Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
24.02.2008 13:13 -
ПОП ПАСКАЛ - ДОБРУДЖАНСКИЯТ ПРОСВЕТИТЕЛ И ВЪЗРОЖДЕНЕЦ
Петър ЯНКОВ
В двора на църквата "Свети Димитър" в с. Паскалево е погребан поп Паскал.
ПОП ПАСКАЛ - ДОБРУДЖАНСКИЯТ ПРОСВЕТИТЕЛ И ВЪЗРОЖДЕНЕЦ
На надгробната му плоча четем следния надпис: "Тук почиват тленните останки на свещеника Паскаля из село Козосмоде. Той е бил первий основател на българските селения в Добруджа от година 1932. От негов имот е въздигнато българското училище в с. Геленджик. Ръкоположен на 1808 представил ся е пълен с дни на 1866 дек.10 село Азис бей".
На 10 декември т.г. се навършиха 140 години от смъртта на поп Паскал - Добруджанския възрожденец.
Свещеник Паскал е роден през 1776 година в с. Козарево, Новозагорска околия. Расъл и се развивал по времето, когато отец Паисий завършва История Славянобългарская, и тръгва да я разпространява из българските земи. Много млад, поп Паскал се научава да чете и пише. Запознава се с поп Стойко Владиславов, отпосле Врачански епископ под името Софроний Врачански, и преписва от него Паисиевата история Славянобългарская. За да бъде полезен на своите събратя, той решава да се отдаде в служба на своя народ. Затова през 1808 г. приема да стане свещеник и е ръкоположен в свещенически сан в родното си село. Поп Паскал добива авторитет не само сред населението на с. Козарево, но и сред целия този край.
След войната между Русия и Турция 1828-1929 г. и сключения Одрински мирен договор през 1829 г., турците с голямо настървение започват да измъчват българите, защото помагали на руските войски. Българското население е обхванато от паника и голяма част от живеещите в Одринско, Ямболско, Сливенско, Старозагорско решават да се изселят в Бесарабия. Така в Айтоското поле се събират около 16 000 семейства. На всеки 100 семейства е назначен по един водач. За водач на българите от селата Козарево, Твърдица, Кортен, Конаре, Хаините, Младово и др. е избран поп Паскал. Изселващите се българи се движат пред оттеглящите се руски войски по маршрута Айтос, Бургас, Варна, Каварна и Бабадак. След няколко месечно пътуване бежанците преминават река Дунав при село Сату Ноу и се установяват в руската провинция Бесарабия. Тук българските преселници основават селища и ги наименуват с имената на селата, от които идват - Твърдица, Кортен и др. Руските власти ги оземляват с по 50 десетини земя.
Поп Паскал се установява със семейството си в новооснованото село Кюритня /Кортен/. Оземлен е с 1200 дка земя. Нивата е оградена с ров. И до днес е известна като "попската нива". След настаняването си в новите земи, поп Паскал често пътува до град Одеса, където се запознава с видните български търговци и родолюбци Васил Априлов и Никола Палаузов. Те му внушават идеята, че това голямо изселване не е от полза за България и че обезлюдяването на българските земи ще отежни по-нататъшната борба за освобождение на България. Поп Паскал приема идеята и започва да убеждава сънародниците си да се върнат по родните места. Агитацията му завършва с успех и той формира керван няколко пъти по-голям от първия - 900 семейства. През 1832 г., той отново повежда желаещите да се завърнат в родината си. Пътят на кервана преминава през Добруджа. Богатите почви и тучните пасища примамват хората и те започват да се заселват в обезлюдените села на плодородна Добруджа. Последната група завръщащи се българи достигат до днешните села Царевец, Паскалево и Победа.
Поп Паскал се установява в Добрич. По време на престоя си в града той съдейства да бъде построена през 1832 г. църковна килия, където сега се намира църквата "Света Троица" и в нея започва да проповядва за пръв път Свещеното писание на църковно-славянски език. Че действително поп Паскал е първият български свещеник в Добрич, се потвърждава и от това, че в отчета за 10-годишнината от основаването на учителското дружество "Развитие" в град Добрич на стр. 53 четем, че първият български свещеник в Добрич е бил някой си руски емигрант, завърнал се от Бесарабия на име Паскал. В труда на Николай Георгиев "Село Козарево" на стр. 29 четем: "Поп Паскал се установява в с. Победа през 1833 г. Последователен на своя прогресивен народнически дух, той се заема с построяване на църкви и училища в поробена Добруджа. Със свои средства построява училище и църква в село Победа. Това дарение поставя началото на просветното дело в това село. Името на поп Паскал, заедно с това на първия учител в Добрич Стефан от Трявна, се среща като спомоществовател в книгата на Юрий Венелин "Критически издирвания". В спомените си за с. Паскалево з.д.н.и. Павел Атанасов отбелязва, че поп Паскал се премества в с. Паскалево с двамата си сина Драгни и Вълчо и двете си дъщери Мария и Каля през 1848 г. Третият му син Къню има две дъщери, едната от които се жени за бъдещия учител и свещеник Стефан Алексиев.
Развитието на просветното дело в с. Паскалево е пряко свързано с дейността на този голям възрожденец. Естествено е, че идвайки в Паскалево, поп Паскал съдейства за откриване на училище и църква. В подкрепа на това ще цитирам част от публикуваната във вестник "България" бр. 81 от 5/17 септември 1860 г. статия, в която се критикува дейността на българското училище в гр. Добрич. "… Туй ако е тъй то ние ще кажем на Пазарджик, че те са за присмех според туй тяхно поведение на съседните си много малки селца Български, които според каквато се научаваме: имали по-добри старания към образователность и към просвещение - то, както Геленджик, Ези бей, Юшенлий, които ако и да нямат добри училища учители имат по-добри от Пазарджик".
Със собствени средства поп Паскал построява две стаи в днешния църковен двор: едната за училище, а другата - за църква. В тази килия той служи до 1866 г., когато почива. Къщата, която той построява и живее в с. Паскалево, съществува и днес. Претърпяла е много ремонти и преобразования. Днес в нея живее праправнукът му Слави Колев.
Поп Паскал дава добро образование на внуците си Димитър и Георги, Драгневи синове, и Добри Вълчов - син. Те учат в българското училище в Добрич. След завършване Димитър продължава образованието си в гръцката гимназия във Варна. Известен е още като Даскал Димитър. Той учителства в с. Паскалево, в Добрич и е депутат в Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г. Записан е в протоколите под номер 201. Един мандат е кмет на град Добрич. Негов внук е Димитър Паскалев, който завършва право в Белгия. От 1931-1933 година е секретар на ДРО. Братът на Димитър - Георги Драгнев Попов, след завършване на училището в Добрич се връща в Паскалево и след Освобождението на Добруджа е първият кмет на Паскалевска община. Синът на Вълчо, Драгни, завършвайки Добричкото училище ,се премества във Варна, където става крупен търговец. Внукът на Георги Драгнев - Атанас Павлов Попов, през 1927 г. завършва Академията за изящни изкуства в Букурещ, а малко по-късно философия в Буркурещкия университет със специалност "Естетика". Той е основател на театралната трупа "Студия при БКО" в Добрич, която по-късно прераства в театър "Йордан Йовков". Атанас Попов дълги години е негов директор и художествен ръководител. Удостоен е със званието "Заслужил артист". От рода на поп Паскал е и скулпторът Асен Борисов Попов. Негови творби са паметниците на Стефан Караджа в Добрич, на Дора Габе в с. Дъбовик и др. Професор д-р Лиляна Димитрова Петрова е пра-правнучка на поп Паскал. Работила е в ИПС "Добруджа" край Генерал Тошево, била е учител в Добрич, сега е професор по химия в София. Работи в областта на миещите препарати. Видна личност за паскалевци е синът на внучката на поп Паскал Кояна Драгнева - Димитър Минчев. Той завършва Шуменското педагогическо училище. Учителства в селата Каба-Сакал и Крушари. През 1900 г. е назначен за главен учител в Паскалево. На 20 май 1922 г. румънските власти арестуват Димитър Минчев и след няколко дневни изтезания на 27 май 1922 г. го хвърлят от втория етаж на румънската полиция в Добрич. Днес двата културни института в село Паскалево - училището и читалището, носят неговото име. Внучката на Кояна Драгнева Попова - Славка Атанасова Касърова, е народен представител от 1966-1971 г.
Поп Паскалевият род е дал на Паскалево, Добрич и България прекрасни творци на културата, учители, агрономи, лекари, адвокати и други. В една статия не могат да бъдат изброени всички видни личности от рода на големия родолюбец и видния възрожденец поп Паскал. Заради големите заслуги на този неуморим книжовник, учител и свещеник, паскалевци приемат поп Паскал да стане техен патрон. С Министерска заповед 2191, обнародвана на 27.06.1942 г. село Ези-бей е преименувано на големия добруджански възрожденец поп Паскал - Паскалево.
И днес,140-години след неговата кончина, паскалевци се гордеят със своя патрон и се прекланят пред неговото родолюбие и саможертва.
В двора на църквата "Свети Димитър" в с. Паскалево е погребан поп Паскал.
ПОП ПАСКАЛ - ДОБРУДЖАНСКИЯТ ПРОСВЕТИТЕЛ И ВЪЗРОЖДЕНЕЦ
На надгробната му плоча четем следния надпис: "Тук почиват тленните останки на свещеника Паскаля из село Козосмоде. Той е бил первий основател на българските селения в Добруджа от година 1932. От негов имот е въздигнато българското училище в с. Геленджик. Ръкоположен на 1808 представил ся е пълен с дни на 1866 дек.10 село Азис бей".
На 10 декември т.г. се навършиха 140 години от смъртта на поп Паскал - Добруджанския възрожденец.
Свещеник Паскал е роден през 1776 година в с. Козарево, Новозагорска околия. Расъл и се развивал по времето, когато отец Паисий завършва История Славянобългарская, и тръгва да я разпространява из българските земи. Много млад, поп Паскал се научава да чете и пише. Запознава се с поп Стойко Владиславов, отпосле Врачански епископ под името Софроний Врачански, и преписва от него Паисиевата история Славянобългарская. За да бъде полезен на своите събратя, той решава да се отдаде в служба на своя народ. Затова през 1808 г. приема да стане свещеник и е ръкоположен в свещенически сан в родното си село. Поп Паскал добива авторитет не само сред населението на с. Козарево, но и сред целия този край.
След войната между Русия и Турция 1828-1929 г. и сключения Одрински мирен договор през 1829 г., турците с голямо настървение започват да измъчват българите, защото помагали на руските войски. Българското население е обхванато от паника и голяма част от живеещите в Одринско, Ямболско, Сливенско, Старозагорско решават да се изселят в Бесарабия. Така в Айтоското поле се събират около 16 000 семейства. На всеки 100 семейства е назначен по един водач. За водач на българите от селата Козарево, Твърдица, Кортен, Конаре, Хаините, Младово и др. е избран поп Паскал. Изселващите се българи се движат пред оттеглящите се руски войски по маршрута Айтос, Бургас, Варна, Каварна и Бабадак. След няколко месечно пътуване бежанците преминават река Дунав при село Сату Ноу и се установяват в руската провинция Бесарабия. Тук българските преселници основават селища и ги наименуват с имената на селата, от които идват - Твърдица, Кортен и др. Руските власти ги оземляват с по 50 десетини земя.
Поп Паскал се установява със семейството си в новооснованото село Кюритня /Кортен/. Оземлен е с 1200 дка земя. Нивата е оградена с ров. И до днес е известна като "попската нива". След настаняването си в новите земи, поп Паскал често пътува до град Одеса, където се запознава с видните български търговци и родолюбци Васил Априлов и Никола Палаузов. Те му внушават идеята, че това голямо изселване не е от полза за България и че обезлюдяването на българските земи ще отежни по-нататъшната борба за освобождение на България. Поп Паскал приема идеята и започва да убеждава сънародниците си да се върнат по родните места. Агитацията му завършва с успех и той формира керван няколко пъти по-голям от първия - 900 семейства. През 1832 г., той отново повежда желаещите да се завърнат в родината си. Пътят на кервана преминава през Добруджа. Богатите почви и тучните пасища примамват хората и те започват да се заселват в обезлюдените села на плодородна Добруджа. Последната група завръщащи се българи достигат до днешните села Царевец, Паскалево и Победа.
Поп Паскал се установява в Добрич. По време на престоя си в града той съдейства да бъде построена през 1832 г. църковна килия, където сега се намира църквата "Света Троица" и в нея започва да проповядва за пръв път Свещеното писание на църковно-славянски език. Че действително поп Паскал е първият български свещеник в Добрич, се потвърждава и от това, че в отчета за 10-годишнината от основаването на учителското дружество "Развитие" в град Добрич на стр. 53 четем, че първият български свещеник в Добрич е бил някой си руски емигрант, завърнал се от Бесарабия на име Паскал. В труда на Николай Георгиев "Село Козарево" на стр. 29 четем: "Поп Паскал се установява в с. Победа през 1833 г. Последователен на своя прогресивен народнически дух, той се заема с построяване на църкви и училища в поробена Добруджа. Със свои средства построява училище и църква в село Победа. Това дарение поставя началото на просветното дело в това село. Името на поп Паскал, заедно с това на първия учител в Добрич Стефан от Трявна, се среща като спомоществовател в книгата на Юрий Венелин "Критически издирвания". В спомените си за с. Паскалево з.д.н.и. Павел Атанасов отбелязва, че поп Паскал се премества в с. Паскалево с двамата си сина Драгни и Вълчо и двете си дъщери Мария и Каля през 1848 г. Третият му син Къню има две дъщери, едната от които се жени за бъдещия учител и свещеник Стефан Алексиев.
Развитието на просветното дело в с. Паскалево е пряко свързано с дейността на този голям възрожденец. Естествено е, че идвайки в Паскалево, поп Паскал съдейства за откриване на училище и църква. В подкрепа на това ще цитирам част от публикуваната във вестник "България" бр. 81 от 5/17 септември 1860 г. статия, в която се критикува дейността на българското училище в гр. Добрич. "… Туй ако е тъй то ние ще кажем на Пазарджик, че те са за присмех според туй тяхно поведение на съседните си много малки селца Български, които според каквато се научаваме: имали по-добри старания към образователность и към просвещение - то, както Геленджик, Ези бей, Юшенлий, които ако и да нямат добри училища учители имат по-добри от Пазарджик".
Със собствени средства поп Паскал построява две стаи в днешния църковен двор: едната за училище, а другата - за църква. В тази килия той служи до 1866 г., когато почива. Къщата, която той построява и живее в с. Паскалево, съществува и днес. Претърпяла е много ремонти и преобразования. Днес в нея живее праправнукът му Слави Колев.
Поп Паскал дава добро образование на внуците си Димитър и Георги, Драгневи синове, и Добри Вълчов - син. Те учат в българското училище в Добрич. След завършване Димитър продължава образованието си в гръцката гимназия във Варна. Известен е още като Даскал Димитър. Той учителства в с. Паскалево, в Добрич и е депутат в Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г. Записан е в протоколите под номер 201. Един мандат е кмет на град Добрич. Негов внук е Димитър Паскалев, който завършва право в Белгия. От 1931-1933 година е секретар на ДРО. Братът на Димитър - Георги Драгнев Попов, след завършване на училището в Добрич се връща в Паскалево и след Освобождението на Добруджа е първият кмет на Паскалевска община. Синът на Вълчо, Драгни, завършвайки Добричкото училище ,се премества във Варна, където става крупен търговец. Внукът на Георги Драгнев - Атанас Павлов Попов, през 1927 г. завършва Академията за изящни изкуства в Букурещ, а малко по-късно философия в Буркурещкия университет със специалност "Естетика". Той е основател на театралната трупа "Студия при БКО" в Добрич, която по-късно прераства в театър "Йордан Йовков". Атанас Попов дълги години е негов директор и художествен ръководител. Удостоен е със званието "Заслужил артист". От рода на поп Паскал е и скулпторът Асен Борисов Попов. Негови творби са паметниците на Стефан Караджа в Добрич, на Дора Габе в с. Дъбовик и др. Професор д-р Лиляна Димитрова Петрова е пра-правнучка на поп Паскал. Работила е в ИПС "Добруджа" край Генерал Тошево, била е учител в Добрич, сега е професор по химия в София. Работи в областта на миещите препарати. Видна личност за паскалевци е синът на внучката на поп Паскал Кояна Драгнева - Димитър Минчев. Той завършва Шуменското педагогическо училище. Учителства в селата Каба-Сакал и Крушари. През 1900 г. е назначен за главен учител в Паскалево. На 20 май 1922 г. румънските власти арестуват Димитър Минчев и след няколко дневни изтезания на 27 май 1922 г. го хвърлят от втория етаж на румънската полиция в Добрич. Днес двата културни института в село Паскалево - училището и читалището, носят неговото име. Внучката на Кояна Драгнева Попова - Славка Атанасова Касърова, е народен представител от 1966-1971 г.
Поп Паскалевият род е дал на Паскалево, Добрич и България прекрасни творци на културата, учители, агрономи, лекари, адвокати и други. В една статия не могат да бъдат изброени всички видни личности от рода на големия родолюбец и видния възрожденец поп Паскал. Заради големите заслуги на този неуморим книжовник, учител и свещеник, паскалевци приемат поп Паскал да стане техен патрон. С Министерска заповед 2191, обнародвана на 27.06.1942 г. село Ези-бей е преименувано на големия добруджански възрожденец поп Паскал - Паскалево.
И днес,140-години след неговата кончина, паскалевци се гордеят със своя патрон и се прекланят пред неговото родолюбие и саможертва.
1.
анонимен -
Поп Паскал
03.07.2009 19:04
03.07.2009 19:04
Драги Драгия,
Аз съм един от правнуците на поп Паскал, внук на свещ. Павел Атанасов, племенник на Атанас Попов и първи братовчед на Слави Колев, споменати в този документ. От доста време живея в Хюстън, Тексас, но историята на поп Паскалевия род ми е близка и добре позната. С Вас сме връстници и може би роднини, но аз все още не съм пенсионер. Ако желаете обадете ми се на flatwood@comcast.net
цитирайАз съм един от правнуците на поп Паскал, внук на свещ. Павел Атанасов, племенник на Атанас Попов и първи братовчед на Слави Колев, споменати в този документ. От доста време живея в Хюстън, Тексас, но историята на поп Паскалевия род ми е близка и добре позната. С Вас сме връстници и може би роднини, но аз все още не съм пенсионер. Ако желаете обадете ми се на flatwood@comcast.net
2.
анонимен -
За преселението на главанци 1829 г.
18.04.2010 10:03
18.04.2010 10:03
Вероятно в кервана тръгнал от Одринско за Бесарабия е бил и моят прадядо Христо-откривател на вода и кладеничар,на който турците разрещили да се засели в Хаджиоглу Паозарджик.Той е основател и на най-старата чисто българска махала Джевезлика -Орешака,карето между дн.улици Цар Самуил,Цар Петър,В.Левски.На негова земя е построена килията Св.Троица. Ал.Ламбов
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене