на сърцето посвещавам на знайните и незнайни потомци на  разпилените през XIX век из териториите на сегашните Румъния, Молдова и Украйна

 девненски българи и арнаути

            Василий, пийни си една чаша студена, киевска вода. Чети бавно и внимателно. Искам да приемеш по мъжки и с разум всичко, което ти пиша тук. Никак не ми е леко, но ще ти кажа нещата едно към едно. Напълно се разруши безкритичната ми и безгранична вяра в добрия дядо Иван… Пак  го уважавам и почитам като наш освободител от турско робство, но вече имам в ума си едно голямо „но”!... Много голямо „НО”!...

            Мина повече от година от моето виртуално запознанство с теб. След сто седемдесет и пет годишна раздяла ние, хората в чиито жили се оказа, че тече една и съща кръв, успяхме да се открием и свържем чрез това човешко чудо - интернет. Тази вечер, точно в полунощ, само за хилядни от секундата, моят компютър ще предаде в твоята електронна поща частица от онова, което съм разбрал за нашата обща история и съдба.

            И така,… в нашето село Дивня, през вековете на безкрайно дългото и черно турско иго, многократно са квартирували, господствали, изнасилвали, грабили и деребействали турски, руски, английски, френски, кърджалийски, башибозушки и какви ли не други окупационни, грабителски, „братски”, поробителски, „попечителски” или „освободителни” войски, банди и разни други сбирщини. Тук те  водили помежду си и в грозен ущърб на местното население кървави битки. Бойните действия, чумата и холерата помитали съдбите не само на  десетки хиляди бойци и офицери, но и на местното население. Костите им сигурно още гният в нашия район, но ние не знаем къде точно да ги намерим. Само през повратния XIX век селото е преселвано на север два пъти: първия път около през 1812, а втория път - през 1830 година. Досега нашата държава, нашите писатели и поети, нашите деди, родители и учители ни предаваха и завещаваха свята и заслужена любов към Русия, която честно, по братски, безкористно и безспорно през 1878 година ни  освободила от вековния поробител. В този дух и аз учих децата и внуците си.

            Сега ще се опитам за първи път в живота си да погледна на нещата от по-друг ъгъл. Може и да сгреша, но е по-добре да направя опит за още едно мое мъчно и болезнено пътуване към истината. А много често тя - истината, е един мечтан, но недостижим, жесток и  много грозен мираж…

            От материалите, които намерих в интернет (в български, руски, украински и молдовски публикации, особено за първата половина на XIX век), разбрах, че нещата от историята на нашия край хич (ама хич!) не са такива, каквито досега сме ги учили. Нещо повече – за периода преди 1876 година те стоят напълно обратно.

            Руската империя  воювала многократно с турската и помогнала решително за по-ранното освобождение на гърците, на сърбите и власите… България, горката, все не влизала в руските планове за свободата, защото по тия времена Русия си имала други, нейни си кроежи и най-важното - интереси. През 1830 година, след като приключил прехваленият поход на  фелдмаршал Дибич Забалкански, около сто и четиридесет хиляди българи главно от Югоизточна и от Североизточна сегашна България, страхувайки се напълно и логично обяснимо от турски издевтелства, но някак си прекомерно планирано, предварително подготвено и организирано, „доброволно” и „спонтанно” по съмнителен начин загърбили имоти, ниви, лозя, градини, съдба, роден край и гробовете на своите деди… С руски кораби или по суша - с волски коли и конски каруци, натоварени с най-необходимия багаж и храни, предвождани, подпомагани и охранявани от руски офицери и войници, в групи с малка численост до колони с до две хиляди човека, спазвайки по военному строго разработен график, ден след ден, преход след преход, извървели дългия и непосилен път до Влашко и Бесарабия. Руската империя  предварително изчистила своята нова южна периферия от живеещите в нея нежелани татари и други  и ги заместила с работливи и честни, покорни и признателни българи-християни. Многобройни върволици от тамошните иноверци и непокорници по-рано или по-късно били разпратени в разни посоки, но и на юг, където те се заселили предимно в североизточния район на сегашна България. По този начин Русия изпълнила своя полезен за нея и  коварен спрямо българите план - укрепила и очистила напълно санитарната си зона по границата с османска Турция, разработила тамошните си земи чрез кротките и трудолюбиви единоверци и на „братския” гръб на българите осъществила своите великоруски, имперски интереси.

            Василий!... Намерих материали, от които се вижда как тогавашният руски император Николай I, високопоставени руски графове, генерали и важни длъжностни лица раздавали ласкави оценки и похвали на гръцкия, сръбския и влашкия народи за бунтовете и опитите им за освобождение от турското иго и наистина им помогнали да постигнат това много по-рано от нас, а българите подигравателно  смятали за покорна християнска маса, за хора с пречупени вратове и воля. Нещо повече – руската политика  преценявала, че нашите хора са много подходящи за системно отвличане с цел запълване на дупките в южните пограничните краища на Русия… Българите, натоварени на руски кораби или в колони по суша, били откарани и закарани на север почти, или още по-точно, като пленници и живи руски „трофеи”… Това  станало хладнокръвно, пресметливо, егоистично  и съвсем не по братски… Пътуването по море  и придвижването по суша било мъчително и тежко. Мъже и жени, деца и старци, добитък и какво ли не, умирали по пътя бягайки на север от действителни (но и от умело организирани и подклаждани!) страхове от турско отмъщение и издевателства, както и от хитро втълпяваната им надежда за много по-добър живот на север, в … „братската”… руска страна… Руските войници, които охранявали българските „трофейни” колони по пътя им за Влашко и  Бесарабия се сприятелявали с нашенци и споделяли с тях, че се чудят на акъла им защо напускат българския рай и отиват в руския ад… То, и животът в българско, безспорно бил един черен, безкраен почти петвековен кошмар, но като рай го оценявали редовите руски „попечители” на българите, като са ги водели и карали като добитък на север, към Влашко и Молдова. Тези войници даже се възхищавали на своите командири, които умело си избрали от  „пазара” за хора по-добрите, по-будните и окомуш българи, а тук по нашите краища, по тяхна преценка, оставили по-покорните, по-простите, по-неставащите за нищо… тъй да се каже – „мършата” (според тях) на  нашия народ… Обезбългаряването на североизточния ни  край по тия времена, а и по-късно, и неговото тайно договорено между двете империи обратно заселване с много „руски” татари и други мюсюлмани тогава,  дава част от логичното обяснение защо този край не участвал в българското Априлско въстание, защо този край  е освободен от турско най-късно, защо и днес е пренаситен с „братя” - мюсюлмани  и защо все се говореше и се говори, че за столица на бъдещата автономна турска република в България най му „мязало” и му „мяза” да бъде Варна…

            Като чета статии с номера XIII и XIV от подписания на 2.09.1829 г. Адрианополски мирен договор разбирам, че Русия и Турция доста добре и „цивилизовано” са се разбрали и са оправили своите си интереси… Уж се договорили населението от зоната на военните действия да не бъде преследвано, да му се даде правото на свободно опредяляне към коя империя да остане  или се насочи да живее, а пък на практика чрез своите войски и  с помощта на свои подкупени привърженици-българи така са го наплашили и организирали, че Източна България е била изселена и обозбългарена в огромна степен.  

            Братовчеде мой! През 1829 година  българите (особено от Югоизточна България!), са извършили масови съпротивителни, партизански, антифеодални и антитурски военни действия. Те са оказали неоценима помощ на руското командване, то ги чувствало като братя, като голям резерв и помощ във войната с Турция… Но, за голямо съжаление, руският император Николай I изпращал до главното командване една след друга директиви, с които нареждал българите да не се вдъхновяват за национална свобода, българите да не заграбват имотите и имуществото на чорбаджиите и турските феодали, българите да не дават пример на облечените във военни дрехи руски крепостни мужици за борба с господарите си като се върнат и ако се върнат в Русия. Сам се натрапва изводът, че съпротивата и участието на българите от Югоизточна България през 1829 г. във войната с Турция са много по-мащабни дори от нашето Априлско въстание. За съжаление, тогава турските зверства и масовият героизъм на българите са имали лошия шанс да не са описани нашироко в българската история и литература и да не са добре изучени от народа ни до днес… За съжаление Иван Вазов още не бил роден… Ако не беше така, днес всеки българин шеше да благоговее пред нашите предци от Източна България, които са претърпели и дали от себе си толкова много за свободата на целия ни народ, а днес за масата от българския народ тяхната саможертва е направо неизвестна и забравена…

            Василий, аз съм образован човек, но не в историческата област. Умирам от срам, че едва сега проглеждам в събитията, за които стана дума по-горе. Не се оправдавам, но то и да съм имал желание, от къде съм могъл да науча или прочета нещо… Аз съм закърмен с лозунга „Дружба от векове и за векове!” и съм работил и живял под този лозунг и за този лозунг. Когато обаче чета, че през първата 1828 година по нашите краища е шетал руският император Николай I и е отказвал срещи с български петиции за свобода, аз си задавам един съсипващ ме въпрос: Само от войната и бойните действия ли се е интересувал императорът, или е обикалял районите, от които в края на войната „доброволно”  и „спонтанно” да тръгне на север избраният от него и службите му цвят на тукашното българско население?!... Ние имаме много учени и историци, които сигурно знаят и са дали отговора на този въпрос, и наистина могат да разяснят тези кървави събития от нашата история, но обикновените българи и патриоти не знаем къде да го намерим и прочетем… А тази тема е важна, тя е задължителна, ако искаме наистина да ликвидираме петната в историята на народа си. Това го дължим, и то в най-голяма степен, на такива като теб, братко Василий!... Покланям се до земята пред твоя порив да намериш родовия си корен, да намериш село Дивня – селото на твоите и моите деди…

            Братовчеде, ти се казваш Василий, а аз – Васил. Твоята фамилия е Панков – и моята е Панков. Открихме, че твоят прапрадядо Георги е бил брат на моя прапрадядо Марин. И техните две съседни братски дивненски къщички, както и цялото им село Дивня, останали през повратната 1830 година ограбени, празни и порутени, когато те - нашите деди и баби, заминали на север с вярата и надеждата за по-добър живот. Там, от прочетеното, а и от разказаното ми в писмата ти до мен, разбрах, че те преминали през деветте кръга на ада… Моят прапрадядо Марин, както и доста други хора, само след няколко години живот в Русия се върнал обратно в България, а твоят останал там… Завинаги!... Моят прапрадядо Марин, и хиляди като него, се върнали обратно, защото там било много по-лошо, имало сурови климатични условия за „новопоселенците”- българи живеещи при зимни условия в землянките и в каруците си… Имало неурожйни години, имало болести и масов мор… Турция изпращала при тях много пари и свои емисари, които агитирали българите да се върнат по родните си места, внушавали им, че султанът е великодушен, че им прощава всички грехове и т.н. А истината била, че се получило голямо обезлюдяване на югоизточния и североизточния български райони, земите запустели и приходите към турската имперска хазна намалели страшно много.

            Като ми дойдеш това лято на гости, ще искам да ми разкажеш по-подробно за повторното и в голяма степен насилствено преселване и повторните мъки на нашите дивненци от Бесарабия към украинските степи през 1861 година, след кримската война, когато се наложило Русия да изтегли границата си още на север. Горките наши българки и българи! Как са изтърпели (изтърпяват и сега!) дивата турцизация тук;  русификация,  румънизация,  колективизация,  съветизация и  украинизация там?!... Четох, а и ти ми писа, че след „Великата” октомврийска социалистическа революция нашеци са били подложени на адски тормоз, изземване на зърно и животни, изпращане по лагери, разкулачване, колективизация и голодомор. От глад през 1931 година умряло половината ви село… Живите  бродели по сокаците като сенки, мрели като мухи. За да живеят, нашите дивненци ядели украински и съветски плъхове, лалугери, мишки, буболечки, слама, печен цвят от салкъм, печени кравешки и конски изпражнения… Четох, че яли месото на умрелите си деца и роднини, че някои, озверени от глад, досущ като подивели скотове си гризели месото от пръстите и ръцете и си смукали кръвта… до последните удари на сърцето… до угасването на последното огънче на живота… Селото миришело, воняло на леш; нямало място в трапа, в който, докато имало у живите някакви сили, хвърляли труповете на умрелите… Василий, Василий… било е страшно, било е грозно… Било е под ръководството и контрола на другаря Сталин и на партията, в която и аз толкова много години съм вярвал…

            … Дошла войната. Немците с огън и жупел преминали и през вашето село. Смачкали и къщи, и хора. После, когато отстъпвали, страшните румънски орди и частите на  SS – войските изгорили до един домовете ви. Разбрах, че твоят дядо и адаш Васил Панков загинал като танкист в бой за вашата нова, съветска родина. През войната загинали и измрели по бойните полета, по лагери и по евакуираните военни, промишлени и отбранителни обекти и мини три четвърти от мъжете и една трета от жените от вашето… наше, българско-украинско село… След войната имало нови сталински репресии и на руснаци,  и на украинци, и на българи, и на дивненци… През 1947 година дошъл нов глад… страшен глад – с познатото от близкото съветско минало име голодомор… Доколкото схванах, само през периода от 1960 до около 1987 година нещата били сравнително уталожени и добри, и дивненци са заживели що-годе като хора… После дошло разпадането на СССР, нови бъркотии и дивотии със земята и хората на селото… Просто мъките нямали  и до ден днешен нямат край…

            … Често будувам по цели нощи… Пред очите ми са все тези колони от българските „пленници” които вървят… вървят… вървят на север към онази… тъй наречената… „братска”… руска страна… Те вървят натам, откъдето навремето Кан Аспарух е довел българското племе за спасение и за по-добро… Не съм вярващ, но ден и нощ си мисля, че ние българите сме прокълнат народ. Малко ли злини са ни сторили многобройните ни „братя” -  турци, руснаци, гърци, сърби, европейци, американци?... Не се ли наситихме на техните „грижи” и „помощи”? Защо помежду си все се караме, все се гоним, все се грабим и ненавиждаме до девето коляно? Защо сме такива идиоти? Географското ни място ли ни е виновно? Дали не сме генно объркани, увредени и недоскопосани некадърници?!...

            Братовчеде Василий! С болка на сърцето и душата ще ти кажа, че сега и при нас, в България, положението е зле… Безработицата е огромна. Един милион и половина отчаяни наши българи (от които стотици хиляди млади, квалифицирани и образовани хора!!!) се отвратиха,обезвериха и напуснаха България. Със самолети, с влакове, с автобуси, с коли и пеш, без да обърнат поглед назад към род и Родина, те отидоха в близки и далечни страни на гурбет… Работят, печелят, губят, раждат, превиват гърбове пред чужди господари… За това (за кой ли път, о боже!!!) ново българско преселение  тепърва ще се пише и ще се преценяват колосалните му последици за съдбата на България… Тези стотици хиляди млади, образовани и квалифицирани българи - изучени, обучени и издържани от родителите си и от нашата малка и бедна държава, отидоха и продължават да отиват като скъп дар, като поредни нови български живи „трофеи” да помагат не на своята, а на чуждите, много  „демократични”, „богати”, „културни”, „хуманни” и „справедливи” страни и народи… Онова преселение на българите на север е било страшно, а това - сегашното към Европа и САЩ, е фатално за народа и държавата ни. Само че сега то протича много безшумно и легално... Сега няма заплаха от турски ятагани и издевателства, сега няма страх от комунизма и от неговата желязна завеса… Сега в София  има чужди мазни „демократични” и „хуманни” пехливани-посланници и техни местни, изродени, платени протежета, които „агитират” и купуват с жълти центове умните, но бедни и неориентирани млади българки и българи чрез примамчици с „демокрацийка”, с приказчици за „цивилизационен” избор и  „свобода”,… с парички, зелени картички, интернет и други подобни долнопробни въдички и детски залъгалки…Загубата на България от тези млади хора сигурно се равнява поне на десет, да не кажа сто милиарда евро. Тя за рекетьорите САЩ и Европа е чиста аванта! А те от векове много обичат да живеят на аванта, на гърба на колонии, окупирани страни и бананови републики.         Сегашната асимилаторска политика на новите ни поредни  „благодетели” Европа и САЩ, е много по-жестока и свирепа спрямо България от политиката на техния съратник, предшественик и колега, българо-изсмуквач,  руския император Николай I. То, чунким Европа и САЩ някога са били добри за България?!... Кой ли и кога ли, е направил нещо добро за България?...

            Днес старите хора у нас живеят с мизерни пенсии. Както я караме, скоро и те, въпреки зловонието, ще почнат да ловят и ядат корумпираните ни и охранени продажни политици, и подобните им  лалугери и мишки, за да могат да живеят някак си… Медицината и правото на добър живот са преди всичко за хората, които успяха чрез кражби да натрупат пари… Разрушено е селското стопанство. Предприятия и много заводи пустеят. Шири се незапомнен грабеж. Корупцията и мафията са в разцвет. Ден през ден убийства, золуми, измами, взривявания… Наркоманията стана невиждана по мащабите си, макар че доскоро беше непозната за нашия скромен народ. Българите се топим от емиграцията, от високата смъртност и ниската раждаемост. Неграмотността нарасна страшно много, стана неописуема, циганите и турците трайно вземат връх… Европа ни налага да си затворим почти напълно ядрената централа; тропа с крак, капризничи старата охранена и коварна госпожа, претенциозно и похотливо оглежда България като някоя мома, към която явно има много задни мисли и извратени европейски щения… Без война сме победена страна. Без да сме загубили война, ние предплатихме и предплащаме на Европа и САЩ кръвен данък и репарации от рода на АЕЦ „Козлодуй”, разрушена икономика, изгубена държавност и най-страшното –  подло отвлеченото ни  квалифицирано и действително неоценимо като стойност и значение за възпроизводството и съществуването на държавата ни младо поколение. Като контрапункт на това незапомнено редуциране на българите, чужди и наши „доброжелатели” тъкмят турцизиране, циганизиране, китаизиране и арабизиране на бъдеща България.

            Сега последният напън е на всяка цена (политиците и управниците ни като че ли са готови като цена дори половината ни народ да умре от глад, студ, мизерия  и болести!) да станем членове на европейския съюз от началото на 2007 година. Дано поне в това да успеем и дано, най-после ни потръгне към по-добро…

            Василий!... Като ми дойдете на гости ще ви разкажа повече за нас. Ще разгледаме селото, ще обиколим всички поля, баири, гори и чешми. Заедно ще дишаме въздуха на твоите и мои прадеди… Ще посетим старото гробище, но от вопиющата му „демократична” опустошеност няма да можем да намерим надгробните камъни на нашите далечни роднини, на които да положим български и украински цветя…

            С нетърпение чакам да дойде лятото и да посрещна теб и семейството ти на земята на нашите общи, нещастни деди! Тогава ще можем всичко да си кажем. До скоро виждане! Поздрави близките си и всички дивненци!... Доколкото сте останали недопретопени, недоасимилирани и недопогълнати от жестоката ни българска орис и чуждите далечни и близки, „братски” (и най-важното - фатални за нашия род!) „попечители”…

            Моля те Василий, да не ме смяташ нито за русофоб, нито за русофил… Аз съм един обикновен българин… Аз съм един дядо Йоцо, който проглежда… И ще искам да прочета още много истории и материали написани (и най-важното – популяризирани!!!) от нашите учени от университетите във Велико Търново, Шумен и София… Аз искам да знам историята на моята Родина, на моето село, на моя род и народ… Искам истината едно към едно! Без да има скрито-покрито…

            И… сериозно помисли, моля ти се, дали не бихте се върнали да живеете при нас, в България, за да я спасим завинаги!?...

            Помисли!... Сериозно помисли… мой братовчеде… Василий…

            В теб е надеждата ми…

Твой: Васил Панков.

с. Дивня.

.................................................................................................................................

(Публ. в „Хулитенет” под псевдонима Selianin на 21.02.2006, доп. и изм. 2007).