но, както твърди Н. Ойкономид44), едва ли е мислимо византийската административна система да допуска две резиденции на стратези в съседни местности. Това е основната причина да не приемем идеята, че Прещлавицата от византийските печати е друг топоним за обозначаване на Малък Преслав. Но ако не е Малък Преслав, коя е местността, за която свидетелстват споменатите печати, представяйки го като седалище на няколко стратези и kommerkia rioi«? Както видяхме, Н. Ойкономиди и Ив. Йорданов, смятайки, че името Престлавица е умалителното от Големия Преслав, го асимилира с Малък Преслав. Техните разсъждения обаче се основават на грешка в преценката, тъй като наставката в ица не е умалителна в абсолютно всички случаи 40); в голяма част от примерите той обозначава топоним от женски род: Калугерица (монахинята) или Царица (царицата) — имена на села в България46) — изобщо не представляват умалителното на топонимите Калугерово47) и съответно Царево (сег. стават Виница, във Варненско), но съществителни от женски род с топонимна функция. Трябва да се подчертае, че в карпатско-балканското пространство редица местности (или дори водни течения) носят името си от съществително прилагателно като топоним, като в този случай съответният топоним може да бъде от един от трите рода на българския език: мъжки, женски или среден род. Като цяло топонимът, произтичащ от съществително прилагателно, реализира формата си в среден род чрез наставката ovo и в женски род чрез наставката itza. Например Яловица (местност в Търновско) не е умалително име, произлизащо от Ялово (топоним, указващ друга местност в Софийско), защото и двете произлизат от прилагателното ялов = »безплоден«; на г-жа Първица, Киселица, Брестовица не са дими нутритивите на Първан, Кисело, Брестов, а по-скоро формите за женски род на субстантивираните прилагателни. Но Преслав, името на столицата на Българското царство, произлиза от прилагателното Преславен = "блестящ, блестящ" и обозначава "блестящ, славен" град. Доклад на софийския католически архиепископ Петър Богдан Бакчев потвърждава това тълкуване на името Преслав, за когото той говори със следните думи, по време на посещението си около 1630-те години: „Към обяд на около пет мили има много голям град което на турски се казва Eschi Stambul, т.е

………………

44) N. Oikonomids, op. цит., стр. 8.

45) Ив. Йорданов, оп. цит., стр. 10, се посочва, че „Преславица“ е намалената форма на „Преслав или Преслава“, подобно на Никулица или Иваница, умалителни на Никола и Иван. Но това разсъждение се проваля по два начина: първо, в случая с Преславица е топоним, докато двата примера цитирани са антропоними, като всяка от тези две категории имена е ре¬ управлявани от свои собствени правила; от друга страна, името Преславица произлиза от прилагателно tif мъжки субстантивиран Преслав.

46) Първият в Шуменско, вторият (сега Полит Ка мак) в Кюстендилско. 47) Села с това име в Пловдивско и Софийско; документ мент на цар Константин Асан (ци. Ив. Дуйцев, цит. съч., стр. 61) споменава село Калугерово.
Стр. 290

Старият Константинопол е построен изцяло от бели квадратни камъни, но сега е разрушен. Той се нарича на (сла-вянски) език Приславан, тоест най-славен град, наистина турците го разрушават всеки ден и вземат онези квадратни камъни, за да построят другите си къщи 48).« Превърнало се в топоним, прилагателното преславен е субстантивирано, без местното произношение на това име – Преславен, Преславен или Преслав – да има нещо общо с това. Неговата мъжка форма би могла да даде само женски род Преславица, докато умалителното на тази мъжка форма би било Преславце или Преславчето. Но въпросът, който би възникнал сега, е дали топоним от мъжки или среден род може да се приложи към едно и също населено място в женски род. Отговорът е положителен, както се доказва например от сегашното българско находище в Пловдивско, наречено безразлично Брезовица или Брезово 49). Косвено доказателство, че името на древната столица на българската държава е имало една форма в мъжки, а другата в женска форма, намираме във факта, че византийските литературни и сигилографски извори неизменно го посочват в женски род ( , ), докато Българските източници го посочват в мъжки род (Преслав, Велики Преслав). Има ли свидетелства, че Великият Преслав се е наричал и Прещлавица? да Едно от тези свидетелства се крие именно в него споменаване под формата Perejaslavec в »Povest vremennych let«. Както вече беше казано по-горе 50), „Переяславец“ би трябвало да възпроизвежда формата Преславица на името, дадено на столицата на Българското царство през 10 век; и фонетично Perejaslavec е по-близо до Preslavitza отколкото Preslav. Италиански източник ни предлага още едно свидетелство по този случай. Това са мемоарите на един неаполитански религиозен човек, пътуващ из нашите райони около годините 1583-1586: този Джулио Манчинели пише, че минавайки през Варна, Мангалия и Преславица, той бил поразен от евтиността на хранителните продукти в последната местност 51). На пръв поглед човек може да е склонен да повярва, че това е Прославица от средновековните карти, разположена на север от Мангалия, на един от ръкавите на Дунав. За такова местоположение обаче не може да става дума, тъй като това Преславица се споменава в абзац, предшестващ описанието на Констанца (сведен по това време до състояние на обикновено селце) и този параграф на Констанца предшества този, в който се обсъждат устията на Дунав. Освен това разказът на Манчинели едва ли предполага, че някъде е имало, в устията на Дунав местност Прославица, както показват средновековните карти в делтата на реката: неаполитанският монах не може, разбира се, да обясни нещо, което не е съществувало по време на неговото пътуване.

………………

48 ) Чез Ив. Дуйцев, Проблеми из средновековната история на Преслав. I, София, 1968, с. 36, бр. 15.

49 ) Срв. П. Коледаров — Н. Мичев, Изменение в имена и статута на селището в България, 1878—1972. София, 1973, с. 43.

50) Срв. ci-dessus, n. 20.

51) E. Hurmuz aki, Documente privatiare la istoria Romвnilor. Vol charest 1900, p. 115—118; вж. магарета Cгlгtori strгini, II, Cгlгtori strгini са empruntйs от живота на неговия баща Джулио Манчинели.
Стр. 291

В същия дух са и изводите, произтичащи от преброяванията, съставени от турците по това време. Например „тефтерът“ (регистър) от 1572 г. - следователно от период, много близък до този на пътуването, предприето от Манчинели - включва имената на всички местности (абсолютно всички: махали, села, градове) на Добруджа и на юг. на Бесарабия 52), без това находище да фигурира там, тъй като не го срещаме в друг документ от същия тип от този период. Следователно не е имало Прославица или Прислава, разположени в устието на Дунава и вероятно да представляват Преславицата на неаполитанския монах. Тъй като по онова време в Южна Добруджа не е засвидетелствано едноименно находище, трябва само да признаем, че Преславица на Джулио Манчинели, цитирана в същия контекст като Варна и Мангалия, всъщност е град Преслав, Великият Преслав. В този смисъл има и аргумент, извлечен от сигилографията. Когато говорим в началото на тази статия за печатите, публикувани от Н. Икономид и Ив. Йорданов, можем да видим, че за византийците формата "Преславица" изглежда по-позната от тази на "Великият Преслав", за обозначаване на древната столица на Българското царство. Наистина, три произведения в тази категория (две публикувани от Ив. Йорданов53) и друго, споменато от Н. Ойкономидс04) споменават името на Аетиос като стратег на Перестлава - тоест Великият Преслав, но все още има два други печата 00) , където името на Аетиос фигурира като стратег на Преславица. Може да се смята, че Аеций е бил първо стратег на Велики Преслав, а след това стратег на Преславица, или обратното; но анализът на печатите ни принуждава да направим извода, че те идват от матрици, изработени от един и същи майстор. Очевидно не можем да допуснем, че Аетиос, премествайки се от едно място на друго, е преместил и майстора, който е правил матриците. Трябва да се признае, че името на Пърщлава (Велики Преслав), гравирано върху печати № 1 - 2 (фиг. 1), се отнася за същото находище като това на Пърщлавица на печати № 3 - 4 (фиг. 1). С други думи, Великият Преслав също трябва да носи името Прещлавица през XI век. Имайте предвид, че според византийски печати от онова време, изглежда, че името Престлавица е по-често срещано от това на Престлава или Велики Преслав. При това положение, ако не приемем нашето доказателство, логично следва, че по времето на византийското господство в североизточната част на Балканския полуостров Малък Преслав е бил по-важен град от Големия Преслав, без да се противоречи на историческата истина. Единствено Великият Преслав може да служи като резиденция на стратезите, защото е един от най-важните градове в североизточната част на Балканския полуостров. И само този град може да приюти »kommerkiarioi«, тъй като още по времето на Първото българско царство, както и впоследствие, в периода на византийското господство, там се е развил интензивен стопански живот, както документите, археологически свидетелства напълно свидетелстват за това. Това беше мястото, където се намираше градът

………………

52) Бистра А. Цветкова, Ценен османски източник за историята на Добруд и през XV век, в Известия-Варна, XXIII, 1972, с. 212—231.

53) Ив. Йорданов, оп. цит., стр. 5, печати № 1 и 2.

54) N. Oikonomids, op. цит., стр. 5, н. 13.

55) Виж по-горе, стр. 279.
Стр. 292

на Переяславец на Дунай от руската хроника, защото представлява кръстопът на големите търговски пътища за стоки, идващи от четирите краища на Европа. Ако във византийските извори Малък Преслав се среща само веднъж 56 ), както и в българските извори 57 ), това може да се обясни само по един начин: така нареченият град е бил лишен от всякакъв икономически и военно-политически интерес (поради което не е могъл да служи като резиденция на стратези и »kommerkiarioi«).

………………

56) Skylitzes-Cйdrne, II, p. 452; разбира се, интелектът на Zona ras не може да се брои тук, защото идва от същия източник като този на Skylitzs.

57) В добавките към Хрониката на Манас, където това е информация сегемент, заимстван от Зонарас, който от своя страна го е взел от Скилиц; вж. също IV. Дуйчев, оп. цит., стр. 42—43.
Стр. 293