Точно така ни наричаше дон Хуан Матус: смахнати маймуни. Не бях се явявал сред „обществото" от тридесет години. Не ходя при хората да им говоря. За момента съм тук. За месец, може би два... после ще изчезна. Ние не сме се изолирали на някой остров, особено сега. Не можем да си го позволим. Ние имаме да плащаме един дълг към тези, които си даваха труда да ни покажат някои неща. Ние наследихме това знание; дон Хуан ни казваше да не се оправдаваме и обясняваме. Искаме да видите, че съществуват невъобразими, но прагматични възможности, които не са извън досега ни. На мен самия ми доставяше екзотично удоволствие да наблюдавам такъв полет - чиста езотерика.
И това не беше само за моите очи. Аз не съм нуждаещ се, аз нямам нужда от нищо.
Вие сте ми нужни колкото дупка в главата. Обаче аз съм пътешественик, изследовател.
Аз плавам - там вън.
Иска ми се и други да имат тази възможност.

 Пътят навън

 „Навигаторът" говори пред групи в Сан Франциско и Лос Анджелес и неговата група - Флоринда Донър-Грау, Тайша Абелар и Карол Тигс - изнася лекции („Толтекското сънуване - наследството на дон Хуан") в Аризона, Мауи и Есълън. През последните две години на пазара излязоха книги на Флоринда Донър-Грау и Тайша Абелар (в които те обсъждат Кастанеда и своето ученичество при дон Хуан Матус): „Живот в сънуването" и „Магическият преход", съответно. Постиженията на тези две жени са феноменологическа находка, „златна жила", чиста проба хроники на тяхното въвеждане в учението и подготовката им. Те са също и огромен, неочакван късмет за читателите на Кастанеда, защото никога досега те не са намирали такава пряка и просветляваща подкрепа на неговия опит. („Жените командват, казва той, това е тяхна игра.
Аз съм просто един скромен шофьор.")