2. ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ КАРТИ:

Фиг. 1

Голям Аладън и Малък Аладън (с. Страшимирово и с. Езерово). Фрагмент от  руска "Карта части Балканскаго полуострова". (Издание на Статистическо топографическо отделение при Генералния щаб). http://liternet.bg/publish10/aangelov/devnia/iljustracii.htm.

Фиг. 2

David Rumsey. Historical Map Collection. Banduri, Anselmo Maria / 1794.

Черна България. A Varnas – неясно коя е реката.

Фиг. 3

David Rumsey. Historical Map Collection. Banduri, Anselmo Maria / 1794. A Varnas.

Фиг. 4

            Develtus (Zagora); Четирите главни старопланински прохода: Сидера, Марсела, Верегава и Васил (съотв. според мен: Върбишки, Шипченски, Троянски и Рибарица) и по един исторически вариант – мястото на състоялата се през 811 год. около Велико Търново победа на Кан Крум срещу Никифор I Геник. Тук река Провадийска вече е Varnas R. Като че ли неизвестният автор оприличава и припокрива Varna с Constantia (Св. „Константин и Елена”).

Фиг. 5

David Rumsey. Map Historical Collection. Pinkerton, John / 1814.

         Тук река Провадийска е именувана като Башбунар, а Камчия – Арак Камчик. Soganlik (Соганлък – Св. „Константин и Елена”).

Фиг. 6

Varna R. – река Провадийска.

David Rumsey. Historical Map Collection. Thomson, John / 1815.     

Фиг. 7

Част от Камчия е именувана като Drag sui.

David Rumsey. Historical Map Collection. John Tomson Edinburgh / 1824.

Фиг. 8

David Rumsey. Historical Map Collection. Vivien de St Martin. L / 1826.

         Тук, а и в други карти присъства Aladin – Страшимирово, което говори  досатъчно много за важността му. Видно е, че той е разположен край река Девненска. Просто езерата не са нарисувани. Koxlidj – Козлуджа. Ravna – с. Равна.

Фиг. 9

И тук Варна съвсем не е срещу нос Галата, а дълбоко в сушата.

David Rumsey. Historical Map Collection. Lizars, Daniel / 1831.

         Почти сигурно Varna R.  е река Девненска, а не река Провадийска; Крепостта Varna е несъразмерно за Одесос навътре в сушата, доста близко до Марцианопол и съвсем не срещу Галата. Общата дължина на езерната част навътре в сушата е приблизително вярна. От изключително значение е фактът, че и тук (както и на други карти!) Varna e поставена не на брега на морето, не върху Одесос, а по-навътре. Може би наистина това е другата, Първата –„Тъй наречената Варна, близо до Одесос!?”… Както и на други карти, така и тук река Varna R. минава северно от Марцианопол, а се знае, че през него от север към юг минава само една река и тя е Девненската река Варна!

Фиг. 10

Daphne soui – част от река Камчия, която се влива неправилно в река Провадийска.

David Rumsey. Historical Map Collection. Faden, Willam / 1785, London.

Фиг. 11

David Rumsey. Historical Map Collection. Johnston, Alexander Keith /1861.

Publisher: William Blackwood & Sons Edinbourgh.

Фиг. 12

 Превал (перевал) Камчик и КПП Камчик по пътя от Ташкент към Андижан.

Какво съвпадение с българската река Камчик и с нейния проход Камчик?!...

         Още нещо за река Врана (река Камчик). Тук ще отбележа повторно, че на немалко стари карти река Камчия или част от нея погрешно се влива в река Провадийска, а не в Черно море. Тя e имала много имена, които са проучвани, изяснени и обяснени. Искам да допълня вариантите за произхода на нейното име:

         Камчик (от камча – камшик) е едно от многото имена на река Камчия. То се  среща и при 400 – километровия път от Ташкент към Андижан като превал (перевал) Камчик и като „погранично” КПП Камчик. Как и от кого е пренесено това име чак при българската река Камчия? Най-вероятно от българите, които са тръгнали навремето от района на Балкхара (заради теренните подобности и подходящата за дългата и прекомерно извиваща се като камшик река – дума камча-камшик). А дали пък това име Камчик не е пренесено чак там в Азия от тук, от Балкана? Нали вече има и такава теория за много по-ранните преселения на българите?

         Дафне (Dafna, Daphna). Река Камчия и река Провадийска се срещат и под това име в немалко стари карти. В село Манастир, Варненска област, и до днес има местност и голям извор с име Баба Дафина.

         Врана  – както цитирах по-горе, e също едно от имената на река Камчия. На немалко стари карти Врана е име на цялата река, а сега само от началото й от Търговищка област до с. Хан Крум, Шуменска област.

            Гарванът и Враната са птици от семейство „Врабчови”. Те са навлезли широко във вярванията на много народи и особено силно в митологията на славяните. Суеверието на древните ни предци свързвало гарвана и враната с вещаене на лоши събития като бедствия,  смърт, тежки болести и др. п. Гарванът се считал за „вещерска” птица. Той бил помощник на славянския бог Сварог и „завеждал” лошата му служба. Гарванът бил символ на нещастието, на бедата, на смъртта, на мършата.

         При задаване на име на река, на село или град, руската търсачка  http://maps.yandex.ru/  намира много лесно и бързо немалко реки и населени места именувани като Врана или Гарван, като например: Река Врана: на 1 място в България; Река Ворона: на 2 места в Русия и на 5 места в Украйна; Река Малая Ворона: на 2 места в Русия; Река Большая Ворона: на 1 място в Русия; Река Гарван: на 1 място в Португалия; Село Ворона: на 2 места в Русия и на 3 места в Украйна; Село Ворона-Ноуе: на 1 място в Румъния; Село Большая Ворона: на 1 място в Русия; Село Стара-Врона: на 1 място в Полша; Село Врана: на 1 място в Хърватия и на 1 място в Босна и Херцеговина; Село Гарван(ово): на 2 места в Португалия; на 1 място в Македония; на 2 места в България; Село Саут-Гарван: на 1 място в Англия; Село Ворон: на 1 място в Русия и на 1 място в Украйна и Село Малый Ворон: на 1 място в Русия. 

- Следва -