До ст. н. с. д-р Павел Георгиев,

        До блогърите от Blog.bg,

        До Община Варна,

        До г-н Кмета на Община Варна,

        До г-н Кмета на район „Младост”, Община Варна,

        До г-н Кмета на Район „Вл. Варненчик”, Община Варна,

        До г-н Кмета на Община Ветрино, Варн. област,

        До г-н Кмета на Община Провадия, Варн. област,

        До НАИМ – гр. София,

        До Института по история при БАН,

        До НИМ – гр. София,

        До НВИМ – гр. София,

        До РИМ – гр. Варна,

        До Военно-морския музей – гр. Варна,

        До Парк-музей „Вл. Варненчик” – гр. Варна,

        До РИМ – гр. Шумен,

        До РИМ – гр. Силистра.

        До ДАА – гр. София

                       

 

       

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

 

от инж. Драгия Драгиев, жител на гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”, бл. 408, вх. 19, ап. 13.

devnenetz@gmail.com

 

 

 

 

         Уважаеми г-н Георгиев,

       Уважаеми колеги блогъри,

       Уважаеми г-жи и г-да Кметове и Директори на институти и музеи,

 

        Близо три години чета и препрочитам научните изследвания и публикации на ст.н.с. д-р Павел Георгиев относно издирването и локализирането на Първата българска столица във варненско-девненския район и все повече се убеждавам, че той е проучил, събрал и анализирал почти всичко необходимо за успешното финализиране на тази проточила се с векове нерешена българска задача. Стъпвайки на сътворения от П. Георгиев здрав научен фундамент, аз си позволих да направя опит за отърсване от многовариантността, разтегливостта и териториалното разпиляване на хипотезите за издирване местоположението на въпросната Историческа, а според мен и Преславна Варна чрез съсредоточаване върху една конкретна и единствена идея. Независимо от вероятно основателното Ви предубждение и съмнение във възможностите ми да се справя с такава изключително сложна научна задача, все пак разчитам най-вече на Вашето по европейски внимателно и уважително прочитане и отношение към моята разработка, която се осмелявам да Ви предложа в електронен вариант, тъй като нямам финансови и технически възможности за друг. Същата е базирана върху публикациите на П. Георгиев, на стари географски карти, в немалка степен на руски интернетни източници, както и на що-годе добро познаване на района от моя страна.

        Знам, че десетки големи български и чуждестранни научни корифеи са работили по темата за „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” и не са стигнали до признат краен резултат. Въпреки това, аз създадох тази разработка, която има следното наименование и съдържание:

 

 

ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА

       

        Обръщение.

        I. ЧАСТ:

        1. „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” – една разгадана енигма.

        2. Плиска не е първата българска столица.

        3. За старите карти и първия град Варна.

        4. Вероятният генезис на името Варна и пренасянето му от девненска земя върху Кастела Варна.

        5. Варненското име е разпространявано по света най-много чрез името на Свети апостол Варнава.

 

        II. ЧАСТ:

        1. Първа река Варна и град Преславна Варна.

        2. Голям римски военен център край Одесос – Плюскова – Преславна Варна – Стар преславен дом – Малък Преславец – Михелич.

       

        

        III. ЧАСТ:

        1. Карти в подкрепа на втората теза за „Т.н. Варна, близо до Одесос”.

            2. Други интересни карти свързани с Преславна Варна.

         3. Омуртаговата могила (гробница) и нейното местонахождение във Варненска област.

 

        IV. ЧАСТ:

        1. Кратки сведения за битката между войските на кан Крум и Никифор I Геник проведена на

26 юли 811 год.

        2. Заключителни бележки.

        3. Адреси за изпращане на разработката.

 

         Дължа да отбележа, че правя това си обръщение без предварително съгласуване с уважаемия д-р П. Георгиев (за което му поднасям своето извинение), защото той, с присъщата си прецизност, скромност, научна култура и академична деликатност, вероятно нямаше да се съгласи на този мой неординерен ход. Постъпвайки по този начин, аз се надявам да спомогна за допълнително повишаване на вниманието към разработките му, както и за изправяне на историята на Дунавска България за първите 100 – 130 години от нейното създаване.

        Смятам че това, че съм инженер (а не историк или археолог), не е пречка да се опитам да бъда поне малко българин. Мисля, че съм написал на разбираем език онова, които исках да кажа, но Ви моля да бъдете снизходителни към моето неканонично и нешколувано изложение и оформление на материала.

        Ако това ми послание стигне до Вас, моля да ме уведомите с кратко съобщение на моя адрес devnenetz@gmail.com, за да съм сигурен, че сте го получили и най-важното – давате ли съгласието си и желаете ли да Ви изпратя по имейла самата разработка, която има обем от 27 Mb. Същата съдържа 75 илюстрации.

        Желая Ви добро здраве и по-нататъшни успехи в името на изтерзаната ни българска държава!

        Като Ви честитя 127-та годишнина от Съединението на България, аз оставам в очакване на Вашия отговор, като вярвам, че все ще се намери поне един Ваш сътрудник, който да прочете тази моя разработка.

 

   С уважение: инж. Драгия Драгиев, гр. Варна, 6.09.2012 год.      

 

Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че сме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.