Иван Сутев

5 Февруари 2014, Радио "Фокус"-Варна

Каква е историята на град Марцианопол върху, който се намира днешния град Девня и за уникалния Музей на Мозайките, Радио „Фокус”-Варна, разговаря с Иван Сутев -уредник на музея 

Фокус: Г-н Сутев, разкажете ни каква е историята на древноримския град Марциано­пол, върху който днес се намира град Девня? 
Иван Сутев: Марцианопол , чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня на град Девня, носи името си от Марция – сестра на император Марк Улпий Траян. В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора – Ulpius. След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна Бъл­гария през първите десетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите из­вори, но в църковно-административното деление то остава по традиция до ново време. 
Марцианопол бил разположен в северозападния край на Девненската долина. Заедно с некрополите градът се простирал от двете страни на река Девня – от изворите на север до местността Белите могили на юг, от местностите Бялата могила и Табия на изток до местностите Кабата и Горчивата чешма на запад. В ново време развалините край девненските извори станали известни чрез писмата на руския поет Виктор Григо­риевич Тепляков, писани от България през 1829 година - по време на Руско-турската война от 1828–1829 година и още същата година те били идентифицирани от новору­сийския археолог Иван Павлович Бларамберг с известния от античните извори Марци­анопол.
Фокус: А как се е зародила идеята за изграждането на Музея на мозайките? 
Иван Сутев: Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мо­зайки от Марцианопол . Идеята за неговото изграждане се роди в хода на археологи­ческите проучвания, започнали през 1976 година и продължили с прекъсвания пет се­зона. При тези проучвания беше разкрита голяма късноримска сграда с мозайки. Му­зеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки. Тя е построена в края на III – началото на IV век, времето на Константин I Велики, на мястото на по-ранна сграда или сгради, разрушена при готс­ките нашествия през 250–251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществу­вала до началото на VII век. Сградата заема площта на цял квартал с дължина 37,15 м и ширина 37,75 м . Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-пе­ристилно жилище. Около вътрешен двор настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата, заобиколен от три страни с покрита галерия с варовикова колонада са раз­положени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1402 кв. м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоц­ветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България. Три от тези мозайки са представени в музея на място в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.
Фокус: Г-н Сутев, разкажете и малко за самите мозайки върху които е изграден му­зеят? 
Иван Сутев: Мозайките са изработени в класическите техники от малки камъчета – кубчета от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло, в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви. Започвам с мозайка „Горгона медуза“. Това всъщ­ност е мозайката, покриваща пода на дневната стая – трапезария, представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза. Тя защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед.Според гръцката митология Горгона е епитет на Ме­дуза, тя е била най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морските божества Форкин и Кето, внучки на земята Гея и морето Понт. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Медуза била наси­лена в нейния храм от Нептун. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел. Според друга версия на мита обитавала заедно със сестрите си Стено и Евриала крайния Запад. Горгоните се отличавали с ужасния си вид – женски същества с криле, покрити със стоманени люспи, със змии вместо коси, с вълчи зъби, с поглед и допир превръщащ всичко живо в камък. Героят Персей, златороден син на Зевс и Даная – дъщеря на аргоския цар Акризий, обезглавил спящата Горгона Медуза, като пристъпял към нея гърбом и гледал отражението й в медния си щит подарен му от Атина Палада и успял да отсече главата й с кривият си меч подарен му от Хефест. Персей успял да избяга от преследващите го Горгони с крилатите сандали подарени му от Хермес или Меркурий. Персей подарил отрязаната глава на Горгона Медуза на богинята Атина Палада, която я прикрепила към своя щит, с цел да плаши враговете.
Фокус: И все пак в Музея има и други интересни мозайки, като например мозайката „Сатир и Антиопа“, „Сезони” и др. Разкажете ни повече за тях? 
Иван Сутев: Ще започна с мозайката „Сатир и Антиопа“. Интересното при нея е, че подът на спалнята на сградата е покрит с мозайка, илюстрираща една от многоброй­ните любовни авантюри на върховния страрогръцки бог Зевс. Една от малкото и най-хубавата антична мозайка с този сюжет и единствената с гръцки надпис. Според Омир нимфата Антиопа била красивата дъщеря на беотийския речен бог Азоп, а според друга версия на мита – дъщеря на тиванския цар Никтей. Антиопа била прелъстена от Зевс, преобразен на млад сатир, които са митични същества от свитата на Дионис, олицетворяващи необузданата животинска похотливост, и тя родила от него близна­ците Зет и Амфион, които веднага след раждането подхвърлила. Избягала от страх пред гнева на баща си в Сикион и станала жена на тамошния цар Епопей. Това пре­дизвикало война между двамата царе, в която Никтей загинал. Лик, неговият брат и наследник на царската власт, победил и убил Епопей, разрушил Сикион, а Антиопа отвел и дал за робиня на съпругата си Дирка. Когато синовете на Антиопа пораснали (отгледани от един овчар), те отмъстили за своята майка, като привързали Дирка за рогата на свиреп. Друга интересна мозайка е „Отвличането на Ганимед“. Приемната зала, е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Едно от централните пана представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.
В гръцката митология Ганимед е най-красивият между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Заради красотата му Зевс пратил своята птица орела да го похити и го взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни коне. А мозайката „Сезони“ е пок­ривала пода на женската стая. При едно от преустройствата на сградата по-голямата част от мозайката била унищожена. В правоъгълна рамка от геометрични орнаменти е вписана кръгла емблема вероятно с фигурален характер, заобиколена от сложно преплитащи се геометрични орнаменти. В незапълнените пространства са изобразени петел, който кълве грозд, птици и чифт римски сандали. В ъглите на орнаменталната рамка са били изобразени алегориите на четирите годишни сезона с техните харак­терни атрибути. Запазен е бюстът на есента, представен като млада жена със злато­тъкана дреха.
Фокус: Не мога да не Ви попитам, има ли посещаемост в Музея на Мозайките в Девня?
Иван Сутев: В контекста на ситуацията в страната, изпращаме една не лека година и с трепетно очакване, за това какво ще се случи със Закона за Културното наследство, което в крайна сметка ще трябва да изпълняваме. Що се отнася до параметрите, чисто икономически в сравнение с предните 2 години, като резултат от по-малките инвести­ции, започваме да отчитаме лек спад на посетители. Все още не е катастрофално, но тенденцията е надолу, което ни притеснява. Около 9000 приблизително посетители сме имали при 12-13 000 през предишните години. Дано този тренд на намаляване да не е траен. 
Фокус: През 2009-а година в района на Марцианополис се проведоха археологически проучвания, но само за 1 сезон. Очаква ли се подновяване на разкопките? 
Иван Сутев: Да, през 2009-а година започнахме проучвания със средства, които бяха осигурени от община Девня. Интересното е, че през следващите две години отчетохме рязко покачване на посещаемостта в музея. Първо се повиши журналистическият ин­терес, след това интересът на фирмите, на отделните физически лица и в крайна сметка резултатът беше положителен за нас. Най-добрата реклама за подобрен род резервати е всъщност инвестирането в археологически проучвания. Не мога да кажа обаче дали проучванията ще продължат, тъй като ситуацията в страната е финансово тежка. Все пак много се надявам на реализацията на един проект, по който общината кандидатства, да получим една подкрепа от отговорните фактори в София. Проектът е свързан с реновирането на музейната сграда, подобряване качеството на самата му­зейна експозиция, а така също с довършване на консервацията и реставрацията на античните мозайки. А също така има и проект, който визира античният амфитеатър. Ако те бъдат реализирани ще се създаде една добра обстановка, която ще има за цел да повиши интересът на туроператорите и да подобри посещаемостта в следващите години. Това обаче няма да стане така бързо, но е важно да се започне отнякъде. 
Фокус: Благодаря Ви за този разговор, г-н Сутев.
Десислава СТОЯНОВА