http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_213.html

Йоан Скилица (1040 – 1101 год.), Георги Кедрин (роден и починал през XI в.). Две исторически личности, които са оставили ценни и проверени от тях писмени сведения по настаняването на българите в средищния район на Долна Мизия. Досега не се е намери наш български или чуждестранен учен, който да се изправи и да заяви категорично не само пред България, а и пред целия свят, че Скилица-Кедрин са описали недвусмислено и точно Девненската низина, която в онзи исторически критичен момент (680 – 681 год.) е приютила за малко повече от два века управлението на Аспарухова България.



Фиг. 1

ГИБИ, т. VI, стр. 213 и стр. 214
https://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_213.html и https://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_214.html



Фиг. 2

Обяснителни бележки към фиг. 1 (ГИБИ, т. VI, стр. 213).

Моите бележки:

1. Въпреки някои неточности, двамата автори ни съобщават, че през едната година (680) българите нанесли унизително за християните военно поражение в Главния град на Долна Мизия, а на следната (681) година император Константин IV сключил срамен за него мирен договор с тях. Налице е известно разминаване в описаната последователност на събитията (спрямо написаното от Теофан и Никифор), но за нас най-важно се явява обяснението, че българите са се настанили „на стан във Варна“. Тук името Варна е записано като:

Βάρναις = Варненски (Девненски) варовикови (безплодни) хълмове (подобни на): Βάρναις = Βάρνας = Πάρνας = Парнас = Гръцка планина от Варовикови хълмове.

2. Останалите факти, които се намират в показаната извадка от ГИБИ отговарят напълно на Девненските дадености: а) Пристан за корабите на императора; б) Заливът при Одесос; в) Мочурища (Блата), г) Гъсталаци, д) Околни възвишения (в и около Девня дал господ); особено Варовиковите възвишения/хълмове/кайраци и плата) и е) най-важното и необходимото за укриване и защита на Аспарух и хората му – Огромното и уникално за Долна Мизия укрепление – Марцианополската (Девненската) крепост Велика Пристлава.

3. Ще повторя за кой ли път – Сторена е голяма грешка, като името Варнас не е „дешифрирано“. При толкова много „жокери“ в десетки стари литературни източници и при толкова много български учени, никой не се е занимал сериозно и неотстъпно с Девненския вариант за столицата на Аспарух. За наш, български „късмет“ и резил до ден днешен не знаем, че Аспаруховата Велика Пристлава (Девня!) е била много, много години наша Първа столица. Тя се споменава чак до 1018 година (че дори и до още по-късно!). Нищо чудно тя да е съществувала под някаква форма и в някаква функция чак до пристигането на „скъпите ни 5-вековни гости“, както вече „правилно“ и „чинно“ се изразява по този въпрос всеотдайно европеизираната ни вече наука.

4. И до днес в Девня имаме местности Боджака, Балтата, Аланите и др. За разлика от Абобското поле засега в Девня са открити и изследвани два български некропола (гробища). Техните места би трябвало да се обозначат с огромни информационни табели. Те трябва да се знаят както от Девненци, така и от множества български патриоти.

В блога на Laval пише:

„Аланите (на гръцки: Αλανοι) са един от интересните народи от Античността и Средновековието. Приема се, че техни наследници са днешните осетинци, чието самоназвание е Ирон. През І век пр. н. е. те са споменати за пръв път от Страбон в неговата “География” с името Аорси (Αορσι). В китайската хроника “Хау Ханшу” от ІІ век страната им е наречена Аланляо (на китайски: 阿蘭聊; пинин: Alanliao). Прието е да се смята, че аланите са източноирански народ, клон на сарматите и близки до масагетите.

Аланите са важни за нас, българите поради факта, че векове наред те са били съсед на древните българи северно от Кавказ. Те имат своето присъствие в българската история, защото са били част както от Стара Велика България, така и от Дунавска България. Не е тайна, че много алани идват южно от Дунава заедно с българите на Канас Юбиги Аспарух, като участват в изграждането на Първата Българска Империя.

Алани се заселват в България също по времето на Втората Българска Империя при Цар Теодор Светослав (1300 – 1322). Думите Алан и Ирон се извеждат от Ариан, което на авестийски и санскрит значи Благороден. През вековете те са били наричани с различни имена от други народи, например: аси, ази, ас, ос. От грузинското им название “оси” произлиза днешното им име осетинци. През 555 Захарий Ритор изброил 15 народа, които живели на север от Кавказ. Между тях той посочил само българите, които имали градове и аланите, които имали 5 града. Всички останали народи били номади. Интересно е, че българи и алани не само са били съседи векове наред, но и са имали сходен бит, култура, дори език. Любопитен факт е, че националните носии на съвременните осетинци, особено мъжкото облекло, силно приличат на българските. Има и немалко думи с общ корен в двата езика.“

Моля читателя да обърне внимание на следното твърдение, което е налице:

„Аланите са важни за нас, българите поради факта, че векове наред те са били съсед на древните българи северно от Кавказ. Те имат своето присъствие в българската история, защото са били част както от Стара Велика България, така и от Дунавска България. Не е тайна, че много алани идват южно от Дунава заедно с българите на Канас Юбиги Аспарух, като участват в изграждането на Първата Българска Империя.“

Да. Само на 2-3 км. източно от град Велика Прислава (дн. Девня) – столицата на Аспарух, като по чудо до днес е съхранено името на местността „Аланите“!

За „Алания“ и за „аланите“ може да се прочете повече тук:

https://laval.blog.bg/history/2018/08/09/alaniia.1621796.

Нека благодарим най-искрено на колегата Laval от Blog.bg. Неговата публикация е от 2018 година и е прочетена цели 6571 път. Моля, прочетете я и Вие.

И си задайте, ако обичате, въпроса:

Защо в Абобското поле няма такава местност и защо там уж е имало българска столица, а там изобщо няма български гробове?

Статията с илюстрациите може да се прочете и тук: https://www.facebook.com/Devnenetz

29. 06. 2024 год. инж. Др. Драгиев