ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ) :: IV част, т. 1 - а: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ)

1 – Останки от овалния кастел на Преславна Варна, 2 – Крайезерен път от Повеляново за Преславна Варна, за Добрич и за Одесос, 3 – Директен шосеен път от Девня за Преславна Варна и Теке, за Добрич и за Одесос (несъществуващ като шосе по времето на Преславна Варна), 4 – Шосеен път от Добрич за Теке, за Девня и за Одесос (несъществуващ като шосе по времето на Преславна Варна), 5 – Село Теке, 6 – Голям Преславски път (Шосеен път от Одесос за Преславна Варна, несъществуващ като шосе по времето на Преславна Варна), 7 – Малък Преславски път (Крайезерен път от Одесос за Преславна Варна, за Девня и за Добрич), 8 – Западни покрайнини на Одесос, 9 – Останки от втора сграда (Замък? Казарма?) или от заградена зона за граничен и митнически контрол на пътникопотока и стоките.

1. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА БИТКАТА МЕЖДУ ВОЙСКИТЕ НА КАН КРУМ И

НИКИФОР I ГЕНИК ПРОВЕДЕНА НА 26.07.811 год.

Фиг. 2

Обзет от голяма тревога Кан Крум със специалния си отряд се завръща
от Новите земи за защитата на Преславна Варна-Плюсковаград, м. Юни 811 год.

а. ЕДИН УЧИТЕЛ СИ СПОМНЯ

Към края на месец Ноември 2010 година обиколих селата Кюлевча, Марково-Марковча, Снежина, Градинарово, Бозвелийско, Равна и Косово-Косовча от общините Каспичан и Провадия. Целта на пътуването ми беше да опозная района на евентуално тук състоялите се битка и съкрушителен удар на кан Крум срещу Никифор I Геник на 26. 07. 811 година. Мисля, че пътуването ми беше ползотворно. Онова, което бях чел в литературата и разглеждал в топографските карти и това, което видях и разбрах на място, оформи в съзнанието ми едно по-друго становище и най-вече хипотеза, че Никифор си получил заслуженото именно в този район на Провадийската планина и Провадийския сърт. На това мнение бяха и заварените от мен двама наистина високоинтелигентни „иманяри”, които опипваха със своите търсачки почвата от южната страна на възвишението „Хамбарлъка”.

Нямам намерение да описвам, анализирам или оценявам многобройните хипотези за битката на българите срещу войските на Никифор през 811 година. Те са известни и са се наложили и в науката, и в народа ни. Тъй като описаните и доказаните факти по тази военна кампания са крайно оскъдни, то и хипотезите са условни, приблизителни, неверни, противоречиви и в много голяма степен – измислени.

Надявам се, че ще бъде полезно, ако оставя за по-нататък идеята си за похода и гибелта на Никифор. Смятам за правилно и полезно да изложа предварително, макар и в съкратен вид и обем, написаното от един учител, който си отиваше от този свят. Той се е постарал да събере, да осмисли и да овековечи за идните поколения онова, което неговият край „помни” за въпросното спасение на държавата ни. По обем и финансиране написаната от учителя книга е скромна, но иначе като факт е забележителна. Сведенията му заслужават и трябва на влязат в най-голямата библиотека на света – интернета!

И така, книгата е със заглавие „СПОМНЯМ СИ”. Издадена е през 2002 година от Печатница „Симолини” в град София. Автор на краеведската книга е Стефан М. Василев, който е роден през 1929 година в село Снежина, Провадийско и я е написал и посветил на родното си село, в което е бил дълги години учител, директор на училището и общественик. Книгата има богато съдържание, представлява голям интерес не само за краеведите и хората от района, но и за голямата ни наука. Написана е от един високо грамотен възпитаник на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, ерудиран и обичащ селото, народа и държавата си човек. Дължа голяма благодарност, както на този хронограф от село Снежина, така и на съпругата му Пенка Ст. Василева, която го гледаше, тъй като беше тежко болен. Тя, която е също учителка-пенсионерка, направи необходимото и ми предостави един екземпляр от книгата на съпруга си, за което й благодаря още веднъж.

След този некратък увод, ще се постарая да изложа в сбита форма смисъла на твърденията на автора относно историята и фактите засягащи главно и най-вече историческата битка между Крум и Никифор в района на Провадийския сърт.

В началото на книгата Ст. Василев прави кратък обзор на миналото на Провадия и Провадийския сърт. Споменава за преминаващите през него известни стари пътища от Провадия за Айтос, Плиска, Преслав и Шумен. Отбелязва някои съществували в далечни времена крепости и станали битки в този район. Авторът започва своя разказ как през лятото на 1958 година той и двамата му братовчеди Янко Драганов и Димитър Митев излезли на излет под водачеството на чичо им Иван. С този излет те искали да си дадат отговор на въпросите около битката между войските на Никифор и Крум. Изкачили се на скалистия рид „Хамбарлъка”, там където била крепостта „Кръстовица”. Тя била построена от византийците и просъществувала до превземането й от турците през 1388 год. Вървели по древния път, който бил най-прекия такъв от Несебър за столицата Плиска. Като стигнали края на скалистия рид, се спуснали в дефилето, по което откъм Кюлевча тече река „Костена река” (тур. „Кемикчи дере”). Дефилето било дълбоко, бреговете – много стръмни и завършващи най-отгоре с високи 5-10 м. непристъпни скали. Ако човек пожелаел да го напусне, трябвало или да се върне обратно, или да измине пеш 3-4 километра надолу по него. Като извървели 200-250 метра по течението на реката, чичо му Иван показал на групата един ров и казал на любознателните млади български патриоти, че според него тук била най-решителната част от битката. Тримата били много изненадани, защото, както всички българи, така и те, били учили и знаели добре, че въпросната битка е станала при Върбишкия проход.

Чичо му Иван продължил разказа си, като ги информирал, че местността южно от с. Кюлевча се нарича „Гръцка сеч”, защото точно на нейния терен българските войски нападнали изненадващо византийците и им нанесли главния си удар. Тази местност е долина с много пасища, извори и вековни дървета. Тя била много удобно място за лагеруване на императорския отряд. А по-надолу – близо до село Марково, била другата местност „Кокалено място” (тур. „Кемик-чиляр”).

Ст. Василев разказва от свое име как и друг път са обикаляли по тези места с Тодор Ризников, сина на чичо му Иван, и как са разпитвали местни жители по въпросите на битката. Повечето хора твърдели, че от предания знаели за някакви водени битки и нищо повече. Това се потвърждавало и от други наименования на местности и реки от този край, като например „Лупура”. Авторът тълкува „Лупура” като произходящо от „Лупур-тупур”, т. е. като звук от свличащи и търкалящи се от високо камъни. Другото му твърдение е, че Костена река се наричала река Мирявица и свързва произхода на това име с отказа на Никифор за предложения му мир от Крум. Ст. Василев добавя, че при обработката на нивите и кооперативните блокове хората са намирали много човешки кости, отломки от копия, юзди, конски стремена, монети от разглеждания исторически период и други старинни неща, които можело да се видят в Археологическия музей в Мадара.

Авторът изказва благодарност на акад. Николай Тодоров, който му е предоставил препис от „Анонимен ватикански разказ” при посещението си в село Снежина и цитира откъс от него. Той обръща внимание на практикуваната от прабългарите хитра и коварна военна тактика да предопределят мястото и да държат в свои ръце инициативата за битката с врага.

Ст. Василев приключва темата като цитира на стр. 9 и 10 публикация на Св. Аджемлерски във в. „Провадийски глас”. Същата статия може да се прочете и в книгата: Аджемлерски, Св., Из миналото на Провадия и района, Варна, 2005, 23-24. Тя е следната:

б. КЪДЕ Е РАЗГРОМЕНА АРМИЯТА НА НИКИФОР I ГЕНИК ПРЕЗ 811 год.?

Датата 26. 07. 811 год. е свързана с един от най-големите успехи на българското военно изкуство през Средновековието – съкрушителната победа на войската на Хан Крум над византийските нашественици, водени от Никифор Геник I.

Редица учени като Веселин Бешевлиев, Иван Дуйчев, Василка Тръпкова, англичанинът Бъри и др. проучват събитието. За съжаление те не успяват да уточнят мястото на сражението. Основният исторически извор „Анонимен ватикански разказ” и други източници навеждат на мисълта, че битката е станала на един от източните старапланински проходи. Специалистите приемат, че вероятно те са Върбишкия или Ришкшя проход.

Местни краеведи от село Снежина, община Провадия, а именно – Стефан Василив, бивш дириктор на местното училище и Янко Драганов – бивш кмет на селото, твърдят, че армията на Никифор I е разбита на Провадийското плато, в района на селата Кюлевча, Марково, Снежина и Костена река. По тяхна покана през 2002 год. в провадийския край гостуваха председателят на Великото народно събрание (1990 – 1991 год.) – акад. Николай Тодоров, бивш директор на Института по балканистика и проф. Янис Караянипулос от Солун. Проф. Караянипулос тогава беше председател на гръцкото историческо дружество, председател на Световната византоложка организация и чуждестранен член на БАН.

Гостите внимателно обходиха землищата на споменатите села, включително и местността Гръцка сеч, намираща се между Костена река и с. Снежина. Те се запознаха с местния репеф, географските названия останали от вековете и аргументите на местните краеведи за войната от 811 год.. Ето какво заяви след това известният гръцки учен:

„Необходимо е да се доизследва въпросът, за да се достигне до положително решение, което да задоволи всички изисквания. Досегашните предложения за изясняване на загадката не са достатъчни. Доводите, предложени от местните хора за тяхната теза, според мен са сериозни. Тукашният географски фактор е много убедителен. Трябва да се сравнят трите предложени до сега решения (б.а. – Ришкият проход, Върбишкият проход и Провадийското плато). Във всеки случай смятам, че в това, което предлагат хората от провадийско, има много за, което да ни убеди, че мястото на сражението между българи и византийци е тук”.

Фиг. 3

В заграденото с червените точки дефиле на река Мерявица, северозападно от язовир „Снежина”, е нанесен съкрушителният български удар над войските на Никифор I Геник на 26. 07. 811 година. В този участък се намирали скалистият рид „Хамбарлъка” и крепостта „Кръстовица”.