Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
27.02.2008 19:15 -
175 ГОДИНИ ОТ ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА СЛИВЕНЦИ
Сообщение:
Годината е 1829, а войските на генерал Дибич на 31 април освобождават Сливен. За комендант на града е назначен генерал Монтрезор. Гражданите ликуват и се радват на свободата. Руската армия продължава победния си ход и стига до Цариград. Англо-френската флота е акустирала в турски води и изпраща нота за спиране на военните действия на руснаците. Войната приключва на 2 септември 1829 г. с подписването на Одринския мир. Надеждите на българите за отхвърляне на многовековното турско робство са съкрушени. Очаква ги жестоко отмъщение за помощта, оказана на руските войски. В Сливен се избира делегация, която да посети руското главно командване в Бургас и да моли да бъдат назначени в градовете руски консули, които да бранят населението от турските зверства. Това искане се оказва неизпълнимо, тъй като в сключения договор не е предвидена такава клауза. Тогава сливенци решават да последват примера на изселилите се през 1812 г. техни съграждани в Русия, постъпили така при същите обстоятелства. На изпратената нова делегация, начело с д-р Селимински, главнокомандуващият руската армия обещава да осигури място за заселване в изоставените татарски степи до Болград, като им осигури известни привилегии. На 9 януари 1830 г. по нареждане на генерал Дибич, генерал Вахт предава на пратениците изработения план, написан на български език с гръцки букви, който изселниците трябва да спазват и пътя, който трябва да следват: Бургас - Варна - Кюстенджа - Бабадаг и при Сатуново да преминат Дунава. Генерал Обручев издава заповед № 7041 за получаване на безплатна храна от изселниците в Месемврия, Кюстенджа и Бабадаг. На 18 април 1830 г. сливенци заедно с последните руски войски тръгват към неизвестното, изоставили родния си дом, цветущите имоти, благосъстояние, градено с години, само за да се избавят от кръвнишкото тегло на азиатския аврварин поробител. От 4000 български семейства в Сливен остават 65. От този момент започва трагичната и нерадостната съдба на изгнанниците. Съпътстват ги лишения, болести, глад, студ и крамоли. В сборния пункт в Айтос се събират 16 000 български семейства от цяла Южна България. Една малка част се разколебават и се връщат, останалите преминават Дунава. Голяма част от сливенци остават във Влашко: Плоещ, Браила, Гюргево и други градове, останалите продължават за Бесарабия. Узнал за бежанския поход на съгражданите си, във Влашко пристига големият български благодетел Антон Иванов Камбуров. Той обещава на своите съграждани-сливенци да заеме значителна сума за закупуване на земя, където да се заселят. В момента се продавал чифлика "Беряска" на Янко Балучано за 286 000 гроша. Антон Иванов обещава да отпусне сумата и на 23 юли 1830 г. се сключва предварителния договор, като упълномощва барон Христофор Скелари, Васил Хаджимихайлов и Атанас Паскалев да оформят сделката. На 25 декември 1830 г. Дивана във Влашко дава някои привилегии на заселниците като ги освобождава от данъци. Сливенските зидари Тодор Карахристов и Иван Фараша изготвят план за 600 къщи. Изселниците решават да наименоват селището на своя роден град Нови Сливен. С мечтата да се сдобият по-скоро със свой покрив започва едно бурно строителство и в 1831 г. са изградени 113 къщи, а следващата година още 398 и 63 дюкяна. Засаждат се лозя и градини и в един кратък срок пустеещата земя се превръща в райска градина. Нае Булачано, чичо на Янку Балучано, оспорва наследствените му права и сделката не се узаконява. Скелари, оценявайки богатството на разработената земя, започва да кове сплетни и интриги срещу заселниците пред Антон Иванов, за да не отпусне обещаната сума. Завежда се дело, защитник на сливенци е д-р Иван Селимински. Виждайки опасността сливенци да спечелят делото, Скелари започва кампания за злепоставяне на д-р Селимински, че като волтарианец злослови срещу православната църква и властта. Делото е загубено за изселниците и Скелари успява да купи чифлика за 226 000 гроша. Съгласно съществуващото във Влашко законодателство, решава се принудителен труд 24 дни в годината в полза на собственика на земята. Голяма част от пристигналите напускат Нови Сливен и в 1834 г. там остават само 230 семейства, а до 1838 г. си тръгват и останалите, като една част от тях се заселват в Плоещ, където се застрояват три сливенски махали. Други, обладани от носталгията, се завръщат в Сливен. Така печално завършва историята на Нови Сливен. Другата част от преселниците се заселват в Бесарабия и основават свои селища, като ги наименоват на родните си места: Твърдица, Кортен, Чаирлии, Есерлии и други. Руското семейство отпуска на всяко семейство земя за обработване безплатно и редица други привилегии. С присъщото си трудолюбие и инициативност те изграждат жилища, училища, черкви и изоставените земи се превръщат в плодородни. Там и до днес живеят нашите сливенски потомци, измежду които са израснали редица културни ибоществени дейци.
Борис Д. СИМИТЧИЕВ
Годината е 1829, а войските на генерал Дибич на 31 април освобождават Сливен. За комендант на града е назначен генерал Монтрезор. Гражданите ликуват и се радват на свободата. Руската армия продължава победния си ход и стига до Цариград. Англо-френската флота е акустирала в турски води и изпраща нота за спиране на военните действия на руснаците. Войната приключва на 2 септември 1829 г. с подписването на Одринския мир. Надеждите на българите за отхвърляне на многовековното турско робство са съкрушени. Очаква ги жестоко отмъщение за помощта, оказана на руските войски. В Сливен се избира делегация, която да посети руското главно командване в Бургас и да моли да бъдат назначени в градовете руски консули, които да бранят населението от турските зверства. Това искане се оказва неизпълнимо, тъй като в сключения договор не е предвидена такава клауза. Тогава сливенци решават да последват примера на изселилите се през 1812 г. техни съграждани в Русия, постъпили така при същите обстоятелства. На изпратената нова делегация, начело с д-р Селимински, главнокомандуващият руската армия обещава да осигури място за заселване в изоставените татарски степи до Болград, като им осигури известни привилегии. На 9 януари 1830 г. по нареждане на генерал Дибич, генерал Вахт предава на пратениците изработения план, написан на български език с гръцки букви, който изселниците трябва да спазват и пътя, който трябва да следват: Бургас - Варна - Кюстенджа - Бабадаг и при Сатуново да преминат Дунава. Генерал Обручев издава заповед № 7041 за получаване на безплатна храна от изселниците в Месемврия, Кюстенджа и Бабадаг. На 18 април 1830 г. сливенци заедно с последните руски войски тръгват към неизвестното, изоставили родния си дом, цветущите имоти, благосъстояние, градено с години, само за да се избавят от кръвнишкото тегло на азиатския аврварин поробител. От 4000 български семейства в Сливен остават 65. От този момент започва трагичната и нерадостната съдба на изгнанниците. Съпътстват ги лишения, болести, глад, студ и крамоли. В сборния пункт в Айтос се събират 16 000 български семейства от цяла Южна България. Една малка част се разколебават и се връщат, останалите преминават Дунава. Голяма част от сливенци остават във Влашко: Плоещ, Браила, Гюргево и други градове, останалите продължават за Бесарабия. Узнал за бежанския поход на съгражданите си, във Влашко пристига големият български благодетел Антон Иванов Камбуров. Той обещава на своите съграждани-сливенци да заеме значителна сума за закупуване на земя, където да се заселят. В момента се продавал чифлика "Беряска" на Янко Балучано за 286 000 гроша. Антон Иванов обещава да отпусне сумата и на 23 юли 1830 г. се сключва предварителния договор, като упълномощва барон Христофор Скелари, Васил Хаджимихайлов и Атанас Паскалев да оформят сделката. На 25 декември 1830 г. Дивана във Влашко дава някои привилегии на заселниците като ги освобождава от данъци. Сливенските зидари Тодор Карахристов и Иван Фараша изготвят план за 600 къщи. Изселниците решават да наименоват селището на своя роден град Нови Сливен. С мечтата да се сдобият по-скоро със свой покрив започва едно бурно строителство и в 1831 г. са изградени 113 къщи, а следващата година още 398 и 63 дюкяна. Засаждат се лозя и градини и в един кратък срок пустеещата земя се превръща в райска градина. Нае Булачано, чичо на Янку Балучано, оспорва наследствените му права и сделката не се узаконява. Скелари, оценявайки богатството на разработената земя, започва да кове сплетни и интриги срещу заселниците пред Антон Иванов, за да не отпусне обещаната сума. Завежда се дело, защитник на сливенци е д-р Иван Селимински. Виждайки опасността сливенци да спечелят делото, Скелари започва кампания за злепоставяне на д-р Селимински, че като волтарианец злослови срещу православната църква и властта. Делото е загубено за изселниците и Скелари успява да купи чифлика за 226 000 гроша. Съгласно съществуващото във Влашко законодателство, решава се принудителен труд 24 дни в годината в полза на собственика на земята. Голяма част от пристигналите напускат Нови Сливен и в 1834 г. там остават само 230 семейства, а до 1838 г. си тръгват и останалите, като една част от тях се заселват в Плоещ, където се застрояват три сливенски махали. Други, обладани от носталгията, се завръщат в Сливен. Така печално завършва историята на Нови Сливен. Другата част от преселниците се заселват в Бесарабия и основават свои селища, като ги наименоват на родните си места: Твърдица, Кортен, Чаирлии, Есерлии и други. Руското семейство отпуска на всяко семейство земя за обработване безплатно и редица други привилегии. С присъщото си трудолюбие и инициативност те изграждат жилища, училища, черкви и изоставените земи се превръщат в плодородни. Там и до днес живеят нашите сливенски потомци, измежду които са израснали редица културни ибоществени дейци.
Борис Д. СИМИТЧИЕВ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене