Руският пратеник Виктор Григориевич Тепляков още през 1829 година е оставил незаличими хипотези за град Марцианопол и за по-късната му Велико-преславна роля в българската ни история.
........................

Гостувайки“ в село Девно, Виктор Григориевич Тепляков през 1829 год. пише за легендарната българска столица Велики Преслав и за Великия театър (амфитеатър) на мястото на древния Маркианопол:



Фиг. 1:
Тепляков Виктор Григорьевич (1804 – 1842 год.)

Б. м. Един ден неговият портрет и неговият труд ще красят българската история. Може би ще настъпи време, когато името на В. Тепляков ще влезе в българската историческа съкровищница. Един съзерцателен и даровит поет от кръга на Ал. С. Пушкин... Един млад човек с императорско (извънбрачно) потекло и с „развинтена“ фантазия. Вероятно – първи непрофесионален "историк" и "археолог", който е посетил Девненската земя. И е оставил значителна следа. Той твърди, че Първата столица на България е била в Марцианопол; че тя се е наричала Големият (Великият) театър и Голямата (Великата) Преслава или Пертлава.
Неговите пророчески думи (Письмо пятое) от пролетта на 1829 година са:

„Болгары учредили столицу основанной ими державы въ древнемъ Маркіанополѣ, и съ тѣхъ поръ городъ сей сталъ называться въ византійскихъ лѣтописяхъ Великимъ Переяславомъ или Перелавомъ (ἡ μεγάλ;η Περθλαβα).“

Как е било възможно само за няколко месеца този млад поет (от кръга на А. С. Пушкин) да проумее тази истина, а ние българите (народ, държава и наука!) се мотаем и разтягаме исторически локуми за Аспаруховата си столица вече цели 146 години!?



Фиг. 2
Письма из Болгарии. 1829 год. Изключително ценна картина: Побитите камъни (Каменната гора) недалеч от град Девина.

Всички писма на Виктор Тепляков може И ТРЯБВА(!) да се прочетат тук:
http://az.lib.ru/t/tepljakow_w_g/text_0090oldorfo.shtml

ТРЯБВА НЕПРЕМЕННО ДА СЕ ПРОЧЕТАТ ОТ ХОРАТА, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ С БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ!!!

Тук искам да включа още едно от безбройните обяснения за Велика Пристлава / Истрон, което има доста висока вероятност за историческата му свързаност с Марцианополския амфитеатър. Ето съвсем накратко какво е записал на 24 април 1829 год. от село Девно (Девня) специалният руски пратеник Виктор Григориевич Тепляков до своя брат Ал. Гр. Тепляков в писмо № 5:

Тепляков Виктор Григорьевич. Письма из … - Lib.ru/Классика
az.lib.ru › tepljakow_w_g Translate this page

Възможно е един ден смисълът на следното първо изречение от писмото на В. Т. ще влезе в българските учебници по история:

„… Въ 679-мъ году, по окончательномъ завоеваніи Мизіи, Болгары учредили столицу основанной ими державы въ древнемъ Маркіанополѣ, и съ тѣхъ поръ городъ сей сталъ называться въ византійскихъ лѣтописяхъ великимъ Переяславомъ или Перелавомъ ἡ μεγάλ;η Περθλαβα. Въ 976-мъ году наконецъ, мужественный Святославъ, вооруженный Императоромъ Никифоромъ противъ Болгаръ, сроднилъ насъ, Рускихъ, съ Траяновымъ Маркіанополемъ.
„Удовлетворивъ мести Грековъ“ -- говоритъ Карамзинъ -- „богатый добычей, гордый славою, Князь россійскій началъ властвовать въ древней Мизіи…..... и жилъ весело въ Болгарскомъ Переяславцѣ.“

Оказва се, че в превода на израза ἡ μεγάλ; η Περθλαβα (написан от Виктор Тепляков с изключителна прецизност) са заложени (може би) едни от най-вяроятните значения на името Велика Преслава и те са свързани с Марцианополския амфитеатър:

1. ἡ μεγάλ; η Περθλαβα = Великият театър
2. ἡ μεγάλ; η Περθλαβα = Матрицата на театъра
3. ἡ μεγάλ; η Περθλαβα = Майката на театъра
4. ἡ μεγάλ; η Περθλαβα = Матката на театъра
5. ἡ μεγάλ; η Περθλαβα = Люлката на театъра

Горните 5 превода на израза ἡ μεγάλ;η Περθλαβα са направени чрез преводача https://www.bing.com/translator преди доста години.

ЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬЬ

Колкото и да се старае, любопитният читател трудно ще открие в написаните от В. Тепляков някакви обширни сведения или лични впечатления за нашите прадеди, за местното Девненско население. Вероятно и тогава, както много пъти преди това, последното било подкарано като животинско стадо от отстъпващите турски войски на юг към Балкана. Имаме предания, че голямата част от хората се укривали из горите и по-късно пак са се връщали по селата си. Така правели и в грозните чумави времена. Били са жестоки времена. Две империи се сражавали многократно на наша земя. Би трябвало да се издирят и публикуват много повече научни и научно-популярни материали за нашия изтормозен до крайност район. Тук нямам повече време и място за това.

… За славянския поет В. Тепляков българите били местно туземно население, влачещо своето жалко съществувание. Той споменава за български разбойници, както и българи служещи в интерес на турската армия… По въпроса за българите В. Тепляков е най-„обширен” в края на седмото си писмо. В него той пише:

„ Но люди, но мирные жители?... Боже мой! я уже тысячу разъ повторялъ вамъ, что ихъ нѣтъ, что они исчезли, подобно листьямъ развѣяннымъ осенними аквилонами. Кое-гдѣ только -- согбенные нуждой, томимые голодомъ, блѣдные, подобно Ларвамъ древняго Тартара, блуждаютъ толпы Болгаръ вкругъ пепла раззоренныхъ лачугъ своихъ, или вооруженные съ ногъ до головы, служатъ правовѣрнымъ, гяурамъ и очень часто самимъ себѣ -- не ради какихъ ни-будь сминдиридовскихъ прихотей, но для удовлетворенія крайнихъ, животныхъ потребностей человѣка. -- "Пусть гибнутъ!" вскричалъ бы съ адскимъ смѣхомъ какой нибудь невѣжа -- Мельмотъ; -- "аминь!" -- шепнулъ бы съ райской улыбкою какой нибудь вѣжливый дипломатъ; а я мимоходомъ замѣчу, что обвѣшенные оружіемъ, здѣшніе Болгары говорятъ еще вашему воображенію о своихъ воинственныхъ Крумахъ, о времени дикихъ торжествъ, о тре-петѣ Византійской Имперіи передъ мечами отцовъ ихъ.-- Добрый народъ сей замѣчателенъ очень во многихъ отношеніяхъ. Со временемъ (если впрочемъ наша занимательная пепреписка не исчахнетъ отъ умственной апоніи), Болгары могутъ еще явиться на сцену съ нѣкоторыми довольно любопытными подробностями.“

... Може би тогавашните Девненци са му разказвали за хан Крум, за дивите Девненски тържества с Никифоровата кратуна, която е била на показ в Девненската низина…
Какво „случайно съвпадение!?... Девненските исторически "случайности" са толкова многобройни и сериозни, че човек трябва да се чуди и мае как така тези "девненски случайности" са останали ("най-случайно!") незабелязани от зорките очи и умове на българските учени... Как така княз (хан) Аспарух и неговите печени помощници и конни бойци са подминали с безразличие и лекомислено най-големия Девненски столичен град на Долна Мизия (близкия до изоставения от векове град Одесос) и са отишли и са се настанили в "много по-близкото до Одесос Абобско поле"... Парадоксално, нали?

Няма място и няма време за чудене... Поне за два века историята на България е пуснала котва в Девненската низина. За всяка грешка има прошка, но тук става дума не за кокошка и не може да има прошка! Тук става дума за верността на нашата научна история. За историята на нашата Аспарухова България!

12. 07. 2024 год. Автор на ДИЕБИ: инж. Др. Драгиев

Тази кратка статия е вече публикувана днес в моята страница във ФБ. 

Надявам се някой от сериозните историци да погледнат на това ваше изследване. Но тук не влязох да коментирам вашия труд, а да споделя какво забелязах...
Този цитат:
Въ 976-мъ году наконецъ, мужественный Святославъ, вооруженный Императоромъ Никифоромъ противъ Болгаръ, сроднилъ насъ, Рускихъ, съ Траяновымъ Маркіанополемъ.
„Удовлетворивъ мести Грековъ“ -- говоритъ Карамзинъ -- „богатый добычей, гордый славою, Князь россійскій началъ властвовать въ древней Мизіи…..... и жилъ весело въ Болгарскомъ Переяславцѣ.“


Този цитат противоречи на официалната история. Предполагам,че става въпрос за император Никифор втори Фока (912-969), и Святослав Игоревич княз на Киев, принц на Новгород, само, че той е убит 972 година: ето какво пише в руската уики: На връщане от поход срещу България, Святослав е убит от печенезите през 972 г. на Днепърските бързеи . ...

Проверете го. Аз не съм историк, но ми направи впечатление годината 976 и ,че във въпросния руски текст пише: Князь россійскій началъ властвовать въ древней Мизіи…..... и жилъ весело въ Болгарскомъ Переяславцѣ.“

напълно сте прав. Моята идея беше и е да цитирам точно Виктор Тепляков. Не искам да го оправдавам за неточностите, но все пак той е бил един млад човек, поет, изпратен да намира и отмъква ценни артефакти от България за музея в Одеса. Все пак на тръгване към България той е бил инструктиран от ръководството на музея. Дали това ръководство по него време (1829 година) е знаело точните години на описваните личности и събития се съмнявам. Ние виждаме как и до днес науката все търси, лута се, спори, доуточнява и т. н.
Благодаря много за Вашето мнение и най-вече, че то е хем принципно, хем – сдържано и колегиално. За мен големият въпрос е, че за историята на Марцианопол и за Велика Преслава и Малък Преславец има толкова много литературни източници, които са пренебрегнати и продължават да се пренебрегват от нашите учени. Вярвам, че няма да мине много време и историята на Девненския древен град ще стане централна тема за нашите историци.