ЖЪТВА  

На моите другари –

                          девненските комбайнери

 

Кладня, ръкойка, сърп и паламарка,

кръстец, диканя, снопи, кон и вол,

напомнят мен и моята другарка

живот отминал, тежък, бос и гол.

 

С  реколтата богата днес гордей се

трудолюбив народ, земя, страна!

Българийо, след сушата засмей се!

Красят те радост, порив и блага.

 

Годината е весела, чудесна.

Щастлива, плодоносна и добра;

за нас особена и интересна –

последна петилетна дъщеря.

 

Пшеници, ечемици и люцерни

родила е прекрасната земя;

на нея още има хора верни,

израсли в радост, мъка и тъга.

 

Красят нивята буйни слънчогледи,

отлични са градини и цвекла.

Днес няма хора злобни, кривогледи,

днес всеки има радост и мечта.

 

Ей царевици със живот налети

от язовир препълнен със вода,

растат високи, стройни и напети –

наш роден сорт, от първите в света!

 

Тук зреят праскови, домати, круши,

изхранват зърно младите лозя.

Под сянка стадо  със овчар се гуши,

теленца скачат в слънчева мера.

 

Сега е Юли, месец за почивки,

за хубави, курортни часове;

за плаж, за романтичните усмивки

на наш’те дъщери и синове. 

 

Богат жътварски ден трепти в полята,

безветрие и зной, горещина.

Връхлитат с рев комбайните в житата

и порят царствената тишина.

Летят и трактори, и ремаркета,

хвърчат автомобили цели в прах.

За жътвата редят комюникета

днес не помогнеш ли, изпадаш в грях.

 

Участвам в жътва не една година.

Звъни и пари моя телефон.

Повикал съм при себе си мнозина.

Юмрук по масата тук е закон.

 

И  те разбират, че сме закъснели,

един час от комбайн е изтърван.

Към пода гледат почервенели

и мислят за момента пропилян.

 

Повреди се комбайн съвсем във края

на тежък и усилен, дълъг ден.

Таз нощ не спят другарите, аз зная

и пак съм при тях, до смърт уморен.

 

Дълбока нощ…Монтьори правят нещо:

със воля, с ум, с глави, с ръце, с очи.

Блести електрожен. И е горещо,

и тихо…Пот се лей. Метал ечи.

 

В нощта, когато хората си легнат,

умора в мен тежи и в сънен бяг,

усърден комбайнер се виждам стегнат –

пътека правя сред пшеничен сняг…

…………………………

Отива си нощта. Просветва вече.

В полето се долавя сънен глъч.

Бръмчат комбайни – ей ги недалече!

Погалва ги най – ранен слънчев лъч….

 

                                               *1975-1988

 

 

Прекрасни стихове, написани точно за този период, през който имаше цели блокове, засети с наши семена от цвекло и наши сортове царевица, слънчоглед и пшеница.
А сега? . . .