Cholmeler-Holmeler-Emerlere-Emirlere-Емирлери-Марково-Повеляново

 

(Дн. квартал „Повеляново” на град Девня)

 

            Във връзка с разгърналото се строителство на крупни промишлени обекти и по повод на 25-тата годишнина от 9.09.1944 год. с указ № 828 от 27 август 1969 год. на Президиума на Народното събрание на НРБ селата Река Девня, Девня и Повеляново бяха слети в едно селище с името град Девня. Тук ще се спрем само на квартал „Повеляново” и то единствено по повод на евентуалната му връзка с историята на Аспарухова България.   Днес Повеляново е широко известно със създадената край него девненска промишленост и почти никак със своето минало. А може би то е било един главен, но до ден днешен ням свидетел на раждането на Долнодунавска България и арена на погрома на Никифор I Геник извършен на 23 и 24 юли 811 година над Аула на Крум  и Средеца на държавата, носещ името Плюска граD. В предните материали посочих местоположението на Плюска град на място отстоящо а 1 – 2 километра югозападно от днешнотоПовеляново, но това е условно. Възможно е самата площадка на сегашното Повеляново да е била мястото, където са разпънали шатрите си Аспарух и най-важните му и близки новодържавници.

Фиг. 1

Град Девня, кв. „Повеляново” и части от Промишлената зона. Със стрелките: горе вляво – защитната височина (Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD и кв. „Повеляново”, горе вдясно –  кв. „Повеляново”, долу вляво – Западна промишлена зона (Плюска граD) и долу вдясно – Източна промишлена зона.  

         Както и в предните си материали, така и тук, аз нямам и не мога да представя някакви съществени доказателства, а само ще изложа определени съображения, които чисто и просто са в сферата на вероятното, но може би ще подтикнат нашите учени да се заемат по-сериозно с доразвитието им. Досега като че ли главният уредник на девненския Музей на мозайките Анастас Ангелов е единствения, който е отделил време и сили, и е създал и публикувал по темата за далечното минало на Повеляново статията си Емрелер, Емирлер, Марково, Повеляново, която може да бъде прочетена във  web | Девня - страници от историята, или http://liternet.bg/publish10/aangelov/devnia/content.htm. Ето и най-важната за случая част от нея:

         „Под името Емрелер / Emreler (Амрхлр) селището се споменава в турски регистър на джелепкешани от 1573 год., а под името Емирлер (Амйрлр) в дефтер за реквизиции от 1676 год. Селището се среща и в западноевропейски географски карти от XIX век. Под името Holmeler то е отбелязано в картата на Франц фон Вайс (Franz von Weiss) (1829 год.), а под името Emereler в картата на Джон Ъроусмит (John Arrowsmith, 1790-1873) (1844 год.). В руската триверстова карта и в картата на А. Кривошиев (1892 год.) селището е означено с името Емирлеръ. Името на селището се среща и в записките на майор Джордж Кепел (George Keppel) (1831 год.) описвайки пътя Провадия - Тестеджи (Житница) - Емирлер - Варна. След Руско-турската война от 1828-1829 год. то било заселено с български преселници от с. Еркеч (с. Козичино, Бургаско), а към 1861 год. и с кримски татари. Според опис на венчилата от Балчишко, Мангалянско и Хаджиоглупазарджишко окръжие за 1873 год. село Имирлери има 63 венчила (семейства). През 1877 год. (според статистиката на В. Теплов) с. Имрелеръ (Imreler) (Варненски санджак) има 11 български и 37 татарски къщи, а според руския статистически справочник от 1877 год. с. Емрелер има 60 венчила, 33 мюсюлмански (59 жители) и 35 немюсюлмански (66 жители) къщи. През 1880 год. (според рапорт за състоянието на училищата във Варненския учебен окръг през 1879-1880 год. до Министерството на народното просвещение, изготвен от тогавашния окръжен училищен инспектор Божил Райнов) с. Емирлер има 32 български къщи (настанените в селото кримски татари се изселили след края на Руско-турската война от 1877-1878 год.). По време на първото преброяване на населението в Княжество България с. Емирлер (община Белево*, околия Варна, окръг Варна) имало 293 жители (158 мъже и 135 жени), 52 къщи и 52 домакинства. Селото е преименувано на Марково с решение на Белевския селски общински съвет № 24 от 29 ноември 1898 г. (указ № 113 от 26 февруари 1899 год.) и на Повеляново с указ на Президиума на Народното събрание № 50 от 6 февруари 1960 год.”

            * Белево – дн. гр. Белослав.

            Въпреки че познавам много добре повеляновския район, засега аз нямам никаква друга опорна точка освен поредицата документирани по-горе имена на това селище в един период от няколкостотин години. Без да владея турски език, аз се опитах да изровя някои съществени неща от тази поредица от бивши имена на Повеляново. В тази сложна за мене работа ценни помощници ми бяха преводачът на Гугъл, руски и турски онлайн преводачи и др. Чрез тях прекарах многократно тези може би не само турски наименования през български, турски, руски, английски, немски, френски и други речници. Смятам, че стигнах до някои съществени попадения, но оставям това на преценката на читателя. И дори призовавам компетентните специалисти да доизследват и доразвият темата, защото тя вероятно крие някакава сериозна българска тайна.

 

Фиг. 2

Cholmeler – Марково – Повеляново.

            От заглавието на настоящата статия са видни само част от основните наименования на Повеляново (които са може би наименования не на едно, а на няколко близки едно до друго селища) в по-далечно или по-ново време. Разбира се, те имат много вариации и въпреки неудобството се налага да ги повторим по-подробно: Cholmeler*-Holmeler-Emerlere-Emereler, Emreler, Imerler, Emirlere-Емирлер, Амйрлр, Амрхлр, Имерлеръ, Емерлер, Емирлер, Емирлери-Марково-Повеляново. Това многообразие на имена на едно и също населено място може би съдържа паролата към това, което търсим – седалището на българския Първосредец.

         Според мен по-важните значения на тези имена или на техните съставни части са:

         1. сholmeler* – от чолма, челма – залив, блато обрасло с трева, морски пролив, гора от каменни  дъбове. 2. cholm – холм, джел, каменен дъб; каменный дуб. 3. зцl – пустиня; 4. gцl – езеро; 5. eler – елиминира, премахва; устраняет. 6. emir – заповед, нареждане, разпоредба, ред, шеф, началник, градоначалник; порядок и др. п. 7. emire – eмир; эмир. 8. emereler – попие, абсорбира; поглощать. 9. еmirler – заповеди, поръчки; заказы. 10. еmirlere = emirleri – емири; емиры. 11. еmirler ordu – армейски поръчки; заказы. 12. еmreler – командващ; командующий. 13. еmirleri – заповеди; заказы. 14. еmerler – попие; поглощать. 15. нolmeler – холм, заливане; пойма. 16. imerler – имер; imer.

        

         Ето и няколко  тълкувания свързани с думата чола:

            * Чола – династия и възглавявана от нея държава в Южна Индия. Известна е от I в. н.е. Столици Пухар, а след това Танджур и Гангайкондачолапурам. Най-голямо могъщество на държавата – през  X – XII в. Държавата е известна до XIII в., а династията – до XVIII в.

            Чол – много стар узбекски сорт десертно грозде.

            Чола = Bozkir – степ  (тур.).

            Чолма – залив, Челма – блато обрасло с трева. (Успях да открия тези думи в марийско-руски речник. А е известно, че марийците и българите са живели заедно много години и двата езика са проникнали взаимно един в друг).

 

         Нека посочим и някои подобни на повеляновските бивши турски имена на български села и днешния им превод на български език (същите са извадени от справочника за старите и новите имена на българските населени места):

         1. Емир – Вожд. 2. Емирлер – Князево. 3. Емирлери – Повеляново. 4. Емир Оглар – Главатари. 5. Емирлии – Болярско и др. Както се вижда, преводът на корена Emir се свързва с българските вожд, княз, боляр, и др. Дали преводачът е ползвал само речника, или е правил проучване на имената на тези населени места на терен, не е ясно. Ако все пак е станало второто, то можем да се надяваме, че в тези села са били запазени легенди, които ги свързват с проявили се и запомнили се с нещо български или славянски високопоставени длъжностни лица. По тази крехка логика можем не да твърдим, а само да допуснем, че и в нашия случай повеляновското име Емирлери може би означава, че тук са живели дълги години българските Канове, които турската империя титуловала и пишела като емири. Разбирам,че това е точно в сферата на фантастиката, но все пак не е изключено такова стечение на нещата.

 

         А сега да се опитаме да извлечем някои изводи за евентуалната връзка на тези имена с нашата история. Освен  фриволност, те може би те ще съдържат и някаква капчица историческа истина.

 

·        Името Cholmeler-Чолмелер – съвсем логично е могло да бъде поставено на селище разположено като Повеляново: до залив; до блато обрасло с буйна трева; до и в подножието на голям хълм; до изкуствено създадена от езичниците гора (горичка) от каменни дъбове (Quercus ilex) за техните  свещенодействия или до унищожена, изгорена от някого такава.

·        Името Cholmeler-Чолмелер – може би е било подходящо за пустеещото място в първите 200 години от турското робство. Възможно е при завладяването на района турците да са изгорили покритите с тръстика  къщи и кьошкове, за да се заличат Първосредецът и историята на България.

·        Името Holmeler-Холмелер –логично е могло да бъде поставено на селище разположено като Повеляново до хълм; до места, които са подложени на периодични заливания от прииждащите реки Девненска и Провадийска; или пък покрай езерата, които вероятно също са го заливали при покачване на нивото на водата, защото тогава нивото на морето е било по-ниско от това на сладководните езера и по същество последните до прокопаване на първия канал „море-езеро” са били като един голям язовир.

·        Вече се видя, че при посочените по-горе преименувани с държавни актове български села с подобни турски имена, държавните „преводачи” са се насочили към значенията: вожд, княз, боляр, командир, главатар, поръчки, заповеди и  повеля. Това се вижда и по-горе от думите заповед, поръчка, командване, високо поставено лице, командир и др.

·        Безспорно е, че трябва да отделим най-сериозно внимание на тълкуването, в чиято основа лежи думата Емир (Кан – Khan – Аmir). Многократно съдържащите се в точките от 1 до 16 думи Емир, Емири, заповед, командир, поръчки и т.н., показват, че това селище (или главното от тях, ако наистина са били повече на брой) е не какво да е, а командно, заповядващо, нареждащо, поръчващо, повеляващо! Има основание за допускане, че тук е живеел българският Кан („Амир”), или пък че тук са живеели поредица от български Канове („Амири”)… Казано по-разбираемо – може би тук (става дума за сегашната територия на квартал Повеляново или за съседната Западна промишлена зона) е било българското Канско, Царско, Болярско, или Главатарско селище…   

·        Нека обърнем нужното внимание и на следния цитат от статията на големия педант Ан. Ангелов:

          „Под името Емрелер / Emreler (Амрхлр) селището се споменава в турски регистър на джелепкешани от 1573 г. (само 177 години след падането на българия под турско робство!), а под името Емирлер (Амйрлр) в дефтер за реквизиции от 1676 год.”  

Може да се допусне, че това е потурчено българско име на селището, защото се вижда, че и на двете места става дума за запис на думата Амир, която в някои случаи може би се ползва в турския език при превода на Кан – Khan.

– Следва  –

 

22.05.2012 год., гр. Варна, инж. Драгия Драгиев.

 

Топонимията не можеш да излъжеш! Това не е моя мисъл а на археолози от Русия. По имена на местности,но рекички,хълмове,вече разкопаха два големи града споменати в "Джагфар тарихи". Лошото е че най-големия град на нашите савири е под водата..В долното Поволжие.
Мисля ,че сте на прав път и някой ден на изследователите може да им е от голяма полза. Амир - и вожд,водач, генерал,главнокомандваш. Абоба(Плиска) е от Амир боба т.е. Стария предводител, Таткото предводител. И аз не знам турски, но доста от думите и понятията ги разбирам.
А логическия смисъл на названията от булгарски към славянски е очевиден за Повеляново.