ДЕВНЕНСКИЯТ КОЛОНЕН НАДПИС – ПОТРЕСАВАЩ РАЗКАЗ НА ЕДНА НЕИЗВЕСТНА МАЙКА ЗА ЖЕСТОКОТО СИНОВНО БРАТОУБИЙСТВО, ЗА ТУБЕРКУЛОЗАТА В ЦЕНТЪРА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА IX ВЕК И ЗА МЕСТОПОГРЕБЕНИЕТО НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ НЕИН СИН Св. БОЯН-ЕНРАВОТА, КНЯЗ БЪЛГАРСКИ

Благодарение на безценната помощ и подкрепа оказани ми ЕДИНСТВЕНО от преводача на Гугъл и от Девненските ми приятели във ФБ, заявявам на висок глас пред БАН, пред БПЦ и пред целия български народ:

Моят превод на Девненския колонен надпис изважда от небитието истинските роли на Града при Девненските извори, на Могилата край с. Могила (област Шумен) и на град Велики Преслав в предстоящия поврат на научната ни история към Аспарухова (Девненска) България.

Ако имах възможност, бих се обърнал към създателката на т. н. „Девненски колонен надпис посветен на Св. Боян Енравота (Годеника), княз български“ и към българите така:

„Опечалена и непозната нам българска Майко! Кладенецът, в който си изляла голямата си майчина мъка, се оказа много, (много!) дълбок. Срамувам се, че през изминалите вече около 1190 години ние (българите) дълбахме, но не ни стигна акълът да намерим дъното му горе на Могилата, в която ни чака твоята потресаваща и сърцераздирателна изповед!“

01. 10. 2023 год.

Чудесата стават най-вече и най-лесно в приказките. По прицип в областта на историята на България те са направо невъзможни, но не са напълно изключени. Изложеното в това изследване може да се категоризира като един непрофесионален и нежелан за българската историческа наука опит за хипотеза и като едно неприемливо ненаучно „видение“. Обаче не е изключено то да се окаже един мъчителен, смел, достатъчно обоснован и перспективен опит за съвсем нов превод и тълкуване на погрешно наричаният досега „Търновски колонен надпис за Омуртаговата могила“.

Сигурно в написаното от мен ще се намерят много грешки, но се надявам и дори вярвам, че един ден почти всичко ще изплува от небитието като историческа истина. В църквата „Свети 40 мъченици“ в град Велико Търново има един колонен Надпис, който се наричаше и все още се нарича „Търновски надпис на Омуртаговата колона“. Същият е много дълго и много дълбоко изследван, превеждан и тълкуван от български и световни учени от най-висока класа. Счита се, че надписът е разчетен и преведен много отдавна и то не как да е, а научно, правилно, изчерпателно, неоспоримо и окончателно. Преведен е по всички правила и изисквания на науката. Счита се и че е разбрана на 100% съдържащата се в него историческа информация. И нещо най-свято: тази колона (с издълбаната върху нея информация) е не само един от носещите стълбове на въпросната църква, а се явява една от главните опори, върху които лежи научната история на Българския народ, на БПЦ и на Българската държава.

И още нещо – ако надписът е преведен, разбран и изтълкуван правилно, значи и той е спомогнал научната ни история да е правилна. И обратно – има ли в превода нещо, което е непрочетено или принципно сбъркано – историята ни е и грешна, и фатално осакатена по някои нейни основополагащи направления.

На базата на натрупания си опит смятам, че е нужно преводът на Надписа да бъде подложен на съвсем нова, най-обективна, много задълбочена, безпристрастна и безкомпромисно жестока проверка, която би трябвало да се осъществи от българската наука и то под задължителeн жесток контрол от страна на държавата ни. Само по този начин ние българите ще можем да разберем дали в случая нашата историческа наука не е направила голяма грешка и не е объркала осветляването на историческия път на България. Писането на историята на българския народ, на нашата църква и на нашата държава наистина е едно велико, но много отговорно дело и поради това е недопустимо то да се оставя само в ръцете, и само на съвестта и решенията на историците. И особено в ръцете на такива „аджамии“ като мен. Ето защо тя трябва да бъде дело и на народа, и на неговата ДЪРЖАВА. Ако народът има истинска държава, а не само нещо като държава.

Тук ще изложа в кратък вариант една малка част от резултатите от моята вече над 13-годишна мъчителна къртовска работа за лично мой, нов превод на Надписа. Като всеки автор-самозванец (неспециалист) и аз се надявам, че съм постигнал нещо полезно и срам не срам ще го споделя чрез ФБ, чрез АБВ.поща и по други всевъзможни начини с множество избрани от мен български информационни, държавни и на БПЦ ръководни институции и отделни личности. Така смятам, че резултатите от моята работа ще получат широка известност, а възможностите пред ширещото се в науката ни плагиатство ще бъдат сведени до НУЛА.

Досега съм правил немалко опити за контакт с ръководствата на БАН и ИИИ при БАН, но съм срещал пълно мълчание, пълно пренебрежение, безразличие и нулево внимание. Вероятно е имало и „височайше“ презрение и солени задочни подигравки. Нещо повече – същите „височайши“ инстанции дори не благоволиха да ми дадат входящи номера на изпратените от мен (с препоръчани писма!) ма-териали. За помощ да не говорим.

Има няколко институции, като МС (приемна на МС), МК, НАИМ, Областен Управител на Варна, Военно-мрският музей, ДА-Варна, Община Девня и някои други, които повече или по-малко (поне с кратки писма) ми отделяха внимание, уважение и желание за помощ. От приемната на МС и от кабинета на МК ме уведомяваха редовно за регистрирането на получените от мен материали и много пъти изпращаха писма до ИИИ при БАН с предложения същият да обърне някакво внимание на моята работа, да ми изпрати поне едно кратко писмо, но уви. Такова чудо не се получи. ИИИ при БАН, както и Председателството на БАН, си мислеха, че се намират в небесата и че е под „височайшето“ им достойнство да обръщат внимание на някакъв долен, прост и дърт българин от бившето село Девня, околия Провадийска. По този въпрос един ден ще представя подробна и поименна писмена информация за „конструктивното пренебрежение“, адското високомерие и мълчаливата съпротива срещу всякакви идеи и хипотези за издирване и признаване на поне минимална роля на Девненския град и на Девненската низина в изграждането и функционирането на Аспарухова България. А, както скоро ще стане ясно, Девня е играла не минимална, а ГРАМАДНА, НЕПОВТОРИМА И УНИКАЛНА РЪКОВОДНА РОЛЯ в историята на Аспарухова България (да не кажа дори и в историята на Европа). Смятам, че тепърва ще се заговори и заработи по въпроса за истинската Аспарухова столица в Девня. В предългата си история Девненският град е имал безброй имена, от които засега почти никой не се интересува. Никой от хилядите български учени – доктори, доценти, професори и академици и т. н., не си е направил труда да събере, да систематизира и да преведе тези имена и топоними, които са носители на огромна и безценна информация за историята на Девня, а от там и на Аспарухова България. Засега българският народ не е и чувал, че на Балканите неговата Първа (Аспарухова) столица е била НЕ НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ, А В ДЕВНЯ!

Надали в България имаме друг такъв (като Девня) многоименен исторически град. Едно от имената му е било Велика Преслава. И тя е била

при Данцвен = при Изворите на Потока (при Изворите на Девненската река):

Δανȣβην = Δανȣ + βην = Δανȣ + βεν = Δανȣ + φλέβα = Χορός + υπόγειου ρείθρο νερού = Танцуващ подземен воден развъдник. (Девненски карстови извори).

Или Танци напомнящи за извиращите многобройни пенливи и плискащи се изворни води.

Δανȣβην = Δανȣ + βην = Χορός έξω = Танц навън (Водата изригва на много места вън от земята и играе върху нея (плиска се) своя фееричен божествен танц. И това ЧУДО – в близост до обширната и безводна Добруджанска степ. 

Δανȣβιν = Δανȣ + βίν = Танци на виното; Където се танцува (Амфитеатърът?).
(Древни, Стари, Примерни (модерни за времето) танци в Амфитеатъра).

За съжаление науката ни е превела напълно погрешно двете заложени в колонния Надпис имена Δανȣβεν и Δανȣβίν по най-мързеливия начин като Дунав и до днес същите стоят издълбани (но неразбрани от „височайшите“ ни учени) върху т. н. „Търновска колона за Омуртаговата могила“.

Общо взето досега от ролята на Девня (като Аспарухова столица на България) не се е интересувал сериозно почти никой друг, освен един (за мен мнооого!) голям учен и човек – доц. д-р Павел Георгиев, комуто дължа искрено уважение и благодарности. Макар че не се познавахме, със своята човечност и със своите някогашни публикации и търсения за мястото на Аспаруховата столица в района от Девня до Варна, той ме „запали“ за работа по историята на моя роден Девненски край. Това се случи през пролетта на 2010 година. От тогава досега аз горях и изгарях денонощно последните години от живота и силите си. Изгарях ги и ги изгарям, както съвсем правилно се казва „за делото“, т. е. „за този дето духа“…

7. 10. 2023 год. Автор на ДИЕБИ: инж. Др. Драгиев