2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3187 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2008 21:33
В 3 часа и половина на 19.05.2008 г. тръгнахме от Варна за Молдова. Двамата с инж. Стоян Стоянов – потомствен девненец, доказано свързан с девненските преселници в Бесарабия, поехме на север с неговата лична кола и на собствена издръжка с главната цел да докажем окончателно родствената му връзка със Стояновия род от село Валя-Пержей, Тараклийски район. Пътуването беше спокойно, граничният контрол и в двете посоки беше по европейски културен, бърз, коректен; без забележки и „подаръци” за българските, румънските и молдовските, гранични, контролни органи.
При влизането ни в град Чадър-Лунга ни посрещнаха нашите любезни домакини: д-р Николай Куртев примар (кмет) на село Валя-Пержей; д-р Атанас Стоянов – завеждаш гинекологичното отделение на болницата в Чадър-Лунга, роден и израстнал във Валя-Пержей и д-р Николай Тодоров – изпълнителен директор на птицефабриката, коренен жител на селото. И тримата вече два пъти бяха ни гостували в Девня,т.е ние вече бяхме добри приятели и познати..
Пребиваването ни беше много добре организирано, вълнуващо, интересно и незабравимо за нас. Освен любезното внимание, интерес, гощавки и други подобни, специално искам да отбележа запознаването ни с живота на хората в това голямо българско село (над 5500 жители!). Българите са около 70 процента от населението. Те живеят мирно и кротко, рамо до рамо с молдованите и другите националности. Хората са чисти, трудолюбиви и красиви. В селото цигани няма. Основен поминък е селско-стопанското производство. През миналата година там е имало страхотна суша и сега с крайно напрежение и нетърпение хората очакват първото спасително зърно от новата реколта.
По стара традиция най-големите тържества в селото се провеждат в навечерието на 24 май – нашия и техен свещен празник и те траят няколко дни. Селският църковен храм носи името „Свети Николай Мирликийски – Чудотворец”. Никак не е чудно, че като се върнали от Бесарабия и възстановили село Девне, нашите предци през 1845 година са построили църква – една от първите български църкви в сегашната варненска област, като са й сложили точно същото име.
Основната задача изпълнихме успешно. Разговаряхме с д-р Николай Куртев, с баща му Димитър, със Степан Димитров Стоянов и с още няколко други по-стари жители на селото. Разгледахме най-подробно списъците на населението на селото от 1835, 1850, 1859 и 1910 години. Потвърди се за сетен път, че след преселването на ямболии и девненци през 1830 година, част от тях са се върнали в Девня, но във Валя-Пержей по неясни засега причини е останал Стоян – братът на Дядо Дука и е положил началото на огромния днешен Стоянов род. Трогателна беше срещата на девненеца инж. Стоян Стоянов с далечния му братовчед Степан Стоянов. Семейството на последния е претърпяло страхотните трудности и мъки на преселването, студа, голодомора и жестоките съветски и румънски репресии. Но за това ще подготвя специален материал и ще го предложа на вниманието на читателите си във възможно най-близко време.
Разгледахме историко-етнографския музей в град Чадър-Лунга, запознахме се с Тараклийския държавен университет, посетихме село Кортен и други интересни обекти.
Особено полезна беше двучасовата ни среща с примара (кмета) на село Копчак Олег Гаризан. Копчак е много близко до град Тараклия, но влиза в състава на гагаузката автономна република Гагауз-ери, тъй като над 99 процента от хората му се определяли като гагаузи. Примарът Олег Гаризан е млад и много любезен човек. Той е историк по образование. Познанството ми с него от около половин година стана благодарение на интернет. Той в спешен ред събра специалисти по историята на село Копчак и бивши негови ръководители. Стана интересен разговор. Аз им предоставих диск с материали, доказващи, че основната част на село Девне се е заселила навремето в тяхното село. Те разгледаха най-подробно списъка от 355 стари девненски фамилии от 1691 година и с видим интерес попаднаха на някои девненски имена и прякори, които и днес са в селото им. Въпреки краткото време, нашата среща положи началото на започваща целенасочена дружба, на едно дирене на коренната връзка на село Девне с Копчак.
Телевизията на Гагауз-ери прояви интерес към нашето пребиваване в селото и в Молдова и подготви специален репортаж.
Искам да отбележа тържеството, което се състоя в Дома на културата в село Валя-Пержей вечерта срещу 22.05.2008 г. Примарът на селото д-р Николай Куртев произнесе слово по случай празника на селото и във връзка с наближавщия на 24 май Ден на славянската, и най-вече на българската писменост и култура. Той най-топло приветства нас – първите гости от Девня. После ми предостави думата и аз разказах с думи прости как тук ни доведе зовът на девненската ни и българска кръв.
Близо час и половина ученици от Лицея «Христо Ботев» пяха и рецитираха български, молдовски и руски песни и стихове. Особено се трогнахме, когато се запознахме с организаторите на художествената част на тържеството – българско семейство млади учители, командировани от нашето министерство на просветата в това село. Те живеят на квартира в селото вече трета година и работят за българската кауза там... Там сред наши българи, които за разлика от македонците не ни плюят, а ни обичат...
Връщането ни стана на 22.05.2008 г. Зад нас остана Молдова. Една наша мечта се сбъдна. Вероятно това е последното ми излизане в чужбина, защото възрастта ми напредва неумолимо, а размерът на пенсията ми е... не знам как да го кажа...
В заключение искам да маркирам някои моменти от тревогата ми за българите в Молдова. Тази година там се очертава много добра селско-стопанска реколта. Дано това им помогне. А иначе големи, хубави и уредени къщи, но разбити до невъзможност шосета; черни прашни пътища; села без оформени улици – няма шосировки, няма асфалт, няма бордюри, няма тротоари... Няма канализация... Оскъдно захранване с вода... Почти всеки дом с кладенец... Безработица... Много млади хора са на гурбет навън, особено в Русия. Признават България за прародина, но не се и надяват тя да им помогне съществено...
На тръгване очите ни се насълзиха… Приехме техните поздрави към Девня и България...
Върнахме се у дома... Вечерта българските музикални телевизии, както винаги, една през друга излъчваха нескончаеми македонски песни и танци... Не съм антимакедонист, но искам да подчертая много дебело, че там, на север от Дунава, живеят наши истински братя-българи, а ние знаем, говорим и мислим твърде малко за тях... И най-важното – не правим почти нищо за тях...
24.05.2008 г. Гр. Девня, инж. Драгия Драгиев