През изтеклите повече от 13 години аз работих за мой (нов) превод на така наричания досега „Търновски надпис на Омуртаговата колона“. Резултатът от моята работа над този изключително важен за историята на България (в т. ч и на град Девня) превод показва коренно различен смисъл на Надписа. Моята работа във вид на Файл е с обем от 12,2 Mb. Освен текста същата съдържа 56 броя илюстрации. За мен публикуването на този огромен по значение и обем файл тук (във ФБ и в Бог.бг) представлява огромна трудност, пък голяма част от него е на гръцки език и не е много подходяща за масовия читател. Ето защо сметнах за правилно да публикувам отделни откъси от файла, като правя една уговорка, че ще изпратя целия файл по електронната поща на всеки гражданин на Република България, който пожелае това. За тази цел трябва да получа по месинджера имейла на всеки, който желае да притежава целия обем на моята работа.
След този кратък увод пристъпвам към публикуването на отделни пасажи от моята работа:

I. Проф. д-р Веселин Бешевлиев (1900 – 1992 г.):
https://bg.wikipedia.org/wiki/Търновски_надпис_на_кан_Омуртаг:
1. Редакция на надписа:
„ + Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην / κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν / κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β‘ κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β‘. / Το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) / κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. / Ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα / ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. Το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ‘.“
2. Превод:
„Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години. “

II. Инж. Др. Драгиев:
1. Редакция на надписа:
„+ κανά συβίγη ωμο μορτάγ ις τον παλεον υίος αυτȣμενον έφερε υπερφυμον υίος ις τον Δανȣβην. κε αναμεσα τον δύο υίος τον εστίες φυμον καταμετρησας. ις τιν μεσην επυισα εκδηλώσεις. και από τον τȣμβάς που βρίσκεται σε αυτό το μεσαίο μέχρι την αρχαία αυλήν (δικαστήριο) μου είναι 20.000 οργηε, και από αυτόν μέχρι την Δανȣβιν είναι 20.000 οργιες. Το δε αυτό βλέπω εστιν παν φυμον. κε μετρισαντες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κε καλα ζον αποθνίσκί, κε αλος γενατε κε ινα*. ο εσχατον γηνο μενος ταυτα μία περιγραφή υπομνησκε τετον πυ ίσαντα. το δε ονόμα του αρχόντος εστην Ωμορτάγ (Ετικέτα θανατου). κάννα συβιγη.“ λεγόμενος αγίος αυτον ζισε ετη 100.
2. Превод (чрез Гугъл): „+ един тежък звер, който уби стария син, незабавно доведе син със супер туберкулоза в Дансвен. между двамата синове сте преброили огнищата на туберкулоза. междувременно потвърдих събитията. и от гробницата, която е в тази среда до моя древен двор (двор) има 20 000 оргии, а от нея до Данвин има 20 000 оргии. И това, което виждам, е туберкулоза. След измерване потвърдих тези букви. човекът е добър, умря, роден е тук. последния път това описание ми напомни за тази болка. и името на господаря е Омортаг (Етикет на смъртта). не се срамувай.“ така нареченият светец живял 100 години.
3. Моята леко разширена редакция на Девненския колонен надпис:
„+ κανά συβίγη ωμο μορτάγ ις τον παλεον υίος αυτȣμενον έφερε υπερφυμον υίος ις τον Δανȣβην. κε αναμεσα τον δύο υίος τον εστίες φυμον καταμετρησας. ις τιν μεσην επυισα εκδηλώσεις. και από τον τȣμβάς που βρίσκεται σε αυτό το μεσαίο μέχρι την αρχαία αυλήν (αυλή της εκκλησίας) μου είναι 20.000 οργηε, και από αυτόν μέχρι την Δανȣβιν είναι 20.000 οργιες. Το δε αυτό βλέπω εστιν παν φυμον. κε μετρισαντες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κε καλα ζον αποθνίσκί, κε αλος γενατε κε ινα. ο εσχατον γηνο μενος ταυτα μία περιγραφή υπομνησκε τετον πυ ίσαντα. το δε ονόμα του αρχόντος εστην Ωμορτάγ (Ετικέτα θανατου). κάννα συβιγη. λεγόμενος αγίος αυτον ζισε ετη 100.
4. Моят леко разширен гръцко-български тълкувателен превод (чрез Гугъл) на Девненския колонен надпис:
„+ Един тежък звяр, който уби Големия син, незабавно доведе Средния син със супер туберкулоза в град Дансвен. Между двамата синове преброиха огнищата на туберкулоза. Междувременно потвърдих събитията. От гробницата, която е в тази среда, до моя Древен двор (Църковен двор) има 20 000 оргии, а от нея и до Дансвин има 20 000 оргии. Това, което виждам, всичко е туберкулоза. След измерване потвърдих тези букви. Добрият човек, който умря, се роди тук. За последен път това Описание ми напомни за тази болка. Името на Господаря е Омортаг (Убиец, Смъртоносец, Етикет на смъртта). Не се срамувайте!“ Бележка: „Така нареченият Светец (Автор и Създател на Надписа) е живял 100 години.“

5. МОЯТА ХИПОТЕЗА ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА т. н. от мен „ДЕВНЕНСКИ КОЛОНЕН НАДПИС“ ПОСВЕТЕН НА СМЪРТТА И МЕСТОПОГРЕБЕНИЕТО НА Св. БОЯН-ЕНРАВОТА, КНЯЗ БЪЛГАРСКИ
„+ Около 833 година Един тежък звяр (княз Маламир) убил най-големия си брат (княз Боян-Енравота/Рисувания Годеник) и незабавно върнал в силно обезлюдената стара българска столица град Дансвен (дн. гр. Девня) средния си брат (княз Звиница), който бил тежко болен от ширещата се туберкулоза. В средата между градовете Дансвен и Дансвин (град-крепост Палматис, днес при с. Оногур, област Добрич) на двамата братя (съотв. Звиница и Маламир) по искане на гръцкия Светец (автор и създател на Надписа) били преброени надгробните огнища на изгорените и погребани заради туберкулозата българи. Междувременно авторът лично потвърдил описаните събития. Според него, след прецизно измерване и изчисления, разстоянието от Гробницата (Гроба) на княз Боян-Евравота, която е била в средата на Гробището, до Древния църковен двор на автора в Дансвен, било 20 000 гръцки оргии, а от нея и до град Дансвин – също 20 000 оргии. Това разстояние от 20000 оргии сега се равнява точно на 35600 м. И всичко това, което Светецът видял в затънтеното Гробище, било само туберкулоза. След като проверил правилността и верността на издълбания върху колоната Надпис, Светецът го одобрил и заплатил на тримата майстори, които един след друг с различен почерк най-после успели да довършат трудната работа. Добрият човек (княз Боян-Енравота), който загинал в името на вярата в Христа в страшни мъки досущ като библейския Йоан Кръстител, бил роден „тук“ (в княжеския Дансвен). За последен път Това Описание (Сакрален Надпис) напомнил на Светеца за тази болка. Името на Господаря Маламир било Омортаг. Името Омортаг не трябвало да се бърка с името на славния му баща княз Мортагон, защото с името Омортаг българите дамгосали Маламир за вечни времена като Братоубиец и Смъртоносец. Вие, читатели, не се срамувайте!“
Векове по-късно (1230 год.) един български цар (праправнук на Св. Боян-Енравота, княз Български) допълнил текста с последното изречение: „Така нареченият Светец (Автор и Създател на Надписа) е живял 100 години.“ Царят пренесъл Девненската колона и я монтирал в Търновската църква „Св. 40 мъченици“, за да се знае и помни. От векове хиляди учени се трудят над превода на този сакрален за България и за БПЦ Надпис, но истинският му смисъл си остава все така загадъчен и неразбран. Най-вероятно и този мой опит за превод ще излезе ялов, защото този Надпис е създаден от мъдър и далеч по-умен от мен 100-годишен Човек.
20. 10. 2023год. Автор на ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ НА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ): инж. Др. Драгиев