Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2008 19:15 - 175 ГОДИНИ ОТ ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА СЛИВЕНЦИ
Автор: devnenetz Категория: Технологии   
Прочетен: 2121 Коментари: 0 Гласове:
0



Сообщение:

Годината е 1829, а войските на генерал Дибич на 31 април освобождават Сливен. За комендант на града е назначен генерал Монтрезор. Гражданите ликуват и се радват на свободата. Руската армия продължава победния си ход и стига до Цариград. Англо-френската флота е акустирала в турски води и изпраща нота за спиране на военните действия на руснаците. Войната приключва на 2 септември 1829 г. с подписването на Одринския мир. Надеждите на българите за отхвърляне на многовековното турско робство са съкрушени. Очаква ги жестоко отмъщение за помощта, оказана на руските войски. В Сливен се избира делегация, която да посети руското главно командване в Бургас и да моли да бъдат назначени в градовете руски консули, които да бранят населението от турските зверства. Това искане се оказва неизпълнимо, тъй като в сключения договор не е предвидена такава клауза. Тогава сливенци решават да последват примера на изселилите се през 1812 г. техни съграждани в Русия, постъпили така при същите обстоятелства. На изпратената нова делегация, начело с д-р Селимински, главнокомандуващият руската армия обещава да осигури място за заселване в изоставените татарски степи до Болград, като им осигури известни привилегии. На 9 януари 1830 г. по нареждане на генерал Дибич, генерал Вахт предава на пратениците изработения план, написан на български език с гръцки букви, който изселниците трябва да спазват и пътя, който трябва да следват: Бургас - Варна - Кюстенджа - Бабадаг и при Сатуново да преминат Дунава. Генерал Обручев издава заповед № 7041 за получаване на безплатна храна от изселниците в Месемврия, Кюстенджа и Бабадаг. На 18 април 1830 г. сливенци заедно с последните руски войски тръгват към неизвестното, изоставили родния си дом, цветущите имоти, благосъстояние, градено с години, само за да се избавят от кръвнишкото тегло на азиатския аврварин поробител. От 4000 български семейства в Сливен остават 65. От този момент започва трагичната и нерадостната съдба на изгнанниците. Съпътстват ги лишения, болести, глад, студ и крамоли. В сборния пункт в Айтос се събират 16 000 български семейства от цяла Южна България. Една малка част се разколебават и се връщат, останалите преминават Дунава. Голяма част от сливенци остават във Влашко: Плоещ, Браила, Гюргево и други градове, останалите продължават за Бесарабия. Узнал за бежанския поход на съгражданите си, във Влашко пристига големият български благодетел Антон Иванов Камбуров. Той обещава на своите съграждани-сливенци да заеме значителна сума за закупуване на земя, където да се заселят. В момента се продавал чифлика "Беряска" на Янко Балучано за 286 000 гроша. Антон Иванов обещава да отпусне сумата и на 23 юли 1830 г. се сключва предварителния договор, като упълномощва барон Христофор Скелари, Васил Хаджимихайлов и Атанас Паскалев да оформят сделката. На 25 декември 1830 г. Дивана във Влашко дава някои привилегии на заселниците като ги освобождава от данъци. Сливенските зидари Тодор Карахристов и Иван Фараша изготвят план за 600 къщи. Изселниците решават да наименоват селището на своя роден град Нови Сливен. С мечтата да се сдобият по-скоро със свой покрив започва едно бурно строителство и в 1831 г. са изградени 113 къщи, а следващата година още 398 и 63 дюкяна. Засаждат се лозя и градини и в един кратък срок пустеещата земя се превръща в райска градина. Нае Булачано, чичо на Янку Балучано, оспорва наследствените му права и сделката не се узаконява. Скелари, оценявайки богатството на разработената земя, започва да кове сплетни и интриги срещу заселниците пред Антон Иванов, за да не отпусне обещаната сума. Завежда се дело, защитник на сливенци е д-р Иван Селимински. Виждайки опасността сливенци да спечелят делото, Скелари започва кампания за злепоставяне на д-р Селимински, че като волтарианец злослови срещу православната църква и властта. Делото е загубено за изселниците и Скелари успява да купи чифлика за 226 000 гроша. Съгласно съществуващото във Влашко законодателство, решава се принудителен труд 24 дни в годината в полза на собственика на земята. Голяма част от пристигналите напускат Нови Сливен и в 1834 г. там остават само 230 семейства, а до 1838 г. си тръгват и останалите, като една част от тях се заселват в Плоещ, където се застрояват три сливенски махали. Други, обладани от носталгията, се завръщат в Сливен. Така печално завършва историята на Нови Сливен. Другата част от преселниците се заселват в Бесарабия и основават свои селища, като ги наименоват на родните си места: Твърдица, Кортен, Чаирлии, Есерлии и други. Руското семейство отпуска на всяко семейство земя за обработване безплатно и редица други привилегии. С присъщото си трудолюбие и инициативност те изграждат жилища, училища, черкви и изоставените земи се превръщат в плодородни. Там и до днес живеят нашите сливенски потомци, измежду които са израснали редица културни ибоществени дейци.

Борис Д. СИМИТЧИЕВ





Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194461
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031