Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2012 08:31 - Б. ДВАТА ВЕРОЯТНИ ПРОПУСКА НА ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 1969 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.03.2012 10:59


Б. ДВАТА ВЕРОЯТНИ ПРОПУСКА* НА ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК

 

 „61. ПОРАЖЕНИЕТО НА НИКИФОР И НЕГОВАТА ВОЙСКА В БЪЛГАРИЯ” 

 

Инж. Др. Драгиев

 

         Посочените по-долу с червен цвят четири пропуска (допълнения или изменения) биха допринесли за разгадаване на неяснотите по широко обсъжданата и недоизяснена до днес война от 811 година.

 

         През месец февруари, същия четвърти индикт, през първата събота на постите, сарацините, като срещнали в Евхайтия Лъв, стратега на Армениак, със заплатата на темната войска, отнели му я заедно с голямо множество войска. Имало 13 таланта, равни на 1300 литри. А Никифор дори и така не се засрамил, та да престане с алчността си. И тъй, новият Ахав не се поучил от такива знамения и бидейки по-ненаситен от Фаларис и Мидас, се отправил заедно със сина си Ставракий срещу българите. На + + + май, като излязъл от столицата, заповядал на патриция и главния логотет Никита да увеличи държавните данъци на църквите и манастирите и да бъдат платени от къщите на първенците данъците за изминалите осем години. И настанало голямо ридание. А когато той бил укоряван от един близък свой служител, именно патриция Теодосий Саливара, с думите: „Всички викат против нас, господарю, и във време на изпитание всички ще се зарадват на нашата гибел”, този му казал: „Ако бог, който втвърдява сърцата, е вкоравил моето сърце, както на фараона, какво добро ще очакват моите подвластни? От Никифора, Теодосие, не чакай друго освен това, което виждаш?” Това – господ знае – аз самият, който пиша, го чух от устата на Теодосий. А като събрал войски не само от Тракия, но и от отвъдните теми, а и мнозина бедняци, въоръжени на свои средства с прашки и криваци, които злословели заедно с войските, потеглил срещу българите. Крум, уплашен от многобройната войска, още докато била в района около Маркели, поискал мир. А Никифор бил възпиран от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници, които мислели като него. След много заобикаляния през непроходими места дръзкият страхливец навлязъл с безразсъдна смелост в България на 20 юли (бил всеунищожителният изгрев на Кучето), като се провиквал често: „Кой ще тръгне и ще измами Ахава?” Той казвал: „Било бог, било неговият противник ме влачи против волята ми”. А преди да нахлуе, неговият любим прислужник, Византий, избягал от Маркели при Крум, като задигнал със себе си императорските одежди и сто литри злато. Мнозина сметнали неговото бягство като лошо предзнаменование за Никифор. През трите дни след първите сражения, като мислел, че походът върви успешно, той приписвал победата не на бога, който дава успех, но прославял само щастието и мъдростта на Ставракия и заплашвал началниците, които били против нахлуването. Той заповядал да се избиват безжалостно безсловестните животни, децата-кърмачета и хора от всяка възраст, а мъртвите тела на едноплеменниците си оставил непогребани, като се грижел само за събиране на плячката. Поставил ключалки и печати на Крумовите съкровищници 1. при българския аул Славомир, недалеч от Никопол и вече ги пазел като свои. Отсичал ушите и други членове на християните, които се докосвали до плячката, и опожарил така наречения аул на Крум, при все че той смирено му казвал: „Ето ти победи. И тъй вземи, каквото ти е угодно, и си иди в мир”. Но врагът на мира не се съгласил. Поради това Крум, разгневен, се укрепил, изпратил хора и укрепил входовете и изходите на страната, като ги преградил с дървени укрепления. Никофор щом узнал това, като ударен веднага започнал да се движи насам-натам, незнаейки какво да направи. И той предричал на придружаващите го близката гибел: „Дори крилати да бихме станали, никой да не се надява, че ще избегне гибелта”. Това укрепяване траело два дни — четвъртък и петък. И през нощта срещу събота около Никифор и неговата свита се чували шумове и това смутило всички. А преди настъпването на деня варварите, като връхлетели срещу палатката на Никифор и на неговите велможи, погубили го по най-жалък начин. Между тях били и патрицият Аеций, и патрицият Петър, и патрицият Трифи-лис, и патрицият Теодосий Саливара, който бил много наскърбил блажената Ирина и извършил злини спрямо нея, и епархът патриций, и Роман, патрицият и стратегът на [тема] Анатолик, и много други протоспатарии и спатарии, и началниците на отредите, както и доместикът на екскувитите, и друнгарият на императорската стража, и стратегът на Тракия, и много началници на темите с безчет войници, И цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено, а също и царския багаж. Дано християните не изпитат пак грозната история на този ден,тъй като надвишава всякакво ридание! Това станало на 26 юлий, четвърти индикт. А Крум, като отсякъл главата на Никифор, набил я на кол много дни за показ на идващите при него племена и за наш позор. След това, като я взел, оголил черепа, обковал го отвън със сребро и като се гордеял, карал да пият от него славянските вождове. А понеже в един ден останали много вдовици и сираци и имало неудържимо ридание, гибелта на Никифор станала утеха за мнозина. А за начина на неговото убийство никой от спасилите се не е разказал точно. Защото едни дори казвали, че християните го убили с камъни, когато паднал. А измежду женоподобните служители от неговите мъже, с които дори спял, едни загинали в горящата преграда, а други от меч заедно с него. През никое време християните не са имали нещастието да попаднат на по-тежка власт от неговата. Защото той надминал всички царуващи преди него по алчност и разюзданост, и варварска жестокост. А да изложим това последователно, би било и за следващите поколения невероятно, и за нас трудно. Обаче по ресните се познава тъканта, както казва поговорката. Ранен бил смъртоносно в дясната страна на гърба и неговият син Ставракий, който едва излязъл жив от сражението, пристигнал в Адрианопол, страшно измъчван от раната си…

         2. На българска територия войната траяла петнадесет денонощия, а за Никифор – само шест! ”...

 

      * Тези два вероятни пропуска (допълнения) се публикуват за първи път и засега са само една хипотеза.

            10. 02. 2012 год. Гр. Варна.

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790298
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829