фиг. 2

Със сините точки: Tuzla – Соловарна (от турски).

Карта от Хайнрих Киперт, 1877 год.

 
 

             Видно от картата Tuzla (тур., Солница, Соловарна, Солено езеро или блато) е разположена западно от мястото на днешното село Манастир. Съществува мнение, че създадената през 1877 год. от Х. Киперт нова карта на България е била за времето си най-прецизна и с най-точно записани имена на градове, села, реки и др. п. В нашия случай приемам като първи вариант, че картографът не е сбъркал местоположението на Тузла. Фактът, че точно тук се явява име Тузла, означава, че през периода 680 – 1877 год., ако не и по-рано, в района е имало местно производство или търговия със сол и солена вода от провадийското находище. Възможно е с течение на хилядолетията производството на сол в провадийския район (обозначен на фиг. 2 с червените точки) да е ликвидирано от земетресения или други катаклизми и тукашните, около село Манастир, хора да са произвеждали в тукашна соловарна сол или при домашни условия да са  изпарявали водата чрез слънце или огън и да са се осигурявали с такава. Като втори вариант никак не бива да се изключва и вероятността картографът Х. Киперт да е фиксирал мястото на Тузла не при Провадия (означено с червените точки), където му е мястото, а погрешно при село Манастир. И до ден днешен хората от Провадия помнят Тузлата, като име на солодобивния район, обозначен с червените точки.

            Голям интерес буди така наречената Диньо-йорданова могила. Като местоположение тя много наподобява обозначената на фиг. 2 Tuzla. Може да предполагаме, че под тази създадена от човешки ръце могила се крият останките на тази Соловарна.

 

image 

Фиг. 3

Парцелът с белите петна е бил зает от тракийско селище. Преди много години наблизо имало източник  на питейна вода. С червените точко е означена могилата, а белите петна вероятно са от останките  на бившите жилищни и стопански постройки на траките или римляните.

 

 

image 

Фиг. 4

Диньо-йордановата могила при с. Манастир, община Провадия. 

            

          Надморската  височина на могилата е  182,3 м., а спрямо околния терен 10 метра. Тя фигурира на топографските карти западно и недалеч от селото. Могилата има правоъгълна форма с размери при основата 50 на 40 метра. Спътниковите снимки като че ли показват наличие на някакви каменни елементи или чакъл вътре  нея, под нея и в целия бивш лозов парцел, върху който е направена могилата. Иманярите вече са направили няколко много дълбоки вертикални сондажа и то при видните на снимките бели петна от съдържащите се под нея каменни елементи. Вероятността тази могила да крие много важно свидетелство за далечната история на района е изключително. Тя може би съхранява някаква тайна от трако-римските времена, или наистина е покрита (консервирана) с чернозем за ползване в по-добри бъдещи времена соловарна, която явно била снабдявана с разсол от солените провадийски извори. Но можем да допуснем, че перфектният германски картограф Х. Киперт е залепил с лека ръка името Tuzla точно тук, западно от река Манастирска, на картата си.

            Аз лично бих желал един ден, ако могилата бъде законно разкрита, да намерим под нея погребение или погребения на български канове или князе. А, ако наистина се изясни, че тази могила е Tuzla-Соловарна, то най-после ще се докаже откъде точно е произлязло името Варна по нашите земи и къде точно кан Аспарух е забил своя меч и е извикал: Да живее България!... А от там нататък ще бъде по-лесно.

 

            Не станаха ли прекалено много особените факти около това неизследвано, както трябва, село Манастир? Не говори ли това, че тук наистина има нещо…

             Аз не съм вещ, но търся отговор на въпроса: Има ли Абоба-Плиска доказано такова далечно минало като Варна-Плюска-Манастир? Изобщо, какво е имало и толкова много и разнообразно ли е то в Абоба-Плиска преди идването на българите?...

            За село Манастир може да се кажат още много неща, но засега това е достатъчно за едно ново и много сериозно привличане вниманието на нашата историческа и археологическа наука към него. Струва ми се, че както казват руснаците, „здесь зарыта собака”… Тук става дума не за друго, а за разсейване на мъглата в българската ни история относно мистериозния ни първи център на новооснованата ни българска държава (преди такъв да стане Плиска).

            Това го казвам, като изхождам от принципа, че при преселенията си, хората издирвали стари местоживелища и се настанявали в тях: край реки, при чешми и около извори… Търсели са ослънчени и  защитени от ветрове места. Търсели са къде има гори, дървета, камъш, дивеч, риба… Търсели са къде могат да се отбраняват или скрият при вражеско нападение. Търсели са близост до комуникационните връзки,  пътища, търговски маршрути и др. Като добавим и стратегическите в далечното минало соловарни край Провадия, доводите за хилядилeтното пребиваване и живот на население и войски в района Манастир-Житница стават приемливи и да не кажа (поради явното ми вманиачване в темата) – необорими.

            Изложеното по-горе е предостатъчно поне за едно много сериозно предположение, че преди да прекоси  река Дунав, кан Аспарух знаел къде ще спре. И къде ще забие меча си в новата българска земя. Твърде вероятно това място  било при стария тракийски и римски център между днешните села Манастир и Житница. Аспарух е знаел това отлично, многовековно човешко местообиталище и преди 680 година, защото той и негови войски и верни хора са идвали и кондисвали тук не един или два пъти при предварителните разузнавателни рейдове на българите в този византийски район на Долна Мизия.

            Разбира се, вероятността да се докаже нещо такова не е голяма, но за нас българите темата е от  изключително значение и аз се надявам, че ще се намерят учени и държавни институции, които ще направят необходимото. Дано дойде денят, когато най-после разберем по неоспорим начин къде през първите 100-130 години е била нашата първа столица и къде са решени съдбините на държавата ни… Къде е живял кан Аспарух, къде българските майки зачевали и раждали българските канове… Как българският елит прескачал с конете си до девненските извори и ги къпел с любов, и се къпел на воля в техните омайни води и красоти… Дано един ден разберем къде бъдещите ни канове се учели на бойните изкуства, на военна стратегия и тактика… Къде са любели жените си, къде се раждали децата им… Къде са погребвали починалите, къде са отдавали воинска почит на падналите… Къде и какви са гробовете, оръжията, пепелта от костите или украшенията на нашите първи канове?... В края на краищата – да ни стане ясна най-важната част от историята, наречена ПРОХОЖДАНЕТО НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ…

            Въпросите са много. Все пак, ако се окаже, че именно в Манастир е била първата ни столица и че тук, а не в Плиска, е безчинствал Никифор I Геник, много от неяснотите за този етап от българската история ще паднат.

            Какво ли крият в себе си тази и многобройните други могили около село Манастир? Къде ли е гробът на кан Крум?!... Да не би да е под някоя могила или в подземието на Кара пещера край пренебрегнатата и неоткрита от голямата ни история първопрестолнина Salices-Daphna-Барна-Варна-Плюска-Средец и т.н. при и около село Манастир?... Дали костите на кан Крум не лежат при разрушената и изгорена от Никифор първа столица на България… На Аспарухова България, която той и народът ни успели да спасят…

                       

            * Горното написах при изключителното ми уважение към мястото и ролята на нашата втора столица Плиска. Тази моя публикация е изпратена до някои държавни институции, институти, музеи, средства за масова информация и мои приятели.

            Като автор си запазвам правото на допълнения и изменения с оглед усъвършенстване на изследването ми. Същевременно се обръщам и апелирам най-човешки към читателите и ползвателите на моите материали да уважават законните ми авторски права.

             Всички мнения, критики и предложения ще приема с благодарност на адресите:  

             http://devnenetz.blog.bg/    или   devnenetz@gmail.com.

 

            26. 01. 2011 – 8. 02. 2011 год., гр. Варна                                    Автор: инж. Драгия Драгиев

 




Гласувай:
3



1. анонимен - Доста е грубо като поведение. Как ...
27.01.2011 07:31
Доста е грубо като поведение.Как може да има присмех над подобни неща.
цитирай
2. анонимен - Ти си като Сам Воин. Ако беше пуснал ...
27.01.2011 07:36
Ти си като Сам Воин. Ако беше пуснал някаква клюка, щеше да имаш много повече читатели, възрожденецо
цитирай
3. devnenetz - Макар че сте анонимни, аз ви считам не за врагове, а за приятели...
27.01.2011 13:08
Здравейте,

Макар че сте анонимни, аз ви считам не за врагове, а за приятели...
Остава още малко и аз ще публикувам това, което мисля по темата. Важното е да сме внимателни, да сме уважителни един към друг и да не се обиждаме взаимно. Досега никой не е доказал дали преди Абоба-Плиска сме имали друга столица. Сигурно и аз няма да успея да сторя това. Скоро ще публикувам много съществени неща. Ключът беше скрит в AD Salices. Аз намерих този ключ. Надявам се това да стане ясно много скоро.
Че малко хора четат моите "творби" ме тревожи, но най-вече ме радва това, че моите "глупости" са в интернет и никой няма да ги спре. Все ще се намерят хора, които да им обърнат поне малко внимание.
България се е родила в Девненско-Провадийския край и никой не е в състояние да промени това.
Девненец
цитирай
4. анонимен - Защо не
22.02.2011 23:50
Нищо лошо в тази хипотеза.Вместо да отричаме, нека се опитаме да мислим повече.Има логика във всичко това.Необходими са нови историци необременени и свободни,а защо не и нов прочит на историята.
цитирай
5. apostapostoloff - Чужденците четат и произнасят името
02.09.2011 18:10
Варна като Бапха- тка го четата по табелите на български език. И това винаги ме е разсмивало.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1190853
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031