АННА КОМНИНА Е РАЗКАЗАЛА НЕПОЗНАТАТА НИ И ДО ДНЕС ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И НА БПЦ – ДЕВНЕНСКАТА! 

ВЕЛИКО-ПРИСЛАВСКИЯТ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР (893 год.).

 ПРИСЛАВСКОТО ПОМАЗВАНЕ И ВЪЗКАЧВАНЕ НА ЦАР СИМЕОН.

ДЕВНЕНСКОТО НАЧАЛО НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ. 

СТОЛИЦИТЕ ВЕЛИКА ПРИСЛАВА (ДЕВНЯ) И МАЛЪК ПРЕСЛАВ

„Когато всички са убедени,  че нещо е  невъзможно, идва невежа, който не знае това и… прави откритие.”    

А. Айнщайн                                                                                               

Непоколебимата вяра в успеха на това мое рисковано и почти неосъществимо при сегашните условия съдбоносно за  всички българи начинание е половин победа. Непрочитането на тази  хипотеза освен безотговорност и ленност ЩЕ БЪДЕ ПОДЛО ПРЕДАТЕЛСТВО КЪМ РОД, НАРОД И РОДИНА!

Български народе,

Български историци,

Български журналисти,

Девня се нуждае от Вашата помощ!

Девня плаче за вниманието на БПЦ!

Девня заслужава вниманието на Майка България!

Дано идеята ми запали поне един буден български журналист.

Нужни са вяра, новаторски дух, находчивост, риск и луда смелост.

Нека заедно да възкресим Девненската история на България!

Елате в забравеното Девненско седалище на цар Аспарух!

Бъдете първи в името на Родината!

Първи!

! 

АННА КОМНИНА ЧЕРТАЕ ДЕВНЕВСКАТА НИ ИСТОРИЧЕСКА КОНЦЕПЦИЯ ТАКА:

1. Партенопол, Потокът, Мокрите ливади, Мегалиполис, Девина, Варна, Плискован, Плюскаград, Предслава, Славомир, Мокрос (Воден или Голям), Прислава, Велика Прислава, Градът при Големия (Великия) залив – са само част от имената на град Марцианопол.

2. Възкачването и помазването на цар Симеон на трона е станало в Първостоличния / Аспаруховия / Великоприславския (Девинския) църковно-народен събор (893 год.).

3. Описваният от авторката град е бил „τὸν Ἴστρον“ /  „СВЕТОВНО ИЗВЕСТЕН“ („најубавото за светот!“) и не е бил „на“ („до“, или „в“)  река Дунав.

4. Начело на българската империя са стоели Царе, а не ханове или канове.

5. В Девневските български царски династии е имало немалко еврейска кръв, която вероятно е дошла от честата женитба на български първенци с еврейки. Възможно е юдаизмът (в някаква степен) да не е бил чужд на нашите тогавашни българи.

6. Чудните, божествените, неповторимите Девински карстови извори; Техните „стребрени“ потоци и поточета; Вълшебната, лековита и покръстителска Девинска река; Дългият (дълбокият в сушата морски залив от Одесос до Девина); Огромният комплекс за къпане и лечение на значителни масиви от хора, както и Великите (Големите) варовикови кайраци са намерили под една или друга форма място в и сред многобройните исторически имена на града.

7. Голяма (Велика) Прислава може да означава:

а) Голям (Велик) град при залива;

b) Голям (Велик) град в низината;

с) Голям (Велик) град при каменните бани (сауни);

d) Голям (Велик) „ГРАД-ПЛЯЧКА НА СЛАВЯНИТЕ“;

e) Много други, за които често става дума в настоящата разработка.

В своя безценен (за нас българите) гигантски труд „Алексиада“ Анна Комнина ни е разказала и завещала най-вярното обяснение за мястото и ролята на Мегалиполиса (Девненския град) в българската ни история. Уви! Официалните български преводи (в ГИБИ) на написаното от нея са напълно сгрешени и святата истина за нашето минало е останала абсолютно неразбрана. Това е един не тъжен, а направо казано печален факт. А уж ние („земляните“ от 21-ви век) се каним да разговаряме с извънземните. Под въпрос е не кога, а дали изобщо някога ще бъдем способни да „приказваме“с тях? 

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ ЗА НЕЗАПОЗНАТИТЕ С РАЗГЛЕЖДАНАТА ТЕМА

1. Проф. Ив. Дуйчев е безкрайно далече от историческата истина

Македонски Прегледъ, Година VIII, книга 4, София, 1933, 1. Сѫщинското значение на името Μόκρος y Анна Комнина  [1], (Приносъ къмъ историята и географията на Македония), (Продължение отъ кн. 3) , Отъ Ив. Дyйчевъ,

 - част III :  http://macedonia.kroraina.com/mp/mp_8_4_1.htm

Стр. 19: „ Μόκρος като нѣкакъвъ „предѣдъ на българската династия отъ IX и X в." Ханъ Крумъ е, наистина, родоначалникъ на българската династия отъ IX и Х в., баща на Омортага (814—31), дѣдо и предѣдъ по права линия на владѣтелитѣ следъ него, Дори до Романа II († 997), което Анна прекрасно е указала съ Думитѣ : Κροῦμος καὶ οἱ ἐξ ἐκείνου γενόμενοι. 

Цельта на указаното мѣсто отъ Анна Комнина VII, 3, е да обясни [1] съставното (σύνθετον) наименование на града Преславъ, подъ което той билъ познатъ всрѣдъ ромеитѣ: ἡ μεγάλη Περισθλάβα. Анна твърди, че отначало градътъ се назоваваль ἡ μεγάλη πόλις. По-късно при Крума и неговитѣ потомци и още повече при Самуила той, споредъ нея, получилъ сложно наименование, отъ гръцкото слово μεγάλη и славянското име Περισθλὰβα: ἡ μεγάλη Περισθλάβα. [2] Това обяснение на Анна Комнина е невѣрно, защото гръцкото име на града — ἡ μεγάλη Περισθλάβα било само точенъ преводъ на българското название Велики Преславъ, давано му въ отличие отъ разположения край Дунава Мали Преславъ или Переяславецъ. [3] Неточно е Анниното сведение, че Преславъ сѫществувалъ нѣкога (ποτὲ) (разбира се преди Крума), като голѣмъ градъ (разбира се еллински), съ име Μεγάληπόλις, и едва по-късно билъ заетъ отъ българитѣ и промѣнилъ името си. Не точно е сѫщо указанието, че Преславъ билъ разположенъ къмъ Дунава (περὶ τὸν Ἴστρον). [4] 

Като се отстрани първата часть отъ Анниното известие за сѫществуването на нѣкакъвъ μεγάλη — πόλις преди установяването на българитѣ, като легендарно и отразяващо известенъ елински патриотизъмъ, [5] — указанието за нѣкаква връзка !

1. У нея сѫществува изобщо стремежъ да обяснява „варварскитѣ" имена, защото се страхува да не оскърби слуха на читателитѣ съ тѣхното произнасяне. Cp. K. Krumbacher, ц с., с. 277 и Anm 1. Сѫщото отношение къмъ „варварскитѣ" имена проявява и Теофилакть Охридски, cp. ср. 7. по Б. Финети, P. Gr., CXXVI, 321 А. — СбБАкН., XXVII. стр. 9. 

2. I. B. Bury, въ E. Gibbon, The History of the decline and the fall of the Roman Empire, London 1898. VI, 160, бел. 90, отбелязва: In the slavonic tongue, the name of Peristhlaba implied the great or illustrious city, μεγάλη καί οὐσα καὶ λεγομένη, says Anna Comnena, Alexiada, VII. 3.

 3. За него вж. B H. Златарски, История, I, 2, 580.

 4. Г. Баласчевъ, Mинaлo, I (1910), 4, стр. 335, като се довѣрява напълно и безкритично на Анниния текстъ, приема, че българската столица Преславъ била разположена наистина край Дунава. A. Rambaud, L"Empire grec au X-e siиcle, Paris 1870, p. 325, e допустналъ сѫщата грѣшка, като говори за Симеоновия дворь: sa cour de Preslav, sur le Danube . . .

5. Споредъ Codinus, De orig., ed. Bonn., 23,_3-8 Преславъ (Περσθλάβαν), заедно съ Дръстъръ, Плиска, Констанция, билъ основанъ още отъ Константина Велики. (Б. м. Ето, в това твърдение се крие част от истината, която все ни убягва!)

 

между издигането на Преславъ и наименованието му „Велики Преславъ", и Крума и неговитѣ потомци (Κροῦμος καὶ οἱ ἐξ ἐκείνου γενόμενοι) не противоречи на нашитѣ исторически известия. Чаталарскиятъ надписъ [1] доказва ясно, че основатель на града Преславъ билъ Омортагъ, [2] наследникътъ на Крума.  Цельта за построяването на тая крепость е била чисто стратегическа. Построенитѣ отъ Омортага мость и крепость били разположени срещу северния входъ на Върбишкия проходъ. [3] Поражението на имп. Никифора I, на 26 юли 811 год., станало въ Върбишкия проходъ, [4] и Крумъ несъмнено знаелъ цѣлото стратегическо значение на този проходъ. Затова, можеби, Омортагъ, съ построяването на крепостьта при р. Тича, презъ септ. 821 год., [5] изпълнявалъ само завета на своя баща. Основаната отъ него крепость е била, вѣроятно, подържана отъ другитѣ потомци на Крума, докато най-сетне при Симеона градъ Преславъ билъ избранъ за столица на българската държава. [6] Изобщо, основаването и издигането на града се дължало на членоветѣ отъ Крумовата династия. 

На сѫщото мѣсто, обаче, Анна Комнина свързва града Преславъ съ Самуила. Въ нашитѣ исторически паметници липсватъ указания за нѣкакви връзки на Самуила съ Преславъ. Напротивъ, градътъ билъ назованъ, изглежда, съ славянското си име още преди Самуила, при Симеона, [7] къмъ когото това сведение на Анна би се отнесло по-добре. [8] Указанието пъкъ, че тѣзи български царе — Крумъ и Самуилъ — нападали Запaда, трѣбва да се разбира въ обичайния смисълъ при употрѣбата на опредѣленията „изтокъ" и „западъ" y византийскитѣ автори, именно Западътъ (ἡ Δύσις) за европейскитѣ, главно на полуострова владѣния на ромеитѣ (въ противоположность на Изтока, ἡ Ἀνατολὴ) — малоазийскитѣ), не непрѣменно, обаче, само западнитѣ части на Балканския полуостровъ.

 Изобщо, Анниното указание въ кн. VIII, 3 за града Велики Преславъ има малка историческа стойность и не дава нѣщо особено ценно и ново за историята на тоя градъ. (???).

1. ИРАИК., X (1905), 544—54. — B. Н. Златарски, ibid., I, 441 сл.. 

2. B. Н. Златарски, ibid., I, 1, 319 сл. 

3. ibid., I, 1, 321. 

4. ibid., I, 1. 258 сл. 

5. W. N. ZIatarski, JSFOU, 40,₁ (1924), S. 1—7. 

6. B. H. Златарски, ibid., I, 2, 254 сл..

7. ibid., I, 2, 255. 

8. Анна познава името на Симеона, cp. ibid., I. 233,_22-24. ed. Teubner:”

(Б.м. Може да греша, но отричам напълно казаното от уважаемия проф. Ив. Дуйчев).  

Това е първата извадка от файла "АННА КОМНИНА Е РАЗКАЗАЛА НЕПОЗНАТАТА НИ И ДО ДНЕС ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И НА БПЦ – ДЕВНЕНСКАТА!". Същият е с обем от 17,26 Mb и за съжаление не може да бъде публикуван тук. Файлът е част он моя труд ДИЕБИ (ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ".