Все пак от публикациите, които съм намерил и прочел, като че ли най-пълното тълкувание е следното:                       

ПРОИСХОЖДЕНИЕ ФАМИЛИИ КАРА

http://www.ufolog.ru/names/order/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0:

            „Фамилия Кара образована от мужского тюркского имени Кара, которое в переводе на русский язык имело следующие значения: 1. Черный цвет. 2. Грозный, сильный, мощный. 3. Обильный, богатый. 4. Главный, великий. 5. Простой народ, простолюдины. 6. Земля, почва.

            Согласно другой гипотезе, фамилия кара образована от аналогичного прозвища, в основу которого легло русское существительнае „кара” – наказание, возмездие. В этом случае прозвище, выполняло так называемую „охранительную” функцию и использовалось в качестве оберега.

            Согласно суеверному обычаю, существовавшему на Руси, подобные прозвища присваивались детям с целью отвращения злых сил. Для того чтобы не искушать судьбу и отвести зло, детям давались прозвища прямо противоположным тому, что ожидали или желали родители для детей. В данном случае, надеясь иметь здорового, красивого, счастливого мальчика, родители назвали его Карой”.

* * *
СЕВЕРЯНЕ – этимология названия и происхождение

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D1%E5%E2%E5%F0%FF%ED%E5#cite_ref-3

            Происхождение названия север(яне) не вполне ясно. Объяснение от славянского сивер, север, несмотря на схожесть звучания, является маловероятным, так как северяне не были наиболее северным из славянских племён. По мнению В. В. Седова оно имеет скифско-сарматское происхождение и возводится к иранскому слову «чёрный», что подтверждается названием города северян — Чернигов, который в первом столетии нашей эры был отмечен на картах Клавдия Птоломея как Сирим, а так же иранскими гидронимами в бассейне Сейма и Десны (Сейм, Сев, Ропша, Амонь, Тускорь, Нетхарь, Апажа, Хорол, Хоропуть, Есмань и т. д.. Наиболее вероятной на сегодняшний день является гипотеза о том, что др.-рус. Семь-назв. реки Сейм, Семица, восходит к иранскому «тёмная» река, ср. авест. syāma- и др.-инд. śyāma- «тёмный». Сев - название реки, вероятно, имеет иранское происхождение — ср. авест. syava- «чёрный», санскр. syava- «чёрно-бурый, гнедой, тёмный». Если так, то название Сев может переводиться как «тёмная, чёрная (река)».^[3] По третьей версии, название восходит к вышедшему из употребления древнеславянскому слову, означавшему «родственник».^[4]

(4). Седов В. В. — Формирование славянского населения Среднего Поднепровья // Сов. Археология.

* * *

            Руската търсачка Яндекс.ру. Карты намира в интернет значителен брой черни реки и населени места в бившите съветски републики и Украйна, през които е минал историческият път на нашите българи. Тя намира четири черни реки и едно черно село в Република Турция. При добро желание те могат да бъдат намерени чрез http://maps.yandex.ru/, като се зададе: Kara dere, Река Черная, Черная река и др.

* * *

СЕВЕРЦИ – ХРОНОЛОГИЯ

VIII век: http://verdsmen.ucoz.ru/news/severcy_khronologija/2010-12-13-136:

            „Возвращение северов-савиров после дунайского похода (вместе с болгарами и антами) на Днепровское Левобережье и Северский Донец, когда вновь появляются волынцевские сосуды, но выполненные в технологии, распространенной на соседствующих землях Хазарии. Отток с Дуная, в обратном направлении – на Средний Днепр, славяно-болгарского субстрата называемого в Римской Империи севериями, или северитами, мог последовать после разгрома севериев во Фракии, при захвате в плен северитского вождя – Склавуна (769 г.) непосредственно после падения союзника северитов – царствующего дома Аспаруха в  Дунайской Болгарии в 762 г. Тогда возвращение северов на территорию Великой Болгарии Кубрата, – на Левобережье Днепра и Северский Донец, – делает закономерной датировку основной массы памятников волынцевского типа – с середины VIII в.”

* * *

Волжко-българските летописи за българите... Кои са карабългарите ...

http://letopisec.blog.bg/history/2011/10/20/volko-bylgarskite-letopisi-za-bylgarite-koi-sa-karabylgarite.838507

         Кои са тези кара-българи?
      „Изворите  се оказват изключително оскъдни за тях. От византийските летописи не можем да научим нищо повече, от краткото изречение (гл. 12) в „За устройство на империята”. Но затова пък откъслечни сведения за тях има в западните ранносредновековни анали.
      Самият  термин „кара” доскоро бе превеждан само чрез турската дума „черен”, но волжко-българският летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” съдържа текст, който изрично уточнява, че хуно-българската дума „кара” е имала значение „запад”.
      „Западните българи (...), които останали под зависимостта на аварските хакани, започнали да се наричат Кара-българи, т.е. западни, а не черни, както смятали тюрките. Защото българите наричали запад „кара”, изток „ак”, север „кук”, а юг – „сара” или „саръ”...” (Бахши Иман. Джагфар тарихи. С., 2005, с.21)”.

* * *

            Каракирги́зы  (мн.) – (старое назв.) тюрк. народности в Средней Азии, собств. киргизы (Корш, Этногр. Обозр. 84, 116). Из казах. kаrаkуrɣуz „черные киргизы”(Радлов 2, 365). Ср. кирги́з.

* * *

         http://www.russika.ru/ef.php?s=3420

         Многобройни са публикациите, които подчертават и доказват, че славянските или славянизирани севери  съвсем не са били племе, а съюз, в който са влизали разнородни (в т. ч. и българи!), но съюзили се племена. Освен това северите, настанили се около реките Десна, Сейм и Сула, не са били нй-северното славянско племе. Не са малко и фактите, че северите, викингите и варягите са били дълбоко свързани както помежду си, така и с нашия край на българската ни поддунавска и крайморска държава. Те ще бъдат на вниманието ни и в статии, в които ще бъдат посочени някои убягнали по една или друга причина от науката ни подобни топоними и хидроними останали от тия времена в разглеждания район Варна-Девня-Провадия-Мадара-Дългопол-Бяла-Варна.

         Може да се каже, че има реално основание за сериозен размисъл по повдигнатата тема. Явно е, че търсената и описана по-горе пряка връзка между черността и северите не е единствено възможната. Може би наистина става дума за леко черен цвят на кожата на хората? Или пък става дума за велики, силни (много близки до Аспарух!), богати или бедни хора. Не е изключено да става въпрос за жестока и много кървава отбрана и възмездие срещу византийските войски по рубежите на въпросните черни реки. Дали пък това кара не е останало от т. н. черни българи или пък е част от името на българската крайморска земя? Кой знае? Възможно е през езическия период нашите предци да са назовавали от суеверие наопаки на желанието си голяма част от езерата, реките, селата и децата си с прозвищета кара, като са вярвали, че по този начин ще предпазят и тях, и себе си, от злите сили и злите духове?...

         Нима всички тези кара-названия са изцяло или частично остатък от турския език и от петвековното турско „гостуване” по нашата земя?

* * *

         През 543 год. мощно цунами е ударило западия черноморски бряг. То е нанесло тежки поражения най вече върху неговия участък с център днешна Варна. Ударната вълна е унищожила всичко създадено на брега на морето. Загинали са много хора и животни. Големи поражения са били нанесени и по северния бряг на Варненското, Белославското и Девненското езера и четири вливащи се в този район на морето реки. Поради тях морето, езерата, реките Девненска, Провадийска, Камчия и една река северно от днешния град Бяла са били наречени черни. Турците са ги наименували с прилагателното „Кара”, защото заварените при тези реки и езера хора по предание са ги наричали черни. Не случайно някои историчеси картографи са чертали карти на една Черна България на територията са Северна Добруджа, която на запад и север е била оградена от река Дунав, а на изток – от Черно море. На фиг. 5 е представена една от тях:

Фиг. 5

David Rumsey Historical Map Collection – 1742 год.

Автор: Banduri, Anselmo Maria.

* * *

         В заключение може да се каже, че във Варненския край освен едно Черно море и три черни езера; е имало запазили се по чудо върху неголямо пространство четири черни реки и три черни села. Този факт вероятно говори много за разглеждания етап от българската ни история. Дано го разчетем логично и правилно! Дано намерим и други факти и доказателства, които потвърждават или отричат идеята, че северите и българите са били родственици (или изпитани от векове съюзници) преди похода на Аспарух! И че те са били носителите на черността в различни наименования.

        Нахвърлените по-горе доводи, идеи или факти са толкова многобройни, че едва ли някой е в състояние да тегли чертата и да заяви категорично едно единствено обяснение на въпроса: кое е събрало на едно място едно черно море, три черни езера, четири черни реки и три черни села?

       - Следва -