Ние българите вече можем да погледнем с широко отворени очи и да анализираме с разкрепостени умове историята свързана с Мадарската конничка и с царете Крум и Омортаг, както и да вникнем по-дълбоко и съвсем обективно в ролите на историческите ни градове Девня и Овеч, и култовия Мадарски комплекс. Нека осветлим Гробницата и Скалния барелеф на Мадарската конничка! Нека да проумеем истинското значение на Каменното писмо, което са ни „изпратили“ преди около 1205 години нашите славни български предци чрез Търновската колона съхранена по чудо в църквата „Св. 40 мъченици“. Нека впрегнем ИИ в научната си работа и най-после да изпълним с чест синовния си дълг пред нашата скъпа и свидна Майка (Матера) България! I.

ВЪВЕДЕНИЕ Братя българи, няма шега! Няма и грешка!... Оказва се, че уводът на Търновския надпис на Омортаговата колона разкрива така недостижимата за нас, а и за света, тайна на уникалния Скален Мадарски барелеф. В този Надпис се разказва една неочаквана, превъзходна и трогателна; една разтърсваща човешката душа държавническа и лична история. Надписът не е обременен с тежки и неразбираеми, гръцки граматически ребуси, увъртания и „академични хватки“… Той разказва с думи прости, с думи разбираеми, чисто човешки и за Скалния барлеф (Паметника) на Мадарската конничка, и за цар Крум и за тайното, и сурогатно зачатие и рождение на свръхмогъщия цар Омортаг! Да, става дума за една царска „сделка“ в името на Родината!...

МОЯТА ХИПОТЕЗА: Омортаг имал по-голям брат. През 814 година баща им цар Крум починал на южния фронт. Това било голяма травма и за съпругата на царя, и за двамата братя. Тогава Омортаг бил на около17 години. Получили се смущения при избора му за наследник на трона. Те продължили няколко години, но в края на краищата Омортаг бил издигнат за цар на земята на Дунавците. Голяма роля в този труден процес изиграл Дукум – братът на цар Крум, който проявил и такт, и твърд характер на държавник. Изглежда, че той въвел своя племенник в тънкостите на царските работи. Минали няколко години от управлението на младия цар Омортаг. Един ден вдовицата на цар Крум повикала при себе си Слав – големия син на Крум и малкия му брат (цар Омортаг). Тя се борела със смъртта… Когато останала насаме с двамата си сина, започнала да им говори тихо и на пресекулки, тъй като силите ѝ свършвали:

– Синове мои… искам от мене да научите… По мои здравословни причини, ние с цар Крум нямахме деца. Аз не съм Ви майка… Славе, твойта майка беше славянка. Аз никога не съм я видяла, или чула. Цар Крум все още не беше цар, когато те взе от нея с големи благодарности. Той си правеше сметката, ако някога стане Цар, ти да станеш след него Цар на нашата земя. По-късно Крум разбра, че след години българските командири няма да са съгласни човек с неясен произход и със славянска кръв да стане Цар на земята ни. Започна да подхвърля, че ще трябва да си вземем друго момченце, което да отгледаме за наследник, докато все още не е късно. Минаха няколко месеца. Една вечер той донесе едно малко момченце на 5-6 месеца увито в царски пелени. Той донесе теб, Омортагчо!... Десет-петнадесет дни ти плачеше много. Правехме какво ли не, за да те успокоим, но ти все ревеше, та се късаше. Тогава Крум доведе една жена за гледачка. Тя била конничка в кавалерията му и той я познавал добре. Казваше се Булгара. Тя започна да се грижи денонощно за теб. Само за 4-5 дни ти се успокои, спря да се гърчиш и да плачеш. Започна да се усмихваш и да гукаш. В нашия дом с Крум настъпи мир и спокойствие. Минаха години. Ти поотрасна под грижите на леля си Булгара. Крум стана цар на земята ни. Беше много зает с царските си работи и най-вече с войните…

Като помълчала малко и като изпила няколко глътки вода, старата жена продължила:

– Един ден, след обяд, ме извикаха спешно при леля ти Булгара. Тя беше с висока температура, беше пожълтяла и сълзи оливаха лицето ѝ. Булгара стискаше ръцете ти Омортагчо, и се мъчеше да ги целува. Тя си отиваше. Накарах всички да излязат. Аз останах при нея. Тя поиска да те върнат отново, за да те види за последно, тъй като умирала. Доведоха те за малко, тя те видя, целуна те по челото и те изведоха уплашен навън. Ти беше вече умен младок. Усещаше, че става нещо много лошо и се разплака... Тогава, като останахме само двете, Булгара ми каза на пресекулки, че иска прошка от мен… Каза ми, че тя е истинската, твоята тайна майка, Омортагчо… Каза ми, че много се срамува пред мен. През всичките тези години тя мислела, че цар Крум ме е запознал с факта, че тя е истинската ти майка, Омортаге. Явно, като разбрала, че нещата не стоят тъй, тя решила бавно и незабележимо да сложи край на живота си… И го стори, за съжаление. Майка ти Булгара беше християнка и преди с мен е споделила тайната за своята царска „сделка“ за твоето зачатие и раждане и с гръцкия свещеник в Девня. Аз не зная дали има и други хора, които да са запознати с този наистина особен случай, но нищо чудно да се разнесе мълвата за теб, царю Омортаге. Трябва да внимаваш много, защото наистина има командири, които са безкомпромисни и искат царят да е от български сой. Майка ти Булгара беше чиста българка… Ти трябва да знаеш и да отстояваш това, ако ти се наложи да се браниш занапред. Майка ти, царю Омортаге, умря с отворени очи повтаряйки твоето име и името на баща ти, цар Крум. Така си и умря. Аз бях като побъркана… Той, моят мъж, великият цар Крум, преценил, че не трябва да знам за тайната му сделка с Булгара… В онази, същата нощ, едни тайни хора я погребаха на някакво тайно място. По-късно разбрах, че я погребали в предварително подготвена гробница на върха на една могила. Сега, цар Крум вече го няма. Мисля, че тази негова царска тайна повече не е необходима. Разказвам ти това, царю Омортаге, за да знаеш къде е погребана твоята истинска майка. Тя беше много силна жена. Аз си заминавам от този свят. Никой не е вечен. Вземи нещо и си запиши как можеш да намериш гроба на майка си... Тя много, много те обичаше… Тя умря с твоето име на уста…

Цар Омортаг и брат му Слав били потресени от чутото. Чак сега те разбрали, че не са кръвни братя и че са представители на българския и славянския род, които стоели в основата на укрепващата се обща държава. Новината била за тях сигнал за много здрава дружба и разбирателство помежду им и те се заклели един другиму да живеят в мир и разбирателство, и да работят за успеха на оставеното им от цар Крум огромно царство.

Още на другия ден, след като погребал старата царица, Омортаг зарязал всякаква друга работа и придружен от своя по-голям брат (Слав, осиновения син на цар Крум), направил измерване по описания от вдовицата на цар Крум римски път от Девня до Преслав (от Девненската до Преславската планини). Точно в средата намерил описаната Могила близо до днешното село Могила. На другия ден със силно верни нему хора отворил, огледал подредената Гробница на Майка си и я затворил отново. Всичко било точно. Макар че вече бил цар на България, той отново плакал много за нея. Плакал без да крие мъката си дори пред хората, които разкопали и наново закопали подземието на намиращата се на върха на Могилата наблюдателна и огнева сигнална кула. След няколкодневен размисъл цар Омортаг решил да направи на Майка си Булгара Паметник за чудо и приказ. И само за една година сторил това по царски. Разкрил най-официално семейната драма и тайна пред целия народ. Тя и Крумовица преди да издъхне потвърдила царската тайна пред гръцкия свещеник и същата вече плъзнала из цялата империя. Постепенно всички Дунавци заговорили за Омортаговата история. Обичали го безкрайно и той много обичал и хората, и държавата си. Лека-полека хората започнали да наричат земята си Булгария (България). Обичали и Стария цар Крум, но всички се прекланяли пред проявената женска всеотдайност и сила на Конничката-Майка. Целият народ говорел за Майка Булгара. Така един ден било взето решение Земята на Дунавци вече да се казва България в чест на тази смела и докрай вярна българска жена, която дала достоен наследник на Крум.. Това име на държавата било плод на един естествен процес. То било отклик на народното желание. Не било конюнктурен, а било един логичен акт и завършек на един естествен процес. И по тези причини това дълбоко вкоренено в българския народ име на държавата България (това първо държавно име в Европа) останало такова завинаги. Слава богу, чак до днес.

Братът на цар Омуртаг написал текста и осигурил майстор, който под негов контрол издълбал буквите върху Главната колона на най-голямата Девненска гръцка църква. Слав бил грамотен християнин. Владеел гръцкото четмо и писмо. Познавал библията до големи подробности и това проличава от изразите: „Човекът, след като е живял добър живот, умира и се преражда в друг свят. О, последно същество, помни този Бог, който те е създал.“ По-долу ще се види съществената разлика между този мой превод и превода на проф. д-р Вес. Бешевлиев: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.“ Понеже нямало българска писменост, Надписът бил написан и издълбан на гръцки език. Там думата Майка била написана като Ωμ *. Постепенно българите произнасяли тази дума в пълната ѝ форма като Матера – Мадара…

* Ωμ = иврит אוֹם = Мητέρα = Майка, Мама.

Оказва се, че Ωμ е голям ключ за отварянето на потъналия в мрак неясен и неразбран надпис. Това тук е първата и най-голяма грешка на нашите преодачи и историци. … На петата годишнина от смъртта на Мадара бил направен голям, всенароден помен… Най-напред бил изпълнен старият български езически ритуал на светилището в Мадара. На другия ден гръцки епископ отслужил службата на три места – в Църквата до Амфитеатъра на Великопреславния Девненски град, на Гробницата на върха на Могилата и при Паметника в днешна Мадара. В района на Паметника имало събран няколко хиляден народ. Всички плачели и искали да зърнат и да се докоснат до Барелефа и до Царя, който бил много, много тъжен. Вечерта цар Омортаг казал на брат си, че иска на челото на Надписа на колоната да се издълбае Христовият кръст… На другия ден издълбали кръста. Цялото място около Паметника било почистено, облагородено и озеленено. То станало свещено място, на което много пъти българските и славянските ръководители се събирали, умували, карали се и в края на краищата движели българската история напред и най-вече към укрепване на новата си обща държава… Целият разпръснат по огромната територия на българската империя народ научавал за важните държавнически решения, които се вземали там… Там – при паметника на Майка България! От тези събития са изминали около 1200* години. Чак сега българският народ тепърва ще разбере за мъката на цар Омортаг по истинската му много силна Майка Булгара и за голямата му синовна любов към нея. Скалният барелеф посветен на тази БЪЛГАРСКА МАЙКА е плод на неописуемата мъка и признателност на цар Омортаг и към нея, и към цар Крум. Днес ние дължим специален поклон пред паметта на цар Омортаг, поклон и към художника, и към скулптора, и към автора на текста, и към работника издълбал текста върху колоната. Поклон и уважение и към цар Иван Асен II, и към тогавашния български православен клир, че са си направили труда да приберат, да извозят и да съхранят тази наистина безценна историческа българска колона. Те са сторили това, защото са били истински държавници, за каквито днес ние само можем да мечтаем. За нашата днешна наука нямам думи. Тя хвърчи, развява нечуваните и извънземни способности и направо невъзможни космически научни знания на „поставения от бога кан“ цар Омортаг, а не се е заела да преведе този надпис като хората. Но, спирам до тук.

* При падането на България под гръцко робство колоната с Надписа била укрита на дъното на Свещенния извор на Дева Мария в Девня и престояла във водата до освобождението от това робство. Фактът, че досега не сме се потрудили достатъчно и не сме разбрали дори и 10% от съдържанието на въпросното вековно (и повече от хилядолетно!) каменно послание от нашите предци е наш, абсолютно неизпълнен пред Родината ни дълг. Но, нека сега тръгнем заедно по нелекия път, който ще ни отведе към горната нескопосано разказана от мен сърцераздирателна, българска историческа истина преливаща на немалко места в хипотеза. Преводът на Търновския надпис на Омортаговата колона от гръцки на български (или на друг) език е супер сложна задача и е най-подходяща за решение от хората от българската наука. В зависимост от контекста, издълбаните върху колоната думи, често придобиват съвсем неочаквани значения. Всяка дума и всеки препинателен знак влияят на общия смисъл на Надписа. Налагат се голямо търпение, неуморно „ровене“ в речници и в други помагала, както и непрекъснати преводи чрез Гугъл на едни и същи части от текста през различни езици, за да се стигне до що годе приемливо и логично превеждане и асимилиране на написаното от неизвестния автор. Този Надпис е оцелял и това е много голям, направо върховен късмет за българските историци и за историята на България. Уви. От 1878 година досега са пропилени стотици години. Чак сега, при наличието на Изкуствения интелект, става възможно да се решат окончателно научните задачи, както по Търновския надпис, така и по изненадващо свързания с него Скален барелеф „Мадарски конник“. Казано накратко, това, последното, е и ще се превърне в истински шок за нашата българска наука! И за всички българи. Ще се наложат значителни промени на българската историческа концепция за първите поне 2-3 века от идването на Аспарух. Историята на България не може и не трябва да се оставя само на знанията, съвестта и явната колегиална безкритичност, чинопочитание, титлопочитание и примиренчество на историците, археолозите и преводачите. За България е проливана твърде много българска народна кръв, която крещи срещу досегашните преводи, които по-скоро са литературни съчинения по картинки.

Следва продължение

Там шрифтът е по-едър, а многобройните илюстрации се излагат по-лесно и в по-едър шрифт. Освен това същите са и цветни. Тук ще продължавам да публикувам части, но няма да мога да сторя това в пълен обем

Княз Муртаг