– Продължение – 



Фиг.1:

Св. НИКИФОР I, ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ – НОТАРИУСЪТ ДОКУМЕНТИРАЛ АБСОЛЮТНО ТОЧНО И ПОДРОБНО РАЖДАНЕТО НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ.

(Роден – 758 год., поч. – 828 год.; Патриарх от 806 до 815 год.).

Един ден до националния паметник на Аспарух в Девня ще трябва да има поне паметна плоча с образа и с името на този Велик за България документалист!

Св. Никифор I, Патриарх Константинополски е имал достъп до големите библиотеки на Константинопол, до имперски, църковни и манастирски архиви. Имал е възможности да прави исторически проучвания не само по документи, а и по много други канали. В лични разговори с много хора той научавал останали от дедите им пресни (от век, век и половина!) предания и сведения за историческото завръщане (ново заселване) на българите в изконните им поддунавски земи, за организирането и за развитието на нашата Дунавска / Аспарухова България. Никифор е оставил предостатъчни по количество, качество и прецизност сведения, които недвусмислено сочат двата възлови и съдбоносни за науката ни обекта – древния крепостен град Истрон при днешното езеро Синое (Lacul Sinoe) в устието на река Дунав, Девненската низина и град (т.н. Варна).

Неприлично е да се каже, но голата истина е, че досегашните преводи на Никифоровия текст са на космически разстояния от истината изложена и съобщена ни в него. По тази причина ние българите си измъчваме мозъците с едни мъглявини, „онгъли“, „кьошета“ и „кьорсокаци“, търсим къде ли не възловите места по пътя на Аспарух, почитаме, проучваме и се кланяме на други „измислени“ на наша територия места, а минаваме през най-святата, най-заслужилата и най романтичната си и забравена напълно от народа ни столица в Девня като през турски гробища.

Знам, че всичко това звучи и ще прозвучи шокиращо, неприлично, необосновано и кощунствено, но какво да се прави, като е допусната такава фатална грешка при превода на оставения ни от Н. П. текст. И така – щем не щем, волю-неволю, ние сме пред прага на голяма промяна в писаната българска история. Факт!

Преди и аз да се включа в редиците на хората опитващи се да дадат свой неудачен „принос“ в издирването на местопребиваването, живота и дейността на Аспарух и на неговия род Дуло в греховния „Онгъл“, искам за кой ли път да започнем от ГИБИ, t. III, 1960 г., стр. 295. Там, в този том, и на тази страница, точно преди 60 години, нашата наука се е потрудила, събрала и изложила текста (и превода) на Св. Никифор I, Патриарх Константинополски. Сега ще фокусирам своята работа само върху онази извадка от него, която съдържа най-същественото – онова, което ни интересува най-много. То се отнася до Временното пребиваване на Аспарух в онзи Дунавски „кът“ („ъгъл“), който уж бил наричан и „Онгъл“. И така:

ГИБИ 3, стр. 295 – извадки от текста на Никифор Патриарх и от нейния официализиран български превод.



Фиг. 2:

Неразгаданата тайна на българския „Онгъл“ е скрита тук. Тук е най-голямата и фатална грешка на българските преводачи; на историците-тълкуватели, на археолозите и на учените по историческа география. А и не на последно място – на военните ни историци! Ето го и този безадресен превод:

„Най-после третият брат, на име Аспарух, преминал реките Днепър и Днестър и се заселил при Истър. Той завзел удобно за заселване място, наречено на техния език Оглос, което било недостъпно и непревземаемо за неприятелите. Отпред е защитено от непроходима местност и то поради това, че е блатиста. Отзад пък е оградено като със стена от недостъпни стръмнини.“

В този текст на Никифор Патриарх се съдържа еликсирът за част от българската ни история, но за съжаление ние като народ се оказахме неспособни да го извлечем на светло. Не успяхме не само да се сдобием със скритото в него научно-историческо богатство, ами дори не можахме дори и да го помиришем. Иначе бяхме царе на разточителни, оригинални и какви ли не други научни „излияния“ и витиевати тълкувания. Аз не съм сигурен, че ще се намерят български учени хора, които наистина да хвърлят воля, сили и талант, и най-после да получим истински превод с успешно откриване на съдържащите се в него златни исторически зрънца!

Доколкото съм навлязъл в разглежданата тема, ще направя едно свое предположение, че едва ли има на света ясна и точна гаранция за автентичността на наличните и използвани до днес откъси (в т. ч. и токущо показаните извадки) от написаното от Никифор (а и от Теофан, и от другите стари писатели). Минали са над 1200 години от създаването на тези писмени паметници. Как са съхранявани, преписвани на ръка, препредавани, печатани, дописвани и „уйдурдисвани“ тези авторски текстове знае само бог (т.е. никой не знае). Ето защо задачата на преводачите и на историците не е била и не е нито лесна, нито проста работа. Ние, и най-вече читателите, трябва винаги да работим с едно наум, че това, което имаме и върху което работим чрез Гугъл и чрез другите машинни преводачи, може да е вярно, но може и да не е . Ето защо се искат голямо внимание и многократни проверки. Но нека дадем думата преди всичко и най-вече на машинните преводачи, като преминем през следните стъпки:

Първа стъпка (Авторски текст):

"Τούτων ὁ λοιπὸς τρίτος ἀδελφὸς ὄνομα Ἀσπαροὺχ τὸν Δάναπριν καὶ τὸν Δάναστριν ποταμὸν περαιωθεὶς περὶ τὸν Ἴστρον οἰκίζεται, τόπον πρὸς οἴκησιν ἐπιτήδειον, Ὄγλον τῇ σφῶν καλούμενον φωνῇ, καταλαβόμενος, δυσχερῆ τε καὶ ἀνάλωτον πολεμίοις ὑπάρχοντα· ἀσφαλής τέ ἐστι τὰ μὲν ἔμπροσθεν τῇ τε δυσχωρίᾳ καὶ τῷ τελματώδης εἶναι τυγχάνων· τὰ δ" οὖν ὄπισθεν κρημνοῖς ἀβάτοις τετειχισμένα."

Втора стъпка (Моето осъвременяване на текста):

"Τούτων ὁ λοιπὸς τρίτος ἀδελφὸς ὄνομα Ἀσπαροὺχ τὸν Δάναπριν καὶ τὸν Δάναστριν ποταμὸν περάσας περὶ τὸν Ἴστρον οἰκίζεται, τόπον πρὸς οἴκησιν ἐπιτήδειον Υιός τῇ Σοφός, καλούμενον φωνῇ, καταλαβόμενος, δυσχερῆ τε καὶ ἀνάλωτον πολεμίοις ὑπάρχοντα· ἀσφαλής τέ ἐστι τὰ μὲν ἔμπροσθεν, τῇ τε στρατιωτικό άβολο έδαφος καὶ τῷ βαλτώδης εἶναι τυγχάνων· τὰ δ" οὖν ὄπισθεν κρημνοῖς ἀβάτοις τετειχισμένα."

Бележки за извършената от мен равнозначна подмяна на някои думи и изрази, които иначе затрудняват машинните преводачи:

1. περάσας - вместо - περαιωθεὶς.
2. Υιός τῇ Σοφός - вместо - Ὄγλον τῇ σφῶν.
3. στρατιωτικό άβολο έδαφος - вместо - δυσχωρίᾳ.
4. βαλτώδης - вместо - τελματώδης.
http://pylos.ru/lexeme/9f8b945a2bf94efdb8ee245b4f55e7d0.html :



Фиг. 3:

Трета стъпка (Моят машинен гръцко-български превод на осъвременения от мен текст):

"Τούτων ὁ λοιπὸς τρίτος ἀδελφὸς ὄνομα Ἀσπαροὺχ τὸν Δάναπριν καὶ τὸν Δάναστριν ποταμὸν περάσας περὶ τὸν Ἴστρον οἰκίζεται, τόπον πρὸς οἴκησιν ἐπιτήδειον Υιός τῇ Σοφός, καλούμενον φωνῇ, καταλαβόμενος, δυσχερῆ τε καὶ ἀνάλωτον πολεμίοις ὑπάρχοντα· ἀσφαλής τέ ἐστι τὰ μὲν ἔμπροσθεν, τῇ τε στρατιωτικό άβολο έδαφος καὶ τῷ βαλτώδης εἶναι τυγχάνων· τὰ δ" οὖν ὄπισθεν κρημνοῖς ἀβάτοις τετειχισμένα."



Фиг. 4:

Тук научаваме и много други неотбелязани досега неща. Едно от тях е, че за византиеца (Никифор Патриарх) Аспарух е бил коварен (хитър и подъл?) човек. Но и че е бил Мъдър ( от „мъдър“ род. А от Мъдър до Мадар и до Мадарски конник пътят не е много дълъг). А „Фони“ може би води към глашатай, проповедник и колобър(!?).

Машинен превод чрез DeepL:

"От тях другият, третият брат, на име Аспарух, премина Данаприн и Данастрин около реката Ищрон, място за живеене, място за обладаване на коварния син на мъдростта, наречен Фони, бидейки обладан, която е трудна и неудобна за воините: защото тази отпред е безопасна, а другата отпред е военна, неудобна земя, и блатистата земя е оградена, а другата отзад е заградена със скали и камъни."

Моят обобщен тълкувателен превод*:

"От тях другият, третият брат, на име Аспарух, като преминал реките Данаприн и Данастрин, се заселил (окупирал) около града-цитадела Истрон. Коварният Син на Мъдростта, наричан още Глашатай (Проповедник / по тяхному Колобър?) на българите, завладял със сила това удобно за живеене място, защото то било много трудно и неудобно за бъдещо превземане от ро-мейската войска. Откъм водното пространство то било безопасно, а от другата страна във военно отношение теренът бил изключително труден – блата, мочурища и гизналъци. Ук-риващите се зад мощните крепостни зидове защитници били оградени и от стръмния морски бряг, в който имало скали и камъни."

* Тук са взети впредвид и останалите изложени по-долу преводи през редица други езици.

ИЗВАДКА ОТ НЕПУБЛИКУВАНИЯ ТРУД „ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ):

A. Моят осъвременен текст на Св. Никифор I, Патриарх Константинополски:

"Τούτων ὁ λοιπὸς τρίτος ἀδελφὸς ὄνομα Ἀσπαροὺχ τὸν Δάναπριν καὶ τὸν Δάναστριν ποταμὸν περάσας περὶ τὸν Ἴστρον οἰκίζεται, τόπον πρὸς οἴκησιν ἐπιτήδειον Υιός τῇ Σοφός, καλούμενον φωνῇ, καταλαβόμενος, δυσχερῆ τε καὶ ἀνάλωτον πολεμίοις ὑπάρχοντα· ἀσφαλής τέ ἐστι τὰ μὲν ἔμπροσθεν, τῇ τε στρατιωτικό άβολο έδαφος καὶ τῷ βαλτώδης εἶναι τυγχάνων· τὰ δ‘ οὖν ὄπισθεν κρημνοῖς ἀβάτοις τετειχισμένα."

B. Моят тълкувателен превод на осъвременения текст на Св. Никифор Патриарх:

"От тях другият, третият брат, на име Аспарух, като преминал реките Данаприн и Данастрин, се заселил (окупирал) в и около град Истрон. Коварният Син на Мъдростта, наричан още Глашатай (Проповедник / по тяхному Колобър?) на българите, завладял със сила това удобно за живеене място, но то било много трудно и неудобно за бъдещо превземане от ромейската войска. Откъм водното пространство то било безопасно, а от другата страна във военно отношение теренът бил изключително труден за атака и превземане – блата, мочурища и гизналъци. Укриващите се зад мощните крепостни зидове бранители били оградени и защитени и от стръмния морски и езерен брегове, в които имало скали и камъни."

Тук са взети впредвид и останалите преводи на текста през редица други езици. Изненадите в този превод са:

1. Оглон означава Син, а не Ъгъл. 2. Аспарух е от рода на „Мъдрите“! Той е „Мъдър“. Той е „Мадар“… Може би той е и „Мадарският конник“!?... 3. Аспарух – Негово Величество, Синът, Вождът – облечен в бели дрехи е и Български глашатай… Български проповедник… Български Колобър. 4. Негово Величество Аспарух е Преславен (Прочут) и неговото живеене в Истрон, а после и в Девня, ражда имената на градовете Малък Преславец (на Дунав) и Велика Преслава (в Девня). 5. Обосновката за или против тази хипотеза се пада по право на онези български учени, за които не е забранено, а е допустимо да се отклонят от „правия път“.



Фиг. 5:

18. 03. 2023 год.  Гр. Варна.   Автор на ДИЕБИ: инж. Др. Драгиев 

– СЛЕДВА –