Пристъпвам (с голяма надежда) към този много важен предпоследен файл от моята огромна разработка „ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ)“. Знам, сигурен съм, че съм допуснал в нея хиляди грешки. Включените материали са огромни по обем, но те могат много лесно да бъдат изчистени и научно подредени, усъвършенствани, или отчасти отново разработени от други последователи. Важното е идеята за търсене на друг вариант за местоположението на Аспаруховата столица на България да не бъде отмината и този път с „научно“, но  кухо високомерие.  В моята разработка има крайно стресиращи и предизвикателни, но много полезни попадения. В нея има повече от 100 тревожни, но здравословни за историческата ни наука сигнала, които не просто говорят, а направо крещят за проверка, за корекция на българската ни историческа концепция; за признаване и за изправяне на една грешка. Ние българите имаме много грешки, но една от тях е много особена, много голяма и много болезнена. Тя е в темелите, в основата на нашата официална история! Макар че досега беше фатална, все пак тя е поправима. Ако се убедим, че всички вкупом сме съгрешили, нищо няма да ни попречи и вкупом да се поправим. И това трябва, и може да стане много, ама много бързо.

Както е видно от предишните текстове, в моята разработка се появиха, появяват се и ще се появяват все по-нови и нови доказателства за ролята на Девня в най-решителния и проблематичен период от установяването на Аспаруховите българи в поддунавието. Сигурен съм, че един ден, когато се включи мощната българска армия от учени, но най-вече краеведи и български патриоти, за фантастично кратък срок ще бъде натрупана планина от доказателства за това, че Аспаруховата столица е била не някъде другаде, а в Девня.

 АННА КОМНИНА  (ПОТОМСТВЕНАТА БЪЛГАРКА И ВИЗАНТИЙСКА КНЯГИ-НЯ)  ПИШЕ ЗА ДЕВНЕНСКИЯ ЦАРСКИ ДВОРЕЦ И ЗА ПОМАЗВАНЕТО НА ЦАР СИМЕОН. ПИШЕ ЗА ЦАРЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ И ЗА ТЕХНИЯ ВОДЕН (МОКЪР,     ИЗВОРЕН), ЗНАМЕНИТ, ПРИСЛАВЕН, БЛЕСТЯЩ И КРЪСТОВИЩЕН МЕГАПОЛИС – ДЕВНЕНСКИЯ!

  „А̀нна Ко̀мнина  (на гр. ез.: Άννα Κομνηνή, Anna Komnēnē, Anna Komnena) е византийска принцеса, писател и  историк. Тя е родена на 1 декември 1083 г. във Великия дворец (починала през 1153 год. в гр. Константинопол). Тя е дъщеря на византийския император Алексий I и Ирина Дукина (Ирина Дукина е дъщеря на Андроник Дука и Мария Българска (внучката на българския цар Иван Владислав от династията  Комитопули).“ От Уикипедия.

 Не съм сигурен дали съм прав прав, но Анна Комнина би могла да бъде считана и за потомствена българска княгиня (принцеса). Знае се, че тя е оставила „железни“ писмени твърдения за τὴν Πλίσκοβαν (= Плаващ, Воден); за Преславското (Девненското) помазване на цар Симеон в Девненския замък „Помазание Симеоново“; за „Потоците“/“Изворите“ при град Велика Прислава Девня; за българските царе, за кръвната им връзка с юдаизма и за други недостатъчно проучени тънкости от българската ни история. Твърди се, че с написването на своята 15-томна "Алексиада" Анна Комнина се явява първата известна европейска жена-историк.

В интернет и в Уикипедия има обширни крайно интересни публикации не само за Анна, а и за нейния род. По тази причина тук ще бъда съвсем кратък .

1. „Цар Йоан Владислав (1015 – 1018 год.) е син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.^[2]). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 г. става цар, след като (според Дуклянския презвитер^[3][4]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според друго сведение, убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.^[5] През 1016 г. убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил.“

Цар Йоан Владислав (прапрадядо на Анна) е от т.н. род Комитопули. Той има син Траян Български.

2. Траян Български (прадядо на Анна) има дъщеря Мария Българска.

3. Мария Българска (баба на Анна) е женена за Андроник Дука, който е византийски  съимператор (от 1068 до 1078 г.). Те имат дъщеря – Ирина Дукина.

4. Ирина Дукина (майка на Анна) е женена за византийския император Алексей I Комнин,  който е управлявал над 37 години (от 1 април ‎1081 до ‎15 август‎ ‎1118 год.).

5. Анна Комнина (1083 – 1153 год.) е дъщеря на Ирина Дукина и император Алексей I Комнин. Родена и израсла в прекрасни условия, тя била високо образована, решителна и далновидна византийска принцеса с българско потекло по майчина линия. Изучила и описала по разкази и документи военните походи на своя баща.

„Будучи первенцем императора, Анна Комнина сочла возможным добиваться права наследования престола в обход брата Иоанна (II), который хотя и являлся старшим сыном Алексея I, был моложе сестры на четыре года. В августе 1118 г. Анна при поддержке матери Ирины Дукены устроила заговор с целью передачи власти от умиравшего отца своему мужу через голову Иоанна II, официального преемника Алексея I, – но неудачно. Год спустя Анна Комнина вновь инициировала интригу, в результате которой намечалось убийство василевса Иоанна, однако в последний момент слабохарактерный Вриенний дезертировал и переворот опять провалился. Несмотря на тяжесть задуманного преступления, император не стал отвечать на него репрессиями: кесарь Никифор сохранил положение при дворе и до самой смерти входил в «ближний круг» Иоанна II. В то же время Анна с матерью и сестрами удалилась в монастырь Благодатной Богородицы на северо-западе Константинополя, где они жили в отдельных покоях, примыкавших к монастырю. Проведя остаток дней в стороне от «высшего общества», Комнина вела вполне светский образ жизни и приняла постриг лишь перед кончиной. Будучи одной из наиболее просвещенных людей эпохи, Анна Комнина организовала подле себя философский кружок, занятия которого она курировала и финансировала.

Авторству Анны Комниной принадлежит «Алексиада» – объемная панегирическая биография Алексея Комнина, охватывающая период с 1069 по 1118 гг. Написанная незадолго до смерти Анны, в царствование ее племянника Мануила I (после 1148 г.), «Алексиада» является продолжением «Исторических записок» – незавершенной работы мужа Комниной Никифора Вриенния.“( https://w.histrf.ru/articles/article/show/komnina_anna).

През 1087 година баща ѝ император Алексий I преминал през превзетия от войската му „Плискован“ (τὴν Πλίσκοβαν / Водния / Мокрия / Големия) град, посетил замъка, в който през 893 година бил помазан цар Симеон и след това се придвижил към Дръстър, където му предстояла тежка и неуспешна за него битка с печенегите.

Описвайки (по предоставени ѝ бойни документи) похода на баща си към Дръстър и водените там боеве, Анна Комнина волно или неволно е оставила за вечни времена няколко кратки, но много точни сведения сочещи територията на днешния град Девня. Тогава той е бил считан от висшето императорско военно командване (и не само от него) за най-голям, римски и български, царски, ограден (окръжен, крепостен), кръстопътен и „плувнал“ във вода град, който някога носел смесеното гръцко-българско име Велика Пристлава (μεγάλην Πρισϑλάβαν). Анна Комнина проявявала голям, но явно скрит интерес към историята на своя български род и на българите като цяло.

Тази наша именита сънародничка (по майчина линия) е написала и оставила споменатия огромен труд „Алексиада“. Учените ни го познават много добре, но по една „чиста случайност“ не са им стигнали знанията, не им е било съдено да го преведат вярно и да открият отлично, точно и конкретно описания Древен кръстопътен, мегаполисен Мокър (Воден) град, който днес наричаме Девня. А това е повлякло едно чудовищно отклоняване на българската история към Абоба и днес това „вековно загубено научно време“ представлява един непознат по своята трудност проблем от висша научна (православна и българска държавна) значимост. Да. Този проблем виси със страшна сила пред нашия народ и пред нашата държава. Той ще трябва да бъде решен с голяма убеденост, с мъжество и държавническа непоколебимост.

Започваме работа по двете кръвно интересуващи ни извадки от официалния превод на написаното от Анна Комнина в нейния безценен за България исторически труд „Алексиада“.