Тук ще направим опит за нов, по-прецизен превод на написаното от Никифор Патриарх в ГИБИ 3, стр. 296 за настаняването на княз Аспарух и на неговия челен отряд в Девненската низина през 680 година. Макар че е оспоримо, аз смятам и то съвсем убедено, че Аспарух и хората му са избрали и намерили бившия град Марцианопол съсипан (в руини), но за тях огромната му крепост наистина е била безценна, незаменима и абсолютно неабходима за това време стратегическа даденост и придобивка. Вероятно с неголеми усилия и за кратко време нашите предци са отстранили разрушените ѝ участъци и са я превърнали в наистина неповторим гарант и опора за бъдещата сигурност за властовия център на България. По това време в Абобското поле и никъде другаде в Долна Мизия не е имало друг такъв надежден обект, който да приюти и при нужда да защити центъра на създаващата се на това ново място (на вражеска територия!) Българска държава.

Заинтерисованият читател може да отвори http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_296.html и да прочете следния научен превод на написаното от Н. Патриарх:

„(Те, българите на Аспарух) преминали Истър, (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и като видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непроходимата местност, установили се тук“.

Какво се разбира от този ОФИЦИАЛЕН ПРЕВОД НА БАН?

1. Че българите преминали река „Истър“ (т. е. „Дунав“, според българската историческа наука). Според мен в този случай този превод е АБСОЛЮТНА И НЕПРОСТИМА ГРЕШКА.
2. Че се „спуснали“ към една никому неясна и досега (до 2024 год!) недоказана, необозначена от никого като място (като обект или неясно какво друго) митична и имагинерна „Варна“.
3. Че тази „Варна“ била близо до град „Одесос“. Излиза, че Абобското поле е много близо до Одесос – нещо, което е невярно.
4. Може да се приеме за частично верен (но все пак неясен) изразът: „и до разположената по-нататък вътрешна земя и като видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката (от КОЯ река!? От Дунав ли!?... Та той е далеч, на 100 километра е…) и от непроходимата местност, установили се тук“. 5. Особено голяма (направо фатална за превода) грешка и фроволност е допуснал българският преводач при превода на последната дума "σκηνοῦσι" !!! Изразът „установили се тук“ в края на превода е една безполезна и неопределена мъглявина, но това ще стане съвсем ясно малко по-надолу.

Моята окончателна редакция и превод на откъса от текста на Никифор Патриарх (ГИБИ 3, с. 296):

В резултат на дългогодишен труд и с най-старателно отношение аз направих обосновано осъвременяване на текста на Н. Патриарх:

„περαιωϑέντες δέ τόν "Στόμα επί τήν λεγομένην Πηγής ροή , πλησίον Ὄδύσσου καὶ τοῦ ὑπερκειμένου μεσο γαίου. τὸ όχυρὸν καί ἀσφαλὲς τοῦ τόπου πάντοϑεν ἔκ τε τοῦ ποταμοῦ καὶ τῆς άγαν δυσχωρίας, ϑεασάμενοι εδώ η (αμφιθεατρική) σκηνή.“

Моят превод:

„Те преминали покрай "Устието на така наречения Изворен поток близо до Одесос и през трансцедентното Средиземие. Преминали през Крепостта и постоянно защитеното от Реката и от изключителния дискомфорт място, и видели (съзерцавали, съзрели) тук Сцената (на Амфитеатъра).“

С други думи: Аула на княз Аспарух разположили на Сцената на Марцианополския амфитеатър.

Обяснения за извършените от мен обосновани редакционни промени в текста на Никифор Патриарх:

1. "Στόμα = Ἴστρον =Устие; 2. Βάρναν= Βάρ ναν = Πηγής ροή = Изворен поток (Библейски извори вследствие на удари с прът, жезъл); 3. Трансцедентно средиземие = Девненската низина (μεσο γαίου) в голямата си част е сред (оградена от) земни височини (кайраци, плата и др.) и е трансцедентно (ниско, почти) до нивото на реката; 4. ἐνταῦϑα = εδώ = здесь = тук; 5. σκηνοῦσι = σκηνή = сцена (лат. ез. scaena). Използвани са 1. Преводачът на Гугъл и 2. Преводачът Академик.ру.

5. 07. 2024 год., Гр. Варна, Автор на ДИЕБИ (Девненски извори за европейска и българска история): инж. Др. Драгиев



Фиг. 1
Инж. Др. Драгиев: Според Никифор Патриарх княз Аспарух и неговото управление били настанени в Амфитеатъра на бившия град Марцианопол.

https://morphological_el.en-academic.com/424501/σκηνοῦσι
https://translate.academic.ru/σκηνοῦσι/el/ru/ :



Фиг. 2

Тук трябва да се обърне внимание на ролята, която изпълняват двата различни записа на гръцката буква υ: ύ и ῦ в случаите 1, 2 и 3.

σκηνούσι = палатка;
σκηνοῦσι = σκηνή = сцена (лат. ез. scaena).
!
Тази дребна наглед подробност „настанява“ веднъж завинаги княз Аспарух не в палатка (юрта), а на СЦЕНАТА НА МАРЦИАНОПОЛСКИЯ АМФИТЕАТЪЪР!

Несъгласните с този мой извод вероятно ще кажат, че авторът е ползвал думата „СЦЕНА“ като метафора. Донякъде и аз допускам това, но тук (в Девня) място за „случайности“ няма! Защото „съвсем неслучайно“ Девненският амфитеатър е стърчал над земята, като втора (отделна) Марцианополска крепост. Като ГОЛЯМО И КРЕПКО СЪОРЪЖЕНИЕ той е можел да предостави и е предоставил сигурност и уют на бъдещото управлевие на българската държава. Били са необходими известни строителни усилия от българска страна и центърът на държавата на хан Аспарух е щял да има (и сигурно много скоро е имал!) здрава опора и отлична защита в лицето на Голямата крепост на мегаполиса и на Малката (княжеската) крепост при амфитеатъра!
Княз Аспарух и неговите съветници са били предостатъчно умни и хитри хора и ръководители и няма как да не са разузнали предварително, или пък да са подминали лековато Девненските стратегически и строителни дадености и да са отишли в Абобското поле, в което са можели само да си пасат на воля своите коне в тази „дружеска“ и „приятелска“ страна Византия. Нашите предци са дошли с цел да завоюват, да усвоят и да защитят нова държавна територия, а не на разходка в „приятелска“ държава. Така че концепцията за Абобската „Плиска“ се нуждае от много голяма и трезва ПРЕОЦЕНКА.



Фиг. 3
А – Зоната на Крепост „Девина“ (Преславица, Малък Преславец, Амфитеатър, Аул на българските ханове / князе); В – Зоната на Крепостния мегаполис Марцианопол / Велика Прислава.

Трябва най-после да разберем, че първата българска държава е имала три „Преславски“ града:

1. Велика Пристхлава в Девня;
2. Малък Преславец (Преславица, Девина) – северно и непосредствено до Велика Пристхлава и по-късно –
3. Преслав (в днешната Шуменска област). Колкото по-бързо разберем това, толкова по-скоре ще тръгнем по правия български исторически път.

6. 07. 2024 год. Гр. Варна. Автор на ДИЕБИ: инж. Др. Драгиев