2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 2820 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2012 08:12
Cholmeler-Holmeler-Emerlere-Emirlere-Емирлери-Марково-Повеляново
(Дн. квартал „Повеляново” на град Девня)
Във връзка с разгърналото се строителство на крупни промишлени обекти и по повод на 25-тата годишнина от 9.09.1944 год. с указ № 828 от 27 август 1969 год. на Президиума на Народното събрание на НРБ селата Река Девня, Девня и Повеляново бяха слети в едно селище с името град Девня. Тук ще се спрем само на квартал „Повеляново” и то единствено по повод на евентуалната му връзка с историята на Аспарухова България. Днес Повеляново е широко известно със създадената край него девненска промишленост и почти никак със своето минало. А може би то е било един главен, но до ден днешен ням свидетел на раждането на Долнодунавска България и арена на погрома на Никифор I Геник извършен на 23 и 24 юли 811 година над Аула на Крум и Средеца на държавата, носещ името Плюска граD. В предните материали посочих местоположението на Плюска град на място отстоящо а 1 – 2 километра югозападно от днешнотоПовеляново, но това е условно. Възможно е самата площадка на сегашното Повеляново да е била мястото, където са разпънали шатрите си Аспарух и най-важните му и близки новодържавници.
Фиг. 1
Град Девня, кв. „Повеляново” и части от Промишлената зона. Със стрелките: горе вляво – защитната височина (Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD и кв. „Повеляново”, горе вдясно – кв. „Повеляново”, долу вляво – Западна промишлена зона (Плюска граD) и долу вдясно – Източна промишлена зона.
Както и в предните си материали, така и тук, аз нямам и не мога да представя някакви съществени доказателства, а само ще изложа определени съображения, които чисто и просто са в сферата на вероятното, но може би ще подтикнат нашите учени да се заемат по-сериозно с доразвитието им. Досега като че ли главният уредник на девненския Музей на мозайките Анастас Ангелов е единствения, който е отделил време и сили, и е създал и публикувал по темата за далечното минало на Повеляново статията си Емрелер, Емирлер, Марково, Повеляново, която може да бъде прочетена във web | Девня - страници от историята, или http://liternet.bg/publish10/aangelov/devnia/content.htm. Ето и най-важната за случая част от нея:
„Под името Емрелер / Emreler (Амрхлр) селището се споменава в турски регистър на джелепкешани от 1573 год., а под името Емирлер (Амйрлр) в дефтер за реквизиции от 1676 год. Селището се среща и в западноевропейски географски карти от XIX век. Под името Holmeler то е отбелязано в картата на Франц фон Вайс (Franz von Weiss) (1829 год.), а под името Emereler в картата на Джон Ъроусмит (John Arrowsmith, 1790-1873) (1844 год.). В руската триверстова карта и в картата на А. Кривошиев (1892 год.) селището е означено с името Емирлеръ. Името на селището се среща и в записките на майор Джордж Кепел (George Keppel) (1831 год.) описвайки пътя Провадия - Тестеджи (Житница) - Емирлер - Варна. След Руско-турската война от 1828-1829 год. то било заселено с български преселници от с. Еркеч (с. Козичино, Бургаско), а към 1861 год. и с кримски татари. Според опис на венчилата от Балчишко, Мангалянско и Хаджиоглупазарджишко окръжие за 1873 год. село Имирлери има 63 венчила (семейства). През 1877 год. (според статистиката на В. Теплов) с. Имрелеръ (Imreler) (Варненски санджак) има 11 български и 37 татарски къщи, а според руския статистически справочник от 1877 год. с. Емрелер има 60 венчила, 33 мюсюлмански (59 жители) и 35 немюсюлмански (66 жители) къщи. През 1880 год. (според рапорт за състоянието на училищата във Варненския учебен окръг през 1879-1880 год. до Министерството на народното просвещение, изготвен от тогавашния окръжен училищен инспектор Божил Райнов) с. Емирлер има 32 български къщи (настанените в селото кримски татари се изселили след края на Руско-турската война от 1877-1878 год.). По време на първото преброяване на населението в Княжество България с. Емирлер (община Белево*, околия Варна, окръг Варна) имало 293 жители (158 мъже и 135 жени), 52 къщи и 52 домакинства. Селото е преименувано на Марково с решение на Белевския селски общински съвет № 24 от 29 ноември 1898 г. (указ № 113 от 26 февруари 1899 год.) и на Повеляново с указ на Президиума на Народното събрание № 50 от 6 февруари 1960 год.”
* Белево – дн. гр. Белослав.
Въпреки че познавам много добре повеляновския район, засега аз нямам никаква друга опорна точка освен поредицата документирани по-горе имена на това селище в един период от няколкостотин години. Без да владея турски език, аз се опитах да изровя някои съществени неща от тази поредица от бивши имена на Повеляново. В тази сложна за мене работа ценни помощници ми бяха преводачът на Гугъл, руски и турски онлайн преводачи и др. Чрез тях прекарах многократно тези може би не само турски наименования през български, турски, руски, английски, немски, френски и други речници. Смятам, че стигнах до някои съществени попадения, но оставям това на преценката на читателя. И дори призовавам компетентните специалисти да доизследват и доразвият темата, защото тя вероятно крие някакава сериозна българска тайна.
Фиг. 2
Cholmeler – Марково – Повеляново.
От заглавието на настоящата статия са видни само част от основните наименования на Повеляново (които са може би наименования не на едно, а на няколко близки едно до друго селища) в по-далечно или по-ново време. Разбира се, те имат много вариации и въпреки неудобството се налага да ги повторим по-подробно: Cholmeler*-Holmeler-Emerlere-Emereler, Emreler, Imerler, Emirlere-Емирлер, Амйрлр, Амрхлр, Имерлеръ, Емерлер, Емирлер, Емирлери-Марково-Повеляново. Това многообразие на имена на едно и също населено място може би съдържа паролата към това, което търсим – седалището на българския Първосредец.
Според мен по-важните значения на тези имена или на техните съставни части са:
1. сholmeler* – от чолма, челма – залив, блато обрасло с трева, морски пролив, гора от каменни дъбове. 2. cholm – холм, джел, каменен дъб; каменный дуб. 3. зцl – пустиня; 4. gцl – езеро; 5. eler – елиминира, премахва; устраняет. 6. emir – заповед, нареждане, разпоредба, ред, шеф, началник, градоначалник; порядок и др. п. 7. emire – eмир; эмир. 8. emereler – попие, абсорбира; поглощать. 9. еmirler – заповеди, поръчки; заказы. 10. еmirlere = emirleri – емири; емиры. 11. еmirler ordu – армейски поръчки; заказы. 12. еmreler – командващ; командующий. 13. еmirleri – заповеди; заказы. 14. еmerler – попие; поглощать. 15. нolmeler – холм, заливане; пойма. 16. imerler – имер; imer.
Ето и няколко тълкувания свързани с думата чола:
* Чола – династия и възглавявана от нея държава в Южна Индия. Известна е от I в. н.е. Столици Пухар, а след това Танджур и Гангайкондачолапурам. Най-голямо могъщество на държавата – през X – XII в. Държавата е известна до XIII в., а династията – до XVIII в.
Чол – много стар узбекски сорт десертно грозде.
Чола = Bozkir – степ (тур.).
Чолма – залив, Челма – блато обрасло с трева. (Успях да открия тези думи в марийско-руски речник. А е известно, че марийците и българите са живели заедно много години и двата езика са проникнали взаимно един в друг).
Нека посочим и някои подобни на повеляновските бивши турски имена на български села и днешния им превод на български език (същите са извадени от справочника за старите и новите имена на българските населени места):
1. Емир – Вожд. 2. Емирлер – Князево. 3. Емирлери – Повеляново. 4. Емир Оглар – Главатари. 5. Емирлии – Болярско и др. Както се вижда, преводът на корена Emir се свързва с българските вожд, княз, боляр, и др. Дали преводачът е ползвал само речника, или е правил проучване на имената на тези населени места на терен, не е ясно. Ако все пак е станало второто, то можем да се надяваме, че в тези села са били запазени легенди, които ги свързват с проявили се и запомнили се с нещо български или славянски високопоставени длъжностни лица. По тази крехка логика можем не да твърдим, а само да допуснем, че и в нашия случай повеляновското име Емирлери може би означава, че тук са живели дълги години българските Канове, които турската империя титуловала и пишела като емири. Разбирам,че това е точно в сферата на фантастиката, но все пак не е изключено такова стечение на нещата.
А сега да се опитаме да извлечем някои изводи за евентуалната връзка на тези имена с нашата история. Освен фриволност, те може би те ще съдържат и някаква капчица историческа истина.
· Името Cholmeler-Чолмелер – съвсем логично е могло да бъде поставено на селище разположено като Повеляново: до залив; до блато обрасло с буйна трева; до и в подножието на голям хълм; до изкуствено създадена от езичниците гора (горичка) от каменни дъбове (Quercus ilex) за техните свещенодействия или до унищожена, изгорена от някого такава.
· Името Cholmeler-Чолмелер – може би е било подходящо за пустеещото място в първите 200 години от турското робство. Възможно е при завладяването на района турците да са изгорили покритите с тръстика къщи и кьошкове, за да се заличат Първосредецът и историята на България.
· Името Holmeler-Холмелер –логично е могло да бъде поставено на селище разположено като Повеляново до хълм; до места, които са подложени на периодични заливания от прииждащите реки Девненска и Провадийска; или пък покрай езерата, които вероятно също са го заливали при покачване на нивото на водата, защото тогава нивото на морето е било по-ниско от това на сладководните езера и по същество последните до прокопаване на първия канал „море-езеро” са били като един голям язовир.
· Вече се видя, че при посочените по-горе преименувани с държавни актове български села с подобни турски имена, държавните „преводачи” са се насочили към значенията: вожд, княз, боляр, командир, главатар, поръчки, заповеди и повеля. Това се вижда и по-горе от думите заповед, поръчка, командване, високо поставено лице, командир и др.
· Безспорно е, че трябва да отделим най-сериозно внимание на тълкуването, в чиято основа лежи думата Емир (Кан – Khan – Аmir). Многократно съдържащите се в точките от 1 до 16 думи Емир, Емири, заповед, командир, поръчки и т.н., показват, че това селище (или главното от тях, ако наистина са били повече на брой) е не какво да е, а командно, заповядващо, нареждащо, поръчващо, повеляващо! Има основание за допускане, че тук е живеел българският Кан („Амир”), или пък че тук са живеели поредица от български Канове („Амири”)… Казано по-разбираемо – може би тук (става дума за сегашната територия на квартал Повеляново или за съседната Западна промишлена зона) е било българското Канско, Царско, Болярско, или Главатарско селище…
· Нека обърнем нужното внимание и на следния цитат от статията на големия педант Ан. Ангелов:
„Под името Емрелер / Emreler (Амрхлр) селището се споменава в турски регистър на джелепкешани от 1573 г. (само 177 години след падането на българия под турско робство!), а под името Емирлер (Амйрлр) в дефтер за реквизиции от 1676 год.”
Може да се допусне, че това е потурчено българско име на селището, защото се вижда, че и на двете места става дума за запис на думата Амир, която в някои случаи може би се ползва в турския език при превода на Кан – Khan.
– Следва –
22.05.2012 год., гр. Варна, инж. Драгия Драгиев.
III част, т. 1-а: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК...
III част, т. 1-б: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК...
Мисля ,че сте на прав път и някой ден на изследователите може да им е от голяма полза. Амир - и вожд,водач, генерал,главнокомандваш. Абоба(Плиска) е от Амир боба т.е. Стария предводител, Таткото предводител. И аз не знам турски, но доста от думите и понятията ги разбирам.
А логическия смисъл на названията от булгарски към славянски е очевиден за Повеляново.