Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2017 04:32 - ДАЛИ АНА КОМНИНА НЕ Е НАЗОВАЛА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕДВОДИТЕЛ КРУМ С ДЕВНЕНСКИЯ ТОПОНИМ МОКРОС?
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 2642 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 02.12.2017 04:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Нека всеки сам за себе си вникне в следната перифразирана от мен мисъл:

„Дори да изчезнат всички физически следи от миналото на някоя земя, винаги остават едни последни свидетели, чрез които може да се разгадаят нейните тайни. Тези последни и безсмъртни свидетели са езиците и топонимите оставени от обитавалите я на­роди. А такива топоними в Девня / Велика Преслава и в Добруджа запазил Бог…"

 (Инж. Др. Драгиев по Христиан Френ) 

 „А̀нна Ко̀мнина [1] (на гръцкиΆννα Κομνηνή, Anna Komnēnē, Anna Komnena) е византийска принцеса, писател и историк. Анна Комнина е родена на 1 декември 1083 г. и е дъщеря на византий- ския император Алексий I и Ирина Дукина, дъщеря на Андроник Дука и Мария Българска, внучка на българския цар Иван Владислав от династията Комитопули. С написването на своята 15-томна "Алексиада" тя става първата известна жена историк.“

 Ана Комнина (Алексиада):

  „... 7.3.4 Ὁ μὲν οὖν Παλαιολόγος καὶ ὁ Μαυροκατακαλὼν Γρηγόριος τὸν μετὰ τῶν Πατζινάκων ἀνεβάλλοντο πόλεμον, ὁπλισαμένους δὲ συνεβούλευον τὴν μεγάλην Περισθλάβαν καταλαβεῖν. «Οἱ γὰρ Σκύθαι οὕτω πορευομένους ἡμᾶς καθωπλισμένους μετ" εὐκοσμίας θεώμενοι οὐδαμῶς τὸν καθ" ἡμῶν ἀποθαρρήσουσι πόλεμον» ἔλεγον. «Εἰ δὲ καὶ οἱ ἱππεῖς ἄτερ τῶν ἁμαξῶν τοῦ πολέμου κατατολμήσειαν, εὖ ἴσθι, ἡττηθήσονται καὶ ἡμεῖς τοῦ λοιποῦ ὀχύρωμα ἐρυμνότατον τὴν μεγάλην ἕξομεν Περισθλάβαν.» Πόλις δὲ αὕτη περιφανὴς περὶ τὸν Ἴστρον διακειμένη, ποτὲ μὲν οὐ τοὔνομα τοῦτο ἔχουσα τὸ βαρβαρικόν, ἀλλ" ἑλληνίζουσα περὶ τὴν προσηγορίαν, μεγάλη πόλις καὶ οὖσα καὶ λεγομένη. Ἀφ" οὗ δὲ Μόκρος ὁ τῶν Βουλγάρων βασιλεὺς καὶ οἱ ἐξ ἐκείνου γενόμενοι καὶ προσέτι γε Σαμουὴλ ὁ τελευταῖος τῆς Βουλγαρικῆς δυναστείας, καθάπερ ὁ Σεδεκίας τῶν Ἰουδαίων, τῆς ἑσπέρας κατέδραμον, σύνθετον ἐκτήσατο τὴν προσηγορίαν ἀπό τε τῆς ἑλληνικῆς σημασίας μεγάλη ἐπονομαζομένη καὶ τὴν ἀπὸ τῶν Σθλαβογενῶν ἐπισυρομένη λέξιν, μεγάλη Περισθλάβα πανταχόθεν τούτοις φημιζομένη. 7.3.5“... 

 Инж. Др. Драгиев: Моят превод на този текст на Ана Комнина

 ... 7.3.4 Палеолог и Маврокатакалон Григорий настоявали  императорът да отложи битката с печенегите и го съветвали да овладее със сила Голяма (Велика) Преслава. Те казвали: „Скитите като видят, че ние се движим в боен ред и с готови оръжия,  няма да се осмелят да влязат в битка с нас. Ако пък се осмелят на бой без талигите, то, както вие знаете добре, те ще претърпят поражение, а ние ще имаме прекрасно защитеното укрепление Голяма Преслава“. Този град не бил известен със звездното си име Истрон (Източен град), при който се и намирал. Градът носел варварско (иноземско) име (Голяма / Велика Преслава), но според гръцките жители преди всичко това бил така наречения Голям (Велик, Звезден) град и бил такъв не само по название. Още от времето на българския „цар“ Мокрос (Мокрия, Мокреш, Морския) и през времето на родените след него, и накрая чак до Самуил – последния от българската династия, (който е бил ослепен и) унижаван нощем точно, както Седекия от езичниците, градът бил кръстен със съставно име, като за първата му част била взета важната гръцка дума Голяма (Велика, Мегали) и (за втората) думата (Преслава) на преданоотдадените на бога вярващи. Така  (съставното име) станало дословно град „Голяма (Велика) Преслава“ = „Голям известен на целия свят“ град. 7.3.5...

 * От моя превод излиза, че от времето на Крум та чак до Самуил, който е имал съдба подобна на Седекия (насилствено ослепени и двамата) Големият източен град (Истрон) е загубил гръцкото си „Мегалиполисно“ наименование и е бил наричан със „двусъставното“ име от женски род „Велика Преслава“.

** Според мен Аулът на Мокрос / Мокър, Воден, Мокреш, Морския / Крум е бил в Девня – близо до морето, край езерата и тръстиката, насред Девненеските 33 „студни точки“ / извори; потоци, река, мочурища, блата, тучни ливади и обилен „мокреш“ = „влага“.. Вероятно от това уникално „водно“, „влажно“, „мокро (рай за билката „Мокреш“, особено морско и изворно) обкръжение“ на Аула и на неговия обитател е дошъл прякорът на Крум – „Морски“ / „Мокър“ („Воден“ Аул, „Влажен“ Аул и др.п.).

*** Намерих превода: τῶν Σθλαβογενῶν“   =  преданоотдадените (на бога) вярващи. Мислех, че това е краят, но се оказват още и още въпросителни за τῶν Σθλαβογενῶν“ . На цяла поредица от езици възникват въпроси, че в текста става дума за някаква бунтовна, султанска и т.н. дума. Бих желал с този въпрос да се заемат сериозни хора от науката. И това не е лъжица за моята уста. Все пак това ме кара да правя асоциация с превода си за т.н. „Търновски надпис на Омортаговата колона“. Ако читателят си спомня, в един от вариантите на моите десетки преводи ставаше дума за „Съвет на диваните“.

 „Още в началото на текста „ + Кάνα συ! Вιγη!  Ωμο μορταγ ις τον παλεον οικον...  би трябвало ις да се преведе като силен / мощен и да се получи такъв превод на израза:

+ Диванен съвет! Амин! Жестокият и силен Предводител, бидейки все още в древния си Дом...“

 **** Съвсем в края на раздел 7.3.4 с изразаμεγάλη Περισθλάβα πανταχόθεν τούτοις φημιζομένη“  Ана Комнина е дефинирала следния така необходим на българската ни история смисъл:

τήν πολιν μεγάλην Περισθλάβα  = τήν πολιν μεγάλην πανταχόθεν τούτοις φημιζομένη = τήν πολιν μεγάλην πανταχοῦ + -θεν τούτοις φημιζομένη = Градът голям (велик) по целия свят все известен =  Голям (Велик) всеизвестен по целия свят (град)  = Град Голям (Велик) Периславан = Град Голяма (Велика) Преслава.

Легитимацията на „Град Велика Преслава“ е записана от високограмотната Ана Комнина в самия край на раздел 7.3.4. Тази потомствена българка е искала и ни е завещала да не забравяме своята Първа столица и ни е дефинирала значението на нейното име. А то е:

Град Велика Преслава = Голям / Велик известен на целия свят град!

Град Велика Преслава = Голям (Велик) всеизвестен град!

Град Велика Преслава = Голям (Велик) всеславен град!

Град Велика Преслава = Голям (Велик) всепрославен град!

А аз се опитвам да докажа и да прокламирам, че този известен на целия свят „Източен град“ днес се нарича Девня!

На името „Преслава“ ще посветя цяла отделна статия, защото ние  българите му дължим много.

Без да съм наясно как са се развивали дискусиите по превода на раздел 7.3.4 от „Алексиада“ от Ана Комнина, само ще спомена, че досега учените са допускали:

1. Че цитираното от А. Комнина име Μόκρος  е на българския Предводител „цар“ Крум.

2. Че думата Μόκρος означава „мокър“, „вода“, „влага“ и др.п.

3. Че думата Μόκρος е или име на човек, или топоним / хидроним.

4. Че името Μόκρος  се е образувало в резултат на метатезата на името Κροΰμος (И. Дуйчев).

Още от сега ще изкажа твърдото си мнение, че и по въпроса за тълкуването на името / думата Μόκρος българската наука търпи много, амо много сериозна критика за незадълбочено й разнищване и използване. За да не бъда голословен, ще се постарая да дам известен принос за изправяне на положението.

Гръцкото село Мо̀крош или Мо̀кро : https://bg.wikipedia.org/wiki/Мокрош:

Етимология:

„Според Йордан Н. Иванов името на селото е свързано с постоянно влажно, мочурливо място, от старо-българското мокръ, мокър, *мокыи наставка - ош. Имената с такъв произход са чести в българската топонимия.[

„Мо̀крош или Мо̀кро (на гръцкиΛιβαδερό, или Λειβαδερό, Ливадеро, катаревуса: Λιβαδερόνили Λειβαδερόν, Ливадерон, до 1953 год.  Μοκρός, Мокрос[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.“ 

Мокър: http://rechnik.info/мокър:

 Тълковен речник

мокра, мокро, мн. мокри, прил.
1. Натопен или полят с течност, който още не е изсъхнал. Мокри дрехи.
2. Който е влажен; който съдържа вода. Мокър сняг.

Синонимен речник

(прил.) намокрен, накиснат, наквасен, напоен, незасъхнал, неизсъхнал, измокрен, подмокрен, влажен, навлажнен, овлажнен, залян, натопен, полят, вир вода
(прил.) сълзлив, насълзен

wet
(прогизнал) soggy, soaked, drenched, sodden
(за път и) splashy
мед. Weeping

 Подробна информация от Wikipedia:
МОКЪР чаршаф мед. a wet pack, a packing sheet
МОКЪР от роса wet with dew
МОКЪР до кости drenched to the bone, wet to the skin, wringing/sopping/soaking wet
цял съм МОКЪР I am wet through
като мокра кокошка like a drowned rat
МОКЪР от дъжд не се бои (be) too far gone to care

Модърн Токинг - „Модърн Токинг“ (на английски: Modern Talking – „Модерен (съвременен) разговор“) е поп група от Хамбург, Германия.
Мокреш (област Монтана) - Мо̀креш е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана.
Мокрени (дем Суровичево) - Мо̀крени или Мо̀крене (на гръцки: Βαρικό, Варик̀о, катаревуса: Βαρικόν, Варик̀он, до 1926 година Μόκρενη или Μόκραινα, Мокрени, Мокрена) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 698 жители (2001).
Мокрен - Мокрен е село в Югоизточна България. То се намира в Община Котел, област Сливен.
Мокреш (област Шумен) - Мокреш е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен.
Мокрище - Мокрище е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик. По население е едно от най-големите в общината.
Мокрош - Мо̀крош или Мо̀кро (на гръцки: Λιβαδερό или Λειβαδερό, Ливадеро, катаревуса: Λιβαδερόν или Λειβαδερόν, Ливадерон, до 1953 година Μοκρός, Мокрос) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.
Мокрино - 
Мокрени (община Чашка) - Мокрени (на македонска литературна норма: Мокрени) е село в Република Македония, част от община Чашка.
Мокриево – 

Бел. Моля да се забележи, че дори и в състава на историческата община (В. Преслав има село Мокреш), а и то досега не е забелязано!

 В свои публикации доц. д-р Павел Георгиев прави много сериозно тълкуване на гръцката дума Λίβα, която свързва с Девненските извори и Девненския поток. Напр. в своята статия „МАРЦИАНОПОЛ И САЛИЦИ“ той пише:

„В написаното от монаха Сава през първата половина на ІХ в. житие на Йоаникий, когато става дума за “варварите-хуни” от крайните югоизточни части на българската държава се споменава ойконим под формите Λίβα, Λίμα (ГИБИ, 1961: 133; Георгиев, 2002: 97-98). Второто от тях – Λίμα (вер. от λιμήν, `сборно място`, `убежище`) е използвано като еквивалент на българското име на столицата от Девненската низина Βάρνας ( вер. от ираноезичното Var-, т.е. `укрепено място`). Формата Λίβα (^ λιβάς `извор`, `поток` или τ{ λίβας `бликаща вода` (spring of water – в речника на Софоклес)  е буквален превод на Salices за карстовите извори или селището край тях.“

Както се вижда отново става дума за Девненските извори, потоци, блата, езера и др. „мокреши“. С други думи тук става въпрос за вер. широко известна и древна Девненска топонимна и хидронимна форма Λίβα, която е стигнала чак до там, че нашият Предводител Крум да е носел името й : Крум (Μόκρος Морски, Мокър, Мокреш, Мокрос, а вер. и др.п.).

Кресонът (Мокрешът) – суперхрана от древността до днес

https://lekuva.net/41674/kresonat-superhrana-ot-drevnostta-do-dnes.html

„Ново изследване посочи салатата от кресон като изключително полезна съставка в програмите за здравословно и балансирано хранене. Кресонът / Lepidium sativum / е водно растение, познато на човечеството от древни времена. То е едно от първите растения, “опитомени” от човека. Известно е още като воден крес или мокреш, расте край водни басейни. Култивираният му вариант е масово използван в салати. Култивирането на кресона започнало още в Античността: гръцките войници го похапвали за тонус и издържливост. В практиките на различни народи кресонът се използва за лечение на бъбреци, черен дроб и жлъчка, приложим е и за изчистване и неутрализиране на проблемна кожа. Модерната диететика препоръчва салатата от суров кресон като суперхраната на 21-и век. Диетолозите съветват също растението да се добавя в супи и сандвичи, пише medikforum.ru. Дребните листенца на кресона са истинска аптека: пълни са с витамини, включително В, Е и С, цинк и калий. Медицинските изследвания на резултатите от системен прием на кресон потвърждават и хипотезата, че растението има антиканцерогенен ефект. Тестовете с доброволци на възраст 19-55 години доказват това твърдение. Контролните изследвания са показали, че с 30% се намалява рискът от повреждане на ДНК в левкоцитите, което отключва пътя за появата на тумори. Ако кресонът стане редовна съставка на всекидневното меню, това гарантира високо ниво в кръвта на лутеина и бета-каротина, които са мощни антиоксиданти и активни борци с раковите клетки.“

Крум* – В интернет бях попаднал на публикация, в която се твърдеше, че в края на живота си Крум страдал със зрението си и дори се твърдеше, че не е починал от естествена смърт, а е бил задушен, или удушен от приближените си, защото зрението му отслабнало и вече не можел да разбира добре какво му „казва“ само с движението на устните си  бог Тангра. Доказателства за това били зачестилите му неуспехи на бойното поле.

Налага се отново да се върнем към моя превод на едно от изреченията на Търновския надпис:

„... О εσχατον  γηνομενος ταυτα θεορον  υπο μνη σκετε τον πυι σαντα αυτο...

В мой по-стар вариант го бях редактирал така:

... О εσχατον  Гηνο μενος ταυτα θεορον  υπο μνη σκετε τον πυι σαντα αυτο ...

Бях превел тази част така:

... След последния си дъх Великият Джино ηνο / Крум / Алп / Дух / Тувин?) е дълбоко под средата с малките пародии в самия Световръх...“

Известно е, че „Джино“ / „Джинот“ бил наричан човек с повредено зрение, или едноок човек. Моля, читателю, погледни още един път рисунката на фиг. 8. Не ти ли се струва, че показаният мустакат човек 4 е едноок!???... Нима наистина не е изобразен кан Крум?... Разбирам колко е нагласено всичко това, но за да решим трудния въпрос с Търновския / Девненския надпис, трябва да обръщаме внимание на всичко. На всичко.

Най-мощният девненски извор преди каптирането му. Известен и като „Бездънния” /  „Дипсиза“ / „Марциана” /, а вер. това е и търсения исторически „Двууст кладенец” (Извор с две гърла, Два извора / Два кладенеца в един басейн) при българската столица Големият Перистил / Велика Преслава / Преславна Варна / Марцианопол / Средец / Девня. В гр. Девня все още има живи хора, които могат да споделят спомени за този наистина исторически хидро обект за времето след 1930 год. Този „хавз“ на Ал Идриси беше ликвидиран в самия край на 80-те години на 20-ти век, когато тези два извора бяха каптирани и водата им беше насочена към Варна за решаване на нарастващото й потреблениея от питейна вода. За сведение и днес името „Хауза“ / Хавуза“ е съхранено на девненска територия. Много голяма част от по-старите девненци и днес наричат другия – „Вълшебния извор“ с името „Хавуза“ / „Хауза“, защото той има широкоизвестен басейн / хавз.. За отбелязване е, че на девненска територия от хиляди години се „въртят“ едни и същи непроменими имена като „Хавуза“, „Марциана“, „Реката“, „Дерето“, „Девина“, „Адата“, Башгьоз“, „Окото“, „Делидушка“ („Лудетината“), „Синджирлията“ и т.н. За огромно съжаление нашият народ е забравил, или на нашия народ е била заличена от паметта му историческата истина за град Велика Преслава, за Аспарух, за Тервел, за Крум, за Никифор... 

 Моята първа среща с думата: името „Мокреш“

На 1 август 1969 година започнах работа като началник на ремонтно-техническата работилница на бившето Обединено ТКЗС „7-те партизани“ в село Река Девня, окръг Варненски. Бях токущо завършил машинен инженер (първи випуск на МЕИ в град Варна) на почти 25 годишна възраст. Облякох синята дочена престилка и се влях в средите на своя девненски трудов селски народ. Тогава ние, българските студенти, имахме един девиз „Където народът, там и ние!“ Да, аз бях вече съвсем реално в средите на народа – моите девненски съселяни. Баща ми и майка ми работеха в стопанството, което имаше 67000 дка земя, от която около 25000 дка поливна. Кравите бяха 600, овцете – 2500, имахме птицеферма, свинеферма и т.н. Имахме...  Механизацията и автотранспортът на стопанството ни за онова време бяха добри, а механизаторите, шофьорите и ремонтчиците – направо прекрасни.

Чак сега (през 2017 год.) разбрах, че работилницата, в която започнах трудовия си път, е била само на 25 метра от мястото, от което римските императори и римските военачалници нерядко са управлявали през далечните векове империята и армията си.  Тази съществуваща и днес на същото си място работилница е била само но 50 метра от римския Амфитеатър, в който са се разигравали кървави гладиаторски битки и са се леели, шествия, празненства, червено вино и веселие. Тази наша работилница е на мястото, което е било до самите императорски басейни, на териториите на българския централен Аул, банкетни зали и езически олтари. Да. Без да знаем, ние сме живели и работили на територията на „святая светих“ на нашата Дунавска България!

Десетки години моят трудов стаж беше свързан с тази работилница и с това стопанство. Хиляди пъти сме коментирали за император Траян, за изворите, за потъналата и изплувала по божествен начин златна, или сребърна делва; за извора носещ името на Марциана, за Девина, за приказната Дафне.  Но тогава не ни е минавало през ума, че ние работим на територията на славните Предводители и строители на нашата българска държава. Сега вече набрах кураж и заявявам твърдото си убеждение, че точно при девненския извор „Марциана“ и точно тук, около девненския римски Амфитеатър е заровена поне 130 годишна история на управлението на Дунавска България. От Аспарух (поне) до изгарянето на Девненския Аул на Крум през 811 год. столицата на нашата държава е била точно на това място. Дали това ще се приеме, или не, зависи от много неща, но първото е – работа, доказателства и настойчивост. Знам, че български патриоти е имало, има и ще има. Вярвам, че тепърва ще се „разкопаят“ историческите тайни на Марцианопол и на нашата Велика Преслава. В това отношение основната роля ще се падне на нашата наука, която съвсем недалновидно, необмислено и неоправдано е отписала град Марцианопол за времето от началото на 7-ми век. Отписала го е и е сбъркала тотално. Пък и в момента нещо се „назландисва“ и като че ли не й се тръгва по дирите на небезследно изчезналата ни Велика Преслава – Аспарухова столица на България.

 Но нека се върнем отново към темата за Мокреш-а. През един съботен ден на месец март 1969 година, в края на работния ни ден дочух весела глъч в стаята на електротехниците и влязох вътре. Там се бяха събрали 5 - 6 ремонтни работници начело с механика по автомобилите Санди. На тезгяха имаше една голяма тава със салата от нещо, което не бях виждал, не бях чувал и не бях ял през живота си. Едно голямо шише с ракия се предавеше от човек на човек и веселбата беше в ход. Тогава шегите се насочиха по мой адрес. Санди взе шишето, подаде ми го, даде ми една вилица и каза: „Другарю инженер, само с работа няма да стигнем далеч. Удари една ракия с нас и хапни от тази специална салата!“ Аз се засмях, вдигнах шишето, но малко преди да пия, Санди ме хвана за ръката и ме спря. „Чакай малко – ми каза той. – Ще пиеш, ако отговориш на един въпрос!“

Въпросът му беше „От какво растение е направена салатата?“ Започнах да ровя в чинията, чудех се какво да отговоря. Не беше нито от маруля, нито от млада люцерна. Наближаваше пролетта, но беше студено и беше много рано за зеленчуците. Изложих се много, не можах да отговоря на въпроса на Санди. Тогава той заключи: „Не знам какво са ви учили в института, не знам какви изпити си държал, но не сте добре подготвени за живота. Запомни от мен – салатата е от мокреш. Чувал ли си тази дума? Не си, нали?“...

Когато свършихме с пиенето на ракията, излязохме навън и само на 20 – 30 крачки от портала на работилницата, на брега на извор Марциана Санди ми показа едни подводни бледозелени растения, които леко се полюляваха от вълничките на извиращата вода. Така чух, разбрах и запомних, че в Девненските извори има мокреш, който „спасява“ в ранна пролет пиячите на ракия, докато излязат зеленчуците. Тогава нямаше оранжерии и магазини на „Кауфланд“.

Това беше за леко разведряване. Въпросът, с който се занимаваме, е сериозен. Сетих са за „Мокреш-а, когато безукорните, безотказните и неуморни търсачки на ГУГЪЛ и ЯНДЕКС по моя команда ми струпаха на едно място хиляди обяснения за същността на думата „Мокреш“ и за капак на всичко чрез Ана Комнина аз свързах тази информация с Предводителя Крум / Μόκρος. Не мога да зная как и по какви причини Ана Комнина е поставила това име на Крум. Най-вероятно той си го е носел по някакъв повод.

Че името Μόκρος  не е образувано и не се явява като резултат на метатезата на името Κροΰμος, е повече от вероятно. Че месторазположението на Двореца / Аула на Крум сред Девненските извори и потоци; че близостта на базата на държавната ни власт е била близо до съществуващите и до днес блата, езера и море, са факт неоспорим. Има. Има реални предпоставки Крум да е носел като прякор думата „Мокър“. Той е живял и е управлявал сред влага, сред изобилие от „билките“ „Мокреш“. Може би Крум е имал някакво заболяване, което го е карало постоянно (и при бойните походи) да ползва билката „Мокреш“, която се оказва много високо ценено и полезно и за храна, и за здравето на хората лечебно средство. Кой знае, може пък Крум да е черпел своите гости със салата, или с храна, приготвени с „мокреш“. Ако изобщо имаме основание да търсим някакво „метатезно“ обяснение за произхода на името „Мокрос“ на Крум, трябва по-скоро да считаме, че името „Крумос“ е метатеза на името на Девненската местност „Мокрос“ / „Мокреш“. Да. Така, а не обратното.

През периода 1980 – 1989 година ние достигнахме върха на денонощното напояване на селскостопанските култури, които отглеждахме на девненската земя. Връщайки се към времето на Крум, допускам, че на девненска територия са се отглеждали много зеленчуци. Този голям български столичен град е имал много мелници, складове за зърно, брашно, сено и др. Отглеждали  са се зеленчукови и други култури. Неслучайно тук там из литературата се свързва името на цар Ивайло с Провадийския край, но може би той е бил „Девненския арендатор“. Може би той е заливал държавата ни със зеле и от там да е дошъл прякорът му Лахана.

Бел. Не ми е ясно дали някой може да намери мотиви за „мокрия“ произход на едното от имената на Крум, ако той е живял и управлявал държавата ни от „Първостолична“ Плиска. Доколкото зная, Плиска не е богата на извори, потоци, реки, езера, блата и море.  Тя е и много, много далече от Одесос. Не десетки, не стотици, а вероятно хиляди са основанията да се обърнем с лице към нашата 130-годишна столица Велика Преслава, да я проучим, доколкото това е възможно и чак тогава да отдадем дължимото полагаемо на Втората ни столица Плиска.

Аспаруховите българи (и славяните) са имали пърното основание да наричат Зоната на Девненските извори (в Северната част от Плана на крепостния град Марцианопол) с името Мокра, а гръцките автори да го запишат като Μόκρος, което означава „мокър“, „вода“, „влага“, много ливади във влажни зони и др.п.

 Знам, че написаното от мен като мой спомен ще мине и замине като една „лакърдия“, че то не може да се счита за доказателство свързано с девненското пребиваване на Крум и Велика Преслава, но съм на противното мнение. Толкова много (стотици, да не кажа хиляди!) странни исторически „случайности“ се събират над Девня като благодатен исторически облак, от който във всеки един момент ще започне да вали сребърен исторически дъжд, че колкото и да сме педантични, един ден трябва да признаем, че град Велика Преслава е съществувал съвсем „неслучайно“; че този град е бил българска столица; че е имал много имена; че е бил окичен с подвизи и погроми, а най-голямото му нещастие е, че стеклите се исторически катаклизми са го изтрили и от лицето на земята и още по-жалкото – от паметта на нашия български народ. Но все още не е късно да изровим от девненската земя и от старите книги истината за нашата Велика Преслава и да я поднесем най-официално, най-вълнуващо и най-тържествено на нашия голям, храбър, боеспособен и горд в миналото, но изтощен, разочарован, оклюман и отчаян до невъзможност от днешните рИформи на линеещата ни държава български народец.

 Гробът на прочутия (нашумелия ) по целия свят бележит български Предводител Крум Страшни  /  Девненеца / Μόκρος  / Мокър / Мокреш / Морски е засега неизвестен, но подвизите, героизмът и делото му са безсмъртни!

 30. 11. 2017 год.               Гр. Варна                 Автор: инж. Др. Драгиев

 

 

 




Гласувай:
5



1. lexparsy - Дори да изчезнат всички физически следи...
04.12.2017 16:28
Това звучи като "Не се гаси туй, що не гасне"
Благодаря за статията!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1190993
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031