Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2021 19:01 - ВАЖНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 4360 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 30.09.2021 05:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ТРАЯН

Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква. Среброто в римската и българската история.

 Д-р Ганчо Ценов: „ Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква“  стр. 184 – 187, 2014 год. , Хелиопол.

 http://www.heliopol.com/ganchozenov-last.pdf

!  !  !  ПЪЛНИЯ ЦИТАТ МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ОТ СТР. 184 ДО СТР. 187! ТУК НЕЩО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА.

Б. м. Много, безкрайно много девненски елементи:

       Стребро; Бога стребренова; Краля от Трояна; 33 студни точки (точно толкова легендарни девненски извора); Свитлоно злато; Езеро; Дева (Девина) Марийка, Глубок бунар; Студна вода; Змия халовита; Жежено злато; Христяни; Крал Латин; Свети Георги; Триесет и три чешми и др.

Д-р  Ганчо Ценов:

а) Спомени за Траяна

      „У българите са се запазили спомени за Траяна и за основаването на Маркианопол от Траяна. Йордан в своята готска история описва това основаване по следния начин: „Този град (Маркианопол) е основан, както се разправя, от императора Траяна и то по следните причини: Едно момиче на сестра му Маркиа, като се къпело в реката Потамус (Камчия), която имала бистра и сладка вода и извирала из сред града, поискало да гребне вода. Обаче случайно златната чаша, която ѝ била донесена, повлечена от тежестта на метала, паднала на дъното на реката. Дълго време след това тя пак излезла на повърхността. Понеже е неестествено празен съд да потъне, а веднъж погълнат от вълните, да бъде изхвърлен от тях на повръхността, то, когато Траян за голямо негово учудване се научил за това, помислил си, че в изворите ще живее някое божество. Затова основал града и го нарекъл на името на сестра си Маркианопол.“ 234 Според този разказ Траян се представя като идолопоклонец, като е вярвал, че във водни извори живеят божества и пр. Това основаване на Маркианопол, както и Траяновото езичество, е изразено от една българска народна песен, в която от сетне са се вмъкнали и други елементи, като св. Георгия и пр. Съдържанието на тая песен е следното:

  234.  Jord. XVI.

Понеже сега нямало от где да пият вода, то кралят ги проводил под града, гдето до езерото имало студен бунар, но там имало змия халовита, от която троянци трябвало да откупуват вода със злато и сребро. По тоя начин се изтъква нищожеството на златото и среброто пред създадената от бога и необходима за живеене вода.

Най -сетне Троян напълнил със злато и сребро джебовете и пазвата на най-малката си дъщеря Мария, дал ѝ сребърен ибрик и я проводил да донесе студена вода. Момата се прекръстила и тръгнала, обаче из пътя я застига един незнаен делия. Този незнаен делия я запитал где отива, тя му отговорила, че отива под Трояна града да налее студена вода. Той ѝ разправил тогава, че там има змия халовита и че тя ще загине млада и зелена. След това ѝ открил, че той не е незнаен делия, а е свети Георгия. Придружил я до водата, убил със стрелата си змията и по този начин спасил момата. Вързал змията за коня си и се върнал заедно с момата в града. Щом стигнал в града, проводил момата да съобщи на баща си, която се обърнала към него с думите:

Важното в тая песен е и това, че Траян се нарича „крал латин“, с което се изтъква чуждия, латински характер на Траяна. Тая песен, както виждаме, не е някоя по-сетнешна комбинация, а има корена си още във времето на Траяна, защото тя не е нищо друго освен вариант на приказката за основаването на града Маркианопол, на Девненското Езеро от Траяна. Песните обикновено са израз на непосредствени преживявания, а не на чужди, недокосващи певеца събития. Тъй че горната песен сви-

235 Български народни песни, събрани от Братья Миладиновци. №38. Дял II Готи и българи 187

     детелствува, че българите, които я пеят, са преживевали събитията от Траяново време и !!!? следователно са били !!!? по онова време в Мизия. В нея се изтъква и борбата, която са имали по онова време християните гети с римляните, което ще посочим по-натам. Траян според Иордана е покорявал в Мизия сармати, иначе тук са живели гети. Тъй че ние можем да кажем, че гетските традиции са спазени у българите. За Траяна са се запазили много спомени у славяните. В България много местности носят неговото име, напр. града Троян и пр.

     236, но понеже за тях може да се каже, че са преминали у българите посредствено, макар и с посредствеността да се стига пак до Траяна, то ние ще обърнем внимание тук само на „Слово ο плъку Игореве“, защото и тук се изразява непосредствено преживяване на разказвача: О бояне соловiю стараго времени, абы ты cia плъкы ущекотал, скача, славiю, по мыслену древу, летая орлом под облака, свивая, славiю, оба полы сего времени, рища в тропу Трояню чрес поля на горы. Были вечи Трояни, минула лета Ярославля; били плъци Олгови, Олга Святославлича. Встала обида в силах Дажьбожа внука, вступил девою на землю Трояню. . . . Которое бо беше насилiе от земли Половецкыи на седьмом веце Трояни.“

     237 Важното у това слово е, не само гдето се споменава Траян, от което излиза, че той е стоял в известна връзка със славяните, но че се споменава и Траяновия трап (окоп). Дринов мисли, че тропу Трояну значи трапу Троянову, което няма съмнение, че не може другояче и да бъде (вж. Заселение, стр. 80). Друго тъй също важно нещо е, гдето се споменава вечи Трояни, от което собствено се схваща славянското леточисление. Вечи Трояни се схваща в смисъл вековете (времето) на Траяна (в. Дринов, Заселение стр. 81): „Били вечи Трояни, минула лета Ярославля, били плъци Олговы, Олга Святославлича, т.е. бяxa Траяновите времена, минаха ярославлевите години, бяха и плъците (пълчищата, войските) на Олга Святославлича. Такова голямо и силно възпоминание, що е останало у славяните: руси, българи и сърби за Траяна е несъмнено доказателство, че Траян е воювал с тези народи в своите походи, че той тях е покорявал в Дакия, Мизия и Илирия.

      236 Виж Праотечеството и праезикът на Българите, стр. 120–128.

      237 Приведено по Дринова, Заселенiе и пр. стр. 78.“

…………………………………………………

     1. Въпросите са много. Отговорите са налице. Нужна е работа. Научна работа, а не само нескончаемо, вековно цитатничество на догматични и неверни „стари открития“. Нужно е разместване на пластовете, наложителни са остри спорове на непримирими истински учени.  Историята е била и е един бурен и кървав поток, а не една кротка рекичка, в която тихо и кротичко са си плували едни прекрасни рибки. Повече в българската история не бива да бъдем кротки шаранчета, защото в Девня се е проляла много, ама много човешка, в т.ч. и българска кръв.  В нея все още има следи от кръвта на Никифор I Геник, а може би и черепът му все още се въргаля нагоре надолу, досущ като нашата писана, но недонаписана и силно натъкмена българска история.

 2. ВЕРОЯТНО ТАЗИ ПЕСЕН Е ИЗДИРЕНА, НАМЕРЕНА И ЗАПИСАНА В РАЙОНА НА ДНЕШНА МАКЕДОНИЯ. ЗАЩО ДА НЕ ДОПУСНЕМ, ЧЕ КЪМ КРАЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ЕЛИТНИТЕ БЪЛГАРСКИ РОДОВЕ СА СЕ ПРЕМЕСТИЛИ ТАМ, ТАМ В НАШАТА СВИДНА НИ И ДО ДНЕС МАКЕДОНИЯ. ТЕ СА СЕ ПРЕСЕЛИЛИ ТАМ И СА "ПРЕНЕСЛИ" СЪС СЕБЕ СИ НАЙ-СЛАВНАТА, НАЙ-СМИСЛЕНАТА И НАЙ-ДЪЛГАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЧНА (ДЕВНЕНСКА) ПЕСЕН ЗА ДЕВА МАРИЯ (ДЕВИНА), ЗА СВЕТИ ГЕОРГИ, ЗА ИМПЕРАТОРА ТРАЯНА (СЪЗДАТЕЛЯ НА МАРЦИАНОПОЛ – ЗА "СТРЕБРЕНИТЕ" ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ И ВОДА, ЗА ГРАДА НА ПОБЕДАТА! ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ОТ МНОГОБОЖИЕ КЪМ ЕДИНОБОЖИЕ..
.
А И НЕКА СЕ ЗАПИТАМЕ ОТНОВО: ОТ КАКЪВ "ЗОР" НАШИТЕ БЪЛГАРИ СА ПЕЕЛИ ТАЗИ ЯВНО РОМЕЙСКА ПО СМИСЪЛА СИ ПЕСЕН НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК? ЗАЩО НЕ СА ПЕЕЛИ ПЕСЕН ПОСВЕТЕНА НА "ВЕЛИКАТА АБОБА"? ...                     

Въпроси много. Дано и отговорите да са много. Колкото и да не ѝ се занимава с историята на Девня, българската наука ще трябва да се потруди за тази част от българската ни история. Вярно е, че за нея Девня е "персона нон грата", но все пак все още е в чертите на България.
                                                                                                                                                     29. 09. 2021 год.  Инж. Драгия Драгиев

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888




Гласувай:
5



1. milenavarbanova9 - Дерзайте!
29.09.2021 20:38
Статиите са много интересни!
цитирай
2. dobrodan - Това с позоваването на "Слово о полку Игореве"
29.09.2021 21:13
е доста неправилен пропаганден ход, г-н инженере. Написаното там означава съвсем, съвсем друго от това, което са чели поколения славянофили :):):).
Ако Ганчо Ценов е историк, то аз трябва да съм доктор онорис кауза....поне.
Може би към края на следвашия месец някои нещенца ще просветнат в не един и два тъмни мозъка.
цитирай
3. devnenetz - ПЕСЕНТА МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ ТУК:
30.09.2021 17:13

Български народни песни. Събрани от Димитър и ... - LiterNethttps://liternet › folklor › sbornici › miladinovci › 38
38. СВЕТИ ГЕОРГИ. Български народни песни. Бог да биет краля от Трояна! Ми пособрал троянци христяни: - Ел чуете, троянци граждани! Расипите бога единего,
цитирай
4. andorey - Вижте какво казва за първата бъл...
01.10.2021 21:11
Вижте какво казва за първата българска столица Карек Шкорпил. Много е интересно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 991557
Постинги: 440
Коментари: 291
Гласове: 1189
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031