Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2025 19:10 - ОМОРТАГ – ЕДНО ОТ ИМЕНАТА НА КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ-ЙОАН
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 313 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.12.2025 15:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 БОЖЕ МОЙ, ДАНО БАЩА МИ ОМОРТАГ – ВЕЛИКИЯТ ЧОВЕК КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ-ЙОАН, ДА ДОЖИВЕЕ ДО 100 ГОДИНИ

Инж. Драгия Драгиев

Така нареченият „Търновски надпис на Омортаговата колона“ е безценно свидетелство за историята на България и на Българската православна църква. Никога не е късно да се направи още един опит за нов прочит на този изключителен, вероятно Девненски паметник, който, за чест и слава на българския род, е съхранен по чудо и през 1230 година по волята на цар Иван Асен II е монтиран в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Велико Търново. Вече цели 795 години тази колона с този Надпис крепи църквата, крепи и написаната върху него непрочетена досега история. Не намирам за необходимо да се спирам и да анализирам многобройните официални досегашни трудове и опити за прочит на този колонен Надпис, тъй като същите са широко известни. А може би ще се окаже, че са и неудачни. Вероятно въпросният Надпис е дело на Великопреславски (Девненски) висш свещенослужител, който чрез Надписа отправя гореща християнска молба към Бог по повод наближаващата смърт на Великия княз Омортаг-Борис-Михаил-Йоан. Този, явно много високопоставен български свещенослужител, отправя взор, вяра и искрена надежда към Исус Христос, като оценява високо делото на бъдещия Светец и моли Бог да му даде шанс да доживее до 100 години. От Надписа става ясно, че княз Борис още приживе е направил необходимото за бъдещото локализиране и намиране на Гробницата, която е подготвил предварително за погребението си. Ако всичко това се окаже вярно, можем да се надяваме, че най-после откриването на същата ще стане възможно.

I. Инж. Др. Драгиев: МОЯТА РЕДАКЦИЯ НА ТЪРНОВСКИЯ КОЛОНЕН НАДПИС.

„+ κανα συβιγή ωμ ομορταγ ις τον παλεον εικονα αυτȣ, μενον επυησεν υπερφυμον εικονα προς τον Δανȣβην. κε αναμεσα τον δύο εικονίδια τον παν φυμόν καταμετρησας ις τιν μεσιν επυισα τȣμβαν. κε απο τιν αυτην μεσην της τȣμβας εος την αυλιν μȣ την αρχεαν ισιν οργηε 20000 κε επι τον Δανȣβιν ισην οργιες 20000 το δε αυτο τȣβιν εστιν πανφυμον κε μετρισαντες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κε καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα. ο εσχατον γηνομενος, ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καννα συβιγή· ω θεέ μου, αζηοσι ζισε ετη 100.“

II. Инж. Др. Драгиев: МОЯТ ПРЕВОД НА ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС ЧРЕЗ ГУГЪЛ и ИИ.

„+ Един ден, когато щях да си тръгна от тази стара икона (светиня, църква), видях една много красива икона (светиня, църква) към Δανȣβην. И между двете икони (светини, църкви) Ти измери цялата плодна земя и по средата видях Гробница. И разстоянието от тази среда на гробницата до моя аул със свода е 20000 оргии и към Δανȣβιν е 20000 оргии. И тази еднаквост на двете разстояния е всеизвестна. И като измерих земята, изработих тези букви. Добрият човек, който живее, умира и се ражда отново. Последният, който се роди, помни този Бог, който го е създал. А името на владетеля е Омортаг, който е велик човек; Боже мой, дано доживее до 100 години.“

III. Инж. Др. Драгиев: МОЯТ ЛЕКО КОРИГИРАН ПРЕВОД НА ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС.

„+ Един ден, когато щях да си тръгна от тази Стара икона (светиня, църква), видях една много Красива кона (светиня, църква) в Δανȣβην. И между двете икони (светини, църкви) Ти измери цялата плодна земя и по средата видях Гробница. И разстоянието от тази среда на Гробницата до моя Аул със свода е 20000 оргии и към Δανȣβιν е 20000 оргии. И тази еднаквост на двете разстояния е всеизвестна. И като измерих земята, изработих тези букви. Добрият човек, който живее, умира и се ражда отново. Последният, който се роди, помни този Бог, който го е създал. А името на владетеля е Омортаг, който е Велик човек; Боже мой, дано доживее до 100 години.

“ IV. Инж. Др. Драгиев: МОЯТ ТЪЛКУВАТЕЛЕН ПРЕВОД НА ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС.

„+ Един ден, когато си тръгвах от тази Стара Икона (в Църква в гр. Преслав), видях една много красива Икона (на Св. Дева Мария в Църквата) в град Δανȣβην (при Изворната река Девина, дн. гр. Девня). И между двете Икони (Светини, Църкви) Ти Татко, Ти Княже Борис-Михаиле, измери цялата всеплодна земя и по средата ми показа, и видях приготвената от Теб за Теб Гробница. И разстоянието от тази среда на Гробницата до моя Двор със свода е 20000 оргии и към Δανȣβιν е 20000 оргии. И тази еднаквост на двете разстояния е всеизвестна. И след като измерихме всеплодната земя, изработих тези букви. Добрият човек и добре да живее, умира и се ражда отново в друг свят. Последният, който се роди, помни този Бог, който го е създал. А името на Владетеля е Омортаг, който е Велик човек и мой Отец; Боже мой, Скъпи ми Татко, дано доживееш до 100 години.“ + Симеон.

* Св. Борис-Михаил-Йоан, княз Български (Омортагус) е починал на 2 май 907 год.; Син на Муртагон и внук на цар Крум?

** „Омортаг“ = „Омортагус“ = „Смъртта на Светеца“ („Св. Борис-Михаил-Йоан, княз Български“). Гр. Варна, 29. 12. 2025 год.

V. Инж. Др. Драгиев: МОЯТА ХИПОТЕЗА ОТНОСНО т. н. ТЪРНОВСКИ НАДПИС НА ОМОР-ТАГОВАТА КОЛОНА.

Както е известно, досегашните преводи са извършени, утвърдени и са в резултат на много сериозни изследвания и научни дискусии. Както вече споменах, аз няма да се спирам на тях. Моята дългогодишна работа по т. н. „Търновски надпис на Омуртаговата колона“ беше насочена към търсене на принципно друг вариант на превод и тълкуване на същия. Основателно или не, аз достигнах до друг смисъл на Търновския надпис и както се видя по-горе, се осмелявам го да предложа на вниманието на читателя. Моят подход е твърде рисков и вероятността да „произведа“ един шокиращ резултат е голяма. Не разчитах и не разчитам на солидна историческа и езикова подготовка (тъй като аз такива нямам), а се уповавам главно на дългогодишната си работа с преводача на Гугъл, а в последно време и на добрата си работа с изкуствения интелект – ИИ. Въз основа но изложените по-горе мои редакция, преводи, тълкувания и др. п. аз сформирах своята хипотеза за Надписа. За по-кратко и смислено излагане на материята, ще приложа едно нейно неразточително изложение. А то е следното:

1. Надписът по същество има религиозен характер. Той не е насочен към строителните дейности на българския княз, а по-скоро има характер на една християнска молба към Бога – нещо, което си проличава още от християнския кръст на челото на надписа. Каквото и да говорим, на познатия ни от учебниците гонител на християните княз „Омуртаг“ никак не му подхожда не само този християнски кръст, а и целият този християнски Надпис.

2. Възниква сериозен въпрос относно идентификацията на Омортаг. Оказва се, че освен познатия ни и преобилно изучен, възвеличаван и пропагандиран Муртагон – син на Крум, има още един Омортаг и според мен това е княз Борис-Михаил. За него, точно за него и само за него става дума в този Надпис. Това е видно и разбираемо от моята настояща работа.

3. Според мен най-тежката грешка на досегашните преводи е сторена при превода на изключително възловата дума ΥΚΟΝ. Оказва се, че тя означава Икона (Светиня, Църква), но не и Дом, Дворец или Палат. Всеки може да разбере, че преводът на тази дума е предпоставка или за успех, или за провал. Трета възможност няма. По този въпрос не е необходима много сериозна научна работа. Основанията ми за тези твърдения ще бъдат изложени по-нататък.

4. В Надписа фигурират две „Дунавоподобни“ на пръв поглед имена: „Δανȣβην“ и „Δανȣβιν“. Нашите учени веднага са ги превели като „Дунав“. Струва ми се, че и тук са сбъркали много дълбоко. Аз ще дам много подробни обяснения за това си предположение, но това ще стане в последната, в доказателствената част на тази ми публикация. Сега само ще кажа, че първото от тези имена се отнася за Девненския исторически град (или за Девненската планина, в чието подножие извира търсеният, но така и ненамерен шести Дунавски ръкав), а второто – за шуменския град Преслав (или за Преславската планина). Между впрочем този, шуменският Преслав никога не е бил „Велики“, а е стал „Велик“ в наше време.

5. В Надписа има две изречения: „ο ανθροπος κε καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα. ο εσχατον γηνομενος, ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο.“ Същите са преведени така: а) От проф. д-р Вес. Бешевлиев: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.“ б) От инж. Др. Драгиев: „Добрият човек и добре да живее, умира и се ражда отново в друг свят. Последният, който се роди, помни този Бог, който го е създал.“

6. Голямата изненада е в неочакваните преводи на Гугъл на изразите „κανα συβιγή“, „ωμ ομορταγ“, „Ωμορταγ“, „καννα συβιγή“ и н. др. Най-интересното е, че поставени в различни контексти, те придобиват различни значения. Дали аз съм попаднал на най-удачните за случая е въпрос с много висака степен на трудност. По- подробни обяснения и за тях ще дам в доказателствената част, която ще публикувам допълнително.

7. Аз преминах не през десетки, а през стотици варианти на превод на разглеждания Надпис. Спрях се на изложения по-горе, като призовавам и други хора да последват по собствено усмотрение моя пример. Само така чрез многообразие на преводите на Търновския надпис ще можем да достигнем до истината. Мисля, че се подразбира – аз вярвам в своя превод и в своята хипотеза, но желая да видя още по-интригуващи примери, които не да оставят това патриотично дело във вековната мъгла, а да го осветят като пролетно ясно и топло слънце.

8. Въз основа на своята работа по съдържанието на Надписа оформих следния кратък хипотетичен разказ:

а) Симеон – най-малкият син на княза, служел в Старата икона (църква) в град Δανȣβιν (Преслав). Един ден баща му, препасан с княжеската си форма и меч, съвсем изненадващо го взел и го повел към град Δανȣβην (Столичния град, дн. гр. Девня). По пътя му разказал, че е решил да го направи български княз на мястото на брат му княз Владимир Расате и му обяснил причината за това. Пътувайки с коне и охранявани от княжеската свита, те преминали покрай едно мрачно място. Там княз Борис казал на Симеон, че си е подготвил тук Гробница, тъй като възрастта му вече е напреднала много, а и враговете му не били малко. Като пристигнали в Изворния град при Живата река (дн. р. Девненска) Симеон се възхитил на изградената от баща му прекрасна българска Икона (Църква с иконата на Св. Дева Мария). Така, между другото баща му споделил, че е измерил точно двете разстояния от бъдещата му Гробница до Девня и до Преслав и че се оказало, че те са еднакви помежду си и че са равни по на 20000 гръцки оргии (35,6 км.).

б) На другия ден бил проведен българският църковно-народен събор във Велики Преслав (дн. Девня). Симеон бил помазан и възкачен за княз на България, а брат му Владимир Расате бил низвергнат и ослепен по волята на баща му Борис-Михаил.

в) Такова било началото на княжуването и на царуването на Симеон. Баща му отново облякъл монашеските дрехи и пак се отдал на служение на Бога. Симеон постепенно навлязъл в княжеската си роля. В началото претърпял голяма неудача от битката с маджарите. Великопреславската (Марцианополската) крепост спасила живота му от тях.

г) Княз Симеон решил да отправи молитва към Бога за закрила и увекочаване делата на баща си и най-важното – Бог да даде на стареца възможност да доживее до 100 години. За тази цел Симеон и епископът на прекрасната Девненска българска Икона (църква) съставили съвместно разтлеждания текст и осигурили изсичането на същия върху главната колона (стълб) на най-голямата и най-красива Икона (българска църква „Св. Дева Мрия“) в Девня.

д) Така двамата синове божии „запечатали“ за вечни времена живота и делото на Великия държавник, човек, божи служител и признат след много години за светец Борис-Михаил-Омортаг (Оморгагос = Оморт агос = Смърт на светец). Той останал в историята на България с делата си и с имената си: Борис, Михаил, български Йоан Кръстител, български и славянски Просветител, Омортаг, Омортагос, Светец и с незнайно с още колко такива имена. Има голяма необходимост от много сериозно пренареждане на Крумовия род!

е) По време на гръцкото владичество над българите колоната с Надписа била укрита (потопена) в извора на Дева Мария и след десетки години била пренесена в Търново. Не случайно К. Иречек предполага, че тя е лежала дълго време във вода.

VI. Инж. Др. Драгиев: МОИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ОСНОВАНИЯ И ПОЯСНЕНИЯ ЗА ГОРНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ.

- Ще има продължение -



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1443037
Постинги: 559
Коментари: 348
Гласове: 1291
Календар
«  Юли, 2026  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031