Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2011 17:52 - Къде е „така наречената Варна”?
Автор: devnenetz Категория: Други   
Прочетен: 1861 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.04.2011 18:17


Истинската история Бавното по дефиниция археологическо проучване няма да може да е от голяма полза за разрешаването на загадката http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010061700040001301

Иван Петрински

Преди да се продължи с етническата и политическата история на Добруджа, ще е добре, може би, да намери тук място едно предположение, което със сигурност ще ни помогне по-леко да се справим с по-сетнешните събития.
Къде се намира "така наречената Варна" от летописите на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, е въпрос, чието разрешаване става все по-наложително, ако искаме да сме сигурни в съжденията си за началото на българската държава. Повдигането му едва ли е нечия лична инициатива. Търсенето и намирането на неясни, проблемни и загадъчни части от българската история е професионално задължение на всички историци, археолози, етнографи, архивисти. С последващо сполучливо разрешаване, разбира се. И едно последно уточнение - за такова разрешаване обикновено претендират тези, които са най-широко приети, а не непременно най-верните. Във всеки случай, къде е "така наречената Варна" трудно може да получи бърз, еднозначен и общоприет отговор.
Същината на загадката е в споменаването у доста средновековни недомашни извори на някаква си "така наречена Варна", където първом след битката при Онгъла през 680 г. (СЕГА/15.5.2008) победителите устроили "лагер от шатрите си". И понеже това трябва да е първата столица на новата държава България на Долния Дунав, то и важността на проблема надминава обичайното.

Ще бъде ли изместена Плиска като първа столица?! 

Най-тъжното в цялата работа със загадката "Варна" е, че има едно злокобно изискване. Практически тя ще трябва да се разреши без съществена помощ от археологическите проучвания, поне засега и в обозримо бъдеще. Проучването на по-ранните пластове в Плиска едва сега започва. Ако всичко върви много бързо, за ранната архитектура на града ще знаем колкото и за архитектурния му вид през IХ в. точно след едно столетие. При това археологията беше доскоро държавна наука. Освен това едва сега ще трябва да се разкриват пластове от изтляло дърво, като се държи сметка за цвета на пръстта на всеки сантиметър от изкопа, вместо смело да се окопават дебели зидове в opus quadratum. Още повече че първите сгради в Плиска, ако наистина са били там, трябва да са били юрти, чиито стъпки оставят едва забележими следи. В добавка, тези стъпките са били изгребани сигурно още в началото на IХ в., при строежа на по-късните сгради, чиито основи са много по-дълбоки. Търсенето на първите сгради в Плиска ще е като на игла в купа сено.
Задачата ни изведнъж стана по-лека. Като няма скоро да има резултат по нашия въпрос, то няма нужда да стоим на разкопки потни, морни и недоспали в адските юлски жеги, да рисуваме зидове, да пишем дневници и да датираме/сигнираме керамиката. Ще се задоволяваме в домашен уют с писмените извори, които вече са известни, при това много широко известни.
Първото сведение, което ни е интересно, е за "така наречената Варна". Него дължим на летописеца Теофан Изповедник, екстравагантна и даже нещо малко нефелна личност. Но ако е имал дефекти, то те не са били от раменете нагоре със сигурност. Веднага оставаме учудени - тая Варна е голяма, даже много голяма. Защитават я Дунав, Стара планина и Черно море. Уточнението, че е "близо до Одесос", малко помага при тия размери. Точно така, излиза, че според Теофан Варна е област, при това не малка. На североизток тая област би трябвало да граничи точно с днешна Добруджа.
Изглежда, че в края на VII в., както и през VIII в., съществува област Варна, която обхваща не само Провадийска река и Девненското езеро, както предполагаше К. Иречек, но изглежда и Роякското плато, Провадийското плато, Шуменските височини, а даже и Преславско-Драгоевската планина на юг от Велики Преслав, както и Авренското плато за излаз на крайбрежието. Вярно, патриарх Никифор не описва толкова впечатляващи размери за областта, но той ще ни е полезен с уточнението, че местността е непроходима.
В средата на Х в. местните названия са вече обогатени и уточнени,населението е силно, почти взривообразно увеличено. Сега Варна е, изглежда, само река (въпреки не съвсем сигурния превод на този израз в текста на Константин Багрянородни; родителният падеж, който трябва да пояснява точно Варна, може да се тълкува двузначно). Всъщност ако Варна е река, това би било и най-логично - от старобългарски вран - черен с метатеза. "Черните" реки по нашите земи трудно се поддават на изброяване. Пак там изразът "река Варна и от Варна до река Тичина" подсказва смислово неидентичност на двете Варни, което веднага намира потвърждение у Симеон Логотет, който направо ни съобщава, че българите изградили през 680 г. "лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери". Изглежда, че по това време освен област и/или река Варна е вече и новото име на града Одесос. И през ХХ в. се е случвало една доста голяма област като Разлога например да даде името си на някое от селищата в себе си.
Как би се разрешил столичният проблем в края на VII и през VIII в. при така представените данни? Нищо необичайно. Както при всички т.нар. "варварски" ранносредновековни държави идеята за държавен център, за столичен град е много различна от днешната. Всъщност столицата е там, където е владетелят. Така със сигурност е при франките например до късно. Самата идея за град до IХ в. е много мътна.
Както показаха археологическите разкопки в днешна Североизточна България, в началото България трябва да е имала много столици - укрепените владетелски резиденции са над 10 и излизат и извън земите, които ни интересуват сега. Изглежда, че всяка от тях има функцията на държавен център, когато владетелят пребивава в нея. Във всеки случай това, изглежда, е валидно поне за последните години на VII в.
Днес няма да може да се даде отговор на въпроса кога Плиска придобива по-специален статут сред останалите владетелски резиденции. Това може да стане ясно един ден от дълбочинното археологическо проучване там. Във всеки случай големи промени няма нужда да се очакват. Плиска ще си остане първата същинска столица на средновековна България. 

Извори: 

"А българите, като видели това (бягството на византийската конница при Онгъла през 680 г. след оттеглянето на император Константин IV в Месемврия, за да прави бани на болния си крак), започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунав, преминали го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос (днешния град Варна), и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад (т.е. от север) поради реката Дунав, отпред (т.е. от юг) и отстрани (т.е. от изток) поради теснините (т.е. старопланинските проходи) и Понтийско (Черно) море . . . (те) се разширили в тези места . . ."
"След като императорът (Константин V - 741-775) стигнал чак до Варна (през май 774 г.), се уплашил и замислил да се върне."
Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818).

 "А българите, като видели това (бягството на византийските конници при Онгъла), започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те (българите) преминали Истър (Дунав), (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде - и от реката, и от непроходимата местност - установили се тук."
Из "Кратка история" на патриарх Никифор (VIII в.-829). 

"Еднодръвките, спускащи се от външна Русия към Цариград са от Новгород... Всички те прочее слизат по река Днепър и се събират в крепостта Киев... като навлязат в България, стигат до устието на Дунав. От Дунав те стигат до Конопа, от Конопа до Констанция (Кюстенджа); до река Варна и от Варна до река Тичина (Камчия)."
Из "За управлението на империята" на Константин (VII) Багрянородни (905-959)

По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери."
Из "Летопис" на Симеон Логотет (средата на Х в.)



Тагове:   Дунав,   Варна,   истър,   шатри,   тичина,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 872988
Постинги: 384
Коментари: 259
Гласове: 993
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031