В с. Еникьой, Тулчанско, Даскал Васил Иванов Кунчев пръв учил българите на физкултура, на военно-приложни спортове и на изкуството да се подреждат цветя преди 135 г. Редом с четмото и писмото по време на 9-месечното си пребиваване в Северна Добруджа Апостола посвещавал поробените си братя и в хитростите как да надвият тирана с чалъм. Тези и други неизвестни досега факти от биографията на Левски оповестили в навечерието на годишнината от гибелта му негови изследователи от дружеството на краеведите в Добрич.
Списък на 13 възпитаници на Дякона бил открит в архива на някогашното българско школо в с. Еникьой, Тулчанско. Там Левски учителствал от ноември 1866 г. до пролетта на 1867 г. Това съобщил шефът на дружеството Атанас Пеев. Сред първолаците сричал и прадядото на известния добруджански родоизследовател Добри Друмев, тогава 7-годишен хлапак. Даскал Васил често отсядал в дома на родителите му Друми и Рада Сивкови. Левски се установил тайно оттатък Дунава, когато турската власт и продажни български чорбаджии го погнали от родния му Карловски край. Той се озовал в далечна Добруджа, за която му е говорил близкият му съратник Стефан Караджа.
Маскиран в чуждоземни одежди Левски се отправил за Тулча. Там с Караджата трябвало да обмислят как да подготвят българската емиграция във Влашко за бъдещата революция. Свещеник в Тулчанско бил славният поп Харитон, който запознал Левски с друг голям родолюбец - зографа Цаньо Захариев от Трявна. Заедно с баща си Захария и брат си Никола, той рисувал иконостаса на българската църква в с. Еникьой. Левски доверил на художника истината за себе си и за опасната мисия, на която служи.
„Можеш ли да ми намериш някое село да се хвана за даскал?” - попитал той зографа Цаньо, който тогава бил на 26 години. Цаньо напълнил цяла каруца със свои икони, скрил Левски под тях и двамата напуснали Тулча, без да ги забележи някой. Когато пристигнали в Еникьой, зографът представил спътника си на тамошните първенци и Левски приел поканата им да стане учител. Същата есен българското школо в селото било току-що открито. Занятията се водели в къщата на Къньо Желязков. Даскал Васил учел малчуганите как да подреждат брани в гората цветя и клонки и да красят с тях класната стая. Пълна със зеленина била винаги и квартирата на русия и синеок мъж, дивяли се хазяите му Кольо Каябашев и Къньо Желязков. А той, по спомените на Рада Сивкова, бил все весел и все пеел.
Възторгът от Апостола се предавал от поколение на поколение и останал жив и до днес у внуците и правнуците на неговите ученици. Най-много техни потомци сега живеят в добричките села Белгун, Септемврийци и Било. Млади и стари го обичали заради прямотата и честността му, заради твърдия му, но благ характер. И заради смайващия му патриотизъм: „Сърцето ми тупка, като спомена българско име, и съвестта ми говори - умри за българина” - казвал Васил Левски.
През пролетта на 1867 г. бунтът в поробена България започнал да назрява. В Еникьой пристигнал пратеник на Панайот Хитов да събира момчета за чета на войводата. Левски оставил първолаците насред азбуката. Малчуганите били стигнали едва до буква "И", когато любимият им учител си тръгнал. През март добруджанци от няколко села в Тулчанско го изпратили тържествено. На 28 април същата година четата със знаменосец Васил Левски минала Дунав и стъпила на българска земя.

След това, в продължение на повече от 70 години, еникьойци пазели и тачели като светини три крушови дървета, посадени от Апостола в църковния двор до училището. Очевидци се кълнели, че през този период овошките цъфтели и давали плод.

* По статия на Горанка Цветкова ( novinar.net, 20. 02.2002 г.), обработил и допълнил инж. Драгия Драгиев.

Бележка: Ако днес Васил Левски беше жив, щеше да разбере какво значи Българска демокрация и Българска република. И с голяма мъка на сърце щеше да запише в тефтерчето си:

"Пак си такъв... Не си се променил, НАРОДЕ!!!" 
..................................
За повече подробности, моля прегледайте страницата ми във ФБ (Драгия Драгиев). Там има важна илюстрация.
цитирай

Кво бил щял да каже. Първо иди го питай.