Постинг
23.01.2022 14:25 -
ИСТИНСКОТО ИМЕ НА ПЕРИКЪЛ, АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
Автор: milenavarbanova9
Категория: История
Прочетен: 1523 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2022 09:14
Прочетен: 1523 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 24.01.2022 09:14
Често повтарям, че имената разкриват истината за това, което е фалшифицирано в историческата книжнина. Подир величествената пеласгийска и Омирова епоха, в Егейския басейн, в Мала Азия и на Балканите следват мрачни времена, които могат да се обяснят само с нашествието на нискокултурен завоевател - гърците. Архаичната епоха се характеризира не с една, а с десет крачки назад в развитието на народите, населяващи този ареал.*
Сетне настъпва пробуждане - стопанският и културен живот се възражда и кипи - само че под друго име - на гръцкия победител, определил себе си като аристократична и олигархична каста, а победените траки - като метеки, периеки, илоти - безправни роби и пр. Но в полисната аристокрация и олигархия тракийският елемент пак играе доминираща роля, макар и с прикрит, неафиширан произход и с променено етническо самосъзнание. Завоевателят е твърде малоброен, той няма числено превъзходство, за да попълни със свои чисти представители доминиращите класови структури в гръцките градове държави.
Тракийските родове участват в управлението на полисите и са главен етнически източник на творческата интелигенция. Разцветът на Елада - нейният "класически период" , се дължи на тракийския интелект и творчески заряд - историческата наука го отрича, но го доказват имената.
Какво ще рече името на Перикъл - великият атински политик, идеолог и създател на "Златния век" на Атина, емблемата на класическа Елада?
Както е известно, Перикъл е от виден род, принадлежащ към висшата атинска аристокрация. Родоначалник на фамилията е цар Кодр, чието име било "варварско". Щом името и езикът, от който то произлиза, са "варварски", следователно и самият Кодр е "варварин", т.е.тракиец. Името Кодр силно напомня Котраг. Всъщност Атина е основана от пеласги и самото название на града, както и името на богинята, са пеласгийски и могат да бъдат преведени чрез българския език - А- тина - "некърмена" ( според мен ) или " татова" ( според сполучливия превод на друг изследовател на тракийската древност ). Двата превода са равнозначни, защото "ата"( баща ) е родителят, "който не кърми". На Италийския полуостров, в Лациум, има два града с името Атина, построени в Сатурновата епоха, които по-късно - забележете - се оказват подвластни на волските.
Бащата на Перикъл, Ксантип, също носи име, отнасящо се до дълбоката пеласгийска древност - "яздещ кон ксант ".
Перикъл - Периклес на гръцки - е от тези имена, които, според тълковните речници, носят в себе си наставката "kleos" - слава.
Такива имена са ХераКЛЕС ( Зевсовият син ), СофоКЛЕС ( великият драматург ), СоКЛЕС ( известен атински художник ), ПроКЛЕС ( философът неоплатоник ) и множество други.
"Слава, вечна слава, гръмка слава" и прочие - но дали това е така или иде реч за поредната заблуда на потомците?!
В понятието "слава" - "kleos", възприето като суфикс на тези имена, ме накараха да се усъмня два факта:
Първият - в никое от тях "kleos" не присъства в своята пълнота, наставката е "клес" ( после ще видим, че не е дори "клес", а "ле").
Вторият - името Хераклес навсякъде се превежда като "Слава на Хера!", а това е нелепо. Ами че тъкмо ревнивата Хера, бясна заради изневярата на Зевс ( той никога не е бил примерен съпруг ), стоварва толкова беди върху героя, син на прекрасната Алкмена и го прави подвластен на жалкия Евристей. Нима Херакъл е назован така, с цел да умилостиви гневната богиня? Едва ли. Името му несъмнено има друго значение.
Латинското произношение на Херакъл е Херкулес. Наставката "ул" в латинския език е умалителен суфикс - Херк-ул, Херк-чо - малък Херк. Всъщност името на героя, без значение дали е произнесено на латински или гръцки, е Херк или Херак. Напомня "герак", но сега няма да се занимаваме с това. Важното е, че няма нищо общо нито с Хера, нито със "слава" - kleos. Ако от Хераклес, премахнем весдесъщото гръцко "с", ще получим Херак-ле - истинското име на героя - Херак - и умалителната частица "ле", която ни води право в старинния български език.
Тази умалителна частица, днес забравена или използвана само в загиващите български диалекти, във времената на моето детство все още можеше често да се чуе в българските села - човечле ( човече, малък човек ), дрешле ( дрешка ), рокле ( рокличка ), козле, орле и пр.
Същата умалителна форма наблюдаваме в името на драматурга Софокъл. Името на баща му е Софил. Според мен, двете имена са тясно свързани и дори името на сина директно произлиза от бащиното - но като умалено, галено - "Софик-ле", а не като "Слава на Софил!" или "Слава на мъдростта!". Имената на древните са били скромни и приземени, никой не е покривал с лаври отрочето си още с раждането му. Помпозните имена са били смятани за лош билет в живота.
Нека разгледаме името на художника Соклес, живял в Атина през 6 в. пр. Христа. Елементарната логика сочи, че то е идентично с това на Соклей, един от синовете на Ликаон, син на Пеласг. Никакви "слави" и "лаври", а само красивото име Сокол - но в галена форма - "сокле". Същото наблюдаваме и в името Проклес - уж " прославен". На латински името Проклес е Прокул ( Proculus ) - Прок-ул - т.е. малък Прок. Указание, че оригиналното име е тъкмо Прок, а не някаква си фантастична "слава", ни дава името на Прокна от мита за Прокна и Филомела. Според Диодор Сикул, един от царете на Алба Лонга, баща на Нумитор и Амулий, се е наричал Прока Силвий. Предадено по този начин - Прока - то показва възможния си вариант - Прокс - "близък", "роден".
Най-старото име на град Месина в Сицилия, е Занкле - Zankle. Няма как да обявим това име за гръцко и да му залепим някаква съмнителна "слава". Островът в най-древни времена е заселен от сикулите, а по-късното име Месина ясно показва етноса на жителите му - месени, мизи. Занкле означава "малък Цанк" ( или Цан ) и това е е нищо друго, освен българското име Цано, Цанко, запазено и днес в Италия. В швейцарския кантон Тичино, населен в древността с лигури, фамилни имена като Zan, Zanoni, Zanini и Zanetti - са често срещани и днешно време.
А сега да се върнем към Перикъл. Според мен, това емблематично име, макар че е явно двусъставно - Перик - ле, не означава "Обграден от слава!", а нещо далеч по-простичко. В наставката "ле" е очевиден българският умалителен суфикс. Но какво ще рече първата му част, Перик?
Ако свържем "Перик" с омонимни слова като "пер", "пера" - "удрям", ще получим безсмислица, която няма да се различава много от въображаемата "слава". Ето защо моята отправна точка е името на одриския владетел Берисад. Думата "бери" съществува в euscara - баския език - и означава "нов". "Нов град" - така се превежда баското име Erri Berri на град Олите в Навара. Британското слово berry ( плод ) има същия произход - плодът е новата форма ( рожбата ) на растението. Оттам и идва и българският глагол "бера" и съществителното "берач". Беро, Беров са имена, актуални и днес в България. Дали можем да приобщим и прадревното име Берое към същото смислово гнездо? Във всички случаи "новичък", "новороден потомък", " ново малко синче" са изрази, с които родителите посрещат на белия свят своята очаквана рожба и често тези изрази се превръщат в название, което съпровожда човека чрез целия му живот.
"Новичък", "ново синче" е моят превод на името ПЕРИКЛЕ и в правотата на това тълкуване ме убеждава одриското име БЕРИСАД - БЕРИ-ЧАД - "ново чедо". Двете имена са еднозначни.
Тъй като самият корен "бер" - бера - е еволюирал и в българския език може да се тълкува като "избирам", то и най- удачният прочит на ПЕРИКЛЕ и БЕРИЧАД е ИЗБРАНОТО - ИЗБРАНО ЧАДО.
Името ПЕРИСАД на ред царе на Боспорското царство е идентично - Беричад.
Всъщност откъде мислите, че произхожда и "гръцката" дума kleos - "слава"? Тя също има тракийски и български корени - "блео", "блев", " хлево - уст" - от бръщолевя, мълвя и дори кълна - но в българския език тези слова са придобили негативен смисъл.
Можем да свържем произхода на "kleos" и с българската дума "отклик".
Как тогава да тълкуваме името на Аспазия, образованата интелектуалка, съветничката на Перикъл, жената, с която той споделя житейския си път и на която дължи част от славата си? Да, тази изключителна жена се е казвала Спасия - българско име, доскоро живо и популярно в България.
На тези, които смятат, че имена като Спас и Спасия, се явяват само след приемането на християнството, ще посоча името Сотер - Спасител. Но името Спасия - Аспазия - е чисто българско.
------
* По този въпрос по-подробно - в книгата "Връх България" ( 2016 г.)
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ!
Сетне настъпва пробуждане - стопанският и културен живот се възражда и кипи - само че под друго име - на гръцкия победител, определил себе си като аристократична и олигархична каста, а победените траки - като метеки, периеки, илоти - безправни роби и пр. Но в полисната аристокрация и олигархия тракийският елемент пак играе доминираща роля, макар и с прикрит, неафиширан произход и с променено етническо самосъзнание. Завоевателят е твърде малоброен, той няма числено превъзходство, за да попълни със свои чисти представители доминиращите класови структури в гръцките градове държави.
Тракийските родове участват в управлението на полисите и са главен етнически източник на творческата интелигенция. Разцветът на Елада - нейният "класически период" , се дължи на тракийския интелект и творчески заряд - историческата наука го отрича, но го доказват имената.
Какво ще рече името на Перикъл - великият атински политик, идеолог и създател на "Златния век" на Атина, емблемата на класическа Елада?
Както е известно, Перикъл е от виден род, принадлежащ към висшата атинска аристокрация. Родоначалник на фамилията е цар Кодр, чието име било "варварско". Щом името и езикът, от който то произлиза, са "варварски", следователно и самият Кодр е "варварин", т.е.тракиец. Името Кодр силно напомня Котраг. Всъщност Атина е основана от пеласги и самото название на града, както и името на богинята, са пеласгийски и могат да бъдат преведени чрез българския език - А- тина - "некърмена" ( според мен ) или " татова" ( според сполучливия превод на друг изследовател на тракийската древност ). Двата превода са равнозначни, защото "ата"( баща ) е родителят, "който не кърми". На Италийския полуостров, в Лациум, има два града с името Атина, построени в Сатурновата епоха, които по-късно - забележете - се оказват подвластни на волските.
Бащата на Перикъл, Ксантип, също носи име, отнасящо се до дълбоката пеласгийска древност - "яздещ кон ксант ".
Перикъл - Периклес на гръцки - е от тези имена, които, според тълковните речници, носят в себе си наставката "kleos" - слава.
Такива имена са ХераКЛЕС ( Зевсовият син ), СофоКЛЕС ( великият драматург ), СоКЛЕС ( известен атински художник ), ПроКЛЕС ( философът неоплатоник ) и множество други.
"Слава, вечна слава, гръмка слава" и прочие - но дали това е така или иде реч за поредната заблуда на потомците?!
В понятието "слава" - "kleos", възприето като суфикс на тези имена, ме накараха да се усъмня два факта:
Първият - в никое от тях "kleos" не присъства в своята пълнота, наставката е "клес" ( после ще видим, че не е дори "клес", а "ле").
Вторият - името Хераклес навсякъде се превежда като "Слава на Хера!", а това е нелепо. Ами че тъкмо ревнивата Хера, бясна заради изневярата на Зевс ( той никога не е бил примерен съпруг ), стоварва толкова беди върху героя, син на прекрасната Алкмена и го прави подвластен на жалкия Евристей. Нима Херакъл е назован така, с цел да умилостиви гневната богиня? Едва ли. Името му несъмнено има друго значение.
Латинското произношение на Херакъл е Херкулес. Наставката "ул" в латинския език е умалителен суфикс - Херк-ул, Херк-чо - малък Херк. Всъщност името на героя, без значение дали е произнесено на латински или гръцки, е Херк или Херак. Напомня "герак", но сега няма да се занимаваме с това. Важното е, че няма нищо общо нито с Хера, нито със "слава" - kleos. Ако от Хераклес, премахнем весдесъщото гръцко "с", ще получим Херак-ле - истинското име на героя - Херак - и умалителната частица "ле", която ни води право в старинния български език.
Тази умалителна частица, днес забравена или използвана само в загиващите български диалекти, във времената на моето детство все още можеше често да се чуе в българските села - човечле ( човече, малък човек ), дрешле ( дрешка ), рокле ( рокличка ), козле, орле и пр.
Същата умалителна форма наблюдаваме в името на драматурга Софокъл. Името на баща му е Софил. Според мен, двете имена са тясно свързани и дори името на сина директно произлиза от бащиното - но като умалено, галено - "Софик-ле", а не като "Слава на Софил!" или "Слава на мъдростта!". Имената на древните са били скромни и приземени, никой не е покривал с лаври отрочето си още с раждането му. Помпозните имена са били смятани за лош билет в живота.
Нека разгледаме името на художника Соклес, живял в Атина през 6 в. пр. Христа. Елементарната логика сочи, че то е идентично с това на Соклей, един от синовете на Ликаон, син на Пеласг. Никакви "слави" и "лаври", а само красивото име Сокол - но в галена форма - "сокле". Същото наблюдаваме и в името Проклес - уж " прославен". На латински името Проклес е Прокул ( Proculus ) - Прок-ул - т.е. малък Прок. Указание, че оригиналното име е тъкмо Прок, а не някаква си фантастична "слава", ни дава името на Прокна от мита за Прокна и Филомела. Според Диодор Сикул, един от царете на Алба Лонга, баща на Нумитор и Амулий, се е наричал Прока Силвий. Предадено по този начин - Прока - то показва възможния си вариант - Прокс - "близък", "роден".
Най-старото име на град Месина в Сицилия, е Занкле - Zankle. Няма как да обявим това име за гръцко и да му залепим някаква съмнителна "слава". Островът в най-древни времена е заселен от сикулите, а по-късното име Месина ясно показва етноса на жителите му - месени, мизи. Занкле означава "малък Цанк" ( или Цан ) и това е е нищо друго, освен българското име Цано, Цанко, запазено и днес в Италия. В швейцарския кантон Тичино, населен в древността с лигури, фамилни имена като Zan, Zanoni, Zanini и Zanetti - са често срещани и днешно време.
А сега да се върнем към Перикъл. Според мен, това емблематично име, макар че е явно двусъставно - Перик - ле, не означава "Обграден от слава!", а нещо далеч по-простичко. В наставката "ле" е очевиден българският умалителен суфикс. Но какво ще рече първата му част, Перик?
Ако свържем "Перик" с омонимни слова като "пер", "пера" - "удрям", ще получим безсмислица, която няма да се различава много от въображаемата "слава". Ето защо моята отправна точка е името на одриския владетел Берисад. Думата "бери" съществува в euscara - баския език - и означава "нов". "Нов град" - така се превежда баското име Erri Berri на град Олите в Навара. Британското слово berry ( плод ) има същия произход - плодът е новата форма ( рожбата ) на растението. Оттам и идва и българският глагол "бера" и съществителното "берач". Беро, Беров са имена, актуални и днес в България. Дали можем да приобщим и прадревното име Берое към същото смислово гнездо? Във всички случаи "новичък", "новороден потомък", " ново малко синче" са изрази, с които родителите посрещат на белия свят своята очаквана рожба и често тези изрази се превръщат в название, което съпровожда човека чрез целия му живот.
"Новичък", "ново синче" е моят превод на името ПЕРИКЛЕ и в правотата на това тълкуване ме убеждава одриското име БЕРИСАД - БЕРИ-ЧАД - "ново чедо". Двете имена са еднозначни.
Тъй като самият корен "бер" - бера - е еволюирал и в българския език може да се тълкува като "избирам", то и най- удачният прочит на ПЕРИКЛЕ и БЕРИЧАД е ИЗБРАНОТО - ИЗБРАНО ЧАДО.
Името ПЕРИСАД на ред царе на Боспорското царство е идентично - Беричад.
Всъщност откъде мислите, че произхожда и "гръцката" дума kleos - "слава"? Тя също има тракийски и български корени - "блео", "блев", " хлево - уст" - от бръщолевя, мълвя и дори кълна - но в българския език тези слова са придобили негативен смисъл.
Можем да свържем произхода на "kleos" и с българската дума "отклик".
Как тогава да тълкуваме името на Аспазия, образованата интелектуалка, съветничката на Перикъл, жената, с която той споделя житейския си път и на която дължи част от славата си? Да, тази изключителна жена се е казвала Спасия - българско име, доскоро живо и популярно в България.
На тези, които смятат, че имена като Спас и Спасия, се явяват само след приемането на християнството, ще посоча името Сотер - Спасител. Но името Спасия - Аспазия - е чисто българско.
------
* По този въпрос по-подробно - в книгата "Връх България" ( 2016 г.)
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ!
Психопатите в професионална среда
90 години от рождението на големия бълга...
Знае ли някой днес нещо за Тота Венкова?
90 години от рождението на големия бълга...
Знае ли някой днес нещо за Тота Венкова?
Добра аргументация- хареса ми та видях,че има какво да добавя и аз. Думата КЛЕО (Слава) си е Българска- оригиналът й е звучал несъмнено като СЛЕВО (СЛАВО),но при гърците "В" неизменно отпада в сакатия гръцки речник,а "К" и "С" са взаимно заменяеми както "Р" и "Л", "А" и "Е", "И" и "А".
За името АТИНА също имам добра версия- твърде вероятно е то да означава ЛАТИНА (ЛАДИНА) т.е.- тя е еманация на Богинята на любовта,което личи от три факта:
1. Атина е военна богиня т.е. амазонка,която си търси жених.
2. Тя е безбрачна и затова е Богиня на любовта,а не Богиня Майка.
3. Третия звук в нейното име не е чисто "Т",а е изписван с ТИТА което означава,че истинския звук зад него е бил друг,най-вероятно "Д". ТИТА в латинския се изписва с ТН,което в английски се чете "Д".
Идеята,че баща й е Зевс може да доведе до малко по-различно,но донякъде сходно заключение: тя може би е дъщеря на Лада (Рада) т.е. Венера,но това е детайл от конкретната древна митология,изопачен или допълнен от гърците.
цитирайЗа името АТИНА също имам добра версия- твърде вероятно е то да означава ЛАТИНА (ЛАДИНА) т.е.- тя е еманация на Богинята на любовта,което личи от три факта:
1. Атина е военна богиня т.е. амазонка,която си търси жених.
2. Тя е безбрачна и затова е Богиня на любовта,а не Богиня Майка.
3. Третия звук в нейното име не е чисто "Т",а е изписван с ТИТА което означава,че истинския звук зад него е бил друг,най-вероятно "Д". ТИТА в латинския се изписва с ТН,което в английски се чете "Д".
Идеята,че баща й е Зевс може да доведе до малко по-различно,но донякъде сходно заключение: тя може би е дъщеря на Лада (Рада) т.е. Венера,но това е детайл от конкретната древна митология,изопачен или допълнен от гърците.