2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2556 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2012 10:23
З). инж. Драгия Драгиев:
ОПИТ НЕ ЗА ПРЕВОД, А ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА НАДПИСА
НА т. н. ТЪРНОВСКА КОЛОНА
… + Вождът на българите Омортаг, като остаях временно в Стария си дом (при морето), съградих Нов дом към Дунава (в см. по-близо* до Дунава). И като измерих разстоянието между тези два всеславни дома, изградих в средата между тях мавзолей. От този мавзолей (по-точно от тумбата на реката!) до старовремския ми дом има 20 хиляди разтега** (35280 м.) и до новия ми дом има 20 хиляди разтега (35280 м.). Тумбата на реката сама по себе си е свещена, всеславна и величествена. Човек, ако и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди по-сетне, разглеждайки това, си спомни за оногова, който го направи. Името на вожда е Омортаг, кан на българите. Нека бог го удостои да преживее сто години… * По въздуха разстоянието от Преславна Варна през Плиска до Дунава (Силистра) е около 145,3 км.; от Преславна Варна до Двореца Плиска – 62,5 км., а разстоянието от Двореца Плиска до Дунава (Силистра) е 82,8 км. Така, вече не само по въздуха, а по работещия тогава земен път, Плиска е значително по-близкодунавска от крайморската Преславна Варна и може би това е давало повод тогавашните българи и държавници да говорят за Стария дом (близо) до морето и Новия дом (близо) към Дунава (Силистра).
** 1 разтег е равен на 1 махов сажен и е с дължина 176,4 с м. За справка фиг. 6:
Фиг. 10
Малък, Махов и Велик кос сажен (бълг. разтег).
Наличието на доста могили и особено на някои мощни кургани в посочения район (от Варненска област) и в близката му околност, е може би признак за истинската зона на поне няколко големи български погребения през периода на преместване на столицата от Стария в Новия дом. Дали тези могили и кургани не са част от нашите така търсени 100 могили? Аз нямам информация дали те са изследвани от археолозите и държавата, а не само от военните топографи и иманярите. Решението е да се набележат интересните от тях, и същите да бъдът подложени на сканиране от специална лаборатория по нарочно задание и държавно финансиране. Очертаният на фиг. 2 среден район е известен и с това, че по пътя между с. Габарница и бившето с. Девня е фиксирано наличие на девташлари, което може би говори за нещо по-особено!
Сега ще направя още едно много сериозно предположение. Вече писах, че съгласно надписа на Омуртаг ние трябва да търсим и докажем две разстояния по 35280 м. Ще цитирам още един път превода даден в книгата на Димитър Хайдутов, Господарят на земята, 2008, стр. 171:
"+ Вождът на асирийците Омуртаг, като остаях в стария си дом, съградих преславен дом при Дунав. И между тези два дома като измерих дължината на дъгата, построих в средата мавзолей. И от самата среда на тумбата на реката до старовремския ми дворец има 20 хиляди оргии и към Дунав има 20 хиляди оргии. Тумбата на реката сама по себе си е свещена. И като измерих земята, поставих този надпис. Човек, ако и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди най-сетне, разглеждайки това, си спомни за оногова, който го направи. Името на вожда е Омортаг кан на асирийците. Нека бог го удостои да преживее сто години."
Нямам никаква представа как е направен този даден в книгата на Д. Хайдутов превод, но мисля, че не бива да отминаваме с лека ръка тази тумба на реката. Признавам, че тази тумба на реката ме озадачи извънредно много. Върнах се отново в триъгълника очертаващ средината между Преславна Варна и Двореца в Плиска, която вече описах по-рано. Пак се съсредоточих над острата извивка на река Кутлубей в нейния участък северно от село Габарница. Поне от картата се виждат скалисти места, а археологическите търсения на подобни погребения нерядко са ги намирали вътре в скалите или или под скалите! Няколкократно измерих по електронен начин по земления път, а не по въздуха, двете разстояния – от Средата на тумбата на реката до Преславна Варна и от Средата на тумбата на реката до Двореца Плиска и за моя голяма изненада и изумление установих, че те са еднакви и се равняват на по 35300 метра!... Дори да съм допуснал грешка от 1000 метра, мисля, че това не е фатално.
Не знам. Толкова много случайности събрани на едно място ми идват в повече. Нека и други хора се потрудят и повторят това, което сторих аз. Пътят по земята за първата отсечка трябва да следва маршрута: Преславна Варна-Езерово-Страшимирово-Повеляново-Директно през територията на Захарен завод-Стария мост над река Девненска-Пътя за Неофит Рилски-Отклонение вляво и директно край с. Габарница-върха или средата на Тумбата на река Н. Рилски. После за втората отсечка – от Тумбата на река Н. Рилски по стария черен път на север-Завой наляво и по черен път покрай с. Млада Гвардия-Пътя за Нови пазар-през село Плиска-Двореца Плиска. Ето още един път извадка от старата карта:
Характерната извивка (тумба-незаличим ориентир) на река Кутлубей. Може би при средата
на тази извивка се намира Гробницата посочена в надписа на Търновската колона.
Действително намирането на Омуртаговата могила; на скрит под равния терен мавзолей или мавзолей в скалите, е много трудна задача. Не зная дали не е логично да помислим за автора на каменното „писмо” кан Омуртаг, като за един хитър държавник и мъдрец, който е подготвил и така описал своето очаквано от самия него местопогребение, че откриването му в далечното бъдеще да стане един голям изпит за идните поколения. Фактът, че колоната с надписа е стояла много години под вода, както и големият обем и тегло на колоната говорят недвусмислено,че авторът е искал и е създал нещо много трайно, много тежко, трудно преносимо, негоримо и т. н. с цел да минат стотици години до откриването на гробницата. Може би по този начин той е целял гробницата да бъде забравена от съвременниците му и да бъде намерена и отворена не от близките до него, а от много далечните бъдещи български поколения. Той вероятно е вярвал, че в далечното бъдеще българите ще са много по-умни, уважителни и признателни към своите предци. Като ставаме свидетели на чести опустошавания на могили и др. п. старини в наше време, ние трябва да признаем с ръка на сърцето, че може би Омуртаг е стигнал твърде далеч в мечтите си. Явно оскверняването и събарянето на гробници и паметници е закодирано в гена български и това го показва нашето съвремие.
Както и да я увъртаме, при цялото ни уважение към живота и делото на кан Омуртаг, нека допуснем, че редейки своя надпис той е разчитал, че при всички обстоятелства ще знаем поне първите два български дома-столици и че ще можем да намерим чрез измерване средата между тях. А с вмъкването на завоалирания Дунав е целял да отпрати случайните търсачи на богатства и слава в трета глуха линия. Не е изключено преводът на Дунава, при Дунава, към Дунава или по-близо до Дунава до крие неточност или преднамерено объркващо иносказание.
Ако се върнем мислено 1200 години назад, ще видим рядка населеност, неподдържана пътна мрежа, много гори и много реки в Североизточна България. Днес значителна част от тези гори са изсечени, а от реките – пресъхнали. Това е довело до кренна промяна в характерните елементи на местностите. Затънтени в гори тилилейски тогавашни места, днес може да се окажат в центъра на един град или село, на площада, под аутобана, завода и т. н. Би било логично да предположим, че може би Омуртаг ни подсказва, че поне през неговото време погребенията на видните български ръководители са ставали около средината между Стария и Новия български домове – Преславна Варна-Плюскова и Преславна Плиска. Досега са правени много на брой, но все неуспешни опити за откриване на Омуртаговата могила-гробница. Не е ли логично да се опита пак? Тук, където посочвам аз, или другаде в една по-разширена средна зона между Първата и Втората ни столици. Важното е да се стигне и дано да се стигне до положителен краен резултат.
Хан Омуртаг пред Мадарската скала*
Худ. Дим. Гюдженов
Нека българската държава, или – ако тя няма възможности, поне иманярите сканират всички могили и кургани от посочения район и неговата околност. Нека тези 35300 метра от Преславна Варна и от двореца Плиска до гробницата ни отведат при тумбата на реката. Нека се обърне изключително внимание на тази запазена от природата среда на завоя-тумба на реката идваща от с. Н. Рилски. Може би дълбоко под някоя от могилите, под подравнения терен при тумбата на реката или в нейния скалист бряг се крие най-вълшебният, но възможен за намиране ключ към историята на Първата Българска Долнодунавска Държава. Може би именно там някъде, в близкия район (с радиус 10000 м.!), погребаният (или препогребаният) кан Крум чака нас (неговите потомци) да отворим вечния му дом и да ни разкаже истинската българска история за периода от 680 до 814 година…
Кой знае… Дали няма да припаднем, ако в тази преславна, всеславна, свещена, незнайно каква могила, или скрита под нивото на околния терен при средата на тумбата на реката величествена гробница, ни посрещне не кан Крум Страшни, а неговият син – мъдрият, лукавият и хитър кан Омуртаг с думите:
„Слава на Тангра!... Най-после разчетохте каменното ми писмо”…
Може би… Може би…
Блажени са вярващите…
И все пак, нека помислим дали да не опитаме.
Или пък е по-добре да изчакаме още един-два века…
Защото сега нямаме пари…
Ех!... Тогава на нашите предци им е било много лесно,
а на нас „заваллиите” сега ни е много,
ама „хептен” много
трудно…
- Следва -
0000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000