Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2025 09:22 - АСПАРУХОВАТА СТОЛИЦА Е БИЛА В ДЕВНЕНСКИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ГРАД
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.11.2025 15:02


 Инж. Драгия Драгиев

Не е тайна, че освен големи постижения, българската преводаческа и историческа науки имат и някои съществени, а можем да кажем дори и фатални за българската история грешки. Първата от тях е свързана с неуспеха (провала) им да преведат правилно и да изтълкуват внятно и изчерпателно написаните от Теофан Изповедник кратки редове за настаняването на цар Аспарух, както и на конницата, и на флотилията му, в околността и територията на бившия римски град Марцианопол (Девина, дн. град Девня).

С всяка изминала година и с всеки изминал ден нарастват уменията и успехът на преводача на Гугъл по „разкодирането“ на въпросния гръцки текст на Св Теофан Преподобни. От ден на ден изгрява истината за местолагеруването на най-важната флотска и конна формации на българите в Девненската низина, а не в познатите ни Плиска и Абобско поле. Това не са голи и измислени думи, това е святата за нас, българите и за България истина, за която има предостатъчно неразбрани и сякаш нарочно пренебрегнати от науката ни доказателства. Тъй като материята, с която предстои да се занимаем по-долу, е добре позната на голямата част от читателите, тук ще приложа един по-съкратен и по-директен вариант на работа. Само ще обясня предварително, че считам следващите по-долу мои успехи или неуспехи в работата по тази нелека тема за много важни и съществени, но никак не е за подценяване методиката ми на превеждане на текста чрез преводача на Гугъл. Моля да се запомни – методиката ми е над всичко друго. Знам, че науката държи за преводите на старите ни учени и ги крепи все още, но ние трябва да се откажем от тях. Това ще стане ясно, когато прогледнем и когато заработим заедно с преводача на Гугъл. И това не са голи фрази, а важна поука от лично моя над 15-годишен труд „рамо до рамо“ и „ръка за ръка“ с този много „умен“ и безкрайно „трудолюбив“ и „безотказен“ преводач.

Но, нека пристъпим към същинската част. Св. преподобни Теофан Изповедник (759 - 817 год.). 1.1. Хронография, ГИБИ, т. 3, стр. , 263, 264:

Фиг. 1

1.2. Най-важната част от гръцкия текст на автора:

„καὶ καταδυόξαντες αὑτούς μέχρι τοῦ Δανουβίου καὶ τοῦτον περάσαντες καὶ ἐλθοντες ἐπὶ τὴν λεγομένην Βάρναν πλησίον Ὄδύσσου καὶ τοῦ ἐκεἴσε μεσογαίου, τὸν τόπον έωρακότες εν πολλῇ ἀσφαλείαν διακείμενον, ἐκ μὲν τῶν ὂπισθεν διὰ τοῦ Δανουβὶου ποταμοῦ, ἐμπροσϑεν δἐ καὶ ἐκ πλαγίων διὰ κλεισουρῶν καὶ τῆς Ποντικῆς ϑαλάσσης, κυριευσάντων δἐ αὑτῶν καὶ τῶν παρακειμένων Σκλαυινῶν ἐθνῶν τὰς λεγόμενας επτά γενεάς,…“

1.3. Гръцко-български превод, ГИБИ, т. 3, стр. , 263, 264:

„И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при т. н. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно, отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена,…“

Едва ли от този превод някога ще стане ясно какво и къде е било това място Βάρναν, което е началната точка на координатната система на историята на Аспарухова България. В това отношение българските преводачи и историци имат огромен неизпълнен дълг пред Народа и пред Родината ни!

1.4. Моята редакция и моята методика за превод (чрез Гугъл) на горния откъс от текста на Теофан Изповедник:

„καὶ καταδυόξαντες αὑτούς μέχρι τοῦ ΄Η ποτάμος ζώης καὶ τοῦτον περάσαντες καὶ ἐπὶ το Καμένο* μέρος, πλησίον Ὄδύσσου και σταμάτησαν στη μέση της γης (της κοιλάδας), τὸν τόπον έωρακότες εν πολλῇ ἀσφαλείαν διακείμενον, ἐκ μὲν τῶν ὂπισθεν διὰ τοῦ Η ποτάμος ζώης, ἐμπροσϑεν δἐ καὶ ἐκ πλαγίων διὰ κλεισου ρῶν** καὶ τῆς Ποντικῆς ϑαλάσσης, κυριευσάντων δἐ αὑτῶν καὶ τῶν παρακειμένων Σκλαυινῶν ἐθνῶν τὰς λεγό μενας επτά γενεάς,…“ * το καμένο μέρος, 811 έτος. ** τα ποτάμια που κλείνουν

Фиг. 2

ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК ОПИСВА МНОГО ЯСНО И ТОЧНО ДЕВНЕНСКОТО МЕСТОРОЖДЕНИЕ НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 680 ГОДИНА 10. 11. 2025 год., Инж. Др. Драгиев, „ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ“.

1.5. Моят превод (чрез Гугъл) на горния откъс от текста на Теофан Изповедник:

„И след като слязоха до Реката на Живота и преминаха през нея и до Изгореното* място, близо до Одисей, спряха по средата на земята (на долината), като мястото беше много сигурно, отзад от Реката на Живота, отпред и отстрани от затворените реки** и Понтийско море, като бяха покорили както себе си, така и съседните славянски народи от така наречените седем поколения,...

* Изгореното място, 811 година.
** реките, които се затварят(при военна опасност)

1.6. Моят тълкувателен превод на откъса от текста на Теофан Изповедник: „И (българите) след като слезли до Реката на Живота (Божествената, Живата река) и преминали през нея и до Изгореното* място, близо до Одисей, се спрели по средата на земята (на долината), като мястото било много сигурно (Голяма стара крепост); сигурно отзад от Реката на Живота, отпред и отстрани от затваряемите при нападение от юг реки Провадийска и Камчия** и Понтийско море, като покорили както себе си, тъй и съседните славянски народи от така наречените седем поколения,...

* Изгореното място, 811 година.
** реките, които се затварят.

1.7. Мой толковый перевод отрывка из текста Феофана Исповедника: «И (болгары), спустившись к Реке Жизни (Божественной Реке) и пройдя через неё и к Сожжённому* месту, близ Одиссея, остановились посреди земли (долины), место это было весьма надёжное (большая старая крепость); надёжное сзади от Реки Жизни, спереди и по бокам от рек Провадийской и Камчии**, которые закрыты в случае нападения с юга, и со стороны Понтийского моря, покорив и себя, и соседние славянские народы так называемых семи поколений,...»

* Сожжённое Место, 811.
** закрытые реки (закрываемые реки)

1.8. My interpretative translation of the excerpt from the text of Theophanes the Confessor: "And (the Bulgarians) having descended to the River of Life (the Divine River) and having passed through it and to the Burnt* Place, near Odysseus, they stopped in the middle of the land (of the valley), the place being very secure (a large old fortress); secure behind from the River of Life, in front and on the sides from the rivers Provadiyska and Kamchia**, which are closed in the event of an attack from the south, and from the Pontic Sea, having subdued both themselves and the neighboring Slavic peoples of the so-called seven generations,...

* the Burnt Place, 811.
** the rivers that are closed.

1.9. Кратки бележки: До тук става ясно, че имам много критично отношение към приетия и утвърден научен превод на най-важния за нас откъс от текста на Теофан Изповедник. И имам предостатъчно основания за това. Не смятам за нужно да се мотивирам за тази моя крайно негативна оценка за този превод. Апелирам за също такъв (и още по-жесток) подход и по отношение на моя превод. Само така, само в остри сблъсъци на преводи, становища и идеи ще може най-после да се роди истината за местонастаняването на командното ядро на Аспаруховото преселение. Това не е дребен въпрос, защото точно в тази част на текста е скрито местонахождението на Първата (Аспаруховата) столица на България, която е била в Девня. Компетентните учени могат сами да си зададат нужните въпроси и сами да намерят отговорите им, ако изобщо шм се работи по тази тема. Вярно е, че те са закърмени с преводите и тълкуванията на откъса от написаното от Теофан Изповедник още от детството си и ще им бъде много трудно да променят вкоренените си знания. От тях би трябвало, но не съм сигурен дали можем да очакваме доразвиване и доусъвършенстване извършеното от мен. Разбира се – и обосновано отричане и несъгласие там, където има причини за това. Сега ще посоча някои мои възлови обосновки и съображения, върху които се крепи моят коренно различен превод (основно и преди всичко чрез Гугъл и ИИ).

1.9.1. Δανουβίου = Δανου βίου =΄Η ποτάμος ζώης = Данус живот = Реката на живота = Жива река.(Δανου = поток, река). ένα ζωντανό ποτάμι = Жива река. Девенската река е Божествена; тя е река Девина (река на Дева Мария; река на Момичето на Марциана; река на Деви-те на над 20-те божествени извори и др.).Тази река присъства и в текста на Никифор Патриарх, и в Анонимен Ватикански разказ, и в текста на Ана Комнина, но това са други отделни теми, които потвърждават много неща в разглеждания надпис на Теофан Изповедник. Тук е важно да се разбере, че изобщо не става дума за голямата река Дунав. По-вероятно е да става Дума за Девненския „Малък“ / „Изворен Дунав“ – вероятно това е търсеното и ненамерено от науката ни шесто разклонение на вливащата се в Черно море река Дунав.

1.9.2. Βάρναν = иврит ורנן = Βέρνον = Βέρν ον = англ. ез. Burn on = το Καμένο* μέρος ("Κάψιμο σε λειτουργία = Изгаряне по време на работа;(по време на военна операция; неслучайно, а планирано и преднамерено изгаряне, опожаряване и др.). На много други езици Βέρν ον = Запали, Гореть, Brennen Sie weiter = Продължително горене; Brыler = Изгори и др. п. Извод: Може да се каже, че Теофан Изповедник е имал впредвид следното: Описвайки местонастаняването на българите в Девненската низина през 680 год., той го записал (именувал) чрез широко известното изгаряне на Девненския аул на цар Крум (а и Девненския град) от император Никифор I Геник през 811 година. Така по много пестелив начин Теофан указва точно и ясно на своите съвременници местолагериването (през 680 година) на Аспарух и хората му в Девненската низина. Знаем от Анонимен ватикански разказ, че това опожаряване е станало през същия период, през който светият човек Теофан е низал кратките си редчета, които ни измъчват вече поне 147 години. Въпреки многобройните български (и не само български!) научни напъни, ние така и не достигнахме до истината. Не знам дали моето обяснение ще бъде разбрано от читателя, но в резюме то означава следното: Асарух е лагерувал в Девненската низина, на която Теофан в навечерието на 817 година е сложил нейното текущо име към този момент – Изгореното място. Мястото, където българите са се гаврели с посребрената кратуна на император Никифор. Това място изобщо няма нищо общо с Абобската измислица. Не ни е възможно да разберем дали наистина Аспарух е заварил Девня като Главен славянски център с име Славомир (Славянски космос, Славянски свят). Твърде е възможно това, защото Марцианополската крепост е била неповторимо притегателна от военно-стратегическа гледна точка. Дори да е била изоставена, е представлявала остра и незаменима необходимост за едни племена, които се канели да правят държава. Тъй ката на територията на сегашна североизточна България не е имало природна даденост като подходящия за отбрана Царевец във Велико Търново, твърде е вероятно Аспарух предварително да е приел за правилно да се настани в Девненската низина и там да възстанови крепостта на бившия римски Велик (Голям) град Марцианопол. Можем да си представим каква огромна крепост е била Марцианополската и какъв гигантски и робски труд са си спестили нашите преселници. Според мен нито войски, нито племена, нито природни стихии са били в състояние да съборят тази огромна крепост, която е обхващала около 700 дка площ. Българите не може да са били толкова глупави, че да подминат този Велик (Голям) стратегически обект, да отидат в Абобското поле и да започнат всичко отначало. Не съм чел император Константин Велики да е живял и строил в Абоба, но в Марцианопол (Старият Константинопол) – да. За мен (в бъдеще) символи на Девненската река и на Девненската крепост трябва да се поставят на нашия Български национален трибагреник, за да се знае и помни во веки веков, че в Девня е бил Първият Български Царевец – Аспаруховият Царевец!

1.9.3. а) Ὄδύσσου = Ὄ δύσσου = О боже мой; б) Ὄδύσσου! = Ὄ δύσσου! = О, хайде де! Може да се каже, че досега името Ὄδύσσου не е получило удовлетворителен окончателен превод. Това, което прави преводачът на Гугъл по превода и на това име представлява интерес. От мои стократни такива попадения стигам до извода, че ако искаме да „влезем“ в онази обстановка по основаването на Аспарухова България, трябва да се занимаем със 100 – 200 имена, думи и термини. Голямата част от тях намират своя превод и своето тълкуване през Девненската начална точка на България. Токущо написаното за Одесос не изчерпва, а само загатва решението на задачите по фамилията имена „Одесос“, защото това име се радва на доста на брой различни изписвания и зад всяко от тях стоят различни преводи и етимологични тълкувания.

1.9.4. καὶ τοῦ ἐκεἴσε μεσογαίου = καὶ τοῦ ἐκεἴσε μεσο γαίου = те спряха по средата на земята (на долината). ἐκεἴσε = спряха тук (от речника Академик.ру).

1.9.5.. μεσο γαίου = среда на земята (мястото καὶ τοῦ ἐκεἴσε /изоставената Марцианополска крепост е била сред Девненската долина/низина). В сл. Девненската земя в ниската ѝ част е заобиколена на около 80% от Варовикови хълмове (кайраци), Горски масиви, плата и др. от този род. Тя е „сред“ тези възвишения. Не случайно император Никифор преди да изгори Девня се е страхувал от тези околни височини и е казвал, че и птици да станат, от тук няма да се спасят (преразказано). Месогейски са районите на Девня, Атина, София и др. Месогей – Земя сред друга земя. Земя заобиколена от друга земя. И още нещо много важно: по времето на Теофан Изповедник името „Земя“често се използвало в смисял на „държава“. Можем да мислим в посока на следното: „Среда на Земята“ = „Средищен“ град / „Столица“ на Земята/Държавата).

1.9.6. ἐμπροσϑεν δἐ καὶ ἐκ πλαγίων διὰ κλεισου ρῶν = отпред и отстрани чрез затваряне на реки. Това може да си го провери всеки чрез преводача на Гугъл. Аз считам, че Теофан Изповедник визира защитеността на Девненската низина откъм моретио и възможността на българите да се защитават при реките Камчия и Провадийска при нападение от юг. Не става дума за планински теснини, а за „шлюзове“ при тези две реки. Това са били специални мостове (порти), които се прекъсвали при военна опасност, нощно време и т.н.

1.9.7. γενεάς = поколения . Не мога да разбера защо в досегашните преводи вместо „поколения“ се пише „племена“. За мен завършващата част от разглеждания текст преведена идеално, трябва да бъде: „така и съседните славянски народи от споменатите седем поколения,…“ Това го възприемам в такъв смисъл: Като са дошли българите в Девня и района, са заварили славяни, които са били вече тук от 140 години! Седем поколения по 20 години = 140 години! Да не говорим, че търсеният и ненамереният от науката ни град Славомир е бил отново и отново при Девня. Славомир означава Славянски свят, а Свят и Истрон са синоними. Истрон освен Дунав има и много други звачения, но това е вече друга тема, по която аз, поне за себе си, съм изяснил и написал най-подробно в други статии. Бележка: Считам горните бележки (пояснения) за достатъчни. Те могат да бъдат оспорвани, коригирани или изцяло променени. 1.10. Заключение по СТАТИЯ (1):

1.10.1 Черно море през античността: https://vmh-bg.com/черно-море-през-античността

„През късната античност след ІІІ в. морето е известно с името Пелагос понтикон (Понтийско море) или само Рontos (морето) в произведенията на Агатархид, Деметрий, Дионисий Халикарнаски, Салустий Крисп.“ https://vmh-bg.com/черно-море-през-античността

1.10.2 Св. Преподобни Теофан Изповедник:

Фиг. 3

Св. Преподобни Теофан Изповедник (759 – 827 год.). Чества се на 12 март (в някои православни страни – на 25 март). Може би един ден България (или Община Девня) ще го удостои посмъртно поне с един Паметен знак в Девня за неоценима заслуга към българската история. (вж. Wikipedia, Теофан Изповедник)

1.10.3 Пристигането на цар Аспарух в Девненската низина:

Фиг. 4

Снимка от дрон: Димчо Панайотов. Ако ние българите, бяхме прочели правилно и навреме написаното от Теофан Изповедник и Никифор Патриарх, отдавна щяхме да се гордеем с Първата (Девненската) столица на цар Аспарух и днес Девненският град щеше да цъфти под името Аспаруховград-Девня! Уви! От 1878 година изминаха 147 години! Колко много години за един дребен превод! Вече трябва да извикаме СТИГА ТОЛКОВА!

Воля и право на читателя е да вникне в изложения материал и сам за себе си да прецени дали тук е научил нещо ново и съществено относно началото на Дунавска България.

11. 11. 2025 год.Гр. Варна

Автор: инж. Драгия Драгиев Това е първата статия от поредицата „Преводачът на Гугъл и Девненският пробив в историята на България“. Следващата, втора статия, под същото заглавие ще бъде посветена на написаното от Никифор Патриарх за същото това лагеруване на Аспарух и Аганите на българските племена в Девненската низина.

Статиите ще бъдат публикувани и може да бъдат прегледани от 13. 11. 2025 год. тук:

1. https://www.facebook.com/Devnenetz – в пълен обем (с илюстрации).
2 . https://devnenetz.blog.bg – в непълен обем (без илюстрации).



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1443041
Постинги: 559
Коментари: 348
Гласове: 1291
Календар
«  Юли, 2026  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031