– ПРОДЪЛЖЕНИЕ –

Трябва да обърнем внимание, че думите (имената) Истрос, Истру, Истрон и др. п. не бива да бъдат свързвани непременно и само с река Дунав. Те се срещат и до днес на много места под звездното небе. Срещат се и далеч от Дунав. В неговия (Дунавския) случай вероятно произлизат от изворите му, или най-вече и преди всичко са свъзани с неговото „Изтичане“ / „Втичане“ в Черно море. Т.е. , може би Истър / Истер се отнася за крайната част, за устието на р. Дунав.

Ето го „непреводимият“ Истрон:
 

Фиг. 1:

Печален е фактът, че при хилядите учени, които България има, все още не е открита етимологията на думата / името „Истрон“. Продължава такова отношение и разбиране на „Истрон“ като твърдо и безалтернативно покритие само и единствено с „Дунав“. Да, ама не, както се изразяваше един наш виден журналист. Аз не зная „и грам гръцки език“, но вече много години, като напълно „глухоням“ в тази област човек, направо „побърках“ машинните преводачи с хилядите си искания към тях, и забелязвам, че от ден на ден те дават все по смислени отговори и тълкувания относно значението на Ἴστρον ( и на по-стария вариант Ἴστρων). Докато не се справим с тази тема, ние никога няма да разберем какво ни е написал този старец и светец Никифор Първи, Патриарх Константинополски. От това пък следва, че ние никога няма да разберем истината за нашия т.н., „Онгъл“, както и за Първата (Аспаруховата) столица на България.

В интернет се намира огромна информация по двете свързани и сродни думи Ἴστρον (Ἴστρων). Аз нямам намерение да злоупотребявам повече с времето на читателя. Само ще насоча вниманието към това, че в зависимост от контекста, в който е използвана, думата / името Ἴστρον, тя може да има и съвсем различни от Дунав други значения. Голяма част от тях са свързани с водата, с водните обекти и явления, но понякога (според машинните преводачи!) намират място и: „цитадела“, „древен“, „устие“, „уста“, „остров“, „пролив“, „поклонно място“, „светилище“, „трон“, „Неговият трон“, „Супертрон“, „мачта“, „изток“, „източен“, „свещен“, „свят“, „световен“, „космос“, „звезден“ и др.

Доколкото натрупах някакъв опит и минимални знания, мисля, че би трябвало да не вярваме сляпо, че Севернодунавският древен исторически град Истрон е създаден непременно от някакви „истрийци“. Истърското име и на река Дунав и на въпросния град Хистрия / Истрон според мен се дължат преди всичко на две обстоятелства и те са: 1. Истрон = Източен (Дунав) и 2. Истрон = Устие (на Дунав). Всичко друго е под много голям въпрос.



Фиг. 2:

Ето къде е бил търсеният град (а не река!) Ἴστρον / Ἴστρος Факт е, че тук, на тази карта, се вижда за първи път не само обозначението на Истрийското плато, а и „Истроско“ /„Истронско“ наименование не на реката Дунав, а на населено място!!! Да, този древен град Истрос (Истрон) е бил известен на целия свят и затова Никифор Патриарх е преценил, че (дори и след хиляди години) читателите на неговите записки изобщо няма да се лутат с векове, че няма да се чудят за какво става дума. И до днес в Европа има Истронски, Истрийски и др.п. имена на градове, полета, полуостров и т. н., които изобщо нямат връзка с река Дунав, или са доста отдалечени от нея. С досегашното шаблонно и повърхностно мислене сме я докарали до там, че все още не знаем къде са били двете най-важни столици на Аспарух в завладяното от него поддунавско пространство и се лутаме като лунатици из разни „ъгли“, „оглони“, „онгъли“, незнайни „кьошета“ и мистериозни локации. А това съвсем не ни прави чест, защото имахме много време – векове! Но стига толкова. Загубихме предостатъчно време.

Топографическая карта мира: http://retromap.ru/0420096_z15_44.549958,28.783535




Фиг. 3:

Никифор Патриарх описва точно тази цитадела Истрос / Истрон.





Фиг. 4:

Превод на DeepL: Ἴστρον = Easton = Източен, остров и др. п.




Фиг. 5:

https://el.wikipedia.org/wiki/Ίστρον_Λασιθίου

Според мен българските, руските и европейските преводачи и историци са допуснали и все още крепят фатална грешка, като не са потърсили, а до днес изобщо на търсят град (населено място) Истрон в Северна Добруджа. Те са се хванали като удавник за сламката „Дунав“ и толкова! Като добавим и грешния превод на думата Оглон (Онгъл, Ъгъл и др. п. литературни измислици), не ни остава нищо друго освен да зачеркнем досегашния превод на написаното от Никифор Патриарх. Знам, че това не е и няма да бъде лека операция. То е все едно да отрежем и да премахнем буквата „А“ от българската азбука, с което да я осакатим. Заменяйки „Дунав“ с „Град Истрон“ и „топонима“ Ὄγλον“ / „Онгъл“ със „Син“ от досегашния превод, ние ще премахнем и двата крака на Аспаруховата си история на България. Все пак ще сторим едно закъсняло с векове, но добро дело – нашата история ще стъпи на собствените си крака! Т.е. ще премахнем нейните фиктивни и изкуствено присадени от невнимание протези и тя ще проходи отново. Да! Тя сама ще извърви пътя от въпросния Аспарухов остров до Девненската му столица. И никой няма да може да възрази на това, защото И преводът за второто настаняване на Аспарух в Абоба е грешен.

– СЛЕДВА –