Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
15.07.2014 15:31 -
(13) Моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1341 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2014 06:10
Прочетен: 1341 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.07.2014 06:10
- Продължение -
Фиг. 44
Северна Добруджа. Констанца. Прославица.
David Rumsey. Historical Map Collection. List, Guilliame de/ 1703.
.png)
Фиг. 45
1 – Kersoua[1]/Хършова обозн. с флаг, 2 – Constanze/Proslaviza/Констанца, 3 – Мост на ескадроните. Banduri, Alselmo Maria et Covens et Maria, 1742. Отново се вижда липсващият днес южен дунавски ръкав, който изглежда е свързвал Хършова с Констанца. „Кара су се споменава в книгата Веда словена, като крайселска река. Така се нарича и депресията от устието на река Дунав, дала името на румънския град Черна вода. Кара су разделя Бабадаг (Пеликановите възвишения) от Добруджа. В средновековието там е протичал южният ръкав от устието на реката, който по-късно пресъхнал и оставил последователно разположени езера и блата. Днес Кара су е плавателния канал Черна вода, Констанца.” На фиг. 40, 41, 43, 44 и 45 тази река Кара су свързва не Черна вода с Кон- станца, а Хършова с Констанца, като последната носи име производно но Преслава. Приемам, че може да е допусната грешка от съставителите на картите, но знае ли се кое е вярно? Трябва да се вникне много добре в тези показани карти и да се прецени кое е вярно и кое не. От днешна гледна точка за мене най-логично би било река Кара су да свързва градовете[2] Хършова и Констанца, защото е много вероятно именно тази връзка да е причината двата града да са носели едно и също име – Преслава. Но по всичко личи, че и при Черна вода е имало водна преправа, а преправите по онези времена били наричани с името Преслава. Понякога крайно трудните въпроси имат прости и лесни отговори. Просто е имало много Преправи/Преслави, но в нашия случай една е важната за нас – тази при Хършова, защото там, при Преслава, при недалечните крепост и пристанище е нашата отправна точка за Омуртаговата могила. Твърде очебийно и логично е да направим следното заключение: От фиг. 42 се вижда, че съставителят на картата още през 1670 год. е поставил „Преславно” име на Констанца, която е свързана със средновековния български Малък Преславец/край Хършова на Дунав чрез река, която макар че уж, според днешните тълкувания, е водела началото си от гр. Черна вода, все пак е била много близо до най-известния и уважаван български град – столицата на държавата. По-късно тази река е носела имената Кара су, Черна река, Прославица, Барасклафа и др. А и преправата при Черна вода е носела името Преслава. Не бива да изпускаме вероятността и да изключваме възможността през Омуртаговото време днешните гр. Хършова и гр. Констанца наистина да са били свързани помежду си чрез някаква друга голяма река/най-южен ръкав на Дунава. Не са една или две картите, които показват именно това. Има и нещо друго – възможно е пристанът при Констанца да е бил най-важната морска връзка, по която са пристигали луксозните и разнообразни стоки за Преслава откъм Константинопол и от други места. Аз нямам никаква представа как румънските учени гледат на вероятността нарисуваната на фиг. 40, 41, 43, 44 и 45 река Кара суи да е свързвала не Черна вода, а Хършова с Констанца. Мисля си, че е възможно от обозначените на токущо цитираните четири карти Port des Escаdrons и Pont des Escadrons все нещичко да е останало до ден днешен и че може би е възможно тяхното издирване и локализиране. Ако това стане, би се потвърдила и би станала беспорна историческата речна връзка между Хършова, Преслава/Сарай и Констанца. Широко известни са неспиращите от сто и повече години спорове по въпроса: Колко български населени места са носили името Преслав? Ако Плиска не е била първата ни столица, тогава къде е била тя? Къде е бил Малък Преславец? За да затвърдим отговора на този въпроси, нека се насочим към схемите и маршрутите описани от арабския пътешественик Ал-Идриси. Известно е, че за нас – днешните му читатели, неговите текстове и карти на много места са неразбираеми и объркани, и по тези причини често са направо безполезни. При него има много противоречия, неправилни и неточни, според нас, географски направления и посоки, разтегливи дъл- жини на преходите, повторения, оспорими и непонятни за нас имена на населени места. В това се корени и причината до ден днешен високо подготвени учени да не могат да разчетат правилно написаното и нарисуваното от Ал-Идриси. Ето какво пише Ал Идриси за 4-дневен преход на изток от Силистра към Преславец/Барасклафис: „От Диристра през степта до град Барасклафис на изток има четири дни път. Последният град е разположен на една река, близо до Хафуза/Брода. От Барасклафиса до град Дисина…” Моят прочит на този текст е: „От Силистра през степта до дунавския град Преслава на изток има четири дни път. Последният град е разположен на една река, близо до Хазарското езеро. От Преслава до град Дисина…” Днес виждаме, че село Сарай/Новият дом на Омуртаг/Преслава град е разпорожено на една река и е близо до Хазарското езеро/хавуз. Ето още два цитата взети от друг превод на Ал Идриси: 1. „От Диристра през степта до град Барасклафиса [Преславец] на изток има четири дни път. Последният град е разположен на една река[3], близо до Хафуза[4] [Дунавската делта].” 2. „В качестве центра, куда сходились торговые пути из городов Зака, Бармуниййа и Галисиййа, выделяется упоминаемый и в «Нузхат ал- муштак» Преславец на Дунае (Барасклафиса).”
Ето и още един руски цитат: „Торговый речной порт Преславец приобрел известность и значение торгового центра лишь в XI веке, времени создания первых русских летописей. Арабский географ XII века Аль Идриси назвал Переяславец (Барасклафиса) городом, куда сходились торговые пути между Галицкой Русью и Византией”. Сега, след като разполагаме с истинския превод на Търновския надпис; след като сме установили, че Малък Преславец се е намирал на мястото на днешното румънско село Сарай и след като виждаме от по-горните карти, че в далечното минало от Хършова към Констанца е течал един голям дунавски ръкав наречен Барасклафис/Мътна река/Кара су, всичко си идва по местата. Заявявам своето становище, че вероятно в далечното минало река Кара су/Барасклафис/Мътна река/Мочурлива река е свързвала днешна Хършова с Констанца. Противоречиви са „твърденията” на старите карти. До тук се видя, че име някакъв дунавски ръкав с широки разливи и заблатени райони, който е свързвал Хършова с Констанца. Нека сега разгледаме част от много важна карта на Руската имперска академия в Санктпетербург, която е издадена през 1794 год. в Лондон:
[1] Моля, обърнете внимание на нарисуваното малко флагче 1 от фиг. 36 и фиг. 38 при Ker- soua. Вероятно то означава, че тук е имало нещо като Стара столица! Проследих по тази карта цялото българско поречие на Дунав и никъде не намерих такова друго озадачаващо флагче. Това флагче вероятно показва, че Първата българска столица се е намирала в този район или тук. [2] От други карти се виждат възвишения, които като че ли изключват напълно възможността да има блата и река между тези два града (Хършова и Констанца), но не се знае ли се…. [3] Че Преславец/Сарай е на една река е нъпълно вярно! [4] Хафуз = водоем, езеро, безотточно езеро, чан… Според мене под Хафуза Ал Идриси разбира безотточното езеро/блато 2, фиг. 36, на което отделям достатъчто внимание… От по-горните карти се вижда шестият старовремски дунавски ръкав от Хършова до Констанца. Да, той е бил с големи разливи и блата. Бил е „мътен” и „тинест”. Ал Идриси го е нарекъл „склафест”. И река Мадара е нарекъл Барасклафа – мътна, тинеста… Не случайно през село Мътница, Шуменско, тече Мътнишката река… Мътен означава Мадар… но тези и много други подобни мои неща и тълкувания се намират в по-обширната ми разработка и аз сега няма да се заниманам с тях. Описвайки победата на Крум над Никифор дори и византийците пишат за една „тинеста” река… Ал Идриси пише , че и при Мигали Преслава протича една река Мигали Бараскрафа… Да. Нещата от ден на ден, едно по едно се проясняват все повече и повече…
Фиг. 46 1 – Гр. Карасу/Преслава/Saraiu, 2 – Хафуза (водоем, блато, езеро, застояла вода) и 3 –земен рид, който прави невъзможна речната връзка между Хършова и Констанца. Според мен тази карта противоречина по-гореизложените други карти, но поставя много сериозно въпроса, дали името Карасу/Карасуи/Черна вода с течение на вековете не се е „пренесло” в южно направление и от района на Хършова се е „закотвило” при Аксиос” дн. гр. Черна вода. От тази карта, фиг. 39, можем да направим извода, че освен Езерото на хазарите и ето този кръстен от мен някогашен Хавуз – 2 пасва напълно на твърдениетона Ал Идриси, че до отстоящия на четири дни път източно от Дръстър град Барасклафис/Преславец имало един Хавуз (водоем, блато, езеро, застояла вода). Според мен това е още едно доказателство, че Новият дом на Омуртаг е бил наричан и Преслава с многото нюанси на името му, и Карасу, и Нов сарай, и Saraiu. Нека потърсим обяснението за произхода и значението на името Барасклафис в текста на Ал Идриси: Барасклафис = Бара + склафис = Река/Езеро на робите/склавите/славяните. Бара = Малка рекичка; вада, поток; застояла вода, локва; през тур. bahr - голямо езеро или река, море; араб. بحر [baħr] „море“, но предвид разликата в значението може да се предположи и директна по-стара заемка от арабски. Фразеологични изрази: През двора тече бара. (От Уикиречник). Склаф* = sclвf= sclвv = slave = sclavus = sclвfs = Slav = Slavic = роб = склав = слав = слуга. * Написаното на този ред не е издържано и изравнено по отношение на езиците на произхода, морфология и т.н. Има само една цел – да се намери смисловата връзка между склави, роби, слуги, славяни… Гърците са наричали склави/роби всички придошлина територията на Византия външни племена. При тези кратки обяснения можем да си посочим значението на: Барасклаф = бара + склаф = река* на робите = река на слугите = река на склавите = река на славяните. * Вместо за река/рекичка, може да се отнася за езеро, вада, поток; застояла вода, локва и н. др. Тъй като в публикацията на Ал Идриси се цитират съвместно Преславец, Ба- расклафис и Хавуз, ние трябва да ги търсим и намерим в един и същ район. Твърде вероятно е този район да се окаже предложеният в тази разработка „Триъгълник на държавната власт на Дунавска България” при, около и източно от румънския град Хършова. Макар че не е леко да се докаже, мисля че вече посъбрахме доста- тъчно доводи, доказателства и логични основания да предположим, че на едно и също необширно място се намират трите търсени от нас български исторически обекта: 1. Град Преславец/Преслава/Малък Преславец/Първите заселени склави = Триъгълен управленски район = Нов дом на Омуртаг = Сарай/Saraiu. 2. Барасклаф = Езеро на хазарите. 3. Хафуз = водоем, блато, езеро, застояла вода.
Фиг. 47
Инж. Др. Драгиев: Моят прочит на текстовете на Ал Идриси за 4 дни път по правилния маршрут от Силистра в източна посока до Преславец - 4 (дори и до Стария аул - 6), както и на неправилното, грешното му тълкуване от много учени за маршрут от Силистра – 1 до Констанца – 5 .
Разстоянието от т. 1 през т. 2 и през т. 4 до т. 6 по стария черен път от австр. военна карта е приблизително около 120 – 125 км. Почти толкова е и по черен път по същата карта от т. 1 до т. 5. Категорично смятам, че Ал Идриси е записал правилно, че тръгвайки от Силистра, след четири дни път в източна посока се стига до един прекрасен, един наистина исторически български град Преславец. Днес на неговото място е румънското село Сарай - 4. Може би то ще стане най-прочутия български туристически обект в Румъния. Разбира се всичко това заедно с Ески Сарай - 6/Старият дом на Омуртаг. Изобщо, червеният маршрут от фиг. 40 ще стане нещо по-голямо от Ботевата пътека и връх Околчица у нас! Ще стане като Шипка, като българския „Божи гроб!”...
И все пак, щеше де бъде много добре, ако Ал Идриси беше отбелязал така: „на изток от Силистра, а после и на север!”
Цитираното в Търновския надпис измерване на разстоянията най-вероятно е станало чрез многократно проведена измервателна конна езда по възможно най-късия път от о-в Пъкуюл луй Соаре през Черна вода до Новия дом - 4 на Омуртаг. Засичайки с пясъчен часовник времето, измервачите на кана са установили, че дължините на двата участъка от маршрута са равни. Като са имали впредвид, че при прав участък конникът изминава за един час примерно 4000 оргии/приблиз. 10000 м, те са умножили тези 4000 оргии по изразходените примерно 6 часа и са получили 24000 оргии път. Намалили са 4000 оргии за лъкатушния черен път, заобикаляне на препятствия, езера, мочурища и др. и са написали „измерено”, „преброено”, „изчислено точно” и т.н. 2 х 20000 оргии. Според мене не можем да говорим за абсолютна точност, но трябва да признаем, че с написаните 2 х 20000 оргии Омуртаг наистина ни отвежда по достатъчно категоричен начин на точното място – Черноводската Tumulul de la Cerna voda № 3, която един ден може би ще наричаме Омуртаговата могила.
В миналото много учени не са се задъбочавали и прибързано са определяли Констанца и нейната вътрешност в сушата за Барасклафис и Прославица въз основа на записаното от Ал Идриси. Така са се родили и многобройни карти, които „настаняват” Преславец при Констанца, което е голяма грешка. Аз също съм я правил, но мисля, че най-после прозрях истината. А тя безспорно е, че Преслав/Малък Преславец се е намирал на уточненото вече място, което днес се нарича с. Сарай.
Има и още една причина и вероятност за произхода на старото име Прославица на днешния румънски град Констанца.
Нека разгледаме фиг. 48. Твърде е възможно името „Прославица”, а и неговите няколко други близки варианти, да са зародени от очевидното „плъзгане” на хора, войски, обози и животни по тясната (около 300 м. ширина) сухопътна ивица 2 / фиг. 48. Тук също имаме преодоляване на голямо водно препятствие по суха „Преправа”/Преслава/Преславец, с дължина около 8 км. Трябва да обърнем внимание на още нещо: Освен тази река Кара су, в Североизточна България и до днес има още четири реки, които са носели името Кара дере. Това са реките Девненска, Провадийска, Камчия и Кара дере недалеч от варненския град Бяла. Трябва да вземем впредвид, че освен „Черно”, „Блатисто” и „Мътно”, определението „Кара” е имало и други значе-
Фиг.48
Прославия[1] (Констанца – Мамая, Румъния). 1 – Сладководно езеро Lacul Sutghiol (Havuz), 2 – Булевард Mamaia (Мамая) с пясъчна плажна ивица дълга 8000 м. и широка – 300 м., 3 – Eзеро Табакари (рум. Tăbăcărie Lake, тур. – Нavza,Нavuz, Хавуз, Хафуз); площ на това цитирано от Ал-Идриси езеро – 99 ha.
ния. Може би това „Кара[2]” е означавало, че тези реки са важни, главни, че са стратегически отбранителни линии и че са били охранявани и защитавани не от кой да е, а от най-елитните „кара” бойни части на кановете ни.
В текста на Омуртаговата колона много ясно е записано, че Мортаг е издигнал въпросния Нов дом/Нов аул/Нов сарай, докато пребивавал/ командвал в или около пристана на речния дунавски флот, който явно е бил на о-в Пъкуюл луй Соаре. Вече стана дума, без да се изпада в гадателство, поне на теория можем да предположим, че по време на войната на Крум с Никифор през 811 год. младият и бъдещ български владетел Мортаг не е бил на бойното поле при Мадарско-Провадийския район, а е ръководел масовата евакуация и прехвърлянето на деца, жени, старци и животни към северния дунавски бряг. Вече изразих предположението си, че при обратния си курс лодките, гемиите и саловете са пренасяли от север на юг през Дунав военните подкрепления за българската Отечествена война срещу Никифор I Геник през 811 год., която достигнала своя апогей и развръзка в Мадарско-Провадийския район. Това е била една крайно напрегната, важна и трудна денонощна операция по евакуирането на толкова много хора, животни и товари. Не ще и съмнение, че младият Мортаг се е справил успешно с възложената му работа. През следващите три години баща му е водел почти непрекъснати отмъстителни войни с византийците, а Мортаг е командвал все при Дунав. Именно тогава той е построил Новия си дом, възстановил е крепостта в Дръстър; възстановил е и пристанището и крепостта на днешния румънски остров Пъкуюл луй Соаре. Възстановил е и немалко други обекти в и около Дръстър. Водилият през периода 811 – 814 год. няколко успешни войни срещу Византия Крум вероятно е „доставял” на сина си достатъчни като количество и качество ромеи-пленници, които бъдещият кан Муртаг хем е изхранвал, както е било прието, хем ги е ръководел отлично, като ги е организирал да работят напрегнато и всеотдайно по възстановяването на крайдунавските обекти и бъдещата столица на България – Плиска. Разбира се, че тези хиляди и хиляди ромейски военнопленници са работили с все сили най-вече за своето си избавление от неизбежната смърт.
Може би тук му е мястото да намекна, че вероятно още през тези години, докато и сновял и работил по този участък от дунавския бряг, Мортаг е хвърлил око на района при Черна вода, която е била подходяща за изграждане на една допълнителна могила за погребване на важни хора от неговото семейство. А кой знае – не е изключено тази тракийска могила да е съществувала с погребания в нея Антропос, а новопогребаният Тува/Джино/Крум или дявол знае кой друг, да е бил майсторски и с минимум разходи и разчуване „подпъхнат” под нивото на терена, под погребания Антропос.
Много е важно, но е и много трудно, да се свържат чрез река Прославица град Малък Преславец/Хършова с гр. Прославица/ Бараскла- фа/Констанца. Много са съвременните и то най-официални твърдения, че река Кара су е свързвала Констанца с гр. Черна вода. Може да прозвучи като абсурдно, но нека си зададем въпроса: Дали пък показаната на фиг. 40 и др. връзка „Хършова-Река-Блато-Река-Прославица/ Констанца” не е вярната средновековна речна връзка? Дали Преслава/край Хършова не се е явявала „първоизвор” на името Преславица и на реката, и на гр. Констанца? Нека не изключваме, а да допуснем възможността името „Преслава” да е означавало „Преправа”. Тогава е съвсем логично не само Констанца, а и днешният гр. Черна вода да е бил наричан „Преслава”/ „Преправа”.
Според мене трябва да се вникне много сериозно в това логично „триединнство” в имената на реката и на двата града, които тя свързва. Надписът на Омуртаговата колона ни насочва точно към тази версия, но все пак трябва да се помисли много сериозно по нея.
[1] Днешният град Констанца вероятно е бил главното българско търговско пристанище, чрез което се внасяли идващите от Византия от юг и откъм Киев от север стоки за българската столица Преслав/Хършо- ва. Така станало, че много търговци са именували това пристанище хем Констанца, хем Преслав… [2] Прилагателното „Кара” може да означава и още нещо: през Кримската война лагерувалите в Девня английски войски са понесли много жертви от това, че девненската река и климатът около нея са били много опасни за здравето и живота на войниците и офицерите. Тогава командването им е взело мерки, като е преместило войските по-далеч от Девня и с това е спряло рязко смъртността. С други думи, тези тогавашни заблатени и мочурести реки, комарите около тях, болестите и т.н. са ги направили „черни” за живота на хората и е възможно именно поради това да са били наречени „Кара” = „Черни” реки.
НЕКА ОТНОВО СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС И ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА
Фиг. 49
Църквата „Св. 40 мъченици” (от 1230 год.) в гр. Велико Търново. В нея е вградена
и запазена историческата Омуртаговата колона с Търновския надпис.
Доколкото се разбра, Търновският надпис е добре замислен, писан и дописван; дълбан и доиздълбаван… Съхранен е като историческа българска светиня, но с течение на столетията значението му е било напълно забравено от българския народ, докато настъпил щастливият му час. Надписът е изключително важно и доста конкретно човешко послание, но досега то беше за нас нещо завоалирано и напълно безсмислено. Мисля, че вината за крайно неверния му превод е в учените, които не са положили достатъчно старание, за да го разгадаят и оползотворят. Все пак те са владеели и владеят отлично гръцкия език. Просто е трябвало да се потрудят много повече с превода, а не да се отдават на свободни тълкувания на текста. Като типичен лаик, аз имам извинение за грешките в моя превод, но за тях – не! Уважавам и ценя мисълта „Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда”… но виждам, че в нашия случай и тя е една изсмукана от пръстите наукообразна „уйдурма”; че тя е подходяща за нравоучителни приказки. За голямо съжаление това изречение не произлиза от хладния, аналитичен научен разсъдък и няма нищо общо със заглавието „Търновски текст.”
Фиг. 50
Колоната на кан Омуртаг в църквата „Св. 40 мъченици” в гр. Велико Търново.
http://klearchosguidetothegalaxy.blogspot.com/2008/10/blog-post_07.html
Макар че има много неясноти по изработката, съхранението, преместването и монтажа на показаната на фиг. 40 Колона на Омуртаг в тази наша изключителна като съдба и история църква, остава горчивата истина, че досега ние не успяхме да оползотворим съдържащото се в нейния надпис Голямо послание. Както вече изразих твърдото си убеждение, този надпис съдържа заряд, който ще преобърне нашата история из основи. Просто няколко правилно разчетени от нас изречения от този надпис ще изведат нашата историческа наука пред нови простори. Само по себе си успешното превеждане на Търновския надпис ще се трансформира в един голям скок в нашата наука, който ще бъде сравним с ефекта от откриването на „Първата” ни столица Плиска. Дори нещо много повече!
Фактът, че вече 136 години не можем да намерим гробове на български канове говори, че нещо бъркаме с местата , по които ги търсим. Т.е. търсим ги някъде другаде, но не и там, където е била Първата ни столица, или където е бил Първият ни управленчески Център или държавен Средец... Дали пък погребването на видни български ръководители не е ставало по традиция в разположени дълбоко под български могили склепове и същите минават днес под общ знаменател с истинските „тракийски” такива? Възможно е в един прекрасен, в един близък ден, тази лутаница да стигне своя логичен край.
Фиг. 51
Снимка на Търновскиа надпис на Омуртаговата колона. Една многовековна „шифрограма”, която освен от историци, от археолози и филолози е трябвало и е можело да бъде изследвана и преведена успешно от шифровчици, следотърсачи и разбивачи на кодове. С червената черта е отграничена първата от втората, може би по-късната фаза от дописването и доиздълбаването на надписа от други хора. Но на това ще се спрем по-нататък.
Фиг. 52
Фрагмент от Търновския надпис на Омуртаговата колона. Според мен именно тук е записано името Тува/Добрия/Мойсей на погребания под древната гробница при румънския град Черна вода кан Крум/Тува.
- Следва -
Фиг. 44
Северна Добруджа. Констанца. Прославица.
David Rumsey. Historical Map Collection. List, Guilliame de/ 1703. .png)
Фиг. 451 – Kersoua[1]/Хършова обозн. с флаг, 2 – Constanze/Proslaviza/Констанца, 3 – Мост на ескадроните. Banduri, Alselmo Maria et Covens et Maria, 1742. Отново се вижда липсващият днес южен дунавски ръкав, който изглежда е свързвал Хършова с Констанца. „Кара су се споменава в книгата Веда словена, като крайселска река. Така се нарича и депресията от устието на река Дунав, дала името на румънския град Черна вода. Кара су разделя Бабадаг (Пеликановите възвишения) от Добруджа. В средновековието там е протичал южният ръкав от устието на реката, който по-късно пресъхнал и оставил последователно разположени езера и блата. Днес Кара су е плавателния канал Черна вода, Констанца.” На фиг. 40, 41, 43, 44 и 45 тази река Кара су свързва не Черна вода с Кон- станца, а Хършова с Констанца, като последната носи име производно но Преслава. Приемам, че може да е допусната грешка от съставителите на картите, но знае ли се кое е вярно? Трябва да се вникне много добре в тези показани карти и да се прецени кое е вярно и кое не. От днешна гледна точка за мене най-логично би било река Кара су да свързва градовете[2] Хършова и Констанца, защото е много вероятно именно тази връзка да е причината двата града да са носели едно и също име – Преслава. Но по всичко личи, че и при Черна вода е имало водна преправа, а преправите по онези времена били наричани с името Преслава. Понякога крайно трудните въпроси имат прости и лесни отговори. Просто е имало много Преправи/Преслави, но в нашия случай една е важната за нас – тази при Хършова, защото там, при Преслава, при недалечните крепост и пристанище е нашата отправна точка за Омуртаговата могила. Твърде очебийно и логично е да направим следното заключение: От фиг. 42 се вижда, че съставителят на картата още през 1670 год. е поставил „Преславно” име на Констанца, която е свързана със средновековния български Малък Преславец/край Хършова на Дунав чрез река, която макар че уж, според днешните тълкувания, е водела началото си от гр. Черна вода, все пак е била много близо до най-известния и уважаван български град – столицата на държавата. По-късно тази река е носела имената Кара су, Черна река, Прославица, Барасклафа и др. А и преправата при Черна вода е носела името Преслава. Не бива да изпускаме вероятността и да изключваме възможността през Омуртаговото време днешните гр. Хършова и гр. Констанца наистина да са били свързани помежду си чрез някаква друга голяма река/най-южен ръкав на Дунава. Не са една или две картите, които показват именно това. Има и нещо друго – възможно е пристанът при Констанца да е бил най-важната морска връзка, по която са пристигали луксозните и разнообразни стоки за Преслава откъм Константинопол и от други места. Аз нямам никаква представа как румънските учени гледат на вероятността нарисуваната на фиг. 40, 41, 43, 44 и 45 река Кара суи да е свързвала не Черна вода, а Хършова с Констанца. Мисля си, че е възможно от обозначените на токущо цитираните четири карти Port des Escаdrons и Pont des Escadrons все нещичко да е останало до ден днешен и че може би е възможно тяхното издирване и локализиране. Ако това стане, би се потвърдила и би станала беспорна историческата речна връзка между Хършова, Преслава/Сарай и Констанца. Широко известни са неспиращите от сто и повече години спорове по въпроса: Колко български населени места са носили името Преслав? Ако Плиска не е била първата ни столица, тогава къде е била тя? Къде е бил Малък Преславец? За да затвърдим отговора на този въпроси, нека се насочим към схемите и маршрутите описани от арабския пътешественик Ал-Идриси. Известно е, че за нас – днешните му читатели, неговите текстове и карти на много места са неразбираеми и объркани, и по тези причини често са направо безполезни. При него има много противоречия, неправилни и неточни, според нас, географски направления и посоки, разтегливи дъл- жини на преходите, повторения, оспорими и непонятни за нас имена на населени места. В това се корени и причината до ден днешен високо подготвени учени да не могат да разчетат правилно написаното и нарисуваното от Ал-Идриси. Ето какво пише Ал Идриси за 4-дневен преход на изток от Силистра към Преславец/Барасклафис: „От Диристра през степта до град Барасклафис на изток има четири дни път. Последният град е разположен на една река, близо до Хафуза/Брода. От Барасклафиса до град Дисина…” Моят прочит на този текст е: „От Силистра през степта до дунавския град Преслава на изток има четири дни път. Последният град е разположен на една река, близо до Хазарското езеро. От Преслава до град Дисина…” Днес виждаме, че село Сарай/Новият дом на Омуртаг/Преслава град е разпорожено на една река и е близо до Хазарското езеро/хавуз. Ето още два цитата взети от друг превод на Ал Идриси: 1. „От Диристра през степта до град Барасклафиса [Преславец] на изток има четири дни път. Последният град е разположен на една река[3], близо до Хафуза[4] [Дунавската делта].” 2. „В качестве центра, куда сходились торговые пути из городов Зака, Бармуниййа и Галисиййа, выделяется упоминаемый и в «Нузхат ал- муштак» Преславец на Дунае (Барасклафиса).”
Ето и още един руски цитат: „Торговый речной порт Преславец приобрел известность и значение торгового центра лишь в XI веке, времени создания первых русских летописей. Арабский географ XII века Аль Идриси назвал Переяславец (Барасклафиса) городом, куда сходились торговые пути между Галицкой Русью и Византией”. Сега, след като разполагаме с истинския превод на Търновския надпис; след като сме установили, че Малък Преславец се е намирал на мястото на днешното румънско село Сарай и след като виждаме от по-горните карти, че в далечното минало от Хършова към Констанца е течал един голям дунавски ръкав наречен Барасклафис/Мътна река/Кара су, всичко си идва по местата. Заявявам своето становище, че вероятно в далечното минало река Кара су/Барасклафис/Мътна река/Мочурлива река е свързвала днешна Хършова с Констанца. Противоречиви са „твърденията” на старите карти. До тук се видя, че име някакъв дунавски ръкав с широки разливи и заблатени райони, който е свързвал Хършова с Констанца. Нека сега разгледаме част от много важна карта на Руската имперска академия в Санктпетербург, която е издадена през 1794 год. в Лондон:
[1] Моля, обърнете внимание на нарисуваното малко флагче 1 от фиг. 36 и фиг. 38 при Ker- soua. Вероятно то означава, че тук е имало нещо като Стара столица! Проследих по тази карта цялото българско поречие на Дунав и никъде не намерих такова друго озадачаващо флагче. Това флагче вероятно показва, че Първата българска столица се е намирала в този район или тук. [2] От други карти се виждат възвишения, които като че ли изключват напълно възможността да има блата и река между тези два града (Хършова и Констанца), но не се знае ли се…. [3] Че Преславец/Сарай е на една река е нъпълно вярно! [4] Хафуз = водоем, езеро, безотточно езеро, чан… Според мене под Хафуза Ал Идриси разбира безотточното езеро/блато 2, фиг. 36, на което отделям достатъчто внимание… От по-горните карти се вижда шестият старовремски дунавски ръкав от Хършова до Констанца. Да, той е бил с големи разливи и блата. Бил е „мътен” и „тинест”. Ал Идриси го е нарекъл „склафест”. И река Мадара е нарекъл Барасклафа – мътна, тинеста… Не случайно през село Мътница, Шуменско, тече Мътнишката река… Мътен означава Мадар… но тези и много други подобни мои неща и тълкувания се намират в по-обширната ми разработка и аз сега няма да се заниманам с тях. Описвайки победата на Крум над Никифор дори и византийците пишат за една „тинеста” река… Ал Идриси пише , че и при Мигали Преслава протича една река Мигали Бараскрафа… Да. Нещата от ден на ден, едно по едно се проясняват все повече и повече…
Фиг. 46 1 – Гр. Карасу/Преслава/Saraiu, 2 – Хафуза (водоем, блато, езеро, застояла вода) и 3 –земен рид, който прави невъзможна речната връзка между Хършова и Констанца. Според мен тази карта противоречина по-гореизложените други карти, но поставя много сериозно въпроса, дали името Карасу/Карасуи/Черна вода с течение на вековете не се е „пренесло” в южно направление и от района на Хършова се е „закотвило” при Аксиос” дн. гр. Черна вода. От тази карта, фиг. 39, можем да направим извода, че освен Езерото на хазарите и ето този кръстен от мен някогашен Хавуз – 2 пасва напълно на твърдениетона Ал Идриси, че до отстоящия на четири дни път източно от Дръстър град Барасклафис/Преславец имало един Хавуз (водоем, блато, езеро, застояла вода). Според мен това е още едно доказателство, че Новият дом на Омуртаг е бил наричан и Преслава с многото нюанси на името му, и Карасу, и Нов сарай, и Saraiu. Нека потърсим обяснението за произхода и значението на името Барасклафис в текста на Ал Идриси: Барасклафис = Бара + склафис = Река/Езеро на робите/склавите/славяните. Бара = Малка рекичка; вада, поток; застояла вода, локва; през тур. bahr - голямо езеро или река, море; араб. بحر [baħr] „море“, но предвид разликата в значението може да се предположи и директна по-стара заемка от арабски. Фразеологични изрази: През двора тече бара. (От Уикиречник). Склаф* = sclвf= sclвv = slave = sclavus = sclвfs = Slav = Slavic = роб = склав = слав = слуга. * Написаното на този ред не е издържано и изравнено по отношение на езиците на произхода, морфология и т.н. Има само една цел – да се намери смисловата връзка между склави, роби, слуги, славяни… Гърците са наричали склави/роби всички придошлина територията на Византия външни племена. При тези кратки обяснения можем да си посочим значението на: Барасклаф = бара + склаф = река* на робите = река на слугите = река на склавите = река на славяните. * Вместо за река/рекичка, може да се отнася за езеро, вада, поток; застояла вода, локва и н. др. Тъй като в публикацията на Ал Идриси се цитират съвместно Преславец, Ба- расклафис и Хавуз, ние трябва да ги търсим и намерим в един и същ район. Твърде вероятно е този район да се окаже предложеният в тази разработка „Триъгълник на държавната власт на Дунавска България” при, около и източно от румънския град Хършова. Макар че не е леко да се докаже, мисля че вече посъбрахме доста- тъчно доводи, доказателства и логични основания да предположим, че на едно и също необширно място се намират трите търсени от нас български исторически обекта: 1. Град Преславец/Преслава/Малък Преславец/Първите заселени склави = Триъгълен управленски район = Нов дом на Омуртаг = Сарай/Saraiu. 2. Барасклаф = Езеро на хазарите. 3. Хафуз = водоем, блато, езеро, застояла вода.
Фиг. 47
Инж. Др. Драгиев: Моят прочит на текстовете на Ал Идриси за 4 дни път по правилния маршрут от Силистра в източна посока до Преславец - 4 (дори и до Стария аул - 6), както и на неправилното, грешното му тълкуване от много учени за маршрут от Силистра – 1 до Констанца – 5 .
Разстоянието от т. 1 през т. 2 и през т. 4 до т. 6 по стария черен път от австр. военна карта е приблизително около 120 – 125 км. Почти толкова е и по черен път по същата карта от т. 1 до т. 5. Категорично смятам, че Ал Идриси е записал правилно, че тръгвайки от Силистра, след четири дни път в източна посока се стига до един прекрасен, един наистина исторически български град Преславец. Днес на неговото място е румънското село Сарай - 4. Може би то ще стане най-прочутия български туристически обект в Румъния. Разбира се всичко това заедно с Ески Сарай - 6/Старият дом на Омуртаг. Изобщо, червеният маршрут от фиг. 40 ще стане нещо по-голямо от Ботевата пътека и връх Околчица у нас! Ще стане като Шипка, като българския „Божи гроб!”...
И все пак, щеше де бъде много добре, ако Ал Идриси беше отбелязал така: „на изток от Силистра, а после и на север!”
Цитираното в Търновския надпис измерване на разстоянията най-вероятно е станало чрез многократно проведена измервателна конна езда по възможно най-късия път от о-в Пъкуюл луй Соаре през Черна вода до Новия дом - 4 на Омуртаг. Засичайки с пясъчен часовник времето, измервачите на кана са установили, че дължините на двата участъка от маршрута са равни. Като са имали впредвид, че при прав участък конникът изминава за един час примерно 4000 оргии/приблиз. 10000 м, те са умножили тези 4000 оргии по изразходените примерно 6 часа и са получили 24000 оргии път. Намалили са 4000 оргии за лъкатушния черен път, заобикаляне на препятствия, езера, мочурища и др. и са написали „измерено”, „преброено”, „изчислено точно” и т.н. 2 х 20000 оргии. Според мене не можем да говорим за абсолютна точност, но трябва да признаем, че с написаните 2 х 20000 оргии Омуртаг наистина ни отвежда по достатъчно категоричен начин на точното място – Черноводската Tumulul de la Cerna voda № 3, която един ден може би ще наричаме Омуртаговата могила.
В миналото много учени не са се задъбочавали и прибързано са определяли Констанца и нейната вътрешност в сушата за Барасклафис и Прославица въз основа на записаното от Ал Идриси. Така са се родили и многобройни карти, които „настаняват” Преславец при Констанца, което е голяма грешка. Аз също съм я правил, но мисля, че най-после прозрях истината. А тя безспорно е, че Преслав/Малък Преславец се е намирал на уточненото вече място, което днес се нарича с. Сарай.
Има и още една причина и вероятност за произхода на старото име Прославица на днешния румънски град Констанца.
Нека разгледаме фиг. 48. Твърде е възможно името „Прославица”, а и неговите няколко други близки варианти, да са зародени от очевидното „плъзгане” на хора, войски, обози и животни по тясната (около 300 м. ширина) сухопътна ивица 2 / фиг. 48. Тук също имаме преодоляване на голямо водно препятствие по суха „Преправа”/Преслава/Преславец, с дължина около 8 км. Трябва да обърнем внимание на още нещо: Освен тази река Кара су, в Североизточна България и до днес има още четири реки, които са носели името Кара дере. Това са реките Девненска, Провадийска, Камчия и Кара дере недалеч от варненския град Бяла. Трябва да вземем впредвид, че освен „Черно”, „Блатисто” и „Мътно”, определението „Кара” е имало и други значе-
Фиг.48
Прославия[1] (Констанца – Мамая, Румъния). 1 – Сладководно езеро Lacul Sutghiol (Havuz), 2 – Булевард Mamaia (Мамая) с пясъчна плажна ивица дълга 8000 м. и широка – 300 м., 3 – Eзеро Табакари (рум. Tăbăcărie Lake, тур. – Нavza,Нavuz, Хавуз, Хафуз); площ на това цитирано от Ал-Идриси езеро – 99 ha.
ния. Може би това „Кара[2]” е означавало, че тези реки са важни, главни, че са стратегически отбранителни линии и че са били охранявани и защитавани не от кой да е, а от най-елитните „кара” бойни части на кановете ни.
В текста на Омуртаговата колона много ясно е записано, че Мортаг е издигнал въпросния Нов дом/Нов аул/Нов сарай, докато пребивавал/ командвал в или около пристана на речния дунавски флот, който явно е бил на о-в Пъкуюл луй Соаре. Вече стана дума, без да се изпада в гадателство, поне на теория можем да предположим, че по време на войната на Крум с Никифор през 811 год. младият и бъдещ български владетел Мортаг не е бил на бойното поле при Мадарско-Провадийския район, а е ръководел масовата евакуация и прехвърлянето на деца, жени, старци и животни към северния дунавски бряг. Вече изразих предположението си, че при обратния си курс лодките, гемиите и саловете са пренасяли от север на юг през Дунав военните подкрепления за българската Отечествена война срещу Никифор I Геник през 811 год., която достигнала своя апогей и развръзка в Мадарско-Провадийския район. Това е била една крайно напрегната, важна и трудна денонощна операция по евакуирането на толкова много хора, животни и товари. Не ще и съмнение, че младият Мортаг се е справил успешно с възложената му работа. През следващите три години баща му е водел почти непрекъснати отмъстителни войни с византийците, а Мортаг е командвал все при Дунав. Именно тогава той е построил Новия си дом, възстановил е крепостта в Дръстър; възстановил е и пристанището и крепостта на днешния румънски остров Пъкуюл луй Соаре. Възстановил е и немалко други обекти в и около Дръстър. Водилият през периода 811 – 814 год. няколко успешни войни срещу Византия Крум вероятно е „доставял” на сина си достатъчни като количество и качество ромеи-пленници, които бъдещият кан Муртаг хем е изхранвал, както е било прието, хем ги е ръководел отлично, като ги е организирал да работят напрегнато и всеотдайно по възстановяването на крайдунавските обекти и бъдещата столица на България – Плиска. Разбира се, че тези хиляди и хиляди ромейски военнопленници са работили с все сили най-вече за своето си избавление от неизбежната смърт.
Може би тук му е мястото да намекна, че вероятно още през тези години, докато и сновял и работил по този участък от дунавския бряг, Мортаг е хвърлил око на района при Черна вода, която е била подходяща за изграждане на една допълнителна могила за погребване на важни хора от неговото семейство. А кой знае – не е изключено тази тракийска могила да е съществувала с погребания в нея Антропос, а новопогребаният Тува/Джино/Крум или дявол знае кой друг, да е бил майсторски и с минимум разходи и разчуване „подпъхнат” под нивото на терена, под погребания Антропос.
Много е важно, но е и много трудно, да се свържат чрез река Прославица град Малък Преславец/Хършова с гр. Прославица/ Бараскла- фа/Констанца. Много са съвременните и то най-официални твърдения, че река Кара су е свързвала Констанца с гр. Черна вода. Може да прозвучи като абсурдно, но нека си зададем въпроса: Дали пък показаната на фиг. 40 и др. връзка „Хършова-Река-Блато-Река-Прославица/ Констанца” не е вярната средновековна речна връзка? Дали Преслава/край Хършова не се е явявала „първоизвор” на името Преславица и на реката, и на гр. Констанца? Нека не изключваме, а да допуснем възможността името „Преслава” да е означавало „Преправа”. Тогава е съвсем логично не само Констанца, а и днешният гр. Черна вода да е бил наричан „Преслава”/ „Преправа”.
Според мене трябва да се вникне много сериозно в това логично „триединнство” в имената на реката и на двата града, които тя свързва. Надписът на Омуртаговата колона ни насочва точно към тази версия, но все пак трябва да се помисли много сериозно по нея.
[1] Днешният град Констанца вероятно е бил главното българско търговско пристанище, чрез което се внасяли идващите от Византия от юг и откъм Киев от север стоки за българската столица Преслав/Хършо- ва. Така станало, че много търговци са именували това пристанище хем Констанца, хем Преслав… [2] Прилагателното „Кара” може да означава и още нещо: през Кримската война лагерувалите в Девня английски войски са понесли много жертви от това, че девненската река и климатът около нея са били много опасни за здравето и живота на войниците и офицерите. Тогава командването им е взело мерки, като е преместило войските по-далеч от Девня и с това е спряло рязко смъртността. С други думи, тези тогавашни заблатени и мочурести реки, комарите около тях, болестите и т.н. са ги направили „черни” за живота на хората и е възможно именно поради това да са били наречени „Кара” = „Черни” реки.
НЕКА ОТНОВО СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС И ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА
Фиг. 49
Църквата „Св. 40 мъченици” (от 1230 год.) в гр. Велико Търново. В нея е вградена
и запазена историческата Омуртаговата колона с Търновския надпис.
Доколкото се разбра, Търновският надпис е добре замислен, писан и дописван; дълбан и доиздълбаван… Съхранен е като историческа българска светиня, но с течение на столетията значението му е било напълно забравено от българския народ, докато настъпил щастливият му час. Надписът е изключително важно и доста конкретно човешко послание, но досега то беше за нас нещо завоалирано и напълно безсмислено. Мисля, че вината за крайно неверния му превод е в учените, които не са положили достатъчно старание, за да го разгадаят и оползотворят. Все пак те са владеели и владеят отлично гръцкия език. Просто е трябвало да се потрудят много повече с превода, а не да се отдават на свободни тълкувания на текста. Като типичен лаик, аз имам извинение за грешките в моя превод, но за тях – не! Уважавам и ценя мисълта „Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда”… но виждам, че в нашия случай и тя е една изсмукана от пръстите наукообразна „уйдурма”; че тя е подходяща за нравоучителни приказки. За голямо съжаление това изречение не произлиза от хладния, аналитичен научен разсъдък и няма нищо общо със заглавието „Търновски текст.”
Фиг. 50
Колоната на кан Омуртаг в църквата „Св. 40 мъченици” в гр. Велико Търново.
http://klearchosguidetothegalaxy.blogspot.com/2008/10/blog-post_07.html
Макар че има много неясноти по изработката, съхранението, преместването и монтажа на показаната на фиг. 40 Колона на Омуртаг в тази наша изключителна като съдба и история църква, остава горчивата истина, че досега ние не успяхме да оползотворим съдържащото се в нейния надпис Голямо послание. Както вече изразих твърдото си убеждение, този надпис съдържа заряд, който ще преобърне нашата история из основи. Просто няколко правилно разчетени от нас изречения от този надпис ще изведат нашата историческа наука пред нови простори. Само по себе си успешното превеждане на Търновския надпис ще се трансформира в един голям скок в нашата наука, който ще бъде сравним с ефекта от откриването на „Първата” ни столица Плиска. Дори нещо много повече!
Фактът, че вече 136 години не можем да намерим гробове на български канове говори, че нещо бъркаме с местата , по които ги търсим. Т.е. търсим ги някъде другаде, но не и там, където е била Първата ни столица, или където е бил Първият ни управленчески Център или държавен Средец... Дали пък погребването на видни български ръководители не е ставало по традиция в разположени дълбоко под български могили склепове и същите минават днес под общ знаменател с истинските „тракийски” такива? Възможно е в един прекрасен, в един близък ден, тази лутаница да стигне своя логичен край.
Фиг. 51
Снимка на Търновскиа надпис на Омуртаговата колона. Една многовековна „шифрограма”, която освен от историци, от археолози и филолози е трябвало и е можело да бъде изследвана и преведена успешно от шифровчици, следотърсачи и разбивачи на кодове. С червената черта е отграничена първата от втората, може би по-късната фаза от дописването и доиздълбаването на надписа от други хора. Но на това ще се спрем по-нататък.
Фиг. 52
Фрагмент от Търновския надпис на Омуртаговата колона. Според мен именно тук е записано името Тува/Добрия/Мойсей на погребания под древната гробница при румънския град Черна вода кан Крум/Тува.- Следва -
Тагове:
(7) Моят превод на Търновския надпис на ...
(9) Моят превод на Търновския надпис на ...
(10) Моят превод на Търновския надпис на...
(9) Моят превод на Търновския надпис на ...
(10) Моят превод на Търновския надпис на...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
