Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06 11:15 - ИСТРОН – ВАЖЕН ЕТАП ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПЪТ КЪМ ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 1230 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 30.06 11:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Анонимен Девненски разказ (Част Първа)

През около 665 година Аспарух – третият Оглон (Син) на Кубрат Мъдри, преминал с челната си колона реките Днепър и Днестър, превзел древния крепостен град Истрон в делтата на река Дунав и се заселил със своя род Дуло в него. По това време българите били езичници и той – хитрият, коварен и Мъдър (Мадар) Син на Кубрат, бил техен Глашатай (Проповедник).

Мястото на Истрон било известно със силното си укрепление, с отличната си природна защитеност от околните водни пространства, и от изключително трудните за бойни действия на тежко въоръжена войска околни блата, мочурища и гизналъци. За около 6 години Аспарух възстановил постройките на града и крепостната стена на цитаделата. Широко известно е, че през 680 година Император Константин IV Погонат организирал боен поход срещу Аспарух, като повел значителна военна сила по суша и неголяма морска бойна формация. Българите, като усетили, че ромеите ще ги нападат, спокойно и без паника се укрили в своето прекрасно защитено островно място и заели определените им позиции за отбрана.

В продължение на четири денонощия те не позволили на ромеите да стъпят на острова. Водели се спорадични боеве по бреговата ивица и в огромните блата. Ромеите не могли да извършат масиран морски десант, защото флотилията им се оказала малка. Всеки ромейски опит да дебаркиране бил париран от българите, които се биели високо организирано и самоотвержено. Всички българи и българки – стрелци, опълченци и опълченки били готови да умрат и воювали твърде успешно. Бреговата зона, скалите, големите камъни и мочурищата били непреодолими за ромейските командири и бойци. Българската конница маневрирала по цялата територия на острова и защитавала успешно бреговата линия при всеки опит за проникване от морски десант. В блатата леко въоръжените и силно подвижни български бойци изскачали внезапно от тръстиките и от мочурищата, убивали, удавяли и поразявали тежко подвижните ромейски наемници. Нощем, на големия бряг, в степта, българската конница нападала в гръб напълно бездействащата и направо безполезна ромейска конница, ранявала, убивала и пленявала ромейските конници и след това бързо и успешно се оттегляла и укривала от преследване обратно, навътре в степта.

Император Констонтин IV Погонат научавал с голяма болка, че намираните всяка сутрин убити от българите ромеи били с избодени очи. Всички тези неуспехи понижили бойния дух на ромеите, деморализирали ромейските командири и войници и военната акция на императора била пред грозен провал. На четвъртата вечер на яхтата на императора пристигнали трима български парламентьори. Те предали на императора поздрав от Аспарух и го уверили, че Оглонът желае искрено да живее в мир и съгласие с него, с неговата империя и с неговите народи. Подчертали, че Аспарух също като своя мъдър баща Кубрат уважава ромеите, че е готов да заеме рядко населената територия от Дунав до планината Хем и след сключване на специален договор да поеме защитата на Византия от нападения от Север.

Аспарух уверявал императора, че на северния ръкав на река Дунав над 300000 българи и негови съюзници чакат сигнала му; че са в пълна готовност да преминат реката и да се насочат към определените им от Аспарух райони в поддунавието. Казали му, че Негово Величество Аспарух иска мир, а не война. Уверили го, че Аспарух вярвал в благоразумието и добрината на императора и на неговия народ. Преди разсъмване се постигнало съгласие по предложения от българите план и на разсъмване императорът отплавал за Несебър.

Нуждата от лечението на острите болки в краката на императора била една лековата измама, която била измислена от съветниците му с оглед потушаване на недоволството на Константинополския имперски елит от загубената война срещу варварите. Така се положило началото на ускореното и паническо отстъпление на ромеите към Константинопол. Авангардният отряд на Аспарух преследвали ромеите по петите им и без бой, и без нови жертви достигнал до т. н. Варна (бившия град Марцианопол). Съгласно уговорката с императора те се установили там, като превърнали същия в столица на Дунавска България. Как се е случило това, ще разберем в следващите части на тази интересна история, която е напълно изтрита от българската народна памет през петте века на турско робство...

ДИЕБИ

........................

Този разказ се появи на бял свят на 29. 12. 2021 год., в самия много тъжен край на 2021 година, когато изтече незабелязано (и дори неспоменато) 1340-та година от създаването на Първата европейска държава наричана някога Дунавска (Девненска) България.

image



Гласувай:
1



1. tres1 - Трябва ли
30.06 11:44
да се повтаря, че България не възниква преди 1300 и няколко си години, а доста преди това - нека бъдем коректни към историята си.
цитирай
2. devnenetz - Прав сте,
30.06 11:54
но тук става дума не за създаването на България, а за онзи момент от нейната история, когато се слага началото на Дунавска България.
цитирай
3. tres1 - И все пак
06.07 22:47
нека уточним - кой, кога и защо я кръщава Дунавска. Току виж днес се появи нов кръстник и реши да я кръсти Македонска България. Нека си уважаваме историята, а там има само България, Велика България и Стара Велика България !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 974327
Постинги: 440
Коментари: 291
Гласове: 1171
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031