Признавам, че езиковата ми подготовка по гръцки и древногръцки език е кръгла нула. Въпреки това твърдя, че нерядко официалните преводи на гръцките исторически текстове на български език освен, че са остарели,  са и доста повърхностни, непълни и в много голяма степен неверни. Зад гърба ми остава продължителна и мъчителна работа по преводите на т.н. „Търновски надпис на Омортаговата колона“, на описаното от Св. Никифор I Патриарх настаняване на Аспарух при т.н. „Варна близо до Одесос“, обясненията на Ана Комнина за произхода, значението и местоположението на името и града Голяма (Велика) Преслава и др.п. гръцки текстове. Убедих се, че с упорита и целенасочена „съвместна“ човешка работа с мощния и „компетентен“ преводач на ГУГЪЛ, може да се стигне до много по-точни и по-верни от досегашните гръцко-български преводи.  Твърдя, че голяма част от онези, които най-официално четем и ползваме от ГИБИ са пропити от груби грешки и свободни съчинения. На някои от тях вече се спряхме в предните публикации.

Нека сега се опитаме да преценим дали положението е същото и при превода на онази част от текста на Ана Комнина в „Алексиада“, която дава безценна и абсолютно неразбрана досега конкретна (неоспоримо Девненска!) информация за нашата Първа столица Велика Преслава. От досегашните преводи на въпросния текст не се разбира, че тази високо ерудирана и с българско потекло авторка описва с абсолютна точност като Ἴστρον (според мен Голям / Велик „Източен град“; „Звезден кръстопът“; „Траверса“ / „Прекосяване на града, или реката“, или „Заобикаляне на крепостния град“). Град с варварското (иноземското) име Περισθλάβαν (Περισθλάβα). Допусната е огромна вековна грешка в превода и тя се дължи не на А. Комнина, а най-вече на нас българите. Не Комнина е виновна, че цели векове „ровим“ земята и търсим безуспешно този „Велик“ („Голям“) град не в Девненския месогей, а все „на“, „около“, а дори и „вътре“ в река Дунав. Сигурен съм, че ако и днес се проведе една анкета сред завършващите средно образование, едва ли някой абитуриент ще се сети за поне някаква минимална роличка и значение  на „Всеизвестния“, на „Прочутия“, на Прославния“ на „По-стария от Константинопол“, на „Шумния“, на бившия град Марцианопол / Варна / Девина  / Голяма Преслава / Велика Преслава / Славомир / Плюска град. За този европейски, римски, византийски и български град! За „Известния на целия свят“ Девненски град. Но какво да се чудим за тях, като и самите учители, така и техните преподаватели, и научната ни литература са минавали и минават транзит през Девненския месогей и дори не спират да пият една вода от благодатните Девненски извори на българската история. А от тях може да се черпи вода със „стребрения“ чирпак, който е останал още от Христовото време.

Тук, в моя блог ми е трудно да помествам илюстрации (карти, снимки, таблици и др.). Ето защо ще предложа в текстова форма някои свързани с темата преводи, които желаещите ще могат да си извършат сами на своите компютри. Става дума за ползване на преводача на ГУГЪЛ.

Ето ги значенията на част от старите Девнески имена преведени по споменатия начин чрез ГУГЪЛ:

διαβαινΑ = Диавена = Траверса, Прекосяване, Кръстосване, Пресичане на града (Пресичане на крепостта, на реката по каменния римски мост).

διαβαινΑ (Σταυρώ) = кръстоски (кръст).

Σταυρώ = разпятие, голгота.

Ιστρον (Древнегреческо-русский словарь) :

1. Εισδιδωμι, εἰσδίδωμι, εἰσ-δίδωμι, ион. ἐσδίδωμι / вливаться, стекать

2. впадать

Вижда се, че в някои случаи Истрон може да означава „Устие“, „Вливане“, „Падение“ на река Девненска. С други думи градът е до устието на река Девненска. И това е абсолютен факт.

 Думата "Ιστρον преведена през персийски на английски език означава Easton = източно селище (източен град). Това име се среща много често в староанглийския език. Нашите, а и  чуждите преводачи, много лесно са „заковали“ голямата историческа грешка, че Истрон означава Дунав. Както се казав: Да! Ама в случая – НЕ!

В Интернет се намират подробни обяснения за произхода и значението на думата:

Истрон = Истер = Естер = Звезда = Звезда от важни пътища = Важен Кръстопът[1]. И Пасха /  И Велик ден на смъртта.

Не зная защо и по какви причини преводачът на ГУГЪЛ изравнява Ад Иструм с Марцианополис така:

Nicopolis – ad Istrum = Pautalia – Marcianopolis;   

ad Istrum =   Marcianopolis

ad Istr =   Marcianopolis.

лат. metropolim = Преслав;

urbem famosam metropolim = град Преслав.

Когато Йорданес е живял и писал, е имало само един ФАМОЗЕН = ГРАМАДЕН = ВЕЛИК ГРАД! Това е бил Големият Девненски „Преслав“. За онзи, за другия „(В.) Преслав“ историята е отредила друго, много по-късно историческо място, време и роля.

GETICA, 551 год. :  „…   {92} Вскоре они перешли вброд Данубий, вновь опустошили Мезию и подступили к главному городу той страны, славномуМаркианополю …

Βαρνας = Βαρναν  = лат. ез. vastare,

лат. ез vastare = varna = опустошителен, опустошение, катастрофа, гибель. Но има едно много, много голямо „НО“!

Βαρνας = Βαρναν  = лат. ез. vastare = vast,

А това означава и: Голям, Обширен, Велик, Варнан / Варна, С огън и меч, Сребърна и т.н. и т.н.

·         Не само че не е изключено, ами е съвсем логично, реално, възможно,  че и направо задължително в най-скоро време ние българите да стигнем до извода,  и да приемем тежкото научно и държавно решение, че Преслава / Голяма Преслава / Велика Преслава / Славомир / Плюскаград / Девина / Девня е бил българският, „Истронски” столичен град № 1 цели 130 години (от 681 до 811 година!).     

Моите извинения, читателю, но отново и отново ти заострям вниманието към идеята си, но ще допуснеш голяма грешка, ако продължаваш да се отнасяш скептично, а не с жив интерес  към нея. За това си има основателни причини, защото са многобройни доводите, които са гарантирани от приятната и неприятна за нашата историческа наука Девненска истина. Много скоро и най-после ще си пробие път  идеята, че

Славомир / Преслава / Голяма Преслава / Велика Преслава / Девина / Варна / Девня.

Не знам защо, но преводачът на Гугъл прави интересни и необясними за нашата досегашна история връзки:  

„варна“ =  „vastare“ =  „ катастрофически“, „опустошен“, но и „широк“, „грамаден“, „голям“, „велик“, „тежък“, „тежкарски“, „важен“...   

и   „Преслав“  =  „famosam“ = „Известен“, „Страхотен“, „Прочут“ = „Нашумял“ = „Шумен“...

 Читателю,

Имам голяма молба – анализирайки казаното до тук (в съкратен вариант), може ли да ни идва кураж да си приписваме като българи, или славяни, „заслугата“, че като сме дошли в поддунавието и хоп сме си измислили създали Препрепрепреславното име; че то е свързано, че то е продукт и резултат от нашите славни и успешни боеве... и т.н. Аз мисля, че нашите предшественици чисто и просто са превели римското, или гръцко прилагателно Πρεβισλαβ / Πρεβισλαβα и на първо време то не е било носител, или изразител на каквато и да е „слава“  в нейния сегашен смисъл. Но славата най-вече е и прочутост, известност. С течение на вековете „Преславното“ българско име  е станало име на няколко наши града / на две столични седалища; смисълът му се обогатил и разширил, но в края на краищата днес имаме само един (В.) Преслав, един митичен и блуждаещ в главите ни и край бреговете на Дунав Малък Преславец и туй то. Мисля, че не е редно да продължаваме така. Това ще стане още по-безпринципно, ако науката ни припише и Девненското име Превислав на Третата ни столица, защото и това име вероятно се е „родило“ в славянската си форма поне 200 – 300 години преди създаването на Третата ни столица, но най-вероятно поне 750 – 800 години по-рано от нея,  когато е бил възхваляван град Марцианопол. Според мен името Превислав не е родено от българите или славяните. То е латинско по рождение, а по-късно побългарено / пославянчено.

Без да се обижда никой, според мен, от векове, а и чак до днес нашите преводачи и учени не са се постарали, не са се потрудили и не са се задълбочили достатъчно, за да осмислят и преведат най-възловите за нашата история и наука, а и за нас българите реперни думи / имена като Ἴστρον, Βάρναν,  Περσθλάβαν, Πρισθλάβαν, Περισθλάβα, Περισθλάβαν и др. Ако са можели и ако бяха свършили тази неизбежна и нужна на държавата и народа ни ни работа, те непременно щяха да „настанят“ Аспарух на Девненската месогейска територия, а нашата историческа наука нямаше да „запрати“ своя „отец“ Аспарух чак в „Първостолична“ Плиска  („набедения“ / „близкия!?“ град до стария и изоставен Одесос).

В предните си две публикации (вж.  http://devnenetz.blog.bg)   „Марцианопол – Голям / Велик източен град близо до Одесос“ и „Прилагателното Варна – голямата мъка на българската историческа наука“ аз изложих моето виждане по абсолютно точния и неоспорим текст на византийския писател Св. Никифор I Патриарх. Сега ще повторя и ще се спра само на някои от по-важните за читателя аспекти от моя превод.

Според мен първото много важно нещо е, че в преследването на войската на ромеите „българите не са преминали река Дунав“, защото те са я „преминали“ още преди 15 – 20 години. Плиска не е съсед и съвсем не е близко до Одесос. Плиска не е разположена в „Месогей“ / „Средиземие“ – т. е. земята на Плиска не е оградена от почти всички страни с баири, хълмове, плата, кайраци и др., каквато се явява Девненската земя (Девненският месогей, а и Софийският месогей / Средец = Средина = Середина = Заградено от планини поле). Към въпросния исторически момент Плиска не е била значима действаща крепост и е нямала точно на своята територия „екстензивно“ увеличаваща / разширяваща се по дебит и корито  река, каквато е река Девненска. Земята на Плиска не се намира около водни басейни, т.е. тя не се явява „супернатантна / крайводна и близко надводна земя“. Във въпросното Аспарухово време Плиска не е била действащ Ἴστρον  / „Източен град / селище“. По това време град Плиска е бил в развалини и е бил несравним с грамадния, според Ана Комнина „известния в целия свят“ за него време крепостен и „столичен“ / „средищен“ за района на цялата ни днешна Северна България град Марцианопол. За разлика от последния, Плиска не е записана в хиляди исторически документи и не е носител на около 40 исторически имена, топоними, хидроними и др. Плиска не е записана и описана толкова „обилно“, както това е сторено за Марцианопол и Велика Преслава. Последният (и само той!) е бил „Желан / Голям / Велик / Страхотен / Известен / Прочут / Нашумял / Шумен / Славен / Преславен / Всеславен и т.н. град“, който освен всичко друго е бил и „по-стар от Константинопол“. И още нещо – със стореното в Марцианопол (ПЪРВИЯ КОНСТАНТИНОПОЛ) император Константин I Велики, неговите архитекти, инженери и строители са си направили една „тренировка“ за бъдещото създаване на ВТОРИЯ, НАИСТИНА ВЕЛИКИЯ КОНСТАНТИНОПОЛ.           

С написаното до тук не си позволявам, каквото и да било подценяване на историческата роля и място на Втората ни столица Плиска, но тя си има своето друго Велико време, което скоро ще трябва да се уточни и разграничи най-официално от времето на Велика Преслава.

Знам че не е удобно и че не е възможно българските историци да вземат „акъл“ от мене, но бих ги посъветвал да ползват една поговорка, която навремето президентът Рейгън прокламира на развален руски език по отношение на съветската военно-договорна политика – „Доверяй, но проверяй!“ Аз също бих препоръчал на нашите днешни историци да се доверяват, но и непременно да проверяват и новите, но най-вече старите български преводи на гръцките, на латинските и др. източници. Да. Има нужда те да бъдат подложени на жестока и безкомпромисна съвременна проверка и поправка, а не 200 години да ги преписваме и прокламираме сляпо „барабар“ и най-вече с големите им и принципни грешки.

Според мен в нашия случай Ἴστρον  в текста на Св. Никифор I Патриарх и в този на Ана Комнина, означа- ва „Източен град“ („Източно селище“), а не „Дунав“! Аниният „Истрон“ сочи само едно – ДЕВНЯ!

Това име Ἴστρον и негови производни се срещат на хиляди места – и в Палестина (река Йордан = река Истрон), и на остров Крит, и в Хърватия, и на две места в Северна Добруджа, и в Близкия изток, и край Москва, и във Франция, и къде ли не из света, или Интернет. А по тези места от река Дунав няма ни помен, ни спомен. Така че повече не бива кой където срещне в текстовете името Ἴστρον да бърза и по най-първосигнален „ненаучен“ начин моментално да го превежда като Дунав, а да стори това само след значително оглеждане и дълго и интензивно умуване.

За нас е най-важно това, че търсеният Източен град (Истрон) се е намирал в Девня. Нашите преводачи (а и немалко чужди корифеи) са „търсили“, „настанили“ и все още „настаняват“ град Велика Преслава като „Малък Преслав“ на брега на река Дунав, около река Дунав, че дори и вътре в река Дунав. Нищо подобно – в нашия случай става дума за Първата ни столица Истрон / Източен град / Велика Преслава, която цели 130 години (до превземането и изгарянето й от император Никифор I Геник през 811 год.) е била в Девня. Какъв парадокс – единият Никифор I Геник превзел, ограбил, изгорил и съсипал Първата ни столица Велика Преслава и намерил смъртта си в нея, а другият – Св. Никифор I Патриарх така я е  описал, че ни гарантира неоспоримата от сега нататък идентификация на Девненското й местоположение. Същото, но още по-прецизно е сторила и Ана Комнина в „Алексиада“. А в Интернет се намират обяснения, че и река Йордан е била наричана Истрон. А Девненските извори  и Девненската река досущ като река Йордан / Истрон са играли голяма роля в християнизирането / в актовете на масовото покръстване / в ритуалното християнско окъпване / измиване на народите (в Девненския ни случай – и при покръстването на българите!).

                                                 ..........................................

Ето още веднъж ПОСЛЕДНИЯ ВАРИАНТ на моята хипотеза, че в своя текст Св. Никифор I Патриарх сочи недвусмислено Девня:

„... (българите) като достигнали до желания от тях така наречен „Истрон / Голям ( Велик, Варнан) източен град“  близо до Одесос;  при супернатантния Месогей, Крепостта и защитеното отвсякъде Място и като видели разширяващата се тук Река и грубата Земя, разпънали Шатрите (Юртите) тук...“  

От изложеното до тук се разбира, че досегашните научни изследвания и преводи на съществуващите в старите гръцки текстове думи "Ιστρον и Βαρναν (βαρναν) са били повърхностни и дълбоко неверни. Тези две думи стоят в „темела“ на историята на нашата Дунавска България. За огромно съжаление от фактори за безспорно легитимиране и идентифициране на Първата ни Долнодунавска столица, поради неверния им превод и трактовка, се е стигнало до изместване на Първата ни столица в Плиска; град Велика Преслава изобщо не е забелязан от нашата наука, а диренето на град Малък Преславец е превърнат в онази игра „Тука има, тука нема“, или в старо и ново „Спорт тото 99999“.

Точно така стои и въпросът с превода на раздел 7.3.4 от „Алексиада“ на Ана Комнина. Но с него ще се занимаем в сладващото четиво.

devnenetz,  25.11. 2017 год., гр. Варна.