Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2023 20:20 - Защо Сталинската доктрина изключва България от семейството на носителите на словото ! Нито дума за приемствеността на Русия от нашата Българската култура
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 1765 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Защо Сталинската доктрина изключва България от семейството на носителите на словото ! Нито дума за приемствеността на Русия от нашата Българската култура. Принизяването на Българите до шепа номади тюрки , разтворили се сред многобройните славяни и напълно отричане на създаденото от Светите седмочисленици на Българска земя , в пределите на Българската държава , с постановление на Българския княз! ПОЯВАТА НА ТЮРКСКАТА ТЕОРИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ Иван Войников 2 https://www.uni-vt.bg/res/11690/38._Ivan_Voynikov.pdf

Според изискванията на сталинските времена, усвояването на класовопартийният подход е невъзможно без менторството на съветската наука. Още през 1945 г. в Москва излиза написаната от акад. Николай Державин „История на България“. Преведена е на български в 1946/47 г. В първия ѝ том, посветен на периода до Освобождението, Державин подробно разглежда теориите за произхода на древните българи, които в крайна сметка обявява за еднакво ненаучни. Като ученик на Николай Марр, Державин стриктно следва теорията на своя учител за т. нар яфетически езици. Според нея българите, чувашите, хазарите и сарматите, са потомци на предиднодоевропейското, „яфетическо“ население на Източна Европа. Към него Марр причислява също и кимерите, шумерите, иберите – предците на грузинците, твърдейки че суфикса „-мер“ / „-бер“, е белег за този древен произход, съотв. бул-гар / бур-гар, съдържа корена *бур-, който Марр смята за вариант на „–-бер“, а етнонимът чуваш разглежда като късен вариант на шумер. Отъждествявайки прабългарите с кутригурите и утигурите, Державин се позовава на съобщението на Прокопий, че последните в стари времена били кимерийци, за да аргументира тезата си за непреходносттта в развитието на българите, от кимерите, през сарматите до кутригурите и утигурите и накрая до славяните (Державин 1945, 179–182). Историята на Державин не се появява случайно. Тя е замислена да зададе моделът, по който трябва да се разглежда българското минало. Следвайки съветския образец Александър Бурмов,в духа на Марр и Державин, обявява древните българи за сармати по произход. Това той прави през 1948 г. в две свои статии: „Към въпроса за произхода на прабългарите“ и „Въпроси из историята на прабългарите“. Любопитно е че древните българи по това време са смятани за сармати и от съветския археолог Алексей Смирнов. При това неговите изводи са направени, на база археологическите находки и поради което той защитава тезата си, дори и след развенчаването на Марр. (Смирнов 1951, 10–11). Най-изненадващо, на 20 юни 1950 г., в обширна статия в партийния официоз „Правда“1 Сталин заклеймява възгледите на доскорошния си любимец Николай Марр (по това време покойник). В нея съветският вожд го обвинява в псевдомарксизъм, идеализъм, а теорията му за класовостта на езика е квалифицирана като „примитивно-анархическа“. 1 Статията е озаглавена „Марксизмът и въпросите на езикознаниено“. Иван Войников 807 Наред с това още в края на 40-те години на ХХ в. в Съветския съюз се пристъпва към постепенна реабилитация на руския национализъм и тясно свързания с него панславизъм. Освен това във връзка със започналата Студена война се изгражда и нов пропаганден модел, чрез който източният блок да се противопостави на западния. Всичко това налага създаването на нов образец за българска история. Той излиза от печат в два тома. През 1954 г. се появява първия, а през 1955 г. – втория, с общото заглавие „История Болгарии“. Написана е от авторски колектив под редакцията на П. Н. Третяков, С.А. Никитин и Л. Б. Валев. Въпросът за произхода на прабългарите е разгледан от младия тогава автор Александър Каждан. Самият той е византолог и няма засвидетелстван интерес към степните народи. Ето защо от него не е възможно да се очакват собствени идеи в тази насока. Така той е трябвало да избира измежду съществуващите до момента теории. Сарматската става невъзможна след разгрома на Марр. Даже в предговора на историята марризмът на Державин изрично е посочен сред неговите „сериозни грешки и недостатъци“ (История Болгарии 1954, 9). Хунската теория също е неприемлива заради доминиращото и положение в предсоциалистическата епоха. Нещо повече, във въпросната История, тя специално е заклеймена като вредна:. „По време на господството в България, на реакционната фашистка клика, тюркско-хунската теория е била използвана за политически цели. Около въпросът за прабългарите е бил вдигнат голям шум. Той е използван като средство за антиславянска и по същество антисъветска пропаганда. Въпросът за произхода на прабългарите е бил тенденциозно подменен с друг по-важен въпрос, този за произхода на българския народ. Пропагандистите на тюркско-хунската теория, с помощта на различни фалшификации, са се стремили да доказват, че прабългарите са станали господстващ етнически елемент на територията на България. Фалшификаторите на историята са преследвали определена цел – да докажат, че българския народ няма нищо общо с руския народ. Оказвало се че населението на България коренно се отличава от останалите славянски народи и т.н. Но всички тези реакционни фалшификации, не могат да разколебаят нерушимата дружба на българския народ, с великия руски народ.“ (История Болгарии 1954, 55). Съществувалите по-рано славянска и угрофинска хипотези са отречени още в ХІХ в. и не биха могли да бъдат употребени. Така за Каждан остава единственият възможен вариант – тюркската теория. Тъй като неговите интереси стоят далече от темата, той се ограничава само с две изречения: „Можем уверено да говорим, за това че прабългарите по език са били народ от тюркската група. Последните епиграфически данни напълно потвърждават това широко разпространено в науката мнение“ (История Болгарии 1954, 56). Каждан не привежда никакви доказателства в подкрепа на твърдението си. Дори не споменава кои са тези епиграфически паметници. Няма и Появата на тюркската теория за произхода на прабългарите... 808 препратка към извор, където да са описани. Вероятната причина за това е, че се има предвид надгробни паметници от гр. Булгар, които обаче са от ХІV–ХV в. След издаването на първи том на съветския еталон през 1954 г., още същата година излиза и българският му аналог, съставен от историци от БАН. Разделът за прабългарите е написан от Александър Бурмов, който единствено лаконично отбелязва, че „по произход прабългарите са тюрки“ (История-БАН 1954, 57). Тук също липсва доказателствен материал, подкрепящ тюркската теза. Прави впечатление, че Бурмов дори не си прави труда да доразвие тезата на Каждан. Най-малкото би могъл да се опре върху изследванията на Младенов, който също е застъпник на тюркската теория. Самият Младенов е сред малцината стари автори, който не е обругаван след 9 септември 1944 г. тъй като е член-кореспондент на Академията на науките на СССР още от 1929 г. Очевидно страхът у Бурмов да не обърка правилната гледна точка е бил голям. Издадената от БАН през 1954–1955 г. двутомна „История на България“, става еталон за местните историци, как следва да бъдат разглеждани събитията от българското минало. Това именно превръща тюркската теза за произхода на прабългарите в единствено правилна и непоклатима за около четири десетилетия. Въпреки силно разклатеният си престиж в последните двадесет години, по силата на инерцията тя все още намира привърженици в историческите среди. Никой не се замисля, че ако Николай Марр не бе отречен от Сталин днес водеща щеше да е сарматската теза. Изследвайки тюркската теория Цветелин Степанов определя това явление като „историографски мит“ активно налаган в науката и до днес. Според него, „изначалната тюркост“ на ранните българи/ (прото)българите/ прабългарите, има своята ранна „научна“ фаза, най-вече в изследванията на Вилхелм Томашек от края на ХІХ в., за да се разпространи впоследствие лавинообразно в световната наука, особено в историографията на унгарци, германци, австрийци, както и сред редица учени в бившия СССР и България (Степанов 2011). ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES Державин 1945: Н. Державин. История Болгарии, том I. Москва, 1945./N. Derzhavin. Istoriya Bolgarii, tom I. Moskva, 1945. Дмитриева-Салонтай 2006: Ю. Димитриева-Салонтай. Тюркологические (Чувашкие) исследования венгерских финно-угроведов. – В-к Югорского государственого университета, бр. 2/2006./Yu. Dimitriyeva-Salontay. Tyurkologicheskiye (Chuvashkiye) issledovaniya vengerskikh finno-ugrovedov. – V-k Yugorskogo gosudarstvenogo universiteta, br. 2/2006. Иван Войников 809 Добрев 2010: П. Добрев. Древните българи и световната наука. София, 2010./P. Dobrev. Drevnite balgari i svetovnata nauka. Sofia, 2010. Златарски 1918: В. Златарски. История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хунобългарското надмощие (679–852). София, 1918./V. Zlatarski. Istoria na balgarskata darzhava prez srednite vekove. Tom I., Istoria na Parvoto balgarsko tsarstvo. Chast I. Epoha na huno-balgarskoto nadmoshtie (679–852). Sofia, 1918. История-БАН 1954: История на България. том І. София, 1954./Istoria na Bulgaria. tom І. Sofia, 1954. История Болгарии 1954: История Болгарии. том I. под редакции П. Н. Третьякова, С. А. Никитина, Л. Б. Валева. Москва, 1954./Istoriya Bolgarii. tom I. pod redaktsii P. N. Tret‘yakova, S. A. Nikitina, L. B. Valeva. Moskva, 1954. Крстьовичъ 1869: Г. Крстьовичъ. Iсторiя блъгарска. Томъ Първый. Цариградъ, 1869./G. Krstyovicha. Istoriya blagarska. Toma Parvayy. Tsarigrada, 1869. Младеновъ 1928: Ст. Младеновъ. Положението на Аспаруховите българи в реда на тюркския клон от арио-алтайските народи. – БИБ, 1928, 1, 49–73./St. Mladenova. Polozhenieto na Asparuhovite balgari v reda na tyurkskiya klon ot arioaltayskite narodi. – BIB, 1928, 1, 49–73. Николов 2013: А. Николов. „Параисторията“ като феномен на прехода: преоткриването на древните българи. – В: Историческият хабитус: опредметената история. Сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Р. Донков, София. 2013, 24–63./A. Nikolov. „Paraistoriyata“ kato fenomen na prehoda: preotkrivaneto na drevnite balgari. – V: Istoricheskiyat habitus: opredmetenata istoria. Sbornik v chest na 65-godishninata na dots. d-r R. Donkov, Sofia. 2013, 24 – 63. Пейковска 2003: Унгарските учени за България (ХІХ – средата на ХХ в.). София, 2003./Ungarskite ucheni za Bulgaria (ХІХ – sredata na ХХ v.). Sofia, 2003. Петров, 1951: П. Петров. Буржуазно-идеалистическите и реакционно-фашистките възгледи на проф. Петър Мутафчиев. – ИПр, VІІ, 1951, 4–5, 393–425./P. Petrov. Burzhuazno-idealisticheskite i reaktsionno-fashistkite vazgledi na prof. Petar Mutafchiev. – IPr, VІІ, 1951, 4–5, 393–425. Рашев 2013: Р. Рашев. Културата на Стара Велика България в археологическите паметници. – В: Българска национална история. том ІІ. Велико Търново, 2013./R. Rashev. Kulturata na Stara Velika Bulgaria v arheologicheskite pametnitsi. – V: Balgarska natsionalna istoria. tom ІІ. Veliko Tarnovo, 2013. Салмин 2011: А. Салмин. Угорская страница в истории предков чувашей (по данным лингвистики). – Сибирский сборник – 3. Народы Евразии в составе двух империй: российской и Монгольской. Отв. ред. П.О. Рыкин. Санкт-Петербург, 2011, 218–227./A. Salmin. Ugorskaya stranitsa v istorii predkov chuvashey (po dannym lingvistiki). – Sibirskiy sbornik – 3. Narody YEvrazii v sostave dvukh imperiy: rossiyskoy i Mongol‘skoy. Otv. red. P.O. Rykin. Sankt-Peterburg, 2011, 218–227. Появата на тюркската теория за произхода на прабългарите... 810 Степанов 2011 Цв. Степанов. За някои митове в историографията на Средните векове. Текстът представлява доклад, прочетен по време на международната студентска научна работилница „Науката в преход: История и параистория“, Белград, 19–21 септември 2011 г. online:http://prehodbg.com/node/1438 (12.02.2019)./Tsv. Stepanov. Za nyakoi mitove v istoriografiyata na Srednite vekove. Tekstat predstavlyava doklad, procheten po vreme na mezhdunarodnata studentska nauchna rabotilnitsa „Naukata v prehod: Istoria i paraistoria“, Belgrad, 19–21 septemvri 2011 g. – online:http://prehodbg.com/node/1438 (12.02.2019). Татищев 1962: В. Н. Татищев. История Российска. T. 1. Москва-Ленинград, 1962./V. N. Tatishchev. Istoriya Rossiyska. T. 1. Moskva-Leningrad, 1962. Смирнов 1951: А. П. Смирнов. Волжские Булгары. Москва, 1951./A. P. Smirnov. Volzhskiye Bulgary. Moskva, 1951. de Guignes 1757: J. de Guignes. Histoire gйnйrale des Huns, des Turcs, des Mogols, et des autres Tartares. Paris, 1757. Thunmann 1774: L. Thunmann. Untersuchungen ьber die Geschichte der цstlichen europдischen Vцlker, I. Leipzig, 1774. von Engel 1797: J. Ch. von Engel. Geschichte des Ungrischen Reichs und seiner Nebenlдnder. Halle, 1797.

 



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6839378
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031