Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2021 18:36 - КУРИОЗ: БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН ЗА ИМПЕРАТОР ТРАЯН И ЗА ГРАД МАРЦИАНОПОЛ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 813 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 04.10.2021 06:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Дали е възможно българите да са пеели тази Девинска песен не в град Девина, а в Абоба (наречена съвсем погрешно Плиска)!?...

 „Марк Улпий Траян (на латинскиMarcus Ulpius Traianus; р. 53 – поч.117год.; управлявал от 98 – 117 год.) е римски император от Нерво-Антониновата династия, вторият от т.нар. „Петима добри императори“. Управлението му от 98 до 117 г. е най-забележително с неговата строителна дейност и с грандиозните военни победи, които Траян постига в Дакия и Месопотамия. През този период Римската империя достига своя най-голям териториален обхват.“ (https://bg.wikipedia.org/wiki/Траян).

 Имало... Някога (в много далечни времена)  имало една страхотна, направо смайваща българска народна песен. Всеки може да се запита защо и от какъв „зор“ нашият народ е възпял Девненските извори и римския „Трояна града“? Според мен той е сторил това, само защото тук, в Девня, и точно в Девня,  е била най-славната, но за голямо съжаление отдавна забравена и досега недоказана наша българска Първопрестолнина!

Включвам тук тази песен за водния Девненски град, за Девненските студни и  стребрени извори, за Девината Марийка (Дева Мария), за краля Трояна. Правя това, защото съм убеден, че и тя е едно необоримо доказателство, че Девненският град (бившият мегаполис Марцианопол/ Девина) е бил Аспарухова столица на България много повече от 100 години.  Песента за Свети Георги, за Марийка, за многобожието и за единобожието е един голям корен, който трябва да подхрани българската ни история. Тя заслужава особено внимание, както  от българската наука, така и от моите днешни девненци. Това го повтарям много отдавна и ще продължа да го напомням, докато нашата държава не се събуди от вечния си сън и не направи необходимото.

 

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ
Събрани от Димитър и Константин Миладинови

38. СВЕТИ ГЕОРГИ

http://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/38.htm

Бог да биет краля от Трояна!
Ми пособрал троянци христяни:
- Ел чуете, троянци граждани!
Расипите бога единего,
напишите бога стребренова.
Написале бога стребренова.
Що ми текле у Трояна града
триесет и три точки студна вода;
тамо фати да ми протечвит
бело стребро и свитлоно злато;
то"а за бога моли"а, то"а ми найдо"а.
Ним "и прати краль троянски,
ми "и прати под Трояна града,
под езеро, кей глобок бунар.
Тамо имат тая вода студна;
тамо имат змиа халовита;
на ден му йе по еден таин;
тамо одат троянски христяни
да откупат водата со стребро,
со стребро, со жежено злато.
Бог да биет краля от Трояна!
Промени негвоа мила керка,
негвоа керка, най-мала Мариа
*;
и наполни джепье и пазу"и
со стребро, со злато жежено;
во ръце и даде стребрен ибрик:
- Ай ти, керко, мала Марио!
Ти пойди ми край бунара,
налеи ми она студна вода,
да откупиш ти вода со стребро.
А що беше девойка Мариа!
Се прекръсти, богу се помоли:
- Дейди, боже, мене поможи ми!
И киниса по бели друмови,
и си стрете незнаена делиа.
- Поможи бог, Троянко девойко!
Ако бог да, каи ке ми "одиш?
- Я ке ходам по Трояна града,
да налеам она студна вода.
Отговори незнаен делиа:
- О, девойко, хубава Марио!
Тамо имат змиа халовита,
ке загиниш млада и зелена!
Я не сум незнаена делиа,
туку сум си свети Георгиа.
Я ке легнам на твои скутови,
малу перче да ми приобидиш;
я сум вреден тебе да откинам.
Па си слезе от коньо на земи,
легна на нейдзини скутови.
Бог да биет змиа халовита!
Се даде от глобоко езеро,
сама себе гласови даде:
- Хейди, боже, хейде, мили боже!
На ден имах само еден таин,
а денеска имам три таини!
И що беше хубава девойка!
Я догледа змиа халовита,
на девойка тешко жал и падна,
от жалости тая не ми скорна,
не скорна светаго Георгиа
и порона солдзи по образи;
паднаха солдзи по образа негов,
от жалости солдзи г" изгореха.
и си стана свети Георгиа,
изговоре на Троянска девойка:
- О, девойко, хубава Марио!
Що ми рониш тие дробни солдзи?
Изговоре Троянка девойка:
- Брату мои, свети Георгиа!
Опули се по бели друмови,
що ми идет хала халетина,
що говорит змиа халовита!
"На ден имах само един таин,
а денеска имам три таини!]
Се опули свети Георгиа,
я догледа змиа халовита.
Ал му велит Троянка девойка:
- Сега ние, брате, загинахме!
А що беше свети Георгиа!
Се уплаши свети Георгиа,
па си слезе сам еден господ:
- Ал ме чуеш, свети Георгиа!
Вели сам едини господ,
а извади стрела от пояса,
фарли на змиа халовита;
може и яс на помощ да дойдам.
И що беше свети Георгиа,
па истъргна стрела от пояса
и фърли на змиа халовита,
я погоди мегю църни очи
и си кутна змиа халовита,
и си явна коня дориега,
па велит на Троянка девойка:
- Оди по мене пред коня.
С себе зеде змиа халовита,
па я върза с дробнаго синджира
и велит свети Георги на коня:
- Али чуеш, конье дорие,
си фатихме змиа халовита,
влечи, конье, сега да се влечи.
И киниса по бели друмо"и.
Кога дойде у Трояна града,
кога гледат Троянци христяни,
ги прифати треска тригодишна.
- Егиди боже, сполай ми ти тебе!
От кога се Троян заградило,
ваква хала не беше ни дошла!
Па си ходит свети Георгиа,
па си ходит по Трояна града,
па си слезе от коня на земи
и си пракя девойка Мариа:
- О, девойко, хубава Марио!
Ти да пойдиш у ваши дворье,
хабер ти стори на твои татко!
Дойде еден незнаен делиа
и те викат тои каи него.
Па киниса тои крал Латин,
па отиде кай свети Георгиа:
- Добре дойде, незнаен делиа!
- Добре найдох, крале Латинине!
- Ако сакаш, я да ми ти да"ам,
да ти да"ам моя мила керка!
Изговоре свети Георгиа
на онега краля Латинего:
- Кюти, Латин, уста да ти капнит,
не зборувай ти такви речови!
Я не сум ти некои делиа,
туку сум ти еден ангел божи,
ангел божи свети Георгиа.
Али гледаш, хала халетина,
да собериш троянци христяни,
да разсипиш бога стребренаго,
да напишиш бога единаго,
оти гледаш страшно халетина.
Ако пущам змиа халетина,
три пъти градо ке преопачит,
жива душа от вас не остават.
Изговоре тои крал Латин:
- Прости мене, свети Георгиа!
Се собраха христяни троянци,
разсипаха бога стребренаго,
напра"иха бога единега.
И що текле триесет и три чешми
чисто стребро и жежено злато,
пресекна ми и потекоха,
потекоха тая студна вода.
От тогай песна останала.“

* Мариа, Мария, Марийка, Девица, Дева, Дева Мария, Девина, Панагия, Партена, Партенопол, Девне, Девня… Легендарни „триесет и три“ точки студна вода, Стребрени извори, Зачеването на Мария, Отказът от многобожието и приемането на Единаго бога… Всичко това говори, че не другаде, а точно тук – в град Марцианопол (Трояна града, Девина, в Девненската Велика Преслава) нашият народ е приел християнството. Тук се е научил да чете и пише… По-късно, много по-късно е дошло времето на шуменския Древен = Преславен! град. Чак тогава, когато цар Симеон I Велики, е започнал да го възстановява и строи по-сериозно и дълго – цели 28 години!

Нямам намерение да коментирам в детайли този и изложения по-долу втори вариант на песента. Само ще споделя, че те, и двата варианта, са направо фантастично потвърждение на цялата концепция, която се опитвам да изградя за мястото и ролята на град Велика Преслава – Първата (Аспаруховата столица) на Дунавска България от 681 поне до 811 година. И още нещо, което е изключително важно – тези песни сигурно са старобългарско дело, но най-вероятно са плод на побългарена стара ромейска християнска марцианополска песен. Те не са написани от някой случаен човек. Те са дело на нашия народ, чийто елит е живял и се е покръстил не другаде, а в своята Първа, Девненска столица. Наложително е да се направят сериозни опити за датирането на тази песен, но то ще бъде  невъзможно, докато не се разбере и дока-то не се признае, че Девня не може да продължава да бъде извън борда на българската история, защото тя е не нейна периферия, а е била неин ръководен държавен, християнски и просветителски център. Предполагам, че ни делят не едно, или две столетия от създаването на тези два варианта на песента. Колкото повече са  тези столе-тия, толкова по-вярно те ще ни казват безценната истина за онези времена, когато Трояна-града се превърнал в град Велика Прислава (Прислава) и в него се е ковала историята ни и се е защитавала на живот или смърт нашата Българска държава.

…………………………………

 Следва много важно продължение!

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milenavarbanova9 - Забележително!
29.09.2021 20:14
Забележително!
цитирай
2. barin - Интересна песен, Девненец. Не съм я ...
29.09.2021 20:15
Интересна песен, Девненец. Не съм я чувал досега.
Поздрави!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравейте!
29.09.2021 20:21
Неслучайна е връзката на Девня с император Траян Марцианопол носи името на нетовата сестра-Марциана Девня, Дева, градът има божествен произход, свързан е със светата Дева!
цитирай
4. devnenetz - ИСТОРИЯТА НА ДЕВНЯ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА БЪЛГАРСКА ( А НЕ САМО РОМЕЙСКА!) ЗЛАТНА МИНА
30.09.2021 05:04
Интересно е защо нашата наука я е отписала така лековато? Сега ще се появят толкова много лесно достъпни факти, че наистина е чудно.
цитирай
5. devnenetz - ПЕСЕНТА МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ ТУК! ТЯ ОБАЧЕ ИМА НУЖДА ОТ ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ...
30.09.2021 17:40

Български народни песни. Събрани от Димитър и ... - LiterNethttps://liternet › folklor › sbornici › miladinovci › 38
38. СВЕТИ ГЕОРГИ. Български народни песни. Бог да биет краля от Трояна! Ми пособрал троянци христяни: - Ел чуете, троянци граждани! Расипите бога единего,

МНОГО Е ИНТЕРЕСНО! БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРСКИ ФАМИЛИИ СА ПЕЕЛИ ТАЗИ ПЕСЕН. ТЯ НЕ Е "ПРЕХВРЪКНАЛА" САМА ОТ "ТРОЯНА ГРАДА" ЧАК В МАКЕДОНИЯ, КОЯТО Е "СЪЗДАДЕНА" ОЩЕ ПРЕДИ ГОЛЕМИЯ ПОТОП. МИСЛЯ, ЧЕ НАШАТА ДЕЛЕГАЦИЯ В СМЕСЕНАТА ИСТОРИЧЕСКА КОМИСИЯ МОЖЕ ДА ОСВЕДОМИ МАКЕДОНСКАТА СТРАНА ЗА ТАЗИ НАРОДНА ПЕСЕН. ВРЕМЕ Е ТЕ ДА Я ПРЕВЕДАТ НА ТЕХНИЯ "ДРЕВЕН" мАкедонски език... ВРЕМЕ Е БЪЛГАРСКАТА НАУКА ДА ОБЯСНИ КАКВА МОЖЕ ДА Е ПРИЧИНАТА НАШИТЕ ПРЕДЦИ ДА СА ПЕЕЛИ ТАЗИ СТРАХОТНА ПЕСЕН ЗА СТРАХОТНИЯ ГРАД МАРЦИАНОПОЛ (НАРИЧАН "СЛУЧАЙНО" ВЕЛИКА / ГОЛЯМА / СТРАХОТНА ПРЕСЛАВА). ВРЕМЕ Е НАЙ-ПОСЛЕ ДА ПРОУМЕЕМ, ЧЕ ГРАД ВЕЛИКА ПРЕСЛАВА ОЗНАЧАВА ГОЛЯМ / ВЕЛИК ОГРАДЕН ГРАД – ГОЛЯМ / ВЕЛИК / СТРАХОТЕН КРЕПОСТЕН ГРАД... ДА! ТАКЪВ БИЛ И ТАКА БИЛ НАРИЧАН ЕДИН ЕДИНСТВЕН ГРАД – ДЕВНЕНСКИЯТ! НАРИЧАЛИ ГО ОЩЕ "СТАРИЯТ ГРАД НА КОНСТАНТИН" / "ГРАД ПО-СТАР ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ". Е, РАЗЛИКАТА Е "ДРЕБНА РАБОТА" – САМО НЯКАКВИ СИ ДВА ВЕКА И НЕЩИЧКО... НАРИЧАЛИ ГО "ВТОРИЯТ РИМ"... А ПО-КЪСНО – "БЪЛГАРСКИЯТ РИМ". ТЕРВЕЛ Е ТРЪГНАЛ С ВОЙСКИТЕ СИ ОТ ДЕВНЕНСКАТА НИЗИНА ОТИВАЙКИ ДА СПАСИ КОНСТАНТИНОПОЛ И ЕВРОПА... ТРЯБВА... ТРЯБВА ДА СЕ РАЗМЕСТЯТ И НАМЕСТЯТ ПЛАСОВЕТЕ И "ЛИСТОВЕТЕ" НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.... ВРЕМЕ Е!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 904235
Постинги: 420
Коментари: 284
Гласове: 1058
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31