Интервю: Вицепрезидентът Тодор Кавалджиев пред в. "Македония"

в-к "Македония", брой 26, 2 юли 1997 г.

- Г-н вицепрезидент, разкажете ни за вашето посещение в Украйна и по-специално за срещите си с българите от Бесарабия.
- Моето посещение в Украйна сред бесарабските българи бе изключително приятно преживяване. Не очаквах такъв топъл прием, възхитен съм и просто нямам думи, с които да изкажа сърдечната си благодарност към тях. Откъснати от родината, живели и преживели няколко не местни, а чуждестранни режими и окупации - румънската, нацистката, болшевишката. Въпреки всичко са успели да запазят своя автентичен български говор, традиции, обичаи. Навсякъде ме посрещаха песните и танците на деца и възрастни. Начупих повече от десет хляба, приех усмивките и добродушието на стотици хора. Там селата са многолюдни, с много деца и младежи. Стиснах хиляди протегнати ръце. Домакините питаха разтревожени за положението в България. Увериха ме, че ще събират зърно, за да помогнат на прародината. Посещението ми бе успешно и поради образцовата организация, която бяха създали украинските власти. Срещата бе тържество на добрите взаимоотношения между украинския и българския народ - от една страна, а от друга - тържество за тамошните българи и за нас, техните гости.

- Споделиха ли с вас българите в Украйна своите проблеми?
- Първо искам да кажа, че от създаването на независима Украйна българите там са получили почти всички права на малцинства, което в малко други държави го има. Учат своя роден език още от първи клас. Искат образованието в гимназиите да мине изцяло на български език. Не е трудно да разберем защо Украйна е добронамерена към нашите българи там. Тя е многонационална държава - с близо 160 малцинства и около 60 религии. Към българското малцинство имат особено добронамерено отношение, но поради редица причини не могат да разрешат двойното гражданство. По време на болшевишкия режим българите там са били малтретирани. Срещнах се с хора, които са били репресирани, бащите им са загинали в Сибир. Иван Ненов ми подари две книги. В едната описва трагедията на семейството си и съдбата на баща си. Днес българите в Украйна се радват на спокойствие и добри условия на живот.

Хората искат да се улесни пътуването им до България. Например Украйна държи да имат покана за гостуване у нас. По този въпрос разговаряхме с делегацията на Украйна - имат готовност да направят нужното. Тези въпроси вероятно ще се обсъждат и по време на посещението на премиера Иван Костов през есента в Украйна. Надявам се то да се състои. Два пъти бяха отлагани дните на България в Украйна - наложи се да се извинявам на нашите домакини.

От наша страна също се създават проблеми за пътуванията на бесарабските българи до родината. Ние трябва да премахнем всички бюрократични пречки за нашите българи. 250 000 са само в Украйна.

- Вие присъствахте на откриването на възстановения храм "Света Троица" в Лощиновка. Каква е неговата роля за духовното единение на хората там?
- Там имах възможност да произнеса реч пред хората на площада. Казах им, че всеки, който желае да се върне в родината на своите деди и прадеди, е добре дошъл - ще получат веднага българско гражданство. А тези, които остават в Украйна - нека запазят езика си, обичаите и да бъдат добри украински граждани.

Храмът "Св. Троица" е построен през 1841 г. - само десетина години след като българите пристигат там. Направили са църква, защото са знаели какво значи духовността, вярата, която сплотява. Българите там за разлика от нас тук са единни.

- Т. е. политическите им различия не са сложили отпечатък в междучовешките им отношения.
- Там не са твърде ангажирани политически. Отделни лица са били свързани с болшевишката власт, но населението е останало индиферентно. Храмът "Св. Троица" е действал до идването на болшевишкия режим. През 1958 г. са го направили зърнохранилище. Преди няколко години хората решават да възстановят църквата - 72 хиляди души са дали своята лепта. Помогнало е и украинското правителство, с нещо сме помогнали и ние. Да е жив и.здрав бизнесменът от Добрич Михаил Стоев; който предостави своите капитали, няколко пъти лично в ходил в Лощиновка. Подарихме им албуми с икони, аудиокасети, плочи. За съжаление не занесохме книги. Те настояват да се изпратят учебници.

- Вашите впечатления от другите български селища?
- Каменка в модерно село, има цял индустриален квартал, гимназия, голям спортен комплекс. Имат образцова оранжерия, берат по 15 т. краставици и домати на ден, стоката им стига чак до Киев. Показаха ми голям автопарк, който обслужва кооперацията. Знаем, че българите се славят със своето трудолюбие. Казаха ми, че понякога украинците се сърдели, наричали ги богаташи.

Посетихме и "моето" Главани, на български - Главан. Това са мои съселяни, изселили се от България през 1829-1830 г. след поредната руско-турска война - след похода на Дибич Задбалкански. Заселили са се в Украйна, основали са Главани - на името на селото, което са напуснали. Няколко години са били освободени от данъци. В Главани също има хубава стара църква. Спомнихме си за родовете Пехливанови, Стрезови и др.

Трябва да ви кажа, че по време на посещението си аз наистина се потапях в миналото, слушах автентичния български език, песните - каквито си ги спомням от ранното детство. Там говорят така, както са говорили преди два века. Гостувах и в дома на студентката в ЮЗУ "Неофит Рилски" Наталия, към която съм поел ангажимент да й помагам с каквото мога.

- Стана ли дума за 120-ата годишнина от Освобождението на България?
- Те също са организирали комитети за честването. В своя вестник "Родна стряха" редовно публикуват есета за видни наши възрожденци, за наши поети и писатели.

- Вече втора година Законът за българите в чужбина е в съвета по законодателството в Миниетерството на правосъдието. Ще помогнете ли този закон да се популяризира?
- Бих съдействал този закон да излезе на бял свят, за да започне по него обществена дискусия, да бъде гласуван от Народното събрание. Ние сме длъжници пред тези хора. Този закон ще регулира отношенията ни с тях.

Ние сме единствената държава, която не полага абсолютно никакви грижи за своите сънародници извън страната. Бях в Гърция, бях и в други страни - там имат национална стратегия по тези въпроси. Спазват я независимо кой е на власт. Доскоро младото поколение у нас не знаеше че има българи в Бесарабия, комунистите не разрешаваха да се говори за това. В Бесарабия пък са ги репресирали, защото са се наричали българи.

- Вие подписвате указите за българско гражданстВо. Какво още би могло да се направи за нашите сънародници от чужбина по облекчаването на процедурата?
- Казах им, че няма да имат трудности, ако решат да се върнат. Те споделиха с мен, че гледат на българската колония в Украйна като представителство на нашата страна там. За нас това е много важно. Нарекох ги посланици на дружбата между българския и украинския народ, но те са повече от това. И го разбират. Казаха ми: "Не настоявайте да се връщаме, полезни сме ви и тук." Обработват чудесна земя, житата, царевицата им са по-хубави от нашите.

- България има своите паметници по света - културни, исторически. Как можем да помогнем както за тяхното съхраняване, така и за опазването на българската култура и самосъзнание?
- В Болград се събраха представители на всички български селища в Украйна, дойдоха и представители на кримските и на таврическите бълтари. Там се поставиха искания към България:

1. Сателит за да могат да гледат българска телевизия.
2. Автобус за Болградската гимназия.
3. Да се изпратят учебници за Болградската гимназия.
4. Да се създадат условия за усилване на радиосигнала.
5. Да се осигури редактор-стилист за в. "Родна стряха".
6. Да се облекчи режимът за пътуване на наши сънародници в България.
7. Да се действа за осигуряване на терен за построяването на български културен център.
8. Кримските българи настояват да се определи квота специално за тях за прием на студенти в български ВУЗ.
9. Кметът на Болград моли да им помогнем за построяване на общежитие.
10. Да се съдейства за запазване на специалността "украинска филология" в ЮЗУ "Н. Рилски", тъй като има опасност да бъде закрита.

- Имате ли намерения да посетите и други български колонии в чужбина?
- Имам идея до края на годината да посетя Западните покрайнини. Ако се нормализират нещата в Албания, ще отида и там. Надявам се да посетя и Турция, където също има българи и немалко паметни места, свързани с нашата история. Надявам се президентът Петър Стоянов по време на посещението си в Турция да засегне и въпроса за българските имоти там.

Разговора води Светлана Войнова