Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2012 09:50 - III част, т. 3-б: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) - ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 1989 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.09.2012 09:55


-- Продължение - 

image 

Фиг. 6

Могили около с. Габарница, Варненска област.

 

 

image 

Фиг. 7

Могили югоизточно от с. Ветрино, Варненска област.

 

        

         Свръхисторическата по значение за нас Могила или Гробница би трябвало:

 

         – Да е разположена на лесно запомнящо се характерно; природно; неповторимо, непроменимо и с вековна трайност място – скалист участък, особен завой на река, водопад, съединяване на две или повече реки в една, връх, езеро и др. п.

  – Да е разположена на място, което е описано стабилно, трудно преносимо, неизтриваемо и неунищожимо от огън или вода. И още нещо – надписът да е достъпен за разбиране само от умни хора; да е завоалиран, както е в нашия разглеждан случай, за да не може да се разбира от кой да е.

  – Да е по нищо неотличаваща се самотна или една от многото издигнати в групата могили, за да не привлича вниманието и интереса на алчни и неспиращи се пред нищо търсачи на богатства и слава, каквито е имало от веки веков и до днес.

  – Да крие дълбоко и сигурно под себе си гробницата на кана, болярина или на други особени и високопоставени държавни лица с оглед съхраняване на българската история за грядущите поколения.

  – Да бъде известна само на крайно тесен кръг от доверени хора, а участниците (за предпочитане пленници) в нейната изработка и в самото погребение да бъдат избити до последния непосветен човек с оглед опазването на държавната тайна.

       – Да е неособено отличаваща се по височина, за да не издава високото положение на погребания в нея държавник.

         – Да не нарушава грубо или лесно забележимо звездното или геометрично разположение на групата могили, сред които е самата тя с вмъкната дълбоко под нея гробница.

         – Ако е с трайно и сигурно описано местоположение като на Омуртаговата, да бъде с така добре покрит, маскиран и изравнен слой от камъни или пръст, че нищо да не я отличава от околния терен.

         – Да се намира не съвсем близо до кръстопътища или главни пътища, за да не предизвиква лоши интереси.

       – Да се намира в средата между Стария български дом при Преславна Варна-Плюскова и Новия български дом, както вероятно е била наричана и считана При или Крайдунавска Плиска. С това е трябвало да се продължи създаваната вече традиция важните държавни, поплеменни български погребения да се извършват на родствени групи около средата между Преславна Варна-Плюскова и изграждаща се или изградена вече Преславна Плиска. Това предположение може да означава, че погребенията на хората от различните фамилии на нашите канове вероятно са ставали в пофамилно подбрани местности, а не в един и същ гробищен район.

 

*

*    *

 

 

НАДПИСЪТ ВЪРХУ ТЪРНОВСКАТА КОЛОНА

 

       

image

 

Фиг. 8

Надписът върху Търновската колона.

 

         Видно е, че към края на надписа каменоделецът (вероятно грък) вече е загубил и зрение, и търпение, и сили… Но все пак е успял да ни предаде несъвсем угасналата факла със свещения за нас български огън! Дали ние я поехме и дали ние с нея успяхме да осветлим българския си път е отделен, но много злободневен въпрос.

 

 

image 

Фиг. 9

Църквата „Св. 40 мъченици”, В. Търново, в която е вградена и запазена т.н. Търновска колона.

 

         За вградената в църквата „Св. 40 мъченици” във В. Търново колона с надпис на Кан Омуртаг се знае много. За да улесня читателя, ще си позволя да изложа взетите от интернет няколко от вариантите на превода  на този надпис, който е на гръцки език и според преводачите има следното приблизително съдържание и смисъл:

 

         a). Надпис на гръцки език:

 

         Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας* εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β" κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β". το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ".

 

         * Τουμβας - могила

 

            б). Ф. Успенски (1845 – 1928 год.):

 

         „Хан Ивиги Омортаг, оставаясь в старом дворце своем, построил великолепннй дворец на Дунае и среди зтих двух дворцовпамфим. Сделав измерение [пространства], в самой середине насипал холм, а от самой середины этого холма и до старого аула моего две мириады* сажен [т. е. 20 000 оргий или 40 верст] и к Дунаю две мириады сажен; а эта самая тумва [насыпь] и есть памфим. Измерив землю, сделал зту надпись. Человек существо смертное, хотя бы он и хорошо жил, а другой раждается [на место его], и тот, кто родится самым последним, размишляя о сем, да вспомнит сделавшего сие. Имя же княза ест Омортаг Хан Ивиги. Бог да пошлет ему столетнюю жизнь!” 

         * Мириа́да (др. гр. μύριας) — число 10 000.  

        

        в). К. Иречек (1854 - 1918 год.):

 

         В Търново, в старата лавра „Св. 40 мъченици”, превърната сега в джамия, X. Даскалов  открил в 1853 год. един твърде интересен надпис. На лявата страна от входа в джамията стои стълб от червен мрамор, който носи на себе си следи от дълбока старина: изглежда, че той дълго време е лежал във вода. На стълба може да се прочете надпис, дълъг три аршина, с неправилни редове и букви. Той е написан на лош гръцки език и гласи според доста свободния превод следното:

        

         „Гиом Омуртаг, оставайки в стария дом, построи (втори) прекрасен дом при Дунав и по средата на двата (трети) дом най-величествен. След измерването аз построих в средата гробница (третия дом?). От средата на тази гробница до стария ми дом са двемирияди лакти* и надлъж по Дунав са две мирияди. Гробницата е най-величествена. Измерете земята. Тия букви бяха начертани от тщеславен човек; той умира, друг се ражда и ще бъде последен. Като гледате на това, припомняйте си оногова, който направи това. А името на княза гласи Омуртаг кан. Нека бог му прости греховете! Прощавайте!”

         * Лакът (дължина 42 см., тук К. Иречек може би нещо се е объркал).

 

 

        г). В. Златарски (1866 – 1935 год.):

        

         „Великият хан Омортаг, като остая в стария си дом, съгради преславен дом при Дунав. И като измерих [разстоянието] отгоре [т. е. по лицето на земята] между двата всеславни дома, направих в средата гробница. И от самата среда на гробницата до моя старовремски дворец [аул] има 20 хиляди оргии и към Дунава има 20 хиляди оргии. А самият гроб [склеп] е всеславен. И като измериха земята, поставиха тоя надпис. Човек, ако и да живее добре, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди най-сетне, разглеждайки тоя [надпис], си спомня за оногова, който го [гроб, склеп] построи. А името на княза, е Омортаг, велики хан. Нека бог го удостои да преживее сто години.” 

 

        д). В. Бешевлиев (1900 – 1992 год.):

         „Канасюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кана сюбиги. Нека Бог да го удостои да проживее сто години”.

        

         e). Станчо Ваклинов:

 

         „Кана шюбиги Омуртаг, оставайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и като измерих между двата преславни дома, издигнах на средата могила. От средата на тази могила до стария ми дворец са 20 000 оргии и до Дунав са 20 000 оргии. А тази могила е всеславна. И като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека оня, който се е родил последен, гледайки това, си спомни този, който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг кана шюбиги. Бог да го удостои да живее 100 години”.

        

* Формиране на старобългарската култура VI-XI век, стр. 127.

           

 

         ж). Димитър Хайдутов, Господарят на земята, 2008, стр. 171:


         "+ Вождът на асирийците Омуртаг, като остаях в стария си дом, съградих преславен дом при Дунав. И между тези два дома като измерих дължината на дъгата, построих в средата мавзолей. И от самата среда на тумбата на реката до старовремския ми дворец има 20 хиляди оргии и към Дунав има 20 хиляди оргии. Тумбата на реката сама по себе си е свещена. И като измерих земята, поставих този надпис. Човек, ако и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди най-сетне, разглеждайки това, си спомни за оногова, който го направи. Името на вожда е Омортаг кан на асирийците. Нека бог го удостои да преживее сто години."

         - Следва -

        




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 991541
Постинги: 440
Коментари: 291
Гласове: 1189
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031