Широко известни са българските спорове по твърдението на проф. В. Бешевлиев, че Бог Тангра е бил наш първи български бог. Ако това е вярно, става неоспорим предтюркският прабългарски произход. Преко¬мерно престараващите се и чак пенещи се български „патриоти” направо си слагат каските и противога¬зите, и отхвърлят каквото и да било предположение, че нашите предци са се прекланяли пред Бог Тангра. Аз съм склонен да приема, че е допустима нова преценка на твърдението на проф. В. Бешевлиев за името Тангра върху една повредена плоча намерена в с. Мадара. Да, то може да е, но може и да не е сред издълбаните върху плочата думи. Отхвърлим ли това име, ние би трябвало да закрием единствения възможен начин за търсене и доказване на чисто българския предтюркски произход на нашето племе. А доказателст¬вата за средно-азиатските ни корени са хиляди!
Ето на какво старо, но според мен ново доказателство за българската връзка с Бог Тангри по¬паднах, докато ровех из виртуалните библиотеки и старите карти на Добруджа. На показаната на фиг. 1 карта се вижда едно населено място в Северна Добруджа, което не кому¬нистически, не съветски, не американски или фашистки картографи са нанесли и именували Тангри¬верди / Tangri verdi / Съдилище Тангри. Нека нашите учени преценят, но смятам, че това доказателство и тази карта говорят недвусмис¬лено, че там, северно от днешното с. Касиан, недалеч и северно от Аспаруховата ни резервна столица Истер, в днешна Румънска Добру¬джа, към 1828 год. е оцелял, били са запазени споменът и преданията за бъл¬гарския Бог Тангра! Щом аз, с един допотопен компютър, можах да намеря тази карта, това доказателство, българската наука трябва да може да намери още 99 такива, че и далеч по-солидни и по-неопровержими!


Фиг. 1
Село Тангриверди / Tangriverdi / дн. северно от гр. Истер, Hall, S. (Sidney), 1828 год.
David Rumsey. Historical Map Collection.


Друго обяснение: Талисман для фамилии Таривердиев:
„Тари-танри-тенгри это доисламский бог у тюрков, а верди это данный, даренный, что означает дитя даренная богом.”
Б. м. Нека си спомним: легендата за Аспарух – Детето от кошницата; Аспарух – Благословеният от Бог Тангра Оглон / Син… Това дали не означава, че:

„Аспарух” = „Дитя даренная богом” = Аспарух = Оглон / Син на Бог Тангра?

Тъй като около населеното място Тангриверди се намира и друго селище с по-късно име Шеремет, дали не трябва да помислим, че Аспарух – Синът (Оглонът / Детето от кошницата / Детето от тръстиката / Детето дарено и благословено от Бог Тангра) не е живеел по време на походи на север там – в днешното село Касиан или някое друго, което е северно от река Касимча? Дали аулът / вилата на кан Аспарух не е била точно там? Нали българският кан е управлявал, а в качеството си на върховен Жрец / Колобър направлявал съдбата българска? Той е бил и вожд, и върховен държавник, и върховен съдия. Той помагал, но той и колел, и бесел… Шегата настрана. Може би Аспарух понякога е живеел там отделно, бил е охраняван отделно и специално. Тангри верди?! Нима това не е бил Богът на българите, голяма част, от които по-късно е била ислямизирана? Или пък това име се е пръкнало и останало от татарите?... Не знам, не е по силите ми… Това е работа за други хора… Важното е, че освен спорния надпис върху счупената мадарска плоча се намери надпис „Тангри верди” върху стара европейска карта. А това не е никак малко! И тя е трябвало да бъде забелязана и проучено от нас българите много, много отдавна.

Досега се говореше, пишеше се и се оспорваше прдположението на проф. В. Бешевлиев, че в намерената в Мадара силно повредена плоча с надпис е включено името на Бог Тангра. Знам, че за педантичните историци и археолози тази показана на горната фигура карта за добруджанското доказателство за Бог Тангри (и то не къде да е, а при първата ни резервна столица Истер!) няма да бъде приета за годно доказателс¬тво. И аз мисля, че те ще са прави. Ние ще признаем, че имаме нещо общо с нашия Бог Тангри чак, когато някой ни го изрови от земята или го снеме с космически кораб от небето и като му направим ДНК-анализ в американска, германска или английска лаборатория. Убеден съм, че в Джагфар тарихи поне 70% от казаното за българските ни предци е вярно, но тъй като тези твърдения идват от изток, ще ги подценяваме, ще ги осмиваме, ще ги крием, ще ги оспор¬ваме, докато се самозатрием напълно като народ и държава. Засега се движим много успешно и усърдно към предсрочно изпълнение на тази поставена ни евроат-лантическа и еврейска задача. Нашите вождове ще се изпотрепят за честта кой пръв да рапортува отвъд Океана или в Бер¬лин, Париж, Лондон или Брюксел за нейното успешно изпълнение!...

Ето още едно „негодно” и „измислено” от мен доказателство, че Бъл¬гария има нещо общо и с могилата (кургана) ЕРАНАК:


Фиг. 2
Могила / Курган Еранак. Извадка от карта „Генштаб СССР, карта L35-130-1”.
Намира се на 25 км. по права линия СИ от Естир / Истер.

Може би под нея е погребан не кой да е, а починалият в Добруджа Ера¬нак / Ернак / Ер¬нах / Ирник – син на Атила и вер. прапрадядо на Аспарух. А дали това не е гробницата на Атила, или и на Атила, и на Ирник!?...
Военно-топографс¬ките карти на Генщаба на СССР старателно и абсолютно точно са фиксирали много подобни могили, кургани и развалини. Дали Стомогилието, което търсим, не се състои от сто могилни славянски и български ВИП-погребения в Добруджанския Онгъл?
Който проявява интерес, може да разгледа и проучи най-щателно околната зона на Естер/Истер, а и целия Добруджански район чрез следните четири и повече военно-топографски карти, като извърши следното:
• влезе в руската търсачка Яндекс.ру.
• напише на търсачката и намери едно от следните 4 задания за търсене:
Генштаб карта L35-129-2; Генштаб карта L35-129-4;
Генштаб карта L35-130-1 или Генштаб карта L35-130-3.
• вкара искания код, отвори, уголеми и проучи картата.
• това трябва да се направи дори и за територията на цяла Добруджа.
Предполагам, че са много големи трудностите по разрешителните, финансирането и разкопаванията на могилите / курганите у нас. Не мога и да мечтая, че лесно биха се уредили разрешения на български екипи да разкопават могили на румънска територия. Просто ми се струва пълен абсурд Румъния да разреши да намерим в бившата наша Добруджа гробовете на нашите канове! Та нали там от потопа, че и далеч преди него, досега „все са били те“, даките!?...
Шегата настрана, но ако имаме сериозни държавници и учени, а ние безспорно такива трябва да имаме, трябва да разровим румънска Добруджа и не само с труд, а преди всичко с „акъл” и най-после да изровим нашата славна и неизмислена, а реална история. Там… Там… Край гр. Естер / Истер!
Моята „находка” за огромната и висока 10 метра Могила Еранак е поредната истинска бомба! Тя трябва да се „види” на самия те¬рен от специалисти от най-отговорни български научни и държавни институции! За нас ще бъде чудо невиждано, ако намерим гроба на Ирник! А дай боже – на самия Атила и на цялата му династия!

Фиг. 3
Разположение на Курган Еранак край с. Фънтънеле, окр. Констанца.

В Интернет се намират публикации, в които е описано богатото погребение на Атила. Мисля, че то е една легенда, но кой знае – може пък да е и истина. Нима не е възможно нашият Атила (който между другото е „гостувал“ в град Марцианопол през 447 година) и нашият негов син кан Ирник да лежат под тази огромна могила? Та дори и името на могилата „говори”, че нашата история стои от хиляди години на една ръка разстояние от нас и чака да я хванем здраво и да я измъкнем от забвението.
… Да! Там наблизо край Естер / Истер и до днес стои поне на една карта от 1828 година името на село „Танг¬ри¬верди”! Къде другаде на наша територия сме намерили напи¬сано ясно и точно върху ка-мък или поне черно на бяло пълното име на българския Бог Тангра!?... За Курган „Еранак” да не говорим!
Нямам нищо против Плиска. Тя си има своето огромно място в нашата история. Нужно е да го доуточним чрез прецизност и корекция, но и да запретнем ръкави и най-после „да разорем” Добруджанската целина на историята си .


Фиг. 4
Могила / Курган Еранак / Ирник. Поглед от космоса. Координати: 44°38"31,8"N и 28°32"17"E”.
Височ. 10 м, Вер. дълж. 105 м, вер. шир. 85 м.

Дали няма именно тук да намерим за първи път погребение на наш кан/хан или княз? Дали най-после няма да ни споходи късметът да намерим едно, няколко или десетки важни български погребения от времето на първата българска държава? Силно впечатляващо е, че е запазено име на могилата, което на 99 % прилича и се покрива с едно от имената на кан Ирник, за който има доста сериозно научно обосновано предположение, че е починал не къде да е, а точно в Добруджа. Точно и „случайно” в Добруджа, в която е погребан и самият Атила!?... Всички тези факти значат много! Прекалено много, за да са случайност! Знам, че ще прозвучи нескромно, но евентуалният научен „пробив” с доказването на моята хипотеза за Естир/Истер град ще доведе до порой от бомбастични научно-исторически и археологически открития. Ще има само една голяма трудност – бившата наша добруджанска територия днес е чужда! Повтарям още един път – не ми стига умът, не мога да проумея как би могла България да рови и да проучва на територията на друга европейска, но кръвно конкурентна в историческо отношение държава?!...

22. 05. 2023 год. Автор на ДИЕБИ: инж. Др. Драгиев



 

Статията с илюстрациите може да се преледа на страницата ми във ФБ (Драгия Драгиев).