Най-четени
1. radostinalassa
2. varg1
3. wonder
4. zahariada
5. planinitenabulgaria
6. iw69
7. mt46
8. djani
9. grigorsimov
10. kvg55
11. zaw12929
12. reporter
13. sekirata
14. hadjito
2. varg1
3. wonder
4. zahariada
5. planinitenabulgaria
6. iw69
7. mt46
8. djani
9. grigorsimov
10. kvg55
11. zaw12929
12. reporter
13. sekirata
14. hadjito
Най-популярни
Най-активни
1. lamb
2. sarang
3. radostinalassa
4. wrappedinflames
5. djani
6. metaloobrabotka
7. iw69
8. savaarhimandrit
9. mimogarcia
10. sekirata
2. sarang
3. radostinalassa
4. wrappedinflames
5. djani
6. metaloobrabotka
7. iw69
8. savaarhimandrit
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
22.05 09:16 -
МОЯТ ТРЕТИ (ОКОНЧАТЕЛЕН) ПРЕВОД НА ДЕВНЕНСКИЯ (ТЪРНОВСКИЯ) КОЛОНЕН НАДПИС
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 259 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.05 09:17
Прочетен: 259 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 22.05 09:17
ПОСВЕТЕН НА ВЛАДЕТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ (ДЪРЖАВА) Св. цар БОРИС-МИХАИЛ, ОМОРТАГ (807 – 907 год.)
1. Моята окончателно осъвременена редакция на Девненския (Търновския) колонен надпис посветен на Владетеля на българската земя (държава) Борис Михаил, Омортаг:
„+ Το κορίτσι (Η μικρή ζωντανή γη, Ντέβνηα). Έσκυψα το κεφάλι μου μπροστά στον Γέρο. Ο ίδιος έκανε μεγάλη Θυσία (Η Τύφλωση του Υιού Του) για τους παραδουνάβιους. Ανάμεσα στα δύο είναι ο Παντοδύναμος Θεός. Μετρήσατε το περιβάλλον στο οποίο βρήκα τον Τύμβο. Και από αυτή τη μέση θέση του Τάφου στην Αυλή μȣ την αψίδα είναι 20.000 όργια, και προς τον Δούναβη είναι 20.000 όργια. Και η αυτοθυσία του είναι γνωστή. Έλεγξα ένα-ένα τα γράμματα και τα σκάλισα. Ακόμα κι αν ένας άνθρωπος έχει ζήσει καλά, πεθαίνει και ξαναγεννιέται σε έναν άλλο κόσμο. Και στην τελευταία του δημιουργία θυμάται αυτόν τον Θεό που τον δημιούργησε. Το όνομα του Κυβερνήτη είναι Omortag, ο οποίος είναι ο κυβερνήτης της Γης (Το βουλγαρικό κράτος). Αυτός, ο ίδιος ο Έλληνας θεός, έζησε 100 χρόνια.“
2. Моят окончателно осъвременен превод на Девненския (Търновския) колонен надпис посветен на Владетеля на българската земя (държава) Борис Михаил, Омортаг:
„+ Момичето (Малката жива земя, Девня). Преклоних глава пред Стареца. Самият той направи велико Жертвоприношение (Ослепяването на сина му) за хората от Дунавския край. Между двамата е Всемогъщият Бог. Вие измерихте средата, в която намерих Гробницата. И от това средно положение на Гробницата до Двора с арката е 20 000 оргии, и към Дунава са 20 000 оргии. А неговата Саможертва е всеизвестна. Проверих буквите една по една и ги издълбах. Човек и добре да е живял, умира и се преражда в друг свят. И в последното си творение той си спомня този Бог, който го е създал. Името на Управителя е Омортаг, който е Владетеля на Земята (Българската държава). Той, самият гръцки бог, е живял 100 години.“
3. Български официален текст и превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона:
Проф. д-р Веселин Бешевлиев (1900 – 1992 г.):
https://bg.wikipedia.org/wiki/Търновски_надпис_на_кан_Омуртаг:
„ + Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην / κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν / κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β‘ κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β‘. / Το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) / κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. / Ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα / ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. Το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ‘.“
„Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.“
Бележка: Текстът и преводът на Надписа разработени от проф. д-р Вес. Бешевлиев са повторно показани в т. 3 за удобство на читателя. Пожеланието ми е всеки сам за себе си да си прави и сравненията, и изводите. Изказвам своята благодарност към всички учени, които са работили по разглеждания Надпис и то най-вече за положения от тях огромен труд по стриктното заснемане и документиране на същия. Считам за много голяма тяхна грешка подмяната на думата „αζηοσι“ с „αξηοσι“.
Моите изводи и предположения след Третия окончателен вариант на Моя превод на Надписа:
1. С началния израз „+ Το κορίτσι (Η μικρή ζωντανή γη, Ντέβνηα).“ = „+ Момичето (Малката жива земя, Девня).“ се дефинира центърът (столицата) на българската земя (държава). В моето обширно изследване ДИЕБИ се доказва многократно, че това е така нареченият Девненски исторически град. В случая е видно, че легендата за Момичето и уникалната за големия район на поддунавието Девненска низина (стратегическо положение, земя, история, природни дадености и др.) стоят неслучайно в челото на Надписа, който е най-голямото и неопровержимо и неизтриваемо материално свидетелство, на което нашата историческа наука ще не ще най-после ще се позовава и радва.
2. Авторът на текста и на издълбаването му върху Паметната колона (български или гръцки свещеник) подчертава, че скланя глава пред Стареца Омортаг (Борис). Признава изрично, че този Старец е направил Велико жертвоприношение. Ние знаем, че Борис е ослепил сина си Владимир Расате. Направил го е не защото е бил идиот, а защото е бил супер държавник! Нека обаче се помисли дали пък под метафората „Велико жертвоприношение“ не трябва да разбираме ликвидирането на болярите!?... Има голяма логика: Борис екзекутира болярите, т. е. направил е този жест по много причини, но една от тях е жест на уважение и признателност към „Дунавците“ (Славяните), които са били по-силно привързани към християнството и вероятно са му помогнали решително в преодоляването на бунта. Иначе наивното обяснение, че Борис победил болярите със силата на Христовия кръст и шепа сподвижници е приказка от хиляда и една нощ.
3. Твърдо заставам зад обяснението, че авторът подчертава, че Борис е направил тази жертва пред славяните (Дунавците!). Аз подразбирам, че според автора, Борис е от Азиатците (българите), а масата от славяните (Дунавците, православните) са били защитниците, които са подкрепили Борис и при втория опит (след болярския бунт) за връщане към българските вярвания. Признавам си, че съм впечатлен от възникналото у мен предположението, че двете основи племенни групи от „народа“ на Борис са били наричани: 1. Българите – Азиатци и 2. Славяните – Дунавци. Едва ли съм прав, но мисля, че над този въпрос си заслужава да се поработи от учените.
4. Допускам, че Владимир е починал или е бил убит преди смъртта на баща си и е бил погребан в обикновен гроб в универсалното (смесеното) народно българско гробище при днешното село Бдинци.
5. Лишен съм от гадателски способности, но правя следните предположения: Борис прекарва последните години от дългия си живот в служение на Бога. Той се отдава на скромен и суров (нецарски живот), и молейки Всевишния, иска да се представи пред него с изкупени грехове. Не знам какви са били отношенията на Борис с цар Симеон в последните години от живота му. Може би след всичко случило се, двамата да са били отчуждени един към друг. Не е изключено Борис де е угаснал мирно и тихо, и да е бил погребан от събратята си от Скалния манастир край Палматис по негово завещание, в гроба на сина му (в един най-скромен гроб). Нека обърнем внимание, че авторът на Надписа твърди, че той (Борис) и свидната му жертва (Владимир) били един до друг в гроба, а между тях бил Всемогъщият бог, който навремето ги разделил много жестоко. Какъв кратък и какъв многозначителен изказ на автора на текста!
6. Цар Симеон (или някой от неговата свита) е знаел, че Гробницата (Гробът) на Борис бил точно в средата между Девня и Палматис (според мен Малък Преславец). Те (шефовете) са измерили (а и изчислили) и маркирали средата, а анонимният „условно казано свещеник“ открил Гробницата в гробището, защото може би лично той е погребал Борис(?). Не искам да гадая повече, но ми минава през ума, че тази „операция“ по намирането на гроба и изваждането на тленните останки на Борис, както и създаването на този Божествен за нашата история паметник, може би са станали при обявяването на Борис за светомъченик или за Светец. Възможно е цар Симеон да е решил да пренесе тленните останки на баща си от този гроб в столицата Преслав (шум.). Това би станало важно и широкоизвестно събитие. Защо тогава е проведена тази описана в Надписа „акция“ и защо при намирането на гробницата същата се оказала съвсем празна? Тук има нещо много заплетено и едва ли някога някой ще може да го разнищи.
Бъркам понятията и времето, защото съм много далеко от тези въпроси. Нищо чудно Гробът да е бил осквернен от кръвните врагове на Борис. Ние българите и сега не си поплюваме – малко ли са гробовете и гробниците, които са унищожени по политически или други причини днес, в 21-вия век!??
7. Мисля, че няма проблеми с двете разстояния от по 35,720 км. Една гръцка оргия е 1,786 м. Дворът с арката (апсидата) е в Девня, а Палматис е към Дунав, но не е чак на Дунав. Мисля, че става дума за обикновен гроб, но там около с. Бдинци има и могили (кургани) с обозначени на картите погребения в тях. Аз ходих намясто, намерих и разгледах едната такава могила, която е разкопана от иманяри частично. Тук ще акцентирам върху една много важна особеност. Известно е, че между Марцианопол и Дръстър е имало римски път (шосе) Той е минавал недалеч от днешното село Бдинци и недалеч от Палматис. Логично е да приемем, че измерването на разстоянието от Марцианопол до Палматис и намирането на средната зона са били улеснени, защото римският път е бил много точно и трайно обозначен и оразмерен. Това е една супер солидна предпоставка, която трябва да имаме впредвид в по-нататъшната издирвателска работа, защото при съставянето на надписа двете равни разстояния са били не толкова измервани, отколкото изчислявани покрай римското шосе, при което разстоянията са били широко известни и трайно онагледени.
8. А саможертвата на Борис-Михаил била всеизвестна (вместо да изживее старините си в царские си покои и с царски почести, грижи и удобства), той прекарал последните години от живота си в отшелнически условия „в Скалния манастир при Палматис (по БАЛ – край Добрич!?)“… И дето се казва понякога „на пост, молитва и водица!). Екстравагантна ли е тази негова обреченост на Бога? Напротив – за този вярващ в Бога човек и държавник, точно това е най-подходящото му решение и пример за идните поколения. Кой знае, може би точно чрез това изречение, чрез тази „саможертва“ на Борис, авторът напомня не за отшелническата му „саможертва“, а за „Ослеплението Владимирово“… Трябва да се помисли от по-учени от мене хора кое от двете е по-вероятно .
Το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) = Самата могила е всеславна (по проф. д-р В. Б.).
По инж. Др. Др.:
8.1. το δε αυτοτȣβίν εστιν παν φυμον = Самата Гробница е цялата (съвсем) празна.
8.2. το δε αυτοθυσία εστιν πάνφυμον = самата Гробница е цялата празна.
8.3. Και η αυτοθυσία του είναι γνωστή = А неговата Саможертва е всеизвестна.
8.4. πανφημον = англ. ез. famous = известен.
Ето, по тези съображения ми се струва, че би било полезно да се преровят отново и най-щателно документациите и публикациите по научните изследвания на старото българско гробище (некропол) при с. Бдинци. Все може да изплува нещо, което…
9. За нас безименният автор на текста и създател на Надписа върху колоната е и вероятно ще остане неизвестен. Кой ли е бил той? Ако е бил български свещеник или служител на БПЦ от висок ранг, защо не е направил надписа на български език, а го е направил на гръцки език? Много дълго ме занимаваше и все ме гложди този много, много голям въпрос…. Имам една смущаваща ме хипотеза. От една страна тя е неприятна за мен, но от друга ми се струва доста, доста вероятна…
Нека допуснем, че след като България попада под гръцко робство (да ме прощават читателите, но едно време тъй го учехме!), в град Марцианопол идват отново гръцки свещеници. Един от тях признава и преклонява глава пред делото и заслугите на прочутия през девет земи в десета „Старец“. Широко известна била ролята му по християнизацията и просветата на България. Борис бил наричан българският Йоан Кръстител! Този Надпис с признаването (канонизирането) на Борис не само за „Светец“, а дори и за „Гръцки бог“, направо преобръща историята на България с главата нагоре и с краката надолу! Можем да разсъждаваме в такава посока, защото четем мисли и изрази като: 1. Този „Азиатец“ направил „Велико жертвоприношение на Дунавците“. 2. Този „Азиатец“ „доживял до 100 години“!... Ето защо този от мене по-крив грък отбягва думите „Българи“ и „Славяни“. Ето защо в края на текста нарича Борис-Михаил „Гръцки бог“ само и само да не каже „Български цар!“… Има. Има много работа за изследване, за умуване и за решение… Аз знам само едно: След като цар Иван Асен Втори и ръководителите на БПЦ са издигнали тази неслучайно оцеляла Девненска колона с този исторически Надпис, то той формално може и да е бил посветен уж на „Гръцки бог“, а в действителност – на българския бог Свети Борис Михаил, Омортаг… В действителност – на ненадминатия Строител, Християнизатор и Просветител на България! Има, тук има, усеща се една иносказателност… За мен най-вероятно български свещеник така е замислил и осъществил този мемориален надпис и е успял да измами наистина по-простите от него гърци… Има нещо такова… Затова го е кръстил „Гръцки бог“. И без друга Борис бил наричан „Старият Константин“, с което е бил приравняван с Константин Велики (по делата, но не и по възрастта си).
Доколкото зная, нашата Българска православна църква е канонизирала Борис за Светец. Дали гръцката църква го счита за Гръцки бог, аз не зная. Той е нашият бог и толкоз! Точка по въпроса.
10. „Проверих буквите една по една и ги издълбах“. Тук нямам какво друго да добавя, освен своя извод, че авторът на текста не е бил някой примитив, а е бил много, много подготвен и интелигентен за времето си човек. Бил е много грамотен, талантлив и трудолюбив писател и хронолог. Затова ние вече повече от век се чудим какво ни е написал. И ако не беше изкуственият интелект на Преводача на Гугъл, ние може би никога нямаше да разберем какво ни е написал този раб божий. Вечна му памет! Независимо дали е бил българин или грък, Бог да бди над него там, в другия свят… В света на преродените… Трябва да му отдадем заслуженото – написал текста, издълбал буквите с двете си ръце… Може би се е трудил с години… Може и да е ослепял при къртовското дълбаене на буквите. Поне да беше си написал името, а то… Борис скромен, свещеникът скромен…
11. Нека читателят размисли и прецени кой превод е по-верен:
а) Проф. д-р Вес. Бешевлиев: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.“
Според Вес. Б. тук се отправя призив към читателя да си спомня за този, който е направил Надписа върху колоната. Този превод много прилича на надпис на някоя чешмичка в планината, като този: „Пътниче, спри да си починеш, пий една водица от тази чешмица и си спомни за дядо Иван, който я направи.“
б). Инж. Др. Драгиев: „Човек и добре да е живял, умира и се преражда в друг свят. И в последното си творение той си спомня този Бог, който го е създал.“
Разликата е очевидна. Тя е от небето до земята. Тук, при моя превод, се потвърждава билейското начало за вечния живот – за раждането, за живота и смъртта, но се отдава дължимото на последващото прераждане на човека в другия, вечния свят и той при това свое повторно творение в този друг свят си спомня, или трябва да си спомня с благодарност онзи Бог, който го е създал. Да. Надписът има много дълбок, християнски, библейски смисъл и трябва да го разбираме и признаваме като такъв. Не знам по какви причини и на какво основание преводъачът на Гугъл извърши този превод, но въпреки големите ми мъки с превода на този дълъг израз, аз лично съм възхитен от него. И съм му благодарен, макар, че Гугъл е една машина, една програма, която все пак е създадена от хора и от писмеността и труда на човечеството ( от целия свят / Космос).
12. Ωμορταγ = лат ез. Omortag = θάνατος = mors = Смърт. Но има и значения на Велик, Ненадминат…
13. Варианти на превод на последното изречение:
а) ο Θς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100 = Царят живя 100 години; ο Θς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100. = Самият крал доживя до 100 години; ο Θς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100.“ = Царят доживя до 100 години; ο Θς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100." = „Господ доживя до 100 години. (разликите идват от „играта“ с точката, без точката, и със или без един от двата вида кавички).
б) οΘς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100 = Старецът доживя до 100 години; οΘς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100. = Този светец доживял до 100 години; οΘς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100.“ = „Светецът доживя до 100 години; οΘς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100." = „Царят доживя до 100 години. (разликите идват съединяването или разделянето на ο и Θς; от „играта“ с точката, без точката, и със или без един от двата вида кавички).
в) Αυτός, ο ίδιος ο Έλληνας θεός, έζησε 100 χρόνια.“ = Той, самият гръцки бог, е живял 100 години.“
Нека се помисли по следните въпроси: 1. Като пише „доживя“ или доживял“ авторът може би е бил съвременник или несъвременник на починалия Старец; 2. За нас е важно да знаем коя е титлата, която авторът на Надписа е искал да овековечи на Борис: Цар? Крал? Светец? Гръцки бог?…Всичко друго, но не и кан!
…………………………………………………………………………………………………………………………………
В заключение по тази т. 13 поставям следния въпрос и изразявам следното си становище:
Възможно ли е стогодишният Старец да се е казвал и Борис, и Омортаг!?
+ οΘς "Αζηοσι αυτον ζισε ετη 100. = Този светец е живял до 100 години!
За мен авторът на това богоугодно и българоугодно дело е по-скоро български свещеник от църква в историческия град Девня. Същият е проучил всичко и всичко е точно: Легендата за Момичето, Делото и биографията на Борис; 100-150 години след смъртта на Борис е намерил местопогребението му и т. н. Авторът е извършил всичко това вярвайки в Бог и с нескрито желание, ако е бил грък, да причисли този български бог към неговата Елада! Ако е бил грък, той не пише за България. Той пише за своята Византия, която в началото на 11-ти век ни е завладяла за „вечни“ според него времена. Уви. Котка е пресякла мечтите му. После дошло въстанието на Асен и Петър. Велика Пристлава отново изплувала и т. н. и т. н… После, в условията на свободна България тя била „удушена“ с фалшивото решение за Абобска Плиска и забравена (зарязана) от нашата историческа наука… А напоследък историческата ни наука витае чак в Космоса… Да. Ние българите не сме превели, както се полага и не знаем, че Ана Комнина пише за един страхотен град, за един град „Истрон“, който преводачът на Гугъл превежда като „Космос“!!!! А „Космос“ означава „Свят“!... Девненски „ Жив свят“. Но и на това му идва времето. Девненското време на България вече започна!
κανα συβιγη = κανα συβι γη = Η μικρή ζωντανή γη = Малката жива земя, а Малката жива земя = Девненската низина.
Ωμορταγους = Безсмъртен; Ωμορτ αγους = Смърт на светец.
Спирам с моите хипотези. Достатъчно е от мен. Моето време свършва. Нека други българи да продължат. Само ще моля тази Колона и този Надпис да не се свързват с „прогласените“ отскоро космически знания и умения на българите, защото „хептен“ ще му втръсне на ошашавения ни и без друго народ!
…………………………………………………………………………………………………………………………………
Би било проява на черно лицемерие, неблагодарност и кощунство от моя страна, ако сега започна да възхвалявам успеха, или да критикувам неуспеха на досегашните преводи на Надписа. Първо няма никаква гаранция, че моите три превода са по-близо до истината или пък, че са самата истина. Дори да се окаже, че аз все пак съм успял, това съвсем не значи, че трудът, научното напрежение, стремеж и воля са липсвали в хилядите учени (наши предшественици) в тази рискова и неблагодарна работа. Дори и аз да се наредя сред „неуспелите“ да решат тази задача, човешко е да изразя своето преклонение пред всички досегашни изследователи на този сакрален Надпис, включая онзи свещеник (условно казано „свещеник“), който е извършил най-трудното – проучил, проверил, намерил и създал този текст и този Колонен надпис. Кой знае, зад този надпис може би стои цар Симеон, или някой от неговото царско обкръжение. За ролята на цар Йоан Асен Втори вече стана дума. Както и да е, едно е ясно: моите три превода отварят повратни направления пред бъдещите изследователи на Девненското начало на Аспарухова България! И аз им пожелавам добър старт, воля (по-голяма от моята!), амбиция и успех! Девня и Родината-майка България чакат техните творчески дела!
Моля се дано съм успял да представя Владетеля Борис Михаил, Омортаг на най-високото ниво на Българските владетели! Там горе, на българския Олимп – наравно с цар Аспарух, с цар Крум… и (с много малки изключения) с никого от днешните ни креатури на държавници. Виждам го и долу, в подножието на българския Олимп – в Девненската низина, при Девненските извори – тук, в неговото и моето родно място – Ханаанската „Малая земля“ на нашето българо-славянско начало.
………………………………………………………………………………………………………………………………..
Не само този Надпис, а и редица други подобни, възхваляващи „Омуртаг“ надписи, започват или с Момичето, или с Девненската низина, в която явно е била Столицата (Главният град) на Българската земя (Държава). И това стартиране на въпросните надписи от Девня е правилно и основателно, защото от Девня, а не от т. н. „Плиска“ е стартирала първата европейска държава – Българската! Получава се така, че бидейки център на първата европейска държава – Българската, Девненският исторически град е бил Родилния дом на европейската държавност! В това няма нищо случайно, защото е имало времена, когато град Марцианопол е бил Първият в света град наричан Вторият Рим!
Така, лека полека, историческият Девненски град се нарежда и ще се нареди там, където му е мястото – на почетния десен фланг на българските столици! Трудно ще е за преглъщане от науката, но това е положението! Загубихме поне 10 години, уважаеми български историци и преводачи. Загубихме ги. Загубихте ги! Моля, прочетете статиите на доц. д-р Павел Георгиев, който преди повече от 15 години доказваше и апелираше Аспаруховата столица да се търси в района от Девня покрай езерата и чак до Варна. И със своя огромен и добросъвестен изследователски труд поднасяше наготово доказателства за тези си хипотези!... Уви… Не видях, не чух и не прочетох поне един негов колега да го подкрепи, или да оспори хипотезите му. Нито един освен моя милост. Нито един!
ПРИКЛЮЧВАЙКИ С ТАЗИ СТАТИЯ ИСКАМ ДА СЕ ОБЪРНА КЪМ ХОРАТА ОТ НАУКАТА.
Господа, моля прочетете освен тези, и моите материали, които съм Ви изпращал. Вие дори не благоволихте да ми изпратите нито веднъж поне входящ номер на получените при Вас мои препоръчани писма и материали записани на CD. Така постъпваха и хората (чиновниците) от Светия синод на БПЦ. Ей, хора! Настройвайте се на Девненска вълна, защото моите статии са много и някои от тях са напълно готови. Моля, не се сърдете на македонците, че крадат българската история. Нашата историческа наука не е ли „откраднала“ от неспособност и разнесла къде ли не Девненската история!?... Случаите са аналогични, защото и македонците, и ние наистина сме си „баш“ българи и постъпките ни са типично български. И така – историческият български влак тръгва от гара Девня. Тръгва от град Девина, от град Велика Пристлава, от която нашата история никога не се е интерисувала, защото така по-лесно се „плете“ история. Побързайте да се качите поне на последния вагон на влака, защото ще си останете с пръст в устата.
………………………………………………………………………………………………………………….
1. Моята окончателно осъвременена редакция на Девненския (Търновския) колонен надпис посветен на Владетеля на българската земя (държава) Борис Михаил, Омортаг:
„+ Το κορίτσι (Η μικρή ζωντανή γη, Ντέβνηα). Έσκυψα το κεφάλι μου μπροστά στον Γέρο. Ο ίδιος έκανε μεγάλη Θυσία (Η Τύφλωση του Υιού Του) για τους παραδουνάβιους. Ανάμεσα στα δύο είναι ο Παντοδύναμος Θεός. Μετρήσατε το περιβάλλον στο οποίο βρήκα τον Τύμβο. Και από αυτή τη μέση θέση του Τάφου στην Αυλή μȣ την αψίδα είναι 20.000 όργια, και προς τον Δούναβη είναι 20.000 όργια. Και η αυτοθυσία του είναι γνωστή. Έλεγξα ένα-ένα τα γράμματα και τα σκάλισα. Ακόμα κι αν ένας άνθρωπος έχει ζήσει καλά, πεθαίνει και ξαναγεννιέται σε έναν άλλο κόσμο. Και στην τελευταία του δημιουργία θυμάται αυτόν τον Θεό που τον δημιούργησε. Το όνομα του Κυβερνήτη είναι Omortag, ο οποίος είναι ο κυβερνήτης της Γης (Το βουλγαρικό κράτος). Αυτός, ο ίδιος ο Έλληνας θεός, έζησε 100 χρόνια.“
2. Моят окончателно осъвременен превод на Девненския (Търновския) колонен надпис посветен на Владетеля на българската земя (държава) Борис Михаил, Омортаг:
„+ Момичето (Малката жива земя, Девня). Преклоних глава пред Стареца. Самият той направи велико Жертвоприношение (Ослепяването на сина му) за хората от Дунавския край. Между двамата е Всемогъщият Бог. Вие измерихте средата, в която намерих Гробницата. И от това средно положение на Гробницата до Двора с арката е 20 000 оргии, и към Дунава са 20 000 оргии. А неговата Саможертва е всеизвестна. Проверих буквите една по една и ги издълбах. Човек и добре да е живял, умира и се преражда в друг свят. И в последното си творение той си спомня този Бог, който го е създал. Името на Управителя е Омортаг, който е Владетеля на Земята (Българската държава). Той, самият гръцки бог, е живял 100 години.“
3. Български официален текст и превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона:
Проф. д-р Веселин Бешевлиев (1900 – 1992 г.):
https://bg.wikipedia.org/wiki/Търновски_надпис_на_кан_Омуртаг:
„ + Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην / κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν / κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β‘ κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β‘. / Το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) / κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. / Ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα / ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. Το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ‘.“
„Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.“
Бележка: Текстът и преводът на Надписа разработени от проф. д-р Вес. Бешевлиев са повторно показани в т. 3 за удобство на читателя. Пожеланието ми е всеки сам за себе си да си прави и сравненията, и изводите. Изказвам своята благодарност към всички учени, които са работили по разглеждания Надпис и то най-вече за положения от тях огромен труд по стриктното заснемане и документиране на същия. Считам за много голяма тяхна грешка подмяната на думата „αζηοσι“ с „αξηοσι“.
Моите изводи и предположения след Третия окончателен вариант на Моя превод на Надписа:
1. С началния израз „+ Το κορίτσι (Η μικρή ζωντανή γη, Ντέβνηα).“ = „+ Момичето (Малката жива земя, Девня).“ се дефинира центърът (столицата) на българската земя (държава). В моето обширно изследване ДИЕБИ се доказва многократно, че това е така нареченият Девненски исторически град. В случая е видно, че легендата за Момичето и уникалната за големия район на поддунавието Девненска низина (стратегическо положение, земя, история, природни дадености и др.) стоят неслучайно в челото на Надписа, който е най-голямото и неопровержимо и неизтриваемо материално свидетелство, на което нашата историческа наука ще не ще най-после ще се позовава и радва.
2. Авторът на текста и на издълбаването му върху Паметната колона (български или гръцки свещеник) подчертава, че скланя глава пред Стареца Омортаг (Борис). Признава изрично, че този Старец е направил Велико жертвоприношение. Ние знаем, че Борис е ослепил сина си Владимир Расате. Направил го е не защото е бил идиот, а защото е бил супер държавник! Нека обаче се помисли дали пък под метафората „Велико жертвоприношение“ не трябва да разбираме ликвидирането на болярите!?... Има голяма логика: Борис екзекутира болярите, т. е. направил е този жест по много причини, но една от тях е жест на уважение и признателност към „Дунавците“ (Славяните), които са били по-силно привързани към християнството и вероятно са му помогнали решително в преодоляването на бунта. Иначе наивното обяснение, че Борис победил болярите със силата на Христовия кръст и шепа сподвижници е приказка от хиляда и една нощ.
3. Твърдо заставам зад обяснението, че авторът подчертава, че Борис е направил тази жертва пред славяните (Дунавците!). Аз подразбирам, че според автора, Борис е от Азиатците (българите), а масата от славяните (Дунавците, православните) са били защитниците, които са подкрепили Борис и при втория опит (след болярския бунт) за връщане към българските вярвания. Признавам си, че съм впечатлен от възникналото у мен предположението, че двете основи племенни групи от „народа“ на Борис са били наричани: 1. Българите – Азиатци и 2. Славяните – Дунавци. Едва ли съм прав, но мисля, че над този въпрос си заслужава да се поработи от учените.
4. Допускам, че Владимир е починал или е бил убит преди смъртта на баща си и е бил погребан в обикновен гроб в универсалното (смесеното) народно българско гробище при днешното село Бдинци.
5. Лишен съм от гадателски способности, но правя следните предположения: Борис прекарва последните години от дългия си живот в служение на Бога. Той се отдава на скромен и суров (нецарски живот), и молейки Всевишния, иска да се представи пред него с изкупени грехове. Не знам какви са били отношенията на Борис с цар Симеон в последните години от живота му. Може би след всичко случило се, двамата да са били отчуждени един към друг. Не е изключено Борис де е угаснал мирно и тихо, и да е бил погребан от събратята си от Скалния манастир край Палматис по негово завещание, в гроба на сина му (в един най-скромен гроб). Нека обърнем внимание, че авторът на Надписа твърди, че той (Борис) и свидната му жертва (Владимир) били един до друг в гроба, а между тях бил Всемогъщият бог, който навремето ги разделил много жестоко. Какъв кратък и какъв многозначителен изказ на автора на текста!
6. Цар Симеон (или някой от неговата свита) е знаел, че Гробницата (Гробът) на Борис бил точно в средата между Девня и Палматис (според мен Малък Преславец). Те (шефовете) са измерили (а и изчислили) и маркирали средата, а анонимният „условно казано свещеник“ открил Гробницата в гробището, защото може би лично той е погребал Борис(?). Не искам да гадая повече, но ми минава през ума, че тази „операция“ по намирането на гроба и изваждането на тленните останки на Борис, както и създаването на този Божествен за нашата история паметник, може би са станали при обявяването на Борис за светомъченик или за Светец. Възможно е цар Симеон да е решил да пренесе тленните останки на баща си от този гроб в столицата Преслав (шум.). Това би станало важно и широкоизвестно събитие. Защо тогава е проведена тази описана в Надписа „акция“ и защо при намирането на гробницата същата се оказала съвсем празна? Тук има нещо много заплетено и едва ли някога някой ще може да го разнищи.
Бъркам понятията и времето, защото съм много далеко от тези въпроси. Нищо чудно Гробът да е бил осквернен от кръвните врагове на Борис. Ние българите и сега не си поплюваме – малко ли са гробовете и гробниците, които са унищожени по политически или други причини днес, в 21-вия век!??
7. Мисля, че няма проблеми с двете разстояния от по 35,720 км. Една гръцка оргия е 1,786 м. Дворът с арката (апсидата) е в Девня, а Палматис е към Дунав, но не е чак на Дунав. Мисля, че става дума за обикновен гроб, но там около с. Бдинци има и могили (кургани) с обозначени на картите погребения в тях. Аз ходих намясто, намерих и разгледах едната такава могила, която е разкопана от иманяри частично. Тук ще акцентирам върху една много важна особеност. Известно е, че между Марцианопол и Дръстър е имало римски път (шосе) Той е минавал недалеч от днешното село Бдинци и недалеч от Палматис. Логично е да приемем, че измерването на разстоянието от Марцианопол до Палматис и намирането на средната зона са били улеснени, защото римският път е бил много точно и трайно обозначен и оразмерен. Това е една супер солидна предпоставка, която трябва да имаме впредвид в по-нататъшната издирвателска работа, защото при съставянето на надписа двете равни разстояния са били не толкова измервани, отколкото изчислявани покрай римското шосе, при което разстоянията са били широко известни и трайно онагледени.
8. А саможертвата на Борис-Михаил била всеизвестна (вместо да изживее старините си в царские си покои и с царски почести, грижи и удобства), той прекарал последните години от живота си в отшелнически условия „в Скалния манастир при Палматис (по БАЛ – край Добрич!?)“… И дето се казва понякога „на пост, молитва и водица!). Екстравагантна ли е тази негова обреченост на Бога? Напротив – за този вярващ в Бога човек и държавник, точно това е най-подходящото му решение и пример за идните поколения. Кой знае, може би точно чрез това изречение, чрез тази „саможертва“ на Борис, авторът напомня не за отшелническата му „саможертва“, а за „Ослеплението Владимирово“… Трябва да се помисли от по-учени от мене хора кое от двете е по-вероятно .
Το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) = Самата могила е всеславна (по проф. д-р В. Б.).
По инж. Др. Др.:
8.1. το δε αυτοτȣβίν εστιν παν φυμον = Самата Гробница е цялата (съвсем) празна.
8.2. το δε αυτοθυσία εστιν πάνφυμον = самата Гробница е цялата празна.
8.3. Και η αυτοθυσία του είναι γνωστή = А неговата Саможертва е всеизвестна.
8.4. πανφημον = англ. ез. famous = известен.
Ето, по тези съображения ми се струва, че би било полезно да се преровят отново и най-щателно документациите и публикациите по научните изследвания на старото българско гробище (некропол) при с. Бдинци. Все може да изплува нещо, което…
9. За нас безименният автор на текста и създател на Надписа върху колоната е и вероятно ще остане неизвестен. Кой ли е бил той? Ако е бил български свещеник или служител на БПЦ от висок ранг, защо не е направил надписа на български език, а го е направил на гръцки език? Много дълго ме занимаваше и все ме гложди този много, много голям въпрос…. Имам една смущаваща ме хипотеза. От една страна тя е неприятна за мен, но от друга ми се струва доста, доста вероятна…
Нека допуснем, че след като България попада под гръцко робство (да ме прощават читателите, но едно време тъй го учехме!), в град Марцианопол идват отново гръцки свещеници. Един от тях признава и преклонява глава пред делото и заслугите на прочутия през девет земи в десета „Старец“. Широко известна била ролята му по християнизацията и просветата на България. Борис бил наричан българският Йоан Кръстител! Този Надпис с признаването (канонизирането) на Борис не само за „Светец“, а дори и за „Гръцки бог“, направо преобръща историята на България с главата нагоре и с краката надолу! Можем да разсъждаваме в такава посока, защото четем мисли и изрази като: 1. Този „Азиатец“ направил „Велико жертвоприношение на Дунавците“. 2. Този „Азиатец“ „доживял до 100 години“!... Ето защо този от мене по-крив грък отбягва думите „Българи“ и „Славяни“. Ето защо в края на текста нарича Борис-Михаил „Гръцки бог“ само и само да не каже „Български цар!“… Има. Има много работа за изследване, за умуване и за решение… Аз знам само едно: След като цар Иван Асен Втори и ръководителите на БПЦ са издигнали тази неслучайно оцеляла Девненска колона с този исторически Надпис, то той формално може и да е бил посветен уж на „Гръцки бог“, а в действителност – на българския бог Свети Борис Михаил, Омортаг… В действителност – на ненадминатия Строител, Християнизатор и Просветител на България! Има, тук има, усеща се една иносказателност… За мен най-вероятно български свещеник така е замислил и осъществил този мемориален надпис и е успял да измами наистина по-простите от него гърци… Има нещо такова… Затова го е кръстил „Гръцки бог“. И без друга Борис бил наричан „Старият Константин“, с което е бил приравняван с Константин Велики (по делата, но не и по възрастта си).
Доколкото зная, нашата Българска православна църква е канонизирала Борис за Светец. Дали гръцката църква го счита за Гръцки бог, аз не зная. Той е нашият бог и толкоз! Точка по въпроса.
10. „Проверих буквите една по една и ги издълбах“. Тук нямам какво друго да добавя, освен своя извод, че авторът на текста не е бил някой примитив, а е бил много, много подготвен и интелигентен за времето си човек. Бил е много грамотен, талантлив и трудолюбив писател и хронолог. Затова ние вече повече от век се чудим какво ни е написал. И ако не беше изкуственият интелект на Преводача на Гугъл, ние може би никога нямаше да разберем какво ни е написал този раб божий. Вечна му памет! Независимо дали е бил българин или грък, Бог да бди над него там, в другия свят… В света на преродените… Трябва да му отдадем заслуженото – написал текста, издълбал буквите с двете си ръце… Може би се е трудил с години… Може и да е ослепял при къртовското дълбаене на буквите. Поне да беше си написал името, а то… Борис скромен, свещеникът скромен…
11. Нека читателят размисли и прецени кой превод е по-верен:
а) Проф. д-р Вес. Бешевлиев: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.“
Според Вес. Б. тук се отправя призив към читателя да си спомня за този, който е направил Надписа върху колоната. Този превод много прилича на надпис на някоя чешмичка в планината, като този: „Пътниче, спри да си починеш, пий една водица от тази чешмица и си спомни за дядо Иван, който я направи.“
б). Инж. Др. Драгиев: „Човек и добре да е живял, умира и се преражда в друг свят. И в последното си творение той си спомня този Бог, който го е създал.“
Разликата е очевидна. Тя е от небето до земята. Тук, при моя превод, се потвърждава билейското начало за вечния живот – за раждането, за живота и смъртта, но се отдава дължимото на последващото прераждане на човека в другия, вечния свят и той при това свое повторно творение в този друг свят си спомня, или трябва да си спомня с благодарност онзи Бог, който го е създал. Да. Надписът има много дълбок, християнски, библейски смисъл и трябва да го разбираме и признаваме като такъв. Не знам по какви причини и на какво основание преводъачът на Гугъл извърши този превод, но въпреки големите ми мъки с превода на този дълъг израз, аз лично съм възхитен от него. И съм му благодарен, макар, че Гугъл е една машина, една програма, която все пак е създадена от хора и от писмеността и труда на човечеството ( от целия свят / Космос).
12. Ωμορταγ = лат ез. Omortag = θάνατος = mors = Смърт. Но има и значения на Велик, Ненадминат…
13. Варианти на превод на последното изречение:
а) ο Θς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100 = Царят живя 100 години; ο Θς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100. = Самият крал доживя до 100 години; ο Θς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100.“ = Царят доживя до 100 години; ο Θς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100." = „Господ доживя до 100 години. (разликите идват от „играта“ с точката, без точката, и със или без един от двата вида кавички).
б) οΘς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100 = Старецът доживя до 100 години; οΘς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100. = Този светец доживял до 100 години; οΘς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100.“ = „Светецът доживя до 100 години; οΘς αζηοσι αυτον ζισε ετη 100." = „Царят доживя до 100 години. (разликите идват съединяването или разделянето на ο и Θς; от „играта“ с точката, без точката, и със или без един от двата вида кавички).
в) Αυτός, ο ίδιος ο Έλληνας θεός, έζησε 100 χρόνια.“ = Той, самият гръцки бог, е живял 100 години.“
Нека се помисли по следните въпроси: 1. Като пише „доживя“ или доживял“ авторът може би е бил съвременник или несъвременник на починалия Старец; 2. За нас е важно да знаем коя е титлата, която авторът на Надписа е искал да овековечи на Борис: Цар? Крал? Светец? Гръцки бог?…Всичко друго, но не и кан!
…………………………………………………………………………………………………………………………………
В заключение по тази т. 13 поставям следния въпрос и изразявам следното си становище:
Възможно ли е стогодишният Старец да се е казвал и Борис, и Омортаг!?
+ οΘς "Αζηοσι αυτον ζισε ετη 100. = Този светец е живял до 100 години!
За мен авторът на това богоугодно и българоугодно дело е по-скоро български свещеник от църква в историческия град Девня. Същият е проучил всичко и всичко е точно: Легендата за Момичето, Делото и биографията на Борис; 100-150 години след смъртта на Борис е намерил местопогребението му и т. н. Авторът е извършил всичко това вярвайки в Бог и с нескрито желание, ако е бил грък, да причисли този български бог към неговата Елада! Ако е бил грък, той не пише за България. Той пише за своята Византия, която в началото на 11-ти век ни е завладяла за „вечни“ според него времена. Уви. Котка е пресякла мечтите му. После дошло въстанието на Асен и Петър. Велика Пристлава отново изплувала и т. н. и т. н… После, в условията на свободна България тя била „удушена“ с фалшивото решение за Абобска Плиска и забравена (зарязана) от нашата историческа наука… А напоследък историческата ни наука витае чак в Космоса… Да. Ние българите не сме превели, както се полага и не знаем, че Ана Комнина пише за един страхотен град, за един град „Истрон“, който преводачът на Гугъл превежда като „Космос“!!!! А „Космос“ означава „Свят“!... Девненски „ Жив свят“. Но и на това му идва времето. Девненското време на България вече започна!
κανα συβιγη = κανα συβι γη = Η μικρή ζωντανή γη = Малката жива земя, а Малката жива земя = Девненската низина.
Ωμορταγους = Безсмъртен; Ωμορτ αγους = Смърт на светец.
Спирам с моите хипотези. Достатъчно е от мен. Моето време свършва. Нека други българи да продължат. Само ще моля тази Колона и този Надпис да не се свързват с „прогласените“ отскоро космически знания и умения на българите, защото „хептен“ ще му втръсне на ошашавения ни и без друго народ!
…………………………………………………………………………………………………………………………………
Би било проява на черно лицемерие, неблагодарност и кощунство от моя страна, ако сега започна да възхвалявам успеха, или да критикувам неуспеха на досегашните преводи на Надписа. Първо няма никаква гаранция, че моите три превода са по-близо до истината или пък, че са самата истина. Дори да се окаже, че аз все пак съм успял, това съвсем не значи, че трудът, научното напрежение, стремеж и воля са липсвали в хилядите учени (наши предшественици) в тази рискова и неблагодарна работа. Дори и аз да се наредя сред „неуспелите“ да решат тази задача, човешко е да изразя своето преклонение пред всички досегашни изследователи на този сакрален Надпис, включая онзи свещеник (условно казано „свещеник“), който е извършил най-трудното – проучил, проверил, намерил и създал този текст и този Колонен надпис. Кой знае, зад този надпис може би стои цар Симеон, или някой от неговото царско обкръжение. За ролята на цар Йоан Асен Втори вече стана дума. Както и да е, едно е ясно: моите три превода отварят повратни направления пред бъдещите изследователи на Девненското начало на Аспарухова България! И аз им пожелавам добър старт, воля (по-голяма от моята!), амбиция и успех! Девня и Родината-майка България чакат техните творчески дела!
Моля се дано съм успял да представя Владетеля Борис Михаил, Омортаг на най-високото ниво на Българските владетели! Там горе, на българския Олимп – наравно с цар Аспарух, с цар Крум… и (с много малки изключения) с никого от днешните ни креатури на държавници. Виждам го и долу, в подножието на българския Олимп – в Девненската низина, при Девненските извори – тук, в неговото и моето родно място – Ханаанската „Малая земля“ на нашето българо-славянско начало.
………………………………………………………………………………………………………………………………..
Не само този Надпис, а и редица други подобни, възхваляващи „Омуртаг“ надписи, започват или с Момичето, или с Девненската низина, в която явно е била Столицата (Главният град) на Българската земя (Държава). И това стартиране на въпросните надписи от Девня е правилно и основателно, защото от Девня, а не от т. н. „Плиска“ е стартирала първата европейска държава – Българската! Получава се така, че бидейки център на първата европейска държава – Българската, Девненският исторически град е бил Родилния дом на европейската държавност! В това няма нищо случайно, защото е имало времена, когато град Марцианопол е бил Първият в света град наричан Вторият Рим!
Така, лека полека, историческият Девненски град се нарежда и ще се нареди там, където му е мястото – на почетния десен фланг на българските столици! Трудно ще е за преглъщане от науката, но това е положението! Загубихме поне 10 години, уважаеми български историци и преводачи. Загубихме ги. Загубихте ги! Моля, прочетете статиите на доц. д-р Павел Георгиев, който преди повече от 15 години доказваше и апелираше Аспаруховата столица да се търси в района от Девня покрай езерата и чак до Варна. И със своя огромен и добросъвестен изследователски труд поднасяше наготово доказателства за тези си хипотези!... Уви… Не видях, не чух и не прочетох поне един негов колега да го подкрепи, или да оспори хипотезите му. Нито един освен моя милост. Нито един!
ПРИКЛЮЧВАЙКИ С ТАЗИ СТАТИЯ ИСКАМ ДА СЕ ОБЪРНА КЪМ ХОРАТА ОТ НАУКАТА.
Господа, моля прочетете освен тези, и моите материали, които съм Ви изпращал. Вие дори не благоволихте да ми изпратите нито веднъж поне входящ номер на получените при Вас мои препоръчани писма и материали записани на CD. Така постъпваха и хората (чиновниците) от Светия синод на БПЦ. Ей, хора! Настройвайте се на Девненска вълна, защото моите статии са много и някои от тях са напълно готови. Моля, не се сърдете на македонците, че крадат българската история. Нашата историческа наука не е ли „откраднала“ от неспособност и разнесла къде ли не Девненската история!?... Случаите са аналогични, защото и македонците, и ние наистина сме си „баш“ българи и постъпките ни са типично български. И така – историческият български влак тръгва от гара Девня. Тръгва от град Девина, от град Велика Пристлава, от която нашата история никога не се е интерисувала, защото така по-лесно се „плете“ история. Побързайте да се качите поне на последния вагон на влака, защото ще си останете с пръст в устата.
………………………………………………………………………………………………………………….
Ще си позволя /без да забравям кой съм/ ...
31. Мартеници и приятелство
Какво е било робството- гръцко или "...
31. Мартеници и приятелство
Какво е било робството- гръцко или "...
Хвала, че са си дал и оригиналът и своят превод и този на Бешевлиев - така всеки, който разбира езика може да прецени сам. Обаче една забележка - почелнил си целият текст, супер натоварващо е очите. Спокойно можеше отделни думи и изречения да почерниш, а не цялото нещо. Иначе това което си направил е интересно, голяма занимавка и са заслужава.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
