1. Изходен (оригинален) текст:

„ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Πλίσκοβαν κἀκεῖϑεν, εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ἄνεισιν, ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.“

2. Моята редакция на оригиналния текст:

ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Έδεσσα (Πλίσκοβαν), και μετά από αυτό, εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ἄνεισιν, ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.

3. Гръцко-английски машинен превод чрез преводача на Яндекс:

the de autocrat at this time quickly occupies Edessa (Pliskovan), and after that, in the castle of what Simeon called anoinesis, the Parliament of the Scythians was also called.

4. Английско-български машинен превод чрез преводача на Яндекс:

де самодържец по това време бързо заема Едеса (Плискован), а след това в замъка, който Симеон нарича помазание, е свикан и парламентът на скитите.

5. Инж. Др. Драгиев:Моят превод:

По това време Самодържецът заема бързо град Едеса (Плискован, дн. Девня), след което свиква Парламента на българите (скитите) в Замъка, който навремето е бил наречен „Симеоново помазване“.

17. 03. 2020 год. Гр. Варна

От този мой превод се разбира, че в тази част (извадка) от текста Анна Комнина ни съобщава три факта:

1. Че за кратко време император Алексей завладял Плискован. 2. Че някога Симеон бил помазан в Замъка. 3. Че този Замък преди бил наричан Парламент на българите (скитите).

Възникват големите въпроси: Що за чудо е това име Плискован!? Къде се изгуби „онзи“ намерен от учените Симеонов „хълм“ Динея? Що за замък е този? Кой е този Симеон? Кой, кога, къде, защо и как го е помазал? Отговорите на тези въпроси ще намерим заедно малко по-долу.

 Инж. Др. Драгиев: 1. Оригинален текст. 2. Редактиран от мен текст. 3. Гръцко-английски машинен

превод чрез Яндекс. 4. Английско-български машинен превод чрез Яндекс. 4. Моят превод. 

ПЪРВА ИЗВАДКА ОТ ТЕКСТА НА АННА КОМНИНА

1. „ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Πλίσκοβαν κἀκεῖϑεν, εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ἄνεισιν, ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.“

2. ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Έδεσσα (Πλίσκοβαν), και μετά από αυτό, εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ἄνεισιν, ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.

3. the de autocrat at this time quickly occupies Edessa (Pliskovan), and after that, in the castle of what Simeon called anoinesis, the Parliament of the scythians was also called.

4. де самодържец по това време бързо заема Едеса (Плискован), а след това в замъка, който Симеон нарича помазание, е свикан и парламентът на скитите.

5. По това време Самодържецът заема бързо град Едеса (Плискован, дн. Девня), след което свиква Парламента на българите (скитите) в Замъка, който навремето е бил наречен „Симеоново помазване“.

17. 03. 2021 год.   Гр. Варна   Автор: инж. Др. Драгиев

 МОЯТ ТЪЛКУВАТЕЛЕН ПРЕВОД НА ПЪРВАТА ИЗВАДКА ОТ ТЕКСТА НА АННА КОМНИНА, ГИБИ, т. VIII, стр. 61

1. Оригинален текст:

„ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Πλίσκοβαν κἀκεῖϑεν, εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ἄνεισιν, ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.“

2. Моята редакция:

ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Έδεσσα (Πλίσκοβαν), και μετά από αυτό, εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ἄνεισιν, ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.

3. Моят тълкувателен превод:

През 1087 година, придвижвайки се с войската си към Дръстър, византийският Самодържец Алексей (баща на Анна Комнина) овладял за кратко време град Едеса (Водния град/ Мокрия град/Плискован/дн. Девня). Той свикал Парламента на българите (скитите) в същия Замък, в който някога цар Борис-Михаил провел Велико-преславския (Девненския) църковно-народен Събор (Парламент)  и възкачил младия си син Симеон Борисов за цар на България. Тогава и точно на това Свято Българско (Девненско) място българският Патриарх помазал по канона на БПЦ Симеон за цар на България. Така от година 893-та  за българския народ, за БПЦ и за българската държава започнал един нов 28-годишен период на градеж, на високи постижения в просветата и културата, както и на нелеки военни изпитания. Този прочит на съобщението на А. Комнина изключва недоказано и несъразмерно преувеличената от българската наука роля на Абоба (неправилно и прибързано наречена „Плиска“). Същото (дори и с по-голяма сила!) важи и за бъдещия, но през визираното време вер. все още нефункциониращ, невъзстановен и изоставен Преслав в днешната Шуменска област. По същество настоящото, случило се на Девненска земя събитие е една нечувана (непредполагана и незнайна) досега СЕНЗАЦИЯ и един истински пробив в българската историческа наука! Колкото и да е неприятно и трудно, нека пожелаем на този пробив да „пробие“ успешно българското статукво по този тъй болен въпрос! И ние българите най-после да намерим, да припознаем и погълнем със сърцата и душите си своята свята Девненска Първопрестолнина!

17. 03. 2021 год. Град Варна   Автор: инж. Др. Драгиев

Въз основа на написаното от Анна Комнина (Първа извадка от ГИБИ, т. VIII, стр. 61) можем да предположим, че Симеон Борисов е бил помазан за цар на България в българския царски Замък на Девненския столичен Воден град Едеса (Плискован). Възможни са и други тълкувания, които да ни отведат до така необходимата ни и мечтана истина.

Помазването и възкачването на цар Симеон е станало през 893-та година по време на българския Велико-Преславски (Девненски) църковно-народен събор. Каквото и да говорим, не бива да забравяме едно нещо – възшествието и помазването на цар Симеон е един кръстопътен, грандиозен, сюблимен момент от българската ни история. Малко събитие ли е това? Един до смърт верен и отдаден богу цар и монах, един светец, един баща (цар Борис-Михаил) низвергва и ослепява големия си син цар Боян Расате, възкачва и помазва малкия си син Симеон за цар на България и за втори път завръща по най-драстичен начин българското народно „стадо“ и българската държава обратно в лоното на православието. Освен това Велико-преславският църковно-народен събор взема решение за преместване на столицата на България от Девня в Шуменския град, който получил името Малък Преслав. Град Велика Преслава е бил своего рода „низвергнат“ поради втори опит (пак в него!) за преврат срещу православието. Известно е, че т.н. Болярски бунт от 864(5) година е първия опит за връщане на България към езичеството и че той е бил потушен от цар Борис-Михаил по най-решителен начин със силата на ВСЕМОГЪЩИЯ ХРИСТИЯНСКИ КРЪСТ (Знак!)!.. А някои казват, че е сторил това „богоугодно“ дело най-вече с въоръжената помощ от ромейска войска…

Великата Принцеса Анна Комнина (около 300 години след смъртта на Св. Никифор I, Патриарх Константинополски) е писала за Единствения в Североизточния район Девненски кръстовищен мегаполис (който е бил известен и под името „Плискован“/ „Мокър“/„Воден“/„Водопоен“ град). Разгледани като изключително допълващи се по този въпрос, произведенията на двамата автори оформят по един свой логичен и справедив начин интересуващото ни местонастаняване на цар Аспарух и хората му в и около Девненската им столица още през 680 година.  Ето защо тук ще доразвия третираните и на други места в моята разработка варианти, и ще се опитам да обоснова с допълнителни, но неоспорими щрихи истината за настаняването на цар Аспарух в Девненската долина на българските царе. Както вече се видя и пак ще се види, Аспарух се е настанил в Девненската низина, а не някъде другаде из измислените имагинерни по онези времена „пущинаци“.